Р Е Ш
Е Н И Е № 260115
гр. Кюстендил
20.05.2021 год.
Кюстендилският окръжен съд, в
открито съдебното заседание, проведено
на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието на
секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното от съдия Савова в.гр.д.№1 по
описа за 2021 г. на КнОС, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
депозирана от адв. А.И.А. *** като особен представител на ответника Л.В.Б.,
насочена против Решение № 260129/28.10.2020 г. постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д.№ 2376 по описа за 2019 г. на същия съд.
Въззивникът, чрез назначеният по реда
на чл.47, ал.6 процесуален представител, обжалва изцяло постановеното от
Районен съд – Кюстендил решение, по силата на което съдът е уважил предявения
от ищеца „Теленор България“ ЕАД иск, като е признал за установено по отношение
на Л.В.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, че съществува вземането на ищеца в
размер на 312.47 лв., дължими по договор за мобилни услуги № ********* и
декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице от
17.11.2014 г., допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и
декларация-съгласие, договор за мобилни услуги № ********* и декларация-
съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице, допълнително
споразумение № ********* и декларация-съгласие, за което вземане са издадени
фактури с №№ **********/10.12.2017 г., **********/10.01.2018 г.,
**********/10.02.2018 г., **********/10.04.2018
г., ведно със законна лихва, считано от 19.08.2019 г. до окончателното
изплащане; респ. осъдил е ответника да заплати на ищцовото дружество деловодни разноски в размер на 1070 лв., от
които 385 лв. по ч.гр.д. № 1676/2019 г. на КРС и 685 лв. по гр. д. 2376/2019г.
Поддържа се довод за неправилност на
обжалваното решение, породена от неговата необоснованост и неточно прилагане на
закона. В депозираната въззивна жалба не се съдържат конкретни доводи,
обосноваващи сочената от въззивника неправилност на обжалваното решение. Счита
се, че решението противоречи на установените по делото факти, а също и че съдът
е постановил обжалваното решение, като „превратно е приложил фактите към
приложимото право“, игнорирайки аргументацията на особения представител на
ответника.
Искането е за отмяна на
първоинстанционното решение с последица постановяване на решение от въззивната
инстанция, по силата на което да бъдат отхвърлени като неоснователни всички
претенции на ищцовото дружество.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от
името на насрещната страна, чрез упълномощения представител адв. З.Й. Ц., е депозиран отговор по
въззивната жалба, чрез който се оспорва нейната основателност. Приемат се за
правилни и мотивирани изводите на районния съд за основателност на предявения
иск. Изтъква се, че противно на изложеното от въззивника, районният съд е
обсъдил всички наведени от особения представител възражения. Споделят се изцяло мотивите на съда, че
процесните сделки представляват „дребна сделка за задоволяване на текущи нужди“
по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЛС, при което сключването им от непълнолетния
длъжник, без изрично съгласие на законните му представители, не влече като
последица тяхната нищожност. Отделно от това се акцентира, че по процесните
сделки длъжникът е извършвал плащания, което било индиция, че същият се считал
обвързан от правоотношенията. Оспорва се и възражението за недоказаност на
исковите претенции, като се излагат подробни аргументи в тази насока.
Депозираната жалба е допустима,
като подадена в срок, от процесуално легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед извършената от съда служебна
проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за
законосъобразност и правилност и преценявайки
събраните доказателства, доводите и
възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.
235 ГПК, въззивният съд приема за
установено следното:
Производството пред РС – Кюстендил е
образувано по предявени от „Теленор България“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „***“
, Бизнес ***,
сграда ***,
против Л.В.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***, искове по чл.422 ГПК за
установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.1,
т.2 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез
назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв. А.А. оспорва
исковите претенции, приемайки същите за унищожаеми по см. на чл.32, ал.2 вр.
