Присъда по дело №1057/2010 на Районен съд - Никопол

МОТИВИ по НОХД №1057/’10г.:

Обвинението е против подсъдимия И.Й.К. *** е за това, че на 10/11.02.2010г. в с.Въбел, обл.Плевен при условията на повторност  отнел чужди движими вещи – 3бр. тенекии с пчелен мед по 25кг. всяка от тях – общо 75кг. пчелен мед на стойност 4,00лв. за 1,00кг. или общо 300,00лв., 1бр. електромотор монофазен 2,2kw/h /220V/ 50Hz – употребяван на стойност 242,00лв., 1бр. метална правоъгълна тава - употребявана на стойност 12,00лв., 1 бр. бормашина от типа BUR 46 - употребявана на стойност 35,00лв., или всичко вещи на обща стойност 589,00лв. от владението на М.Т.К. *** негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство няма конституирани граждански ищци или частни обвинители. По делото не са предявявани граждански искове.

Съдебното производство е проведено по реда на чл.370 и сл. НПК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението така, както е повдигнато в обвинителния акт. Твърди, че в хода на досъдебното производство и съдебното следствие безспорно е доказана описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и деянието извършено от подсъдимия, което осъществява състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК. Прокурорът твърди, че при определяне наказанието на подсъдимия съдът следва да вземе предвид доброто процесуално поведение, възстановяването на отнетите вещи до приключване на съдебното следствие и признаването на вината, както и това, че подсъдимия вече е бил осъждан. Взел е становище и по МН.

Защитникът на подсъдимите е заявил, че осъзнават вината си и стореното и моли съда да наложи наказание при условията на чл.55 от НК в минимален размер. Взел е становище и по МН.

В съдебно заседание подсъдимия заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорва фактите приети за установени по обвинителния акт, поради което дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Моли съда да му се наложи минимално наказание.

Като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият И.Й.К. е роден на ***г***14, с адрес по л.к. в с.БРЪШЛЕН, общ.СЛИВО ПОЛЕ, обл.РУСЕ, ул.”П.ЯВОРОВ”7, с настоящ адрес в с.ВЪБЕЛ, ул.”ЯВОРОВ”3, българин, български гражданин, с основно образование, неженен. не работи, осъждан, ЕГН**********.***. Не работел и нямал постоянни доходи. Разполагал с информация, че в къща в селото сам живеел М.Т.К., който е възрастен и трудно подвижен. Решил да извърши кражба на вещи от имота му. На 10 срещу 11.02.2010г. през нощта подс.К. влязъл в имота му. Отишъл до стопанските постройки в двора. Взел 3бр. тенекии с пчелен мед, всяка от които тежала 25кг. Забелязал там и 1бр. електродвигател 2,2kW, метална правоъгълна тава и бормашина от типа BUR 46. Изнесъл ги от постройката и ги отнесъл в обитаваното от него жилище. На сутринта на 11.02.2010г. пострадалият от престъплението К. констатирал извършената кражба и сигнализирал органите на МВР за случилото се.

В резултат от предприетите бързи оперативно-издирвателни мероприятия на полицейските служители престъплението и неговият извършител били разкрити.

           С протокол за доброволно предаване подс. К. предал вещите на органите на МВР, след което били върнати на собственика им срещу разписка.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата събрани с бързо производство №8/’10г. на НРП, които го подкрепят, а именно: протокол за доброволно предаване от 12.02.’10г., разписка от 17.02.’10г. за връщане на вещите, справка за съдимост.

Показанията на свидетелите В. и К. са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред, непротиворечиви са, поради което следва да се кредитират.

Обстановката се подкрепя и от приетата от съда счетоводна експертиза за стойността на отнетите вещи, не оспорена от страните.

От правна страна, съдът приема, че с деянието си подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. От обективна страна също са налице всички елементи от състава на престъплението – отнети са чужди движими вещи без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да се присвоят. Намерението за присвояване се доказва безспорно от последващото пренасяне на вещите в дома на подсъдимия.

Тъй като съдебното следствие е проведено по реда на чл.370 и сл. от НПК, то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, наказанието на подсъдимия следва да се определи под предвиденият в закона минимум. Причина за това според съда е по-ниската обществена опасност на дееца, както и факта, че вещите са върнати на собственика. Съдът взе предвид, че подсъдимият е бил осъждан с влязла в сила присъда за същото деяние. Предвид това съдът намира, че на подсъдимия К. следва да се наложи наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание се изтърпи при СТРОГ режим в затвор.

Следва на основание чл.189, ал.1 от НК подс.К. да бъде осъден да заплати по сметка на РС-НИКОПОЛ направените по делото разноски в размер на 45лв.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                         

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: