Р Е Ш Е Н И Е № 260047
гр. Варна, 25.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско
отделение, в съдебно заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. С. в.гр.д. № 15 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадени въззивни жалби на
всяка от страните в първоинстанционното производство, насочени срещу различни части на решение № 59/11.08.2020г., постановено по т.д. № 125 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Шумен, както следва:
1.Въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, гр. София против решението в частите му, с които дружеството е
било осъдено да заплати на С.Л.И., М.Л.И., А.Л.И. и Ф.Л.И.,***, суми от по 45
000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, в
резултат на преживяната болка, мъка и стрес от смъртта на брат им Ф. Л.И.,
настъпила в резултат на ПТП, станало на 29.10.2014 г., причинено от Н.В.Х.,
който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н 1098 ВК, на основание застрахователна полица
№ BG/07/113003125765 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.10.2016 г. до окончателното им заплащане; и дружеството е осъдено
да заплати и разноските по делото – 7 308 лв. адвокатско възнаграждение и
7 200 лв. за деловодни разноски. Счита се, че решението в тези му части е
неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Изразява се
несъгласие с определения от съда размер на съпричиняването на пострадалия за
настъпването на неговата смърт. Подробно са коментирани събраните по делото
доказателства относими към този въпрос и се претендира, че приносът на
загиналия е много по-значителен от 10%. Оспорва се и приетото от съда, че между
ищците, на които са присъдени обезщетения и загиналият им брат е имало трайна и
дълбока емоционална връзка, надхвърляща като отношения рамките на общоприетите
с оглед на родството. Не са били доказани и болки и страдания, които по
интензитет и времетраене да са по-големи от обичайните. Поддържа се, че
определените от съда размери на обезщетенията са силно завишени спрямо присъжданите
от съдилищата при сходни дела. Поддържа се и възражението за наличието на лимит
на отговорността на застрахователя, приложим съгласно § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД
на КЗ, тъй като следва да се взема предвид моментът на завеждане на
претенцията, а не на сключване на полицата. Не се споделят и изводите на съда,
че ограничението на отговорността по отношение на разширения кръг лица
противоречи на практиката на СЕС и цитираното от съда решение, тъй като то
касае смъртта на родител. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му
части и отхвърляне на предявените от тези ищци искове, ведно с присъждане на
разноските по делото.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни С.Л.И.,
М.Л.И., А.Л.И. и Ф.Л.И., както и от другите ищци, които не са адресат на
решението в обжалваните му от ответника части / З. Л. А., Р.Л.И., Е.Л.И. и З.Л.А./.
С отговора се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи се, че
пострадалият не е допринесъл изобщо за настъпването на собствената си смърт,
тъй като същият е бил пътник в каруцата, а от друга страна ответното дружество
не е доказало същият да е знаел, че управляващият ППС негов брат е бил употребил
алкохол и то в концентрация, която надхвърля допустимата от закона. В тази
връзка се изтъква, че мотивите на наказателната присъда, които не са свързани
със състава на престъплението, нямат доказателствена стойност в гражданския
процес, поради което съдът недопустимо се е позовал на същите. Споделя се
извода на съда, че ищците, на които са присъдени обезщетения, са надлежно
материално-правно легитимирани да получат такива обезщетения, имайки предвид
установената по делото изключителна емоционална близост с починалия им брат.
Поддържа се, че правилно е приложена нормата на чл. 52 от ЗЗД при определяне
размера на присъдените обезщетения, както и е правилен извода на съда за
неприложимост на нормата на § 96 от ПЗР на КЗ вр. чл. 493а, ал. 4 от КЗ. Претендира
се отхвърляне на въззивната жалба на насрещната страна.
2. Въззивна жалба от З. Л.А., Р.Л.И., Е.Л.И., З.Л.А., С.Л.И., М.Л.И., А.Л.И.
и Ф.Л.И. /навършил пълнолетие към настоящия момент/, всички представлявани от
адв. Ат. Г. ***, против решението в
частите му, с които съответно:
исковете на първите четирима за присъждане на суми от по 50 000 лв. на
всеки като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на брат им Ф.,
настъпила на 15.11.14г., ведно със законната лихва върху претендираните
обезщетения от датата на смъртта до окончателното им изплащане, са били
отхвърлени; исковете на вторите четирима са били отхвърлени за разликите между
присъдените им суми от по 45 000 лв. до претендираните суми от по
50 000 лв. за всеки, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта на брат им Ф., настъпила на 15.11.14г., както и в частите, с които са
отхвърлени претенциите им за присъждане на законна лихва върху отхвърлените
части по главния иск. Оспорват се изводите на съда, че между първите четирима
ищци и техният брат не съществувала изключителност на емоционалната близост,
надхвърляща обичайната такава за родствените им отношения, а за вторите
четирима – че е било налице съпричиняване на смъртта от самия пострадал. Счита
се, че събраните доказателства по делото касаят по еднакъв начин всички ищци,
които са в еднаква родствена връзка със загиналия и са имали еднакви по вид и
интензитет емоционално близки отношения. Относно липсата на съпричиняване на
вредите са изложени съображенията, цитирани по-горе и в отговора на подадената
въззивна жалба от втората група ищци. Относно претенцията за лихвите се сочи,
че при отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните от всеки от ищците
отхвърлителни части и уважаване на главните искове в пълните им размери, то
следва да се присъди и съответстващата им лихва за забава върху сумите на
обезщетенията, считано от 15.11.14г. до окончателното им изплащане, както и
съответните разноски за първата инстанция.
