Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря :
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д № 3308
по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.694 от ТЗ от С. ЕООД
ЕИК ******** срещу М.АД / в несъстоятелност/ ЕИК ******** . По делото е
конституиран като страна и синдика Р.П.Т. .
Ищецът твърди, че е кредитор
на ответното дружество по силата на правоприемствонастъпило в резултат на цесия
от 1.12.2017г. Твърди, че спрямо ответникът е открито производство по
несъстоятелност, като решението е обявено в ТР на 01.04.2016г. Твърди, че
неговия праводател „Г.“ АД е кредитор на ответника,
по няколко договора, като е предявил вземанията си в производството по
несъстоятелност, в срока по чл.688,ал.1 от ТЗ. Тези вземания не са приети от
синдика, като са включени в списък на неприети вземания. Списъка е обявен в ТР
на 29.07.2016г. Срещу неприемането е подадено възражение в срока по чл.690 от ТЗ от страна на кредитора праводател Г. АД , но
възражението е оставено от съда без уважение.Твърди, че след отказа на съда с
договор от 1.12.2017г. Г. АД е прехвърлил неприетите си вземания срещу М.АД на
ищеца С. ЕООД. Твърди, че вземанията, които има и
неоснователно не са приети, като иска същите да бъдат установени са следните :
1.Вземания за лихви в еднакъв
размер от 3 118.75 лв. всяка, с
еднакъв период от 03.11.2012г. до 30.03.2016г.всяка, по договори за наем от 01.01.2012г.,
върху дължима главница всяка от по 9 000 лв., незаплатена наемна цена,
които се дъллжат на Г. АД по договори за встъпване в дългове от
05.07.2012г. на М.АД /н./ от следните няколко дружества : „С.“ ООД, „К.“ АД, „И.“АД,
„Д.М.К. 2003“ ООД,М.08 ООД . Твърди, че претенциите за главниците са приети в
производството по несъстоятелност.
2. Претендира и неприетите вземания за главница и
лихи по договор за консултанска дейност от 30.06.2012г. – главница 625 000
лв. и лихви от 3 525 571.72 лв.
3.Претендира и неприетите
вземания, по 5 договора за встъпване в дълг от 19.07.2012г., с които М.АД е
встъпило и поело задълженията на 5 дружества по пет договора от 30.06.2012г.за
консултантски услуги – Д. БВ ООД със задължение за главница от 350 000 лв.
и договорна лихва в общ размер от 1 077 730.48 лв., Р. 2000 ООД, със
задължение за главница в размер на 300 000 лв. и договорна лихва в общ
размер от 1 496 514.20 лв., К. АД със задължения по главница в размер
на 450 000 лв. и договорни лихви в
размер на 2 258 359.87 лв., на
С. ООД задължения в размер по главница от 600 000 лв. и договорна лихва от
2 220 554.35 лв. и на М. ЕООД сс задължения за главница от
350 000 лв. и договорна лихва от 1 732 500 лв.
Твърди, че вземанията произтичат от така
посочените договори, праводателя на ищеца ги е предявил в законовия срок и са в
размерите към момента на предявяването – 30.03.2016г. За тези вземания има
издадени записи на заповед от длъжниците по тях. Има също така извършено
осчетоводяване от несъстоятелния длъжник на тези задължения и признание на
задълженията в споразумителни протоколи, като с последните е извършено и
прихващане на задължения във връзка с лихвите.
. Моли вземанията да бъдат признати, като такива дължими от
несъстоятелни длъжник на ищеца.
, както и приемо предавателни
протоколи за извършената дейност
ОТВЕТНОТО
ДРУЖЕСТВО призовавано чрез своя ликвидатор не взема становище.
СИНДИКА
Р. Т. оспорва изцяло исковете. Намира, че искът е предявен от лице без право да
го предяви, тъй като цедента е този, който е предявил вземанията, оспорил е
неприемането им и има право на иска по чл.694 от ГПК. Намира, че само той има
право да предяви искът, независимо, че преди това е прехвърлил вземането си.