чл.27 ЗЗД. В отговора алтернативно се възразява срещу основателността, поради
недоказаност на твърденията на ищеца за ползвани услуги в претендирания обем,
но след направено от ищеца в първоинстанционното производство в такава насока доказателствено искане, от
ответната страна е направено признание
досежно осчетоводяването на фактурите , като не се оспорват и стойностите по
тях, извън посочване на изначална недължимост поради визирания порок при договарянето /срвн.протокол
от с.з.на 23.07.2020г.по гр.дело №2376/2019г./.
От приетия по делото Договор за
мобилни услуги № ********* от 17.11.2014 г., с приложена ценова листа се
установява, че на ответника са предоставени мобилни телефонни услуги, чрез
предпочетен номер 359890212063 при стандартен месечен абонамент в размер на
11.19 лева, и при Общи условия на "Теленор България" ЕАД, приети от
потребителя с декларация – съгласие. С договора на потребителя е отстъпено
мобилно устройство HUAWEY модел Ascend
Y220 White. Към договора е приложена Декларация за съгласие за подписване на
документ от непълнолетен, подписана от лицето Ц. П. Н..
На 12.08.2016 г. е сключено
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № ********* за
предпочетен номер *** между
"Теленор България" ЕАД и ответника по иска Л.В.Б., чрез което е
актуализирана цената на стандартния месечен абонамент на сумата от 20.99 лева, а срока на договора е
продължен до 12.08.2018 г. С декларация – съгласие ответникът е заявил, че
приема и е запознат с ОУ на мобилния оператор. Към допълнителното споразумение
е приложена декларация за съгласие за подписване на документ от непълнолетен,
подписана от лицето К.Г.М., за която по делото се установява от приложеното удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки изх.№2376/25.09.2020 г., издадено от Община
Кюстендил, че е майка на ответника Л.Б..
По делото е приложен и договор за
мобилни услуги № ********* от
30.08.2016г. с приложена Ценова листа, от който се установява, че на ответника
са предоставени мобилни, телефонни услуги, чрез предпочетен номер 359895809426
при стандартен месечен абонамент в размер на 14.99 лева, и при Общи условия на "Теленор България" ЕАД,
приети от потребителя с декларация – съгласие. С договора на потребителя е
отстъпен мобилен апарат марка TABLET, модел
ALCATEL PIXI3 7 Black. Към договора е приложена Декларация за съгласие за
подписване на документ от непълнолетен, подписана от К.Г.М..
Съгласно Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги №********* от 08.08.2017 г. потребителят се е
съгласил да ползва абонаментен план Тотал 30.99 за предпочетен номер
359890212063, при стандартен месечен абонамент 30.99 лева и при Общи условия на
"Теленор България" ЕАД, приети от потребителя с Декларация –
съгласие. Към допълнителното споразумение е приложена Декларация за съгласие за
подписване на документ от непълнолетен, подписана от Ц.П.Н..
За предоставените мобилни услуги от
доставчика са издавани, както следва: фактура №********** за отчетен период от
10.11.2017 г. – 09.12.2017 г. за фиксиран номер 089 0212063 на стойност 28.81
лева и за фиксиран номер ********** на стойност 13.73 лева; фактура №
********** за отчетен период от 10.12.2017 г. до 09.01.2018 г. за фиксиран
номер 089 0212063 на стойност 30.14 лева и за фиксиран номер ********** на
стойност 12.49 лева; фактура № ********** за отчетен период от 10.01.2018 г. –
09.02.2018 г. за фиксиран номер 089 0212063 на стойност 27.07 лева и за
фиксиран номер ********** на стойност 12.49 лева; фактура №********** за отчетен
период от 10.03.2018 г. до 09.04.2018 г. за обща сума възлизаща на 312.47 лева,
включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер
на 172.76 лева; задължения от предходен период с ДДС – 139.71 лева.
От приобщеното ч.гр.д. № 1676/2019 г.,
по описа на РС Кюстендил, се установява, че по Заявление вх. №18798/20.08.2019
г., по описа на КнРС, в полза на ищеца срещу длъжника - ответник е издадена
Заповед № 847/20.08.2019 г., по описа на КнРС, за изпълнение на парично
задължение, както следва: в размер на 312.47 лв., дължими по договор за мобилни
услуги № ********* и декларация за съгласие за подписване на документи от
непълнолетно лице от 17.11.2014 г., допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги и декларация-съгласие, договор за мобилни услуги № ********* и
декларация- съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице,
допълнително споразумение № ********* и декларация-съгласие, за което вземане
са издадени фактури с №№ **********/10.12.2017 г., **********/10.01.2018 г.,
**********/10.02.2018 г., **********/10.04.2018 г., ведно със законна лихва,
считано от 19.08.2019 г. до окончателното изплащане.
По делото е приета Спогодба от 2018 г.
между Комисия за защита на потребителите и "Теленор България" ЕАД по
гр.д.№15539/2014 г. и гр.д.№16476/2014 г. на Софийски градски съд.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Основателността на претенциите, по
искове за реално изпълнение, с правно основание
чл. 226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
286, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД, за непогасени суми за възнаграждения по
Договори за предоставени далекосъобщителни услуги, чрез мобилни телефонни
номера, по общо правило е предпоставено от установяване, при условията на пълно
и главно доказване, от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни
облигационни правоотношения; че действително е извършил за сметка на доверителя
възложени действия, както и изискуемост, по основание и размер, на
претендираните вземания за възнаграждения. В тежест на ответника е да установи,
че задължението му е погасено - пълно и главно.
Основния спорен въпрос в
производството е дали процесните договори за мобилни услуги са породили валидно
облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника Л.Б., предвид
направеното и единствено поддържано в настоящото производство конкретно възражение, че се касае за унищожаемост на
договора.
По делото не е спорно и се установява
от представените доказателства, че към момента на сключване на двата договора
за мобилни услуги и допълнителните споразумения към същите ответника, в
качеството на потребител на мобилни телекомуникационни услуги, е бил
непълнолетен и съответно ограничено дееспособен. Установено е, че при сключване
на Договор за мобилни услуги №********* от 17.11.2014 г. и Допълнително
споразумение от 08.08.2017 г. към Договор за мобилни услуги № ********* от 30.08.2016 г. са представени декларации за
съгласие за подписване на документ/и от непълнолетно лице, подписани от Ц.П.Н.,
за който по делото не се установява да е бил законен представител на
дееспособно ограничения ответник към посочения момент.
В Закона за лицата и семейството са
въведени две правила: 1) вместо малолетните и от тяхно име правни действия
извършват техните законни представители - родители или настойници и 2)
непълнолетните извършват правни действия със съгласието на техните родители или
попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за
задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили
със своя труд.
Законодателят с цитираната
регламентация е въвел ограничаване на договорната свобода по отношение на една
категория лица, а именно малолетните и непълнолетните, с цел да се защитят
техните интереси. Съгласно разпоредбата
на чл.4, ал.2 ЗЛС непълнолетните и поставените под ограничено запрещение лица
извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но
те могат да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди
и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Доколкото по делото
не са събирани доказателства ответникът по иска да е реализирал трудови доходи,
с които да обезпечава изпълнението на задълженията си по процесните договори,
то съдът е необходимо да обследва въпроса дали сключените договори имат
характера на дребни сделки за задоволяване на текущи нужди на непълнолетния
съконтрахент.
Преценката дали дадена сделка е дребна
за задоволяване текущите нужди на ограничено дееспособния, следва да се извършва
при всеки конкретен случай. Според правната доктрина и съдебната практика
обикновените дребни сделки са такива, които се сключват за задоволяване на
ежедневните нужди от храна, предмети за бита и духовни потребности, като за тях
се разходват не големи по количества средства. Тези сделки се изпълняват още
със сключването им и правоотношенията по тях се прекратяват.
В разглеждания случай безспорно се касае за
договор с продължително изпълнение, като стойността на договорите за мобилни
услуги, предвид срока им на действие, не е ниска. Не е спорно също така, че при
тези договори потребителят може многократно да надвиши стойността на
първоначално уговорената месечна такса, с оглед потреблението на предоставените
телекомуникационни услуги. Видът, стойността и продължителността на тези
договори дават основание на съда да приеме, че същите не представляват дребни
сделки по смисъла на закона, служещи за задоволяване на текущи нужди на
ограничено дееспособния. Действително в
настоящия етап на развитие на социално-икономическия и обществен живот,
съпроводено с ползване на мобилни комуникации от всеки, може да се приеме, че
такава сделка, предоставяща на потребителя една от най-разпространените услуги.
Настоящият съдебен състав ,съпоставяйки приложените договори за мобилни услуги,
ценови листи и общи условия,приема, че същите в действителност предоставят на
потребителя изискуемата от разпоредбата на чл.226, ал.1 от Закона за
електроните съобщения /ЗЕС/ информация, но същата би била трудно възприета и
осмислена от ограничено дееспособно лице, доколкото крайната цена по договора
не е фиксирана, а е следствие от интензитета на потребление на мобилните
услуги, при което за потребителя, при липсата на достатъчна зрялост и житейски
опит, би било в невъзможност да се обезпечи законодателно нормирания в
разпоредбата на чл.4, ал.1, т.4 ЗЕС принцип на защита интересите на гражданите.
В чл. 27 ЗЗД се посочва
недееспособността като причина за унищожаване на сделките – унищожаеми са
сделките, сключени от недееспособни. Когато се касае за сделки, чието сключване
изисква освен волеизявлението на непълнолетния/поставения под ограничено
запрещение и разрешението от родителя/попечителя/съда, а липсва такова
разрешение – тези сделки стават унищожаеми .
На унищожаемостта може да се позове
само засегнатата от порока страна. Унищожаемите сделки могат да се заздравят
чрез потвърждаване по реда на чл. 35 ЗЗД и едва тогава сделката окончателно се
стабилизира, тъй като отпада възможността за унищожаването й.
Настоящият въззивен състав приема, че
в случая по делото се съдържат доказателства за последващо, след сключването на
Договора за мобилни услуги № ********* от 17.11.2014 г., изрично писмено
потвърждаване на оспорената в производството сделка и то е реализирано чрез
подписването на Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №
********* за предпочетен номер 359890212063 между "Теленор България"
ЕАД и ответника Л.Б., действащ със съгласието на неговата майка, видно от приложена
по делото Декларация за съгласие за подписване на документ от непълнолетен с
дата 12.08.2016 г. , подписана от К. Г.М..Валидно е и договорното
правоотношение по Договор за мобилни услуги № ********* от 30.08.2016 г. , по силата на което на
ответника са предоставени мобилни, телефонни услуги, чрез предпочетен номер
359895809426 при стандартен месечен абонамент в размер на 14.99 лева, и при
Общи условия на "Теленор България" ЕАД, приети от потребителя с декларация
– съгласие. Към процесния договор е приложена декларация от майката на
ответника – К.Г.М..
Що се касае до последващо сключеното
по този договор Допълнително споразумение №********* и декларация-съгласие от
08.08.2017 г. за предпочетен номер 359890212063, за сключването на което се
установи, че липсва съгласие на законен представител на непълнолетния към
момента на сключването потребител, то същото има характера на унищожаема правна
сделка. Не може да се приеме установено наличие и на потвърждение / чрез заплащане/
, при липса на такива данни и предвид обстоятелството, че издадените фактури
касаят период преди навършване на пълнолетие на ответника по иска.
С оглед изложеното съдът приема, че
процесните сделки, обективирани в
договора за мобилни услуги № ********* от 17.11.2014 г. и Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от 30.08.2016 г. са породили целените с тях
правни последици и съобразно договореностите в същите следва да бъде присъдена
съответната сума, като се отчете абонаментния план при тези договорености ,
като за единия от мобилните номера – 359890212063 се вземе предвид такса 20.99лв., вместо
последващата посочена - 30.99лв.
По въпроса за дължимостта на неустойка
по договор с потребител, при предсрочно прекратяване на договора, поради
неизпълнение на негови задължения, настоящата инстанция намира, с оглед
предвиденото в чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, че клауза за неустойка е допустима,
освен ако размерът й е необосновано висок. Възможност за уговаряне на неустойки
по договори от вида на процесните следва от
разпоредбата на чл.228, ал.1 б.”В” ЗЕС и по аргумент от противното
съгласно чл.229а изр. последно от същия закон. В тълкувателно решение № 7 от
13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК, е прието, че кредиторът по
двустранен договор с продължително или периодично изпълнение, каквито са
договорите, на които молителят основава правата си, ще може да търси и
неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне
(неустойка за развалянето), ако такава неустойка реално е била уговорена.
По своята правна същност неустойката е
акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
Налице е хипотезата на прекратяването
на облигационно отношение с продължително изпълнение за напред (на осн. чл. 88
ал.1 ЗЗД) поради развалянето на договора по право с настъпване на уговорено
между страните основание за това.
В настоящия случай, неустойка се
претендира поради неизпълнение на задължението за плащане в срок на изискуемо
парично задължение.
В процесните договори за предоставяне
на мобилни услуги е уговорено, че при прекратяване на договора за мобилен
абонамент поради виновно поведение на абоната, доставчикът ще да бъде
компенсиран в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Ищецът, позовавайки се на приложена по
делото Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и
„Теленор България“ ЕАД по гр.д.№15539/2014 г. и гр.д.№16476/2014 г. на Софийски
градски съд, претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1. Част
от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай, че такива
отстъпки са уговорени от страните); 2. Част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края
на договора за мобилни услуги (в случай, че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В случая претендираната неустойка е
конкретизирано, че представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси за двата номера .
Неустойката е винаги проявление на
принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. Автономията на
волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да
определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се
съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави.
От друга страна, при анализа на
правоотношението, съобразно приложените писмени доказателства, става ясно, че
предявените вземания за неустойки се основават на договор с потребител, поради
което приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите, с оглед
характеристиката на длъжника като "потребител", съответно на ЗЗД,
като общи и субсидиарно приложими норми. В тази хипотеза, съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 ГПК законодателят изрично е въвел изискване за контрол, при
осъществяване, на който съдът проверява за наличие на неравноправни клаузи в
потребителски договор, поради противоречие с императивни разпоредби на закона.
Съответно, като уговори неустойка в
размер, съпоставим със срока, в който абонаментът ще са начислява, дори и
плащането да се преустанови до отпадане на действието на договора поради
забавата, кредиторът не възлага на потребителя необосновано високо обезщетение.
Предполагаемият размер, за да изпълни функцията си и на санкция за
недобросъвестното причиняване на отпадането на договора и да стимулира длъжника
да се въздържи от неизпълнение, следва да е достатъчен , за да се предпази кредиторът
от завишената икономическа тежест, и като такъв е приет трикратният размер.
Именно такива характеристики има обезщетението за причиняване на вреди поради прекратяване
на договора преди уговорения краен срок, определени като трикратен размер на
абонаментна такса. С него не се накърняват изискванията за добросъвестност при
уговарянето на клаузи, които потребителят не е в състояние да прецени като
икономическа тежест. Затова съдът не намира противоречие с изискванията на
специалния закон, изключващ валидност на клаузи за обосновано завишен размер на
неустойка или обезщетение за неизпълнено задължение спрямо предвидимите при
сключване на договора вреди (чл. 143 т.5 от ЗЗП).
При така формираните правни изводи
съдът приема за основателен и искът за неустойка.
Същевременно, доколкото разликата в
стойността на месечния абонаментен план
за единия абонатен номер е 10лв. / както
се посочи, договореният абонамент със
съгласие на майката е 20,99лв., а по последващото споразумение- от
08.08.2017г., е за 30.99лв.- с включен ДДС,/, то – предвид, че се касае за три месечни фактури, както и трикратен
размер – при неустойката, крайната сума следва да бъде намалена с 60лв., т.е.исковите
претенции са основателни до размер на 252,47лв.Във връзка с това ще бъде
коригирана и присъдената сума за разноски –за заповедното производство пред
КнРС - 311,07лв. , а за исковото– 553,47лв.
С оглед изхода на правния спор на
въззиваемата страна се дължат разноски за настоящото производство, които са
претендирани, за заплатено възнаграждение за особен представител на насрещната
страна, като същите , изчислени по компенсация , са в размер на 161,60лв.
По изложените съображения,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение, постановено
по гр.дело №2376/ 2019 г. на Районен съд
– Кюстендил същия съд, В ЧАСТТА, в която
е признато за установено по отношение на Л.В.Б., с ЕГН **********, с
адрес ***, че съществува вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр.София, ЖК „*** Бизнес Парк София, сграда ***, по заповед от 20.08.2019г. по
ч.гр.д.№1676/2019г. на КРС до размер 252,47лв./двеста
петдесет и два лева и четиридесет и седем ст./ , дължими по договор за мобилни
услуги №********* и декларация за съгласие за подписване на документи от
непълнолетно лице от 17.11.2014г., допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги и декларация-съгласие, договор за мобилни услуги №********* и
декларация-съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице, за което
вземане са издадени фактури с №№**********/10.12.2017г., *********<5/10.01.2018г.,
**********/10.02.2018г., **********/10.04.2018г,
ведно със законна лихва, считано от 19.08.2019г. до окончателното изплащане, както
и в частта, в която Л.В.Б. е осъден да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД деловодни разноски в размер
на 311,07лв. по ч.гр.д.№1676/2019г.
на КнРС, и на 553,47лв.за производството по гр.дело №2376/2019г.на КнРС.
ОТМЕНЯ Решение № 260129/28.10.2020 г., постановено по гр.дело №2376/
2019 г. на Районен съд – Кюстендил същия
съд, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено по отношение на Л.В.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, че съществува
вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „***"
***, Бизнес Парк
София, сграда ***,
по заповед от 20.08.2019г. по ч.гр.д.№1676/2019г. на КРС над размер 252,47лв.до
размер на 312.47 лв., като дължими по
договор за мобилни услуги №********* и декларация за съгласие за подписване на документи
от непълнолетно лице от 17.11.2014г., допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги и декларация-съгласие, договор за мобилни услуги №********* и
декларация-съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице,
допълнително споразумение №********* и декларация-съгласие, за което вземане са
издадени фактури с №№**********/10.12.2017г., *********<5/10.01.2018г.,
**********/10.02.2018г., **********/10.04.2018г, ведно със законна лихва,
считано от 19.08.2019г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която Л.В.Б.
е осъден да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД деловодни разноски в размер
над 311,07лв. до 385лв.по
ч.гр.д.№1676/2019г. на КнРС, и над
553,47лв.до 685лв.за производството по гр.дело №2376/2019г.на КнРС, като
вместо това постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК „****, Бизнес Парк София, сграда
***, иск срещу Л.В.Б. / с посочени данни/ за признаване за
установено, че съществува вземане в полза на ищеца срещу ответника по заповед
от 20.08.2019г. по ч.гр.д.№1676/2019г. на КРС над размер 252,47лв. до размер на 312.47 лв., като дължими по договор
за мобилни услуги №********* и декларация за съгласие за подписване на документи
от непълнолетно лице от 17.11.2014г., допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги и декларация-съгласие, договор за мобилни услуги №********* и
декларация-съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице,
допълнително споразумение №********* и декларация-съгласие, за което вземане са
издадени фактури с №№**********/10.12.2017г., *********<5/10.01.2018г.,
**********/10.02.2018г., **********/10.04.2018г, ведно със законна лихва,
считано от 19.08.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Л.В.Б., с ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на "Теленор България" ЕАД,ЕИК *** разноски по компенсация за въззивното производство в размер на 161,60лв .
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕЛЕНОВЕ:1.
2.