В предвидения срок е депозиран
отговор на въззивната жалба от насрещната страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, гр. София, с която същата
е оспорена като неоснователна. Споделят се изводите на съда, за да постанови
отхвърляне на исковете в съответните обжалвани от ищците части. Поддържа се, че
от една страна няма как всички ищци да са били еднакво близки със загиналия, а
от друга страна – че не са налице критериите за никой от тях, установени с ТР №
1/2018г. по т.д. № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС, които да ги легитимират като
правоимащи лица. Поддържат се съображенията и аргументите, посочени във
въззивната жалба на дружеството. Претендира се отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. подадените въззивни жалби и отговорите на същите се поддържат
чрез процесуални представители на страните.
За да се произнесе съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното
производство е образувано въз основа на подадената на 24.10.19г. /датата на
подаване чрез куриер/ искова молба от З. Л.А., Р.Л.И., Е.Л.И., З.Л.А., С.Л.И., М.Л.И., А.Л.И. и Ф.Л.И. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, гр.
София, за заплащане на обезщетения в размер на по 50 000 лв. за
неимуществени вреди, претърпени от всеки от тях от смъртта на брат им Ф. Л.И.,
починал на 15.11.14г., вследствие на травматичните увреждания, получени при ПТП
от 29.10.14г., причинено
от Н.В.Х., който е нарушил правилата за движение при управление на лек
автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н 1098 ВК, на основание
застрахователна полица № BG/07/113003125765 за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законните
лихви върху всяко от обезщетенията, считано от 15.11.14г. до окончателното им
изплащане. В исковата молба се е твърдяло, че загиналият е бил най-големият им
брат, с когото всички ищци били в изключително близки отношения, тъй като
всички са израснали заедно в дома им в с. Загориче, общ. Каолиново. Всички
живеели над 30 години заедно и всички братя и сестри се отнасяли с особен респект
към Ф., тъй като той бил вторият по възраст мъж в семейството след техния баща.
Като най-голям брат Ф. често поемал подобно на родител грижата за отглеждане на
своите по-малки братя и сестри – грижел се за тях, когато те излизали навън да
играят, както и в моментите, когато родителите им били извън дома. Водел ги на
училище и им помагал в подготовката на уроците и домашните. Ф. закрилял братята
и сестрите си при конфликти с други деца. Като най-голям Ф. пръв започнал да
работи и да разполага със собствени средства, поради което имал възможност и
подкрепял финансово братята и сестрите си. На практика всички били неразделни,
живеели заедно, имали общи радости и заедно решавали проблемите си. Всички ищци
били изключително привързани към своя най-голям брат, отнасяли се с голямо
уважение към него и разчитали на неговите съвети и помощ. Смъртта на Ф.
представлява огромна загуба за всеки от ищците, която те чувстват непрекъснато.
Животът им коренно се променил и страданието им не намалява, тъй като ежедневно
мислят за него.
В депозирания от ответното
застрахователно дружество отговор на исковата молба е поддържано становището за
неоснователност на предявените от всеки от ищците претенции. Оспорени са били
наличието на твърдените от ищците роднински и духовни връзки с пострадалия,
както и на твърдените неимуществени вреди. Счита се, че очевидно Ф. не е водел
на училище братята и сестрите си и не им е помагал с домашните, тъй като те са
неграмотни, видно от начина на подписването на исковата молба – с пръстов
отпечатък. Сочи се, че загиналият е бил безработен, което поставя под съмнение
и неговите финансови възможности да подпомага ищците. Поддържало се е и
наличието на съпричиняване на вредите от самият пострадал Ф., тъй като се е
качил в каруцата, която не е била снабдена с регламентираните светлини и
светлоотразители и знаейки, че управляващият я негов брат Р. бил употребил
алкохол. Поддържало се, че липсва предявена извънсъдебна претенция по чл. 380
от КЗ. Релевирано е било и възражение за изтекла погасителна давност относно
претенциите за лихви.
В допълнителната искова молба ищците са поддържали наведените твърдения,
считайки, че е приложим КЗ /отм./ и поради това не е необходимо предявяването
на извънсъдебна претенция. Освен това наличието на надлежна материална
легитимация ищците да претендират обезщетения за неимуществените си вреди от
смъртта на техния брат, обосновават с указанията по приложението на материалния
закон, дадени с ТР №
1/2018г. по т.д. № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС относно лицата, които имат
качеството на увредени.
В допълнителния отговор на исковата
молба ответникът е посочил, че ако не е приложим действащия КЗ, то не е
приложимо и ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като същото
няма обратно действие. Независимо от това обаче, отново се оспорва наличието на
особено близки и надхвърлящи общоприетите представи за родствена близост връзки
между ищците и загиналият им брат, които да са допринесли до изживяването на
изключителни болки и страдания.
Настоящият
състав на съда намира, че с оглед релевираните от ищците твърдения и отправените
до съда искания за осъждане на застрахователя на делинквента да заплати
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния
брат, настъпила на 15.11.14г., вследствие на травматичните увреждания, получени
при ПТП от 29.10.14г. и въз основа на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен при действието на КЗ /отм./, то правната
квалификация на иска е по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./. Това е така, защото договорът
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
сключен при действието на отменения КЗ и няма данни страните да са уговорили
друго след влизането в сила на новия КЗ – по арг. от § 22 ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016г. Поради това и изискването на чл. 380, ал. 1 от действащия КЗ е
неприложимо за настоящия случай.
С молба вх. №
2582/18.06.20г. /л. 140/ процесуалният представител на ответното дружество е
направил изявление, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която е действала
към момента на ПТП, по което същото е застраховало отговорността на водача на лек
автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н 1098 ВК Н.В.Х.. Това е видно
от представената от дружеството застрахователна полица № BG/07/113003125765 за срок от 1 година – от 31.12.13г. до 30.12.14г. /л.
140 на гърба/, както и от представената от ищеца справка от Гаранционен фонд
/л. 39 гръб/.
С
влязла в сила на 02.12.16г. присъда по НОХД № 436/16г. на ОС-Шумен, Н.В.Х. е
бил признат за виновен в това, че на 29.10.14г. при управление на собствения си
лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н 1098 ВК на около 150 м.
от разклона за с. Пристое, обл. Шумен, на км. 63+586 от главен път І-7
/Силистра-Шумен/, нарушил правилата за движение по пътищата, като не изпълнил
задължението си по чл. 21, ал. 1, колона ІІ, ред ІІ от ЗДвП относно допустимата
скорост за движение на МПС от категория В, извън населени места – 90 км/ч,
управлявайки автомобила със скорост от 112.6 км/ч, която била и несъобразен с
конкретната пътна обстановка за видимост през нощта и тъмна гъста мъгла, в
резултат на което нарушение е допуснал ПТП с движещото се в същата лента за
движение ППС с животинска тяга /попътно движеща се каруца с впрегнат кон/,
управлявано от Р. Л. И., като блъснал каруцата и по непредпазливост причинил
телесна повреда и смърт на повече от едно лице – тежка телесна повреда на Р.Л.И.
и смъртта на Ф. Л.И., настъпила на 15.11.14г. в МБАЛ – гр. Шумен, като деянието
е извършено при условията на съпричиняване от пострадалия Р.Л.И., който при
управлението на ППС с животинска тяга също е нарушил правилата за движение по
пътищата – нарушил забраната да управлява ППС под въздействие на алкохол и към
момента на ПТП бил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.95 промила;
управлявал каруцата си през нощта и при намалена видимост поради мъгла, без да е
оборудвана с регламентираните светлини и светлоотразители, съгласно чл. 71, ал.
1 от ЗДвП и чл. 15 от ППЗДвП.
Препис-извлечение
от акта за смърт на Ф. Л.И., настъпила на 15.11.14г. в гр. Шумен, е представен
на л. 37. В същия са отразени неговите място на раждане и постоянен адрес ***.
Налице
е хипотезата на чл. 300 от ГПК и настоящият граждански съд следва да приеме въз
основа на влязлата в сила присъда на наказателния съд, че е извършено виновно и
противоправно деяние от Н.В.Х. на 29.10.14г., състоящо се в нарушение на правилата за движение при управление
на МПС, описани подробно в цитираната по-горе присъда, вследствие на което е
причинена по непредпазливост смъртта на Ф. Л.И., настъпила по-късно на
15.11.14г. в МБАЛ – гр. Шумен.
Съобразно
заключението на комплексната САТЕ и СМЕ, изслушано пред първоинстанционния съд,
което настоящият съдебен състав изцяло кредитира като компетентно и обективно
дадено се установява, че на 29.10.2014г. л. а. „Форд Мондео“ с рег. № Н 1098 ВК се е движил по път І-7
(Силистра – Шумен) в посока от с. Загориче през с. Браничево към с. Пристое.
Времето е било в тъмната част на денонощието, видимостта е била намалена поради
гъста мъгла и пътната настилка е била мокра. Около 22.30 ч. МПС се е намирало
на около 150 – 200 м. преди с. Пристое, където по това време на пътното платно,
на отстояние от 1.2 – 1.8 метра от десния ръб на пътното платно (съобразно
допълнението на вещото лице в с.з. - каруцата е била по към средата на лентата
на нейното движение) в същата посока се е движило ППС с животинска тяга (каруца
теглена от кон), без да е била оборудвана със задължителните по закон
светлоотразителни елементи и е нямала поставено отзад светещо тяло, излъчващо
добре различима бяла или жълта светлина. В каруцата са пътували Р.Л.И. и Ф. Л.И.,
които също са били без светлоотразителни жилетки. Тъй като е имало условия на
намалена видимост поради гъстата мъгла, водачът на автомобила е нямал възможност
своевременно да забележи движещото се пред него ППС с животинска тяга и го ударил
в задната част. Следствие на удара, част от каруцата се вклинила под
автомобила, а същият напуснал пътното платно, вдясно от пътя. По пътното платно
останали следи от задирания. Двамата пътуващи в каруцата паднали от нея, като Ф.
паднал отляво, а Р. - вдясно на пътното платно. След удара в каруцата,
автомобилът добутал впрегатното животно, ударил указателна табела и след
определено разстояние преустановил своето движение. По пътя, около мястото, на
което е станало ПТП и на границите на двете населени места, нямало поставени
пътни знаци, установяващи забрана за движение на ППС с животинска тяга.
Скоростта на движение на каруцата в конкретния случай е била от порядъка на 7-8
км./ч.
Според
експерта-съдебен лекар, при ПТП на Ф. Л.И. е била причинена съчетана травма:
глава, поясна област, крайници. Контузия на главата (ЗЧМТ): кръвонасядания на
меките черепни обвивки на ограничена площ заднотеменно срединно и заднотеменно
тилно; кръвонасядания на клепачите на лявото око; малък субдурален хематом в дясната
теменна област на главата. Субарахноидален кръвоизлив на дясната голямомозъчна
и малкомозъчна хемисфера; малки контузионни огнища в мозъчното вещество в дясната
слепоочна област и теменно вдясно. Контузия на поясната област: ивицовидно
охлузване в поясната област върху гръбнака. Две ивицовидни кожни охлузвания в
дясната поясна област – вертикално разположени. Контузия на крайниците:
кръвонасядане по гърба на лявата ръка. Кръвонасядане по предната страна на
лявото коляно. Ивицовидно хоризонтално охлузване на кожата по външната
страна на дясното коляно. Петнисто
охлузване на кожата по предната страна на дясната подбедрица. Кръвонасядане по
гърба на лявото ходило с охлузване на кожата на ограничена площ в същата
област. Фрактура в основата на втората и на третата предноходилни кости вдясно.
Фрактура на външната клиновидна кост на ходилото. Изкълчване на ставите между
задно и предноходилните кости.
Непосредствена
причина за смъртта на Ф. Л.И. е била респираторен дистрес синдром у възрастни,
съчетан с двустранна бронхопневмония, довели до остра дихателна и сърдечна
недостатъчност. Между установените травматични увреждания, получени от Ф. Л.И.
при ПТП, настъпило на 29.10.20 14 г., ведно с настъпилите усложнения и
настъпилата на 15.11.2014 г. смърт на лицето, е налице пряка причинна
връзка.
Видно
от удостоверението, издадено от кмета на с. Загориче, общ. Каолиново, обл.
Шумен относно родствени връзки на починалия Ф. Л.И., че същият е роден от баща Л.И.М.,
починал на 27.09.18г. и от майка М.М.М.. Ищците пък са посочени като негови
братя и сестри – л. 152-153.
В представеното на
л. 41 от делото удостоверение, издадено също от кмета на с. Загориче, същият е
удостоверил, че майката на Ф. И. и неговите братя и сестри са живеели към
29.10.14г. на един и същи адрес в с. Загориче, ул. „Цар Симеон“, № 3. Тъй като
удостоверяването на тези обстоятелства е извън компетентността на длъжността на
издателя на документа, същото представлява свидетелско показание в писмен вид,
което е недопустимо съобразно правилата на ГПК. Фактът на съвместното живеене
ще бъде преценяван въз основа на останалия надлежно събран по делото
доказателствен материал.
По възражението на
ответника относно липсата на активна материално-правна легитимация на ищците да
претендират обезщетение на вредите си от смъртта на техния брат, което включва
и възражението за обвързаността на съда с указанията, дадени с ТР №1/2016г. на
ОСГТНК на ВКС, съдът намира следното:
С решение № 170 от
17.09.2018 г., по гр. д. № 2382/2017 г. на ІV г. о. на ВКС, е прието, че когато
се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и Тълкувателни решения, те
имат обратно действие. Това означава, че даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още
тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в съответния
тълкувателен акт. Когато след издаването на такъв тълкувателен акт е настъпила
промяна било в самата тълкувана норма или свързани с нея други правни норми,
било в обществено- икономическите условия, които правят даденото вече тълкуване
на същата неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона, то
постановеният нов тълкувателен акт, с който даденото вече тълкуване се
изоставя, за да бъде възприето ново, няма обратното действие, присъщо на
първоначалните. В сочената хипотеза тълкувателният акт се състои от две части.