Наред с това за длъжника това прехвърляне не е породило действие, тъй като
липсват доказателства, както синдика, така и длъжника да са получили
уведомлението по чл.99,ал.3 ЗЗД към датата на предявявае на иска. Ако не се
приеме, като възражение за допустимост на иска, намира, че това са основания за
отхвърлянето му като неоснователен, тъй като С. ООД не е активно легитимиран да
предяви този иск, като цедент. Наред с това оспорва основателността на
задълженията по всеки един от договорите. Твърди, че договорите за наем са за
един и същ период срещу 5 фирми, като несъстоятелния длъжиик е поел
задълженията на всеки от тях.Независимо от това фактурите за месечната наемна
цена са издавани на досегашните длъжници, като не е спорно, че наема е заплащан
за периода януари автуст 2012г. и не е плащан наем за периода септември –
ноември 2012г. Намира, че след като няма покана, към встъпилия длъжник за
заплащане на лихвите, то това вземане не е станало ликвидно и изискуемо за
същия. При евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност за тези
лихви.
По отношение вземането о договорите
за консултанска дейност, твърди и излага съображения, че същите са нищожни. Излага
съображения, че са сключени шест договора за консултански услуги между свързани
лица. Във всички юр.лица мажоритарен съдружник или акционер е бил
несъстоятелния длъжник М.АД, а в него пък две физически лица Г.Р.и баща и С.Р.И..
ЕДновременно с това Г.Р.е член на Съвета на директорите
на Г. АД и и акционер в дружеството. Договорите имат сгоден предмет –
консултанска дейност по закупуване на селскостопанска техника, живо месо, и
животни, суровини, касаещи производство и директна дистрибуция. Механизма
възлагане работата е еднакъв в шесте договора – устно формулиране на въпроси
към консултната. Не е предвиден начина по който консултанта обективира и
предава работата. Всички договори са безсрочни, като е предвидено плащане за
първия шестмесечен срок, след което срока е намален на три месеца. Намира, че
от съдържанието на договорите става ясно, че изцяло са пренебрегнати
изискванията за насрещност на престациите. Излиза се извън пределите на
нравствеността, с което се накърняват добрите нрави.Към момента на сключване на
договора не може да се определи дължимата от консултанта престация нито по
своето съдържание , нито по своя обем. Липсва каквато и да било зависимост
между реално извършената работа и размерът на възнаграждението за което
съответната фирма, ползвател на услугата се е задължил. Нарушени са принципите
на съразмерност, еквивалетност и съпоставимост на престациите. Възнагражденията
се запазват, независимо, че се съкращава периода на предоставяне на услугата и
плащането. С оглед на тези съображения намира, че са налице предпоставките на
чл.26,ал.1,пр.3 ЗЗД относно накърняване на добрите нрави и договорите са
нищожни. Последица от нищожността на договорите е невъзникване и несъществуване
на валидно задължение на възложителите да заплатят възнаграждение, поради което
дълг към изпълнителя Г. АД не възникнал и съответно несъстоятелния длъжник не е
могъл да поеме дългове, които не са възникнали. Дори и да не се споделят
аргументите за нищожност на договорите липсват доказателства, че имаме реално
възложена и извършена консултанска дейност. Приемо – предавателните протоколи
са с идентично съдържание и не установяват изпълнение на възложена конкретна
работа. Възложеното изготвяне на финансови модели не е възможно да е устно,
нито пък проучванията, а няма данни за предадена изготвеня документация. След
като не е доказано изпълнение на консултанската дейност, то съответно не е
възникнало задължение за изплащане на договореното възнаграждение и искът както
за същото, така и за лихвите и неустойките са изцяло неоснователен. Наред с
това прави изрично възражение за нищожност на клаузите за неустойка и лихви,
тъй като същите са в размер на 182 % годишно. Липсва съразмерност с очакваните
вреди и тяхното обезщетяване, с което отново е нарушен принципа на
справедливостта и добрите нрави ,
поради което е налице хипотезата на чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД. Прави и възражение
за погасяване по давност на вземанията за лихви и неустойки. Моли исковете да
се отхърлят изцяло.
.
Съдът, като взе в предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното:
Между страните няма спор и от представените по делото доказателства –
решение № 584 от 30.03.2016г., молба за предявяване на вземания, приложен
списък на приети вземания и определение № 6839 от 15.11.2017г. се установява,
че Г. АД е предявило вземанията си в производството по несъстоятелност на М.АД.
С
договор за прехвърляне на вземания / цесия/ подписан на 1.12.2017г. Г. АД, след
като съдът не е уважил възражението му по чл.690 от ТЗ срещу неприетата част от
вземанията този кредитор е прехвърлил на ищеца неприетите си вземания, чийто
общ размер възлиза в размер на 15 001 824.37 лева, като същите са
конкретно индивидуализирани в договора и съвпадат по вид и размер, на претендираните
с настоящата искова молба вземания. Съдът не споделя съображенията на синдика,
че ищецът не е легитимиран да предяви исковете. Вземанията са прехвърлени и
ищецът е получил правото да ги събира, като техен приобретател. Вярно е, че
няма данни да е връчено уведомлението на длъжника по чл.99,ал.3 ЗЗД , но това
обстоятелство касае задължението на длъжника за изпълнение и спрямо кой точно
кредитор. След като е придобил вземането, ищецът има правото да преценява
начина на неговото установяване и събиране. Предвид на това съдът намира, че
същият е легитимиран да предяви иска. Вярно е, че чл.694 от ТЗ предвижда, че
право да предяви такъв иск има възразилия кредитор, но съдът намира, че неговия
правоприемник, встъпил в неговите права, също е легитимар, макар и законът да
не го е казал, тъй като това следва от общите процесуални правила на предяввяне
на искове и правото по чл.694 от ТЗ няма основание да бъде тълкувано
стеснително, тъй като правоприемника би се лишил от възможност да установи
правата си, при положение, че след като ги е прехврлил праводателя вече няма
интерес да ги установява, а и самият той не би бил легитимиран да го стори.
Предвид на това съдът намира, че този аргумент на синдика е неоснователен и
исковете са допустими. Това обстоятелство не влияе и върху тяхната
основателност.
Неоснователно е и възражението на
ищеца, че синдикът не е страна в процеса и не е легитимиран да прави възражния
по исковете и, че такива могат да се правят само от ответника несъстоятелен
длъжник. В закона изрично е предвидено участието на синдика по тези искове.
Съдът намира, че това законодателно изменение е обусловено именно от
необходимостта в това производство, като част от производството по
несъстоятелност, да се защитят интересите както на дължника, така и на
останалите кредиторите, каквито функции синдика осъществява като цяло в производството по несъстоятелност.
Следователно има право да прави възражения касаещи основателността на исковете.
По отношение претенциите за
лихви, до момента на предявяване на вземанията, по договорите за встъпване в
дълг на длъжника М.АД, ответник по спора, относно задълженията за наемна цена,
които синдикът не е приел и включил в списък на неприетите вземания. Няма спор
и от представените договори за наем и договори за встъпване в дълг се
установява, че длъжикът М.АД е встъпил в задълженията
на петтимата наематели на Г. АД - „С.“ ООД, „К.“ АД, „И.“АД, „Д.М.К. 2003“ ООД,М.08
ООД. Неиздължената част от наемната цена е приета от синдика и включена в
списък на приети вземания. Същите са признати и от длъжниците в счетоводни
справки, но е признато само задължението за наемна цена. Няма признат размер на
дължима лихва, размер на лихва не е посочен и в договора за встъпване в дълг. В
чл.1 от договорите за встъпване в дълг, които са с идентичен текст се сочи, че
поемащите дълга встъпват в задълженията по съответния договор за наем както за
главница, така и за лихви, неустойки и евентуални разноски, без същите да са
конкретизирани по размери. След като обаче с договорите за встъпване в дълг и
петте от дата 05.07.2012г. , е изразена воля от ответника, несъстоятелен
длъжник да поеме всички задължения, като солидарен длъжник, наред с длъжниците
и другите встъпили, то следва да се приеме, че той поема всички задължения
произтичащи от договора за наем, възникнали до и след подписване договорите за
встъпване в дълг. С договорите за наем – чл.5 и чл.6 е предвидено, че се
заплаща месечна наемна цена от 2 500 лв. без вкл.ДДС и същата е платима до
3-то число на месеца. Видно от съдържанието на договорите за наем, в същите нма
конкретно договорена лихва за забава. След като е налице определен конкретен
срок за заплащане на главницата, то след изтичането му и от от следващия деня
на плащане момент длъжника вече е в
забава. Срокът кани и за ищеца е възникнало и вземането освен за главница и за
обезщетение за забава в рзмер на законната лихва определена съгласно чл.86 от ЗЗД. Вярно е, че несъстоятелния ответник не е страна по договора за наем, но
той е встъпил във всички задължения, които са възникнали към момента на
встъпването и след това по договорите за наем и следователно е поел и
задълженията за обезщетението за забава и спрямо него също не е необходимо
изпращане на покана.Лихвите се претендират за периода от 3.11.2012г. и до
постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност
30.03.2016г. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност, и доколкото тези вземания изрично в чл.111 от ЗЗД е предвидено, че се погасяват в 3 годишен срок , то вземанията за лихви за
периода 3.11.2012г. и до 30.06.2013г. се явяват погасени по давност.
За последващия период 1.07.2013г. и до 30.03.2016г . /
постановяване решението на съда/. претенциите за вземанията за лихви се явяват основателни и следва бъдат уважени,
като се признае дължимостта на вземане за лихва по всеки договор за встъпване в
дълг по договор за наем в размер на 2 514.73 лв. или общо за петте
договора 12 573.65 лв. Исковете за раликата върху пълните предявени
размери следва да се отхвърлят като неоснователни, доколкото в тази част
вземанията за лихва се явяват погасени по давност.
По отношение вземанията по
договорите за встъпване в дълг по договори за консултанска дейност. Синдикът е
изложил подробно съображения в отговора си възражения за нищожност на тези
договори поради противоречие с морала и добрите нрави – чл.26,ал.1,т.3 от ЗЗД,
които съдът изцяло споделя.
Видно от представените по
договори консултански такива- всичките са сключени в един и същи ден –
30.06.2012г., с предмет, който не е конкретизиран, с цена неясно как е
определена, но е посочен твърд значителен дължим за определен срок размер, без
да се знае заданието, тъй като договора не го възлага. Предвидено е заданието
да се възлага устно. Предвидено е заплащане на цената, след изтичане на
конкретен 6 месечен срок, който е
еднакъв за всички възложители по петте договора, като същия с допълнително
споразумение към всеки договор е намален на 3 месеца. По всеки от договорите е
предвидена лихва за забава по 0.5 % на ден.
Представени са 5 приемателни протокола , с едно и също съдържание, в които обаче се
сочи само, че е предаден и приет доклад за извършена консултанска деност без
посочен конкретен предмет, период на изследване обем.
М.АД е страна по един от тези консултански
договори като възложител и е поел задълженията като е встъпил в дълг по
консултаски договори на още 4 – ма възложители – С. АД, Д. БВ ООД , Р.
2 000 ООД , К. АД . За
встъпване в дълговете са представени четири договора за встъпване в дълг от
19.07.2012г., с идентично съдържание. .
Видно от
съдържанието на договорите за консултанска дейност не може да се установи
равностойност на престациите, предвид неяснотата на предмета на договора.
