Р Е Ш Е Н И Е
№ 515
гр. Плевен, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 685/2023 г. по
описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ
- гр. София, чрез Областно пътно управление - Плевен срещу Решение № 373/13.07.2023
г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1257/2023 г. по описа на
съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно
постановление № 8160 от 03.05.2023 година на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при АПИ-София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата на Л.Й.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2500 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/
вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, затова че на 04.04.2023 г. в 13,30 часа, на път I-3, км. 101, в посока гр. Долни Дъбник-гр. Плевен водача
извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка ***и полуремарке с три оси с ***, без разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/ и при забрана за
извършването на това съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1-2 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС - при направеното измерване с техническо средство електронна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, ***и ролетка ***е констатирано че: 1. измереното натоварване на задвижващата
(2ра) единична ос на ППС е 13.300 т, при максимално допустимо натоварване 11.5
тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“от Наредба № 11, като превишението е с 1.830т.; 2. при измерено разстояние между
осите 1,32м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27,125 тона при максимално допустимо
натоварване на оста 24 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 - съгласно чл.3 т.2 от наредбата ППС е тежко.
Съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. в
полза на АПИ.
Касаторът обжалва решението с
доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон –
касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т.
1 от НПК. Счита за неправилни мотивите на
първоинстанционния съд. Законодателят е вменил правото на контролните органи на
АПИ, в съответствие с чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ да
установяват нарушенията по републиканските пътища, както и да съставят актове и
съответно издават наказателни постановления по ЗП. Посочва, че правомощията на
длъжностните лица на АПИ са свързани единствено и само с осъществяване на
контрол по републиканската пътна мрежа и в тази връзка е и издадената Заповед №
РР-11-247/31.03.2022г. на Председателя на УС на АПИ, с която оправомощава длъжностните лица по контрол по РПМ да
съставят АУАН на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата. Твърди,
че изпълнителното деяние е не снабдяване със съответното разрешително, а
движение на такива МПС по пътищата от републиканската пътна мрежа и
административно наказателно отговорният субект е лицето, което осъществява това
движение, т е. водачът, който е длъжен да представи на контролните органи
всички документи, които се изискват, за да управлява законосъобразно процесното
ППС. Позовава се на разпоредбата на чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба №11, в която
водачите са сред изброените лица, на които се съставят актове в такива случаи. Посочва
съдебна практика на АС – Плевен в този смисъл. Л.Й.Д., като водач на извън габаритно
ППС, е от кръга на административно наказателно отговорните лица, посочени в чл.
53 ал.1 ЗП. Моли да бъде отменено решението, а по същество - да бъде потвърдено
НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – Л.Й.Д.,
чрез адв. К. М. от Адвокатска колегия – гр. Бургас, излага аргументи, че
постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, тъй като
отговорността на водача е ангажирана неправилно, както и че водачите, които
управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от МРРБ, без да се спазва установения за това ред, могат да носят
отговорност единствено съобразно нормите на ЗДвП и деянието е несъставомерно по посочената разпоредба от ЗП. Позовава се
на съдебна практика на административните съдилища в този смисъл като представя
издадени НП на водачи като твърди, че АПИ вече е променила практиката си и в
подобни случаи наказва водачите за нарушение по реда на ЗДвП.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК
за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да отмени НП правилно
първоинстанционният съд е приел, че за констатираното нарушение водачът
незаконосъобразно е бил санкциониран по реда на ЗП и че следва да носи
отговорност единствено съобразно нормите на ЗДвП, тъй като противното би довело
до ангажиране наказателната отговорност на едно лице за едно и също нарушение,
но на различни нормативни основания, което е законово недопустимо.
Настоящият касационен състав счита, че е
налице колизия в нормативната уредба, регламентирана в Закона за пътищата и
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС по отношение санкционирането на водачите, които е установено да
управляват ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите,
определени от МРРБ, без да се спазва установения за това ред, което е дало
отражение и в практиката на АПИ и съдебната практика по приложението на закона,
която също е противоречива.
Колизията следва да бъде разрешена
съобразно принципите на административно-наказателната отговорност, залегнали в
чл. 2 ал.1 ЗАНН, според който деянията, които съставляват административни
нарушения, и съответните за тях наказания се определят със закон или указ.
Съставът на конкретното нарушение, за
което може да се ангажира отговорността на водача е ясно и недвусмислено
очертан в разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.1 ЗДвП и санкционната разпоредба на
чл. 177 ал.3 т.1 ЗДвП. В чл. 139 ал.1 т.2 ЗДвП се съдържа задължението
движещите се по пътя ППС да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Редът за движението на такива ППС се определя в приетата на осн. чл. 139 ал.3 ЗДвП Наредба № 11 от 03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. В чл. 177 ал.3 т.1 ЗДвП се съдържа и предвиденото наказание за водач,
който управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от МРРБ в Наредба № 11/2001г. и затова това е приложимия правен ред
за ангажиране отговорността на водача при констатиране на управление на МПС превишаващо
нормите без да е спазен установения в наредбата ред за издаване на разрешително
за движение в тези случаи. Компетентността
на органите, които могат да съставят актове, респективно да издават наказателни
постановления за този вид нарушения по ЗДвП също е намерила своята регламентация
в чл. 167 ал.3 от ЗДвП, според който общата маса, осовото
натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица на
АПИ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване. В тази връзка с приложените по делото Заповед №
РД-11-246/31.03.2022г. и Заповед № РД-11-247/31.03.2022г. на Председателя на УС
на АПИ са опредеделени и лицата от структурата на
агенцията, които могат да съставят актове за нарушения, както по Закона за
пътищата, така и по ЗДвП и да издават НП.
В чл. 26 ал.2 т.2 б. „а“ от Закона за
пътищата се съдържа идентична забрана за движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия без разрешение. Санкцията за нарушение на чл. 26 ал.2 е предвидена в чл.
53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, но е регламентирана по-общо като глоба за
физическите лица, нарушили разпоредбите или които извършат или наредят да бъдат
извършени изброените дейности – движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Затова доколкото водачите не са изрично
посочени в тази разпоредба, а за тях е предвидена отговорност за същото
нарушение в друг закон – в ЗДвП и недопустимостта за едно и също нарушение да
бъдат прилагани наказания по различни закони и при спазване принципа на чл.2
ал.1 ЗАНН за законоустановеност на нарушенията и
предвидените за тях наказания, следва за приложим в случая да се приеме само
ЗДвП, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Недопустимо е чрез позоваване
на подзаконов нормативен акт, по аналогия или чрез тълкуване да се извежда
ангажиране отговорността на водачите по реда на ЗП, в какъвто смисъл са доводите в касационната
жалба.
По тези съображения, решението на Районен
съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.1 ЗАНН в полза на ответника по касация
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 60 лв. за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 373/13.07.2023
г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1257/2023 г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на Л.Й.Д. *** направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60 лв. за касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/