С първата от тях се дава новото тълкуване на конкретната правна норма, а с
втората се обявява за загубил сила предшестващия тълкувателен акт от момента на
постановяване на новото тълкувателно решение. Следователно от този момент
престава да се прилага и предходният тълкувателен акт. Затова и установеното с
новото Тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които
са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен до разрешаване от тях,
след приемане на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент, но с действие занапред. Или, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното ППВС и на ТР, което е било действащо към
момента на настъпване на последиците. Аргумент за тази теза е и разяснението
относно действието на приеманите от ВКС тълкувателни решения, дадено с т. 1 от
ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която
последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на
приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е
основание за отмяна на влязло в сила решение. Съобразно това разрешение
/изразено изрично и в Определение № 117 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. №
298/2020 г., I т. о., ТК/ следва, че ако правният спор е бил висящ към момента
на приемане и оповестяване на тълкувателното решение, както и ако сезирането на
съда със спора следва по време приемането и оповестяването на решението,
даденото от ВКС тълкуване на закона следва да бъде съобразено от съда при
постановяване на съдебното решение по съществото на спора.
При това
положение, доколкото настоящото съдебно производство е образувано по иск,
предявен след приемането на ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС, то съдът е длъжен да съобрази задължителните разяснения на ТР относно
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на техен близък /при пълна идентичност на нормите на чл. 265, ал. 2 от КЗ
/отм./ и чл. 478, ал. 2 от КЗ/.
Съобразно
указанията по приложението на закона, дадени с ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и
ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, заради съдържанието
на която търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. ВКС е посочил, че
изключението е само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди. В цитираното ТР е отбелязано, че традиционните за българското общество
семейни отношения, братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг и поради това и връзките помежду им
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Когато обаче поради конкретните житейски обстоятелства, привързаността
е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
От
събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства се установява
следното:
Според
св. О.К., семейството на ищците се е преместило в неговото село Загориче през
2013г., от който момент той се е запознал с тях и с брат им Ф.. Поради близост
във възрастта, свидетелят познава много добре по-малките братя М., А. и С., с
които бил приятел. Починалият имал и други братя – Е., Р. и две сестри – З. и З..
Двете сестри били омъжени в неговото село Загориче. Свидетелят сочи, че родителите
на Ф., братята и сестрите му по цял ден работели на полето. Ф. също работел, но
не работел на редовна работа, повечето време е бил в къщи и се грижел за
по-малките братя да бъдат облечени, закусили и да отидат на училище, водил
братята си Ф. и А. всяка сутрин до училищния автобус. Когато имали някакъв
проблем братята му винаги се допитвали до него, защото той е бил най-големия,
баткото. Понеже се интересували от животни, Ф. им помагал да направят клетки за
тях, отивал с тях на риболов и им правел въдици, давал им пари за сладолед или
когато нещо им се прииска. Ф. е водил по-малките си братя и свидетелят на
панаир в с. Браничево и в с. Пристое и ги черпил там от сергиите. След смъртта
на Ф. всички били много разстроени. С. и М. били „по-обрани“, но Ф. и А. го
приели много тежко. И до сега, когато се събере с тях или отидат на риба, те
винаги го споменават. Починалият им липсва в емоционално и във всяко едно
отношение. Свидетелят е посочил, че познава майката на ищците, но баща им
никога не го е виждал. Когато те са се преместили в с. Загориче, бащата е бил в
с. Пристое. Братята и сестрите не говорели за баща си и избягвали темата. Допълва,
че тези от братята, които свидетелят познава, ходели на училище, но за другите
не знае дали са ходили. Знае, че М. е учил в гр. Силистра, Ф. и в момента учи,
а А. прекъснал училище, когато бил 8-ми или 9-ти клас. С. също е умил до 8-ми
клас и предполага, че това е било в с. Пристое. Свидетелят не е учил с тях, тъй
като те учили в с. Пристое, а те в с. Браничево. Свидетелят не е виждал всеки
ден Ф. да води братята си на училищния автобус, а само в дните, когато самият
той не е бил на училище.
Свидетелят А.Б.А.
е съпруг на ищцата З.Л., познава Ф. и семейството му отпреди 14-15 години. Ф.
помагал на майка си, когато тя била на работа, като се грижел за братята и
сестрите си. Те живеели в едно домакинство в с. Загориче Починалият е давал
пари на братята и сестрите си и купувал храна. Ф. изкарвал пари от цепене на
дърва. Бащата живеел на друго място в с. Пристое. След смъртта на Ф., ищците
тъгували много за него и сега го споменават често с добро. На Байрямите отиват
на гроба му.
Свидетелят Б.М.А.
е съпруг на З.Л.А., която е сестра на Ф. и е зет в семейството отпреди 14
години. Свидетелят познавал Ф. отпреди това, тъй като били приятели и работели
заедно с него и с другия брат Р.. Бащата на ищците дълго време не идвал в
семейството, работел и се занимавал с животни. Когато майката на ищците отивала
на работа, Ф. гледал братята и сестрите си, учел ги да яздят кон, как да се
хранят, как да се отнасят към хората, давал им пари за храна, дрехи, за книги и
тетрадки, обяд и закуска, също и за забавления – люлки и за играчки. Ф. се
държал бащински с братята и сестрите си, защото бащата продължително време не
се прибирал в къщи. Свидетелят сочи, че той и съпругата му З. живеят в отделна
къща, както и З. и съпругът й също живеят в друга отделна къща. Останалите
живеели заедно. Малките братя на Ф. приели много тежко смъртта му, много
плакали, тъй като за тях той е бил половин баща – най-големия брат. Към
настоящия момент често си спомнят за него, тъгуват и плачат, чувстват
отсъствието му.
В обобщение на горните писмени и гласни
доказателства следва да се посочи, че:
-
Разликата във възрастта между починалия най-голям
брат на ищците Ф. и неговите братя и сестри е различна – спрямо З. – 1 година,
спрямо Р. – 2 г. и 4 месеца, спрямо Е. – 3 г. и 11 месеца, спрямо З. – 6 г. и 2
месеца, спрямо С. – 12 г. и 10 месеца, спрямо М. – 15 г. и 9 месеца, спрямо А.
– 16 г. и 11 месеца и спрямо Ф. – 18 г. и 5 месеца;
-
Част от семейството на ищците, заедно с майка им М.,
са се преместили да живеят в с. Загориче едва през 2013г., или 1 година преди
процесното ПТП /така св. Кабилов/, като преди това вероятно са живеели в с.
Пристое /съдейки по мястото на раждане и постоянния адрес, вписани в акта за
смърт на Ф. И. – л. 37, от изнесеното от същия свидетел, че баща им живеел в с.
Пристое, и че по-малките братя са учели именно в с. Пристое, както и от
посочените в исковата молба адреси за призоваване на всеки един от ищците – на Р.Л.И.
***, на Е.Л.И. ***, а на по-малките братя – последните четирима – в с.
Загориче, ул. „Панайот Волов“, № 11/;
-
Двете сестри З. и З. са били омъжени отпреди около
14 години, съответно за свидетелите по делото А. и А.и всяка от тях живее в с.
Загориче в отделни от братята и майка си къщи /така от показанията на тези
двама свидетели, както и от посочените в исковата молба адреси за призоваване -
на З.Л. *** и на З.Л. ***/;
-
Ф. не е работел постоянна работа и поради това не е
имал постоянни доходи, но с парите, които печелел от различни трудови дейности
в селото и на полето, е подпомагал по-малките си братя, купувайки им закуски и
играчки, ходели заедно на риболов и други развлечения, както и понякога ги е
съпровождал до училищния автобус;
-
Ф. се разбирал много добре с всички свои братя и
сестри и всички те били задружно семейство, тъй като бащата останал да живее в
с. Пристое. Последният рядко ги е посещавал, тъй като отглеждал животни /така
св. А./, а освен това братята и сестрите избягвали темата за техния баща /така
св. К./;
-
След смъртта на Ф. всички негови братя и сестри
много страдали, но докато по-големите не показвали страданието си /били
„по-обрани“ според св. К./, то малките братя на Ф. приели много тежко смъртта
му, много плакали, тъй като за тях той е бил половин баща – най-големият брат
/така св. А./. Понастоящем всички си спомнят за него и на религиозните празници
отбелязват смъртта му по съответен начин.
С решение №
92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и въз основа на
цитираното ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС е разяснено и акцентирано, че обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга
на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1 Създадена особено
близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2 Действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и
дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Посочените
предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение
за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и
за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката
за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че
традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено
близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на близост, по-голяма от нормалната за съответната родствена
връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от
бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на
родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и
др.), а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради
продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от
14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.).
Приетото от ВКС в
цитираното решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019г., ТК, II т. о. се
споделя и в следващите актове на състави от ВКС – Определение № 665 от
2.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 80/2020 г., II т. о., ТК Определение № 684 от
9.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 937/2020 г., II т. о., ТК, , Определение
№ 11 от 11.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1033/2020 г., II т. о., ТК Определение
№ 20 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 788/2020 г., II т. о., ТК.
С оглед на
установеното по-горе от фактическа страна следва да се приеме, че всеки от
ищците е претърпял неимуществени вреди от причинената смърт на техния брат с оглед
на съществувалите между тях силни емоционални връзки, изградени от взаимна
обич, грижа и съпричастност. Последните обаче са типичните и обичайни за
родствените отношения между братя и сестри и не са били налице специфични
житейски ситуации, които да са преформулирали съществено тези традиционни
отношения, за да се приеме, че същите са се превърнали в изключителни. Така
двете сестри са създали собствени семейства и напуснали общия дом отпреди около
14 години преди инцидента с брат им Ф.. По-големите братя Р. и Е. имат
незначителна разлика във възрастта с Ф., която обективно изключва възможността
последният да е осъществявал грижи, заместващи тези на родител, вкл. и да е
създадена емоционална връзка, надхвърляща по своето съдържание и интензитет
тази, характерна за братята в едно традиционно семейство в българското
общество.
Независимо от
по-голямата разлика във възрастта между Ф. и братята му С., М., А. и Ф., по
делото не се установи привързаността между починалия и тези ищци да е станала
изключително силна и надхвърляща нормалната такава, произтичаща от родствената
връзка, което да е довело и до значително по-голям интензитет и времетраене на вредите,
спрямо нормално присъщите за съответната връзка. Съвсем нормално е за отношенията
в традиционното семейство в българското общество при множество деца по-големите
да се грижат за по-малките, подпомагайки в това отношение своите родители.
Вярно е в случая, че от 2013г. част от семейството без бащата се е преместило в
недалечното на с. Пристое - с. Загориче и от
около 1 година преди инцидента братята и майка им са живели без бащата. Но това
не сочи на положение, при което най-големият брат да е поел за дълъг период от
време ролята на отсъстващия родител спрямо малките братя. Както се посочи и
по-горе, в рамките на родствената връзка е изграждането на емоционална
привързаност, която се проявява и във взаимната помощ и подкрепа между братя и
сестри, а когато възрастта е по-значителна – братът с по-голям житейски опит да
осъществява и закрила и да бъде морален коректив за по-малките си братя. В
случая и по отношение на тези по-малки братя не е налице изключителност на
силата и дълбочината на емоционалната връзка, която е била създадена с
по-големият им брат Ф., тъй като от една страна конкретните житейски
обстоятелства не са налагали промяна на социалните роли в семейството, а от
друга страна - от доказателствата по делото не се установи съдържанието на тази
връзка да надхвърля тази, която е характерна между братята в едно семейство и
при наличието на такава възрастова разлика.
Това обуславя
извода, че никой от ищците не е материално легитимиран да получи обезщетение за
действително претърпените от тях неимуществени вреди от загубата на техния
брат, поради което и предявените искове се явяват неоснователни, без да се
налага обсъждането на другите възражения на ответното дружество.
Обжалваното
решение в осъдителните му части следва да се отмени и предявените от ищците С.Л.И., М.Л.И., А.Л.И. и Ф.Л.И. искове в
уважените им размери от по 45 000 лв. следва да се отхвърлят. Същевременно
следва да се потвърди обжалваното от ищците решение в отхвърлителните му части
– за З. Л.А., Р.Л.И., Е.Л.И.
и З.Л.А. за присъждане на суми от по 50 000 лв., а за С.Л.И., М.Л.И., А.Л.И.
и Ф.Л.И. - за разликите между присъдените им суми от по 45 000 лв. до
претендираните суми от по 50 000 лв. за всеки
По
разноските.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответното
застрахователно дружество се дължат направените пред първата инстанция
разноски, които възлизат на 500 лв., представляващи внесен депозит за
възнагражденията на вещите лица и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, или общо за цялото
производство и по всички искове – 950 лв. Предвид липсата на искане по чл. 248,
ал. 1 от ГПК от страна на ищците за изменение на решението в частта за
разноските, първоинстанционното решение следва да се потвърди в частите, с
които първите четирима ищци З.Л.А., Р.Л.И., Е.Л.И. и З.Л.А. са били осъдени да
заплатят суми от по 512.50 лв., а вторите четирима ищци С.Л.И., М.Л.И., А.Л.И. и Ф.Л.И. – суми от по 50.68
лв. в полза на ответника. Тъй като така присъдените на ответника суми
надхвърлят общо дължимата му сума за разноски, допълнителни разноски в негова
полза не следва да се присъждат за първата инстанция.
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и с оглед
уважаването на въззивната жалба на дружеството и отхвърляне на тази на ищците,
в полза на застрахователното дружество следва да се присъдят направените за
въззивната инстанция разноски, възлизащи на 3 600 лв. – заплатена ДТ и 450
лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по основание и размер по
посочения по-горе ред, или общо 4050
лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 59/11.08.2020г., постановено по т.д. № 125
по описа за 2019г. на Окръжен съд – Шумен, в
частите, с които „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“, № 43, e осъдено да заплати на С.Л.И., ЕГН **********, на М.Л.И., ЕГН **********,
на А.Л.И., ЕГН ********** и на Ф.Л.И., ЕГН **********, всички с адрес ***, суми от по 45 000.00 (четиридесет и
пет хиляди) лв., като обезщетения за претърпени от всеки от тях неимуществени
вреди, в резултат на преживяната болка, мъка и стрес от смъртта на брат им Ф. Л.И.,
ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, станало на 29.10.2014 г.,
причинено от Н.В.Х., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение при
управление на лек автомобил марка „Форд“,
модел „Мондео“, с рег. № Н 1098 ВК, на основание застрахователна полица
№ BG/07/113003125765
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек
автомобил, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.10.2016 г.