Вярно, че същият е определяем, но в тожест на ищеца е да установи какво е било
възложено, съответно какво и как е изпълнено, за да може да се приеме, че е
възникнало вземането за цената. Това ищецът по делото не е сторил, като
поисканата от него експертиза е била заличена поради невнасяне на депозит за
това. Общите , с еднакво съдържание приемо-предавателни протоколи, без самите
доклади, не могат да установяват извършена по обем работа, за така договорената
като стойност цена на услугата. Обема на възлаганията не е ограничен, поради
което не може да се приеме, че договора касае само еднократно възлагане. От
друга страна по никой от договорите не е установено какво е възложено. Съдът не
може да приеме наличие на свързаност между поелите дълга и възложилите
консултантски услуги, както и изпълнителя, тъй като в негова тежест е да
установи това обстоятелство, което по делото не е сторено. Независимо от това
при тази липса на яснота относно предмета, какво от него е било възложено,
съответно изпълнено, което води до несъответствие между значителна по обем
цена, за неясно каква дейност , съдът приема че такава липса на съразмерност на
престациите може да се определи като нарушение на морала при търговската
дейност и добрите нрави. Същото касае и лихвата, уговорена върху така дължимото
договорно задължение .Договорена е лихва от 0.5 % на ден върху забавата изплащане
на възнаграждението и при средно договорено възнаграждение от около
350 000 лв., лихвата е над 400 000 лв. годишно. Нейния размер
надхвърля размера на главницата , като по същество поставя в невъзможност
изпълнение вземането за възнаграждение и с това не изпълнява основните функции
на такова обезщетение – превантивна и обезщетителна, а има само санкционна
такава . Последната обаче е недопустимо да води до невъзможност да се изпълни
главното задължение. Тази непропорционалност отново води до извод за нарушение
на добрите нрави. Следователно сме изправени пред хипотезата на чл.26,ал.1,пр.3
от ЗЗД и договорите за консултанска дейност са изцяло нищожни.
Договорите за встъпване в дълг, като
обусловени от консултанските договори, поемат задълженията произтичащи от тях,
и след като тези задължения са по нищожен договор и не се следват, съответно не
е налице дълг , който да може да се поеме от М.АД.
Предивд на така изложените
съображения съдът намира, че тези искове за признаване вземанията по договорите
за встъпване в задълженията по консултанските договори и по един такъв подписан
отделно от длъжника са изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат изхвърлени
изцяло..
Доколкото исковете за лихвите
върху приетата главница са частично основателни ответника дължи на СГС и следва
да заплати ДТ в размер на 125.73 лв, която се събира
от масата на несъстоятелността.
На осн.чл.694,
ал.7 от ТЗ ищецът дължи ДТ върху цената на отхвърлените искове в общ размер на 149 892.50
лв. платима по сметка на СГС .
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПО ИСКЪТ ПРЕДЯВЕН
ОТ С. ЕООД ЕИК ********, съд.адрес ***,офис № 6 чрез адв. М.Д. срещу М.АД ЕИК ********,
гр.София, ул********
НА ОСН. ЧЛ.694 ОТ ТЗ ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА
вземане на С. ЕООД ЕИК ********,
съд.адрес ***,офис № 6 чрез адв. М.Д. срещу М.АД ЕИК ********,
гр.София, ул********по договор за прехвърляне на
вземания / цесия/ от 01.12.2017г. ЗА
ЗАКОННАТА ЛИХВА по договори за встъпване
в дълг от 05.07.2012г., за задълженията по договори за наем от 01.01.2012г.,
на „С.“ ООД, „К.“ АД, „И.“АД, „Д.М.К. 2003“ ООД,М.08 ООД в
общ размер на 12 573.65 лева или по 2 514.73 лева законна лихва за
забава за периода 01.07.2013г. до 30.03.2016г. върху приетите главници от по
9 000 лева по всеки един от договорите за наем , като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата до пълните предявени размери, досежно
претенциите за законна лихва по тези договори, като неоснователни .
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване дължимост на вземанията за главница и лихви
по договори за консултанска дейност от 30.06.2012г., въз основа на договори за
встъпване в дълг от 09.07.2012г., чийто вземания са придобити въз основа на
договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2017г. изцяло като неоснователни.
ОСЪЖДА М.АД ЕИК ********, гр.София, ул********да
заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
,гр.София, бул.********сумата от 125.73 лева / сто двадесет и пет лева и
седемдесет и три стотинки/ държавна такса.
ОСЪЖДА С. ЕООД ЕИК ********, съд.адрес ***,офис №
6 чрез адв. М.Д. да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,гр.София, бул.********сумата
от 149 892.50 лв / сто четиридесет и девет
хиляди осемстотин деветдесет и два лева и петдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :