Решение по дело №272/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 2
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20213300500272
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Разград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.а

Цветалина М. Дочева
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500272 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. ПЛ. П. чрез пълномощник против Решение №
383/ 23. 07. 2021 г. по гр. д. № 1143/ 21 г. по описа на РРС, с което упражняването на
родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство на страните
деца П. Д. П.ов и С.Д.а П.ова е предоставено на майката ИВ. В. В., а на бащата е определен
режим на лични отношения, определено е местоживеенето на децата при майката, Д. ПЛ. П.
е осъден да заплаща на децата ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. за детето П. и 200
лв. за детето С.
В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй
като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и противоречат на закона. Моли решението да бъде отменено и да бъдат
уважени предявените от него искове.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на жалбата. В съдебно
заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
1
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че
страните по делото са живели на съвместни съпружески начала от 2013 г. до 2018 г. От
съвместното им съжителство са родени две деца: П. Д. П.ов, роден на 21. 12. 2014 г. и С.Д.а
П.ова, род. на 04. 04. 2017 г. През 2018 г. страните по делото се разделили и въззиваемата,
заедно с двете деца се установила да живее в гр. Разград. Заживяла на фактически
съпружески начала с лицето А., който бил приятел и колега на въззивника П..
По делото са разпитани като свидетели П. Д. П. - баща на ищеца –въззивник, М.Н.К.
Б.М.Н. и Р.В.П. – сестра на въззиваемата.
Св. К. дава показания, че въззиваемата В. и съжителникът й А. й били квартиранти
през 2019 г. в продължение на 6 месеца. А. бил комарджия. Със закъснение заплащали
дължимия наем, нямали доходи, а същевременно посещавали ресторанти. И. хранела децата
с кренвирши и други вредни храни. Публикувала в профила си във Фейсбук провокативни
снимки. Родителите на Д. били колеги на свидетелката. Родителите му били уважавани,
отговорни хора и можели да помогнат на Д. при отглеждане на децата.
Според показанията на св. П. – баща на въззивника, тяхното семейство можело да
осигури добро възпитание и обучение на внуците му, много добри условия за живеене.
Имали къща на село и апартамент в гр. Търговище. Можели да помагат на Д. в
отглеждането на децата. И. не можела да осигури такива условия за децата. Хранела ги с
лютеница и маргарин. През м. ноември 2018 г. , докато синът му бил на работа, той посетил
общото им жилище с И. и я заварил с мъжа, с когото живее понастоящем. След като И. и Д.
се разделили, идвали да вземат децата, за колкото време И. им позволи. П. му се оплакал, че
Ани /мъжа с когото И. живее/, го бие.
Св. Николова дава показания, че познава въззиваемата И. от 15-16 – годишна, познава
и Д.. И. се оплаквала, че Д. злоупотребява с алкохол и наркотици. Присъствала една вечер в
дома им, когато Д. нанесъл побой на И. в присъствието на детето им П. и сина на
свидетелката. Обиждал И. като я наричал „ курва, мърша“ пред децата. И. й казвала, че това
е ставало многократно. Свидетелката познавала и мъжа, с когото И. понастоящем живее, той
се грижел добре за децата, а те го наричали „татко“. И. добре се грижела за децата, винаги
били добре облечени, нахранени, приспани навреме. Работила в чужбина три години и
имала спестени пари. По време на раздялата Д. веднъж взел децата за 10 дни, отказал да ги
върне и се наложило И. да се обърне към „Закрила на детето“, за да ги върне при нея.
Св. П. е сестра на въззиваемата ИВ. В. В.. Твърди, че от момента на раждането им, за
децата непрекъснато се е грижела И.. Отглеждала П. сама до раждането на второто дете С.
Въззивникът Д.П. не искал да поеме отговорност за отглеждането на П., заживели заедно с
2
И. след раждането на второто дете С. А., с когото И. живее понастоящем, се грижел за
децата като за свои. Работел, издържал децата, влагал всички средства в семейството.
Пред въззивната инстанция е допуснат и разпитан посоченият от въззивника свидетел
К.С.И. Свидетелят дава показания, че е от гр. Търговище и са познати, съграждани с Д.. И.
не познавал. Обадил се на телефон, който намерил в сайт за запознанства. Обявата била за
компаньонки, за секс услуги. Разговарял с жена, представила се с името С. и по уговорка с
нея дошъл в гр. Разград. Жената отключила входната врата на входа на блока, свидетелят
стигнал до вратата на апартамента и се отказал. Твърди, че жената, с която се срещнал е
въззиваемата И.. Не знаел, че е жена на Д., не ги бил виждал заедно.Общи познати го
свързали с Д., за да свидетелства за случая.
По делото, пред районния съд са изготвени и приети няколко социални доклада на
ДСП Разград и Търговище. В Социален доклад, вх. № 4764/ 17. 06. 2021 г. , изготвен от Д
„Социално подпомагане“ Разград е посочено, че основните грижи за децата се полагат от
тяхната майка. Осигурен е подслон, отопление, разнообразна и пълноценна храна, дрехи и
обувки, според възрастта и сезона, здравни грижи, а при необходимост и лечение. Двете
деца и майка им съжителстват с А. в тристаен апартамент под наем, находящ се в гр.
Разград. Жилищните условия са добри, за децата има осигурена детска стая с подходящо
обзавеждане. И. се занимава с онлайн търговия с дрехи, от която дейност получава доходи.
Разчита на моралната и финансова подкрепа на съжителника си А., неговите родители и на
своята сестра Радка П.. Децата посещават детска градина в гр. Разград, а през учебната 2021/
2022 г. П. е записан като първокласник в ОУ „Н. Й. Вапцаров“ гр. Разград. Посещава ЦДРИ
„ЕМИЛИЯН“, където му се оказва логопедична и психологична подкрепа.
В социалния доклад, изготвен от Д“Социално подпомагане“ Търговище, вх. № 4845/
21. 06. 2021 г. е посочено, че жилището, обитавано от въззивника Д. ПЛ. П. е собственост на
родителите му. Битовите условия са много добри. За двете деца и баща им има осигурена
самостоятелна стая. Бащата работи по трудов договор в „Тракия Глас-България“ ЕАД гр.
Търговище и разполага със средства за задоволяване на ежедневните потребности на децата.
Разчита на подкрепата на своите родители за отглеждане на децата.
Приложен е Доклад от Сдружение „Жанета“ , вх. № 5183/ 30. 06. 2021 г. за ползване
на социална услуга „Услуги по подкрепа и консултиране на семейства от общността“ от
въззиваемата В.. След проведените консултации, социалният работник е направил
заключение, че се забелязва осъзнато родителство от страна на въззиваемата. Тя е добра,
любяща и грижовна майка на децата си. За децата се полагат адекватни грижи в дома й.
Пред въззивната инстанция е назначена и приета съдебно психологическа
експертиза. Заключението е изготвено въз основа на писмените доказателства по делото и
след проведени срещи с майката И. и бащата Д. поотделно, както и с децата, и със съжителя на
майката А.М.. Изготвен е психологически портрет на двамата родители, съжителника на И. –
Айнур, на децата и на отношенията между тях. Вещото лице е установило, че детето П. е
притеснителен, затворен, трудно се адаптира към нова ситуация. Пасивен, нуждае се от
напътствия, подкрепа и стимулиране за извършване на дадени дейности, не проявява инициатива
3
при общуване. Емоционален и чувствителен. Все още развива качества като самостоятелност и
независимост, нуждае се от подкрепа и стимулиране на околните . За формиране на увереност и
стабилност на чувствата децата се нуждаят от майчина любов и ласка. Детето има нужда да бъде
прегръщано и успокоявано от майката, която следва да намери необходимия език /свързаност с
него. Потребността от топло общуване с майката създава усещане за сигурност и защитеност, и е
предпоставка за формиране на чувство на доверие към околните и изграждане на привързаност
влияеща в бъдеще на поведението и способността за формиране на ефективни връзки.
Същевременно в тази възраст момчето се нуждае от засилено общуване с бащата или друга
значима мъжка фигура за идентифициране на мъжка идентичност и модел на поведение. Към
момента П. общува активно със съжителя на майката А., на който казва „тати", който активно
участва в процеса по обгрижването му. Бащата Д. рядко присъства в ежедневието му, контактите с
него са на практика прекъснати през последната година, недостатъчни, а телефонното общуване е
рядко и краткотрайно. Именно поради това у детето се натрупва стаен гняв от невъзможността да
общува с баща си, липсва топло, емоционално общуване с него. У всяко дете емоционалната
свързаност с родителите е природно заложена и никоя друга заместваща грижа не може да я
замени. Психологическото изследване установило, че състоянието на П. сочи на силна фрустрация
на тема семейство, безпокойство и тревожност свързани със семейните взаимоотношения. След
проведени телефонни разговори със специалисти от ЦСРИ „Емилиян" във връзка с ползване на
социална услуга от П., вещото лице е установило, че А.М. и П. комуникират добре, мъжът
проявявал любящо и топло отношение към детето. П. не споделял нищо за баща си, рядко говорил
за семейството. Специалистите са мислели, че А. е баща на детето, тъй като той го водел в център
и го прибирал. След завеждане на делото, в Центъра са отишли дядото свид. П. и бащата Д.П.,
които са питали как е детето. Дядото е разговарял за делото, за „лошото" поведение на майката, за
образованието си и добрия социален статус, за тава, че иска да се грижи за децата. Направило е
впечатление, че дядото е ангажиран с проблема, а не бащата.
По отношение на детето С.вещото лице дава заключение, че на този етап от детското
развитие е налице ниска критичност и липса на ресурс за осъзнаване на семейните
взаимоотношения. Емоционалната чувствителност е все още на несъзнавано ниво. В този
възрастов етап за формиране на увереност и стабилност на чувствата децата се нуждаят
приоритетно от майчина любов и ласка. Детето получава нужните грижи, ласки и внимание, но
връзката с бащата е прекъсната от една година, което е предпоставка за охладняване, отчуждение.
С.получава грижи и топло общуване от съжителя на майката, който възприема в ролята на
мъжката фигура в семейство, асоциирана с ролята на баща, поради което го нарича и „тате".
Според резултатите от изследването и двамата родители, както и съжителя на майката
А. отчитат развитие на психичните сфери в норма. Анализирайки семейната ситуация, според
вещото лице е видно, че са налице проблемни взаимоотношения между родителите, прекъсната
емоционална връзка с бащата. Емоционалните връзки на децата с родителите, показват
възможността на родителя да осигури стабилна семейна среда, което е предпоставка за изграждане
и поддържане на отношения на привързаност, така че детето да се чувства спокойно, сигурно,
ценено и обичано. Видно от данните е, че към момента майката е този родител, който се грижи
постоянно за децата от раждането им до момента, независимо от факторите на средата. Предвид
систематизиран анализ на всички данни от делото, наблюдение по време на интервютата, данни от
психологическото изследване, експертизата приема, че в случая се касае за т.нар. Реалистично
охладняване/ обосновано отхвърляне, което обяснява с противопоставянето на детето за контакт с
другия родител в резултат на това, че детето/децата са преживели, или са станали свидетели на
насилие, пренебрегване, насилие в семейството на родителите, или при крайни недостатъци на
родителите. В тези случаи на отхвърляне детето може да е било пряка жертва на насилие или да е
4
наблюдавало повтарящо се насилие или емоционални изблици по време на брака/съжителството на
родителите или след раздялата. Не е необходимо детето да бъде директна жертва на злоупотребата,
а просто да е свидетел на последстнвията от проявено насилие, това да му се е отразило
травмиращо или то да откаже контакт. Данните сочат и за наличие на отчуждение, наричан в
специализираната психологическа литература като „охраняване". Това са специфични поведения
на отглеждащия родител, които имат за цел да оценят или обезценят приноса на другия родител и
степента, в която се насърчава неговото участие във връзката с детето. В случая се касае за
адаптивно охраняване, което има за цел да направи най-доброто за детето, когато връзката на
детето се нуждае от защита, от предпазване от емоционален стрес, поведенчески проблеми,
трудности в приспособяването. Това е „разумно" поведение в случаи, когато има основателна
причина за страх /да не ги загуби, да не бъдат пренебрегнати/.
Експертът е направил извод, че резултатите от изследването и идентифицираната висока
тревожност и безпокойство свързани с конфликтната ситуация, касаеща избора на родителските
права и настоящото съдебно производство, поставя децата в стресова ситуация, несигурност и
раздвоение на чувствата. Във връзка с това е необходимо да се осигури сигурност и яснота на
отговорностите и ангажиментите на родителите спрямо П. и С.и да се установят трайни контакти с
родителя, с който не живеят.
При тези фактически данни, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна.
В чл. 59 СК, ал. 4 СК са изброени критериите, спрямо които съдът преценява на кого
да възложи упражняването на родителските права - възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на
родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата,
възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности,
като изброяването е примерно, а не изчерпателно. Такова е изброяването и в ППВС № 1/
1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него
обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее
детето и кой да упражнява родителските права. Изброените в ППВС № 1/ 1974 г.
обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-
добрия интерес на детето (по смисъла на пар. 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на
Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от
тях дава предпочитание на някой от родителите. Т.е. съдът следва да следи служебно за най-
добрия интерес на детето, като в този смисъл да преценява всички относими обстоятелства
при произнасяне относно родителските права. Безспорно това е сторено от районния съд
който е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата на
майката.
Предвид ниската възраст на децата, специалните потребности на детето П., предвид
оказваната му логопедична и психологична подкрепа, изхождайки най - вече от техния
интерес, съдът намира, че полагането на грижи от майката, би се отразило по-добре върху
правилното формиране на личността им. В този възрастов етап за формиране на увереност и
стабилност на чувствата, децата се нуждаят приоритетно от майчина любов и ласка, според
заключението на съдебно-психологическата експертиза. Упражняването на родителските права
се изразява в ежедневно и непрекъснато полагане на грижи за децата. Това означава
родителя да живее с тях и да взема ежедневно решения, свързани с отглеждането и
възпитанието им. Такава възможност в настоящия момент може да предостави в по-голяма
степен майката. Според събраните по делото гласни и писмени доказателства, от раждането
5
на децата майката е полагала и полага непрекъснато грижи за отглеждането им. Разполага с
необходимите битови условия, парични средства, морална и материална подкрепа от
съжителника си А.М., както и може да разчита на помощ, оказвана от нейната сестра. На
този етап от развитието на децата, не са от толкова голямо значение битовите условия,
материалната среда в която живеят, колкото преживяванията с хората и контактите с тях, да
се чувстват сигурни и уверени, че ги обичат и полагат грижи за тях, което в най- голяма
степен понастоящем може да бъде осигурено от майката. От заключението на назначената и
изслушана психологическа експертиза, отчитайки семейната ситуация, раздялата на
родителите, разстроените им отношения в ситуация на т. нар. семейна война, може да се
направи извод, че това е довело до промяна и объркване в психо-емоционалния свят на
детето П.. Във връзка с това е необходимо да се осигури сигурност и яснота на отговорностите и
ангажиментите на родителите спрямо П. и С.и да се установят трайни контакти с родителя, с който
не живеят.
Съдът намира, че показанията на свидетеля К.С.И.не следва да се кредитират като
доказателство за аморално поведение на въззиваемата, тъй като са противоречиви и не са
логични. Свидетелят няма обяснение за факта по какъв начин е установил, че въззиваемата, с която
твърди, че е разговарял по телефона и се е срещнал в гр. Разград, е именно жената на въззивника,
след като не я познавал преди това, а въззивника му бил само познат, съгражданин. С тези
показания, които съдът приема за недостоверни, въззивникът явно цели да дискредитира моралния
образ на майката. Твърденията му, че въззиваемата приема различни мъже в дома си и получава
доходи от проституция, съдът приема, че не са подкрепени с доказателства.
Относно инцидента на 14. 05. 2021 г., при който съжителника на И. А., ударил шамар
през лицето на детето П., съдът приема, че е изолиран случай на проявено физическо насилие.
Както от социалния доклад на Д „Социално подпомагане“ Разград, от заключението на съдебно-
психологическата експертиза, така и от гласните доказателства – показанията на св. Николова и П.,
се установява, че А.М. полага грижи за децата и те са изградили толкова силна емоционална
връзка с него, че го наричат „татко“. С присъствието си А.М. не застрашава семейната среда на
децата, а напротив, оказва морална и финансова помощ и подкрепа на майката при отглеждането
им.
Безспорно е, че бащата притежава необходимите родителски качества и битови
условия за отглеждане на децата, но на този етап полагането на грижи от майката, би се
отразило по-добре върху правилното формиране на личността на децата. Съдът като взе
предвид заключението на психологическата експертиза за наличие на отчуждение, т.нар.
Реалистично охладняване/ обосновано отхвърляне в отношенията между бащата и децата, намира,
че за да бъде преодоляно възникналото емоционално отчуждение между тях, следва да бъде
определен по-широк режим на лични отношения, така, както го е определил и районният
съд, като бащата получи право да вижда и взема децата всяка първа и трета седмица от
месеца от 18. 00 ч. в петък до 18. 00 ч. в неделя, един месец през лятото и 10 дни през
зимата, на Коледните, Новогодишните и Великденски празници в определените дни на
четна и нечетна година, както и ежедневен телефонен разговор с децата. В интерес на
децата е да общуват и с двамата си родители и с осигурената възможност за по-чести и
6
продължителни контакти с бащата могат да бъдат избегнати психологическите травми от
раздялата на двамата родители.
Досежно размера на издръжката, въззивната инстанция приема, че правилно е
определен от районния съд. Според чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Понастоящем
минималната работна заплата е 650 лв., поради което и минималният размер на издръжка е
163, 50 лв. Определяйки издръжка в размер на 250 лв. за по-голямото дете П. и в размер на
200 лв. за детето С. която бащата следва да заплаща, районният съд правилно е преценил
възможностите на родителите и нуждите на децата. Бащата получава по-високи доходи от
майката и е взето предвид, че тя ще полага непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на децата, което изисква значителни усилия и време
Районният съд е извършил много подробно и задълбочено обсъждане и преценка
на всички събрани по делото доказателства, поради което решението в обжалвана тачаст
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 383/ 23. 07. 2021 г. по гр. д. № 1143/ 21 г. по описа на
РС Разград в обжалваната част, с която упражняването на родителските права по отношение
на родените от съвместното съжителство на страните деца П. Д. П.ов и С.Д.а П.ова е
предоставено на майката ИВ. В. В., а на бащата Д. ПЛ. П. е определен режим на лични
отношения с децата, определено е местоживеенето на децата при майката ИВ. В. В., бащата
Д. ПЛ. П. е осъден да заплаща на децата ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. за детето
П. и 200 лв. за детето С.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7