до окончателното им за плащане, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.Л.И.,
ЕГН **********, на М.Л.И., ЕГН **********, на А.Л.И., ЕГН ********** и на Ф.Л.И.,
ЕГН **********, всички с адрес ***, насочени против „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христофор Колумб“, № 43, за заплащане
на суми от по 45 000.00 (четиридесет и пет хиляди) лв., като обезщетения
за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди, в резултат на преживяната
болка, мъка и стрес от смъртта на брат им Ф. Л.И., ЕГН **********, настъпила в
резултат на ПТП, станало на 29.10.2014 г., причинено от Н.В.Х., ЕГН **********,
който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“, с рег. № Н 1098
ВК, на основание застрахователна полица № BG/07/113003125765 за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за
горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 25.10.2016г. до окончателното им заплащане, на осн. чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59/11.08.2020г., постановено по т.д. № 125
по описа за 2019г. на Окръжен съд – Шумен, в
частите, с които:
- са отхвърлени предявените искове от З.Л.А., ЕГН ********** с адрес ***, от Р.Л.И., ЕГН ********** с адрес ***, от Е.Л.И., ЕГН ********** *** и от З.Л.А., ЕГН **********,
с адрес ***, насочени против „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Христофор Колумб“, № 43, за заплащане на сумите в размер на по 50 000 (петдесет хиляди) лв. на всеки
от тях, като обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди, в
резултат на преживяната болка, мъка и стрес от смъртта на брат им Ф. Л.И., ЕГН **********,
настъпила в резултат на ПТП, станало на 29.10.2014 г., причинено от Н.В.Х., ЕГН
**********, който е нарушил правилата за движение при управление на лек
автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“,
с рег. № Н 1098 ВК, на основание застрахователна полица № BG/07/113003125765 за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек
автомобил, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.11.2014г.
до окончателното им заплащане, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
- са отхвърлени предявените искове от С.Л.И., ЕГН **********, на М.Л.И., ЕГН **********,
на А.Л.И., ЕГН ********** и на Ф.Л.И., ЕГН **********, всички с адрес ***,
насочени против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“, № 43, за
заплащане на сумите за разликите над 45 000
лв. (четиридесет и пет хиляди) лв. до претендираните от по 50 000
(петдесет хиляди) лв., като обезщетения за претърпени от всеки от тях
неимуществени вреди, в резултат на преживяната болка, мъка и стрес от смъртта
на брат им Ф. Л.И., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, станало на
29.10.2014 г., причинено от Н.В.Х., ЕГН **********, който е нарушил правилата
за движение при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, с
рег. № Н 1098 ВК, на основание застрахователна полица № BG/07/113003125765 за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек
автомобил, КАКТО И за законните лихви
върху главниците от 15.11.2014г. до 24.10.2016г., на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./.
- са осъдени ищците З.Л.А., ЕГН ********** с адрес ***, Р.Л.И., ЕГН ********** с адрес ***, Е.Л.И., ЕГН ********** *** и З.Л.А., ЕГН **********,
с адрес ***, всеки от тях да заплати на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“, № 43, суми от по 512.20 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
- са осъдени ищците С.Л.И., ЕГН **********,
М.Л.И., ЕГН **********, А.Л.И., ЕГН ********** и Ф.Л.И., ЕГН **********, всички
с адрес ***, всеки от тях да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор
Колумб“, № 43, суми от по 50.68 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 59/11.08.2020г., постановено по т.д. № 125 по описа за 2019г.
на Окръжен съд – Шумен, в частите, с
които „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“, № 43 е осъдено:
- да заплати на адвокат А.В.Г., ЕГН **********,***,
офис 4 сумата от 7 308.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана на ищците С.Л.И., ЕГН **********, М.Л.И., ЕГН **********, А.Л.И., ЕГН **********
и Ф.Л.И., ЕГН **** 088763, безплатна адвокатска помощ, на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв..
- да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 7 200.00
(седем хиляда и двеста) лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА З.Л.А., ЕГН ********** с адрес ***, Р.Л.И., ЕГН ********** с адрес ***, Е.Л.И., ЕГН ********** ***, З.Л.А., ЕГН **********,
с адрес ***, С.Л.И., ЕГН
**********, М.Л.И., ЕГН **********, А.Л.И., ЕГН ********** и Ф.Л.И., ЕГН **********
(последните четирима с адрес с. Загориче, общ. Каолиново, ул. „Панайот Волов“,
№ 11), да заплатят на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“, № 43, общо сумата в размер на 4 050лв. /четири хиляди и петдесет
лв./, представляващи разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните /чрез процесуалните им представители/, при наличието на предпоставките за допускане
на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: