РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1145
гр. Пловдив, 03 юли 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на десети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 466 по
описа за 2020 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на И.С.И., с ЕГН **********, с адрес,***, против
Решение № 2153-15-14/17.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което
е оставена без уважение жалба на И. срещу Разпореждане № **********/Протокол №
N01422/17.10.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмено становище,
приложено по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Както вече бе казано, с оспореното Решение №
2153-15-14/17.01.2020 г., Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без
уважение жалба на И. срещу Разпореждане № **********/Протокол №
N01422/17.10.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив.
За
да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от
фактическа и правна страна:
5.1. Със заявление №
2111-15-1/31.07.2019 г. (л. 81 по делото),
И. е направил искане за отпускане на лична пенсия за военна инвалидност по чл.
85 от КСО.
Към
заявлението е приложено Експертно решение на ТЕЛК № 3440/116/21.06.2019 г. (л. 83 по делото) с определена дата на инвалидизиране за
общо заболяване – 30.01.2004 г. и 60.00 на сто трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране за военна
инвалидност – 04.09.1975 г. и 50.00 на сто трайно намалена работоспособност/вид
и степен на увреждане, обща оценка на работоспособността – 84.00 на сто трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и срок на инвалидността –
01.06.2022 г.
5.2. След преглед на
пенсионното досие е установено, че И. получава лична пенсия за инвалидност,
поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 30.01.2004 г.,
отпусната с разпореждане № **********/протокол № N01017/03.04.2004 г. (л. 28 по делото).
5.3. С Разпореждане № **********/протокол
№ N01422/17.10.2019
г. (л. 85 по делото) на
И. е отпусната лична пенсия за военна инвалидност по чл. 85 от КСО, считано от
31.07.2019 г. в размер на 152,65 лв. и от същата дата посочената пенсия е
спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО.
За
да стори това административният орган е приел, че размерът на личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване към 31.07.2019 г. – датата, от която е
отпусната личната пенсия за военна инвалидност на И., е 230,40 лв., а размерът
на личната пенсия за военна инвалидност, съгласно чл. 86 от КСО към 31.07.2019
г. е 115% от размера на социалната пенсия за старост или 115% от 132,74 лв.,
т.е. 152,65 лв. Ето защо, на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО във връзка с
чл. 101, ал. 2 от КСО, е прието, че същата е по-неблагоприятна като размер,
поради което и е спряна.
Посочено
е също така, че на основание чл. 101, ал. 3а от КСО при право на повече от една
пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от
останалите, но И. има право да получава лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване или лична пенсия за военна инвалидност, т.е. в случая не е налице
хипотезата на чл. 101, ал. 3а от КСО.
ІV. За правото:
6. Оспореният
административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е
постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при
спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е
издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване
на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен
орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното
осигуряване“ в ТП на НОИ.
В конкретния казус, съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че
фактическите констатации на органите на осигурителната администрация са
истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на
материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с
издаването на актове от категорията на процесния такъв. В следващото изложение
ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
7. Между страните не се формира спор по установените
факти. Спорът е правен и се концентрира в отговора на въпроса налице ли са
законоустановените предпоставки за спиране на пенсията за военна инвалидност на
жалбоподателя, като неговото разрешаване налага да бъде съобразено следното:
Като
основание за спиране пенсията на И. е посочена разпоредбата на чл. 95, ал. 1,
т. 4 от КСО, според която пенсията се спира, когато не се следва изплащането й
на основание чл. 101 и е по-неблагоприятната по размер.
От регламентираните в чл. 101 от КСО хипотези, при
които лицата не могат да получават едновременно пенсии, отпуснати на различно
основание, относима за казуса е тази по ал. 2 - когато лицето има право на
повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, се определя
най-голямата по размер.
8. Не е спорно, че с Разпореждане № **********/прот.
№ N01017/03.04.2004 г. на И. е отпусната лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от
30.01.2004 г., която пенсия последователно е осъвременявана, преизчислявана и
последно изменена с Разпореждане № **********/прот. №
Р01060 от 22.07.2019 г., с оглед постановеното Експертно решение №
3440/21.06.2019 г. на ТЕЛК, с което на лицето е определена 84 на сто трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане до 01.06.2022 г. и този
именно процент ТНР е съобразен при определяне размера на пенсията.
Впоследствие, въз основа на подадено от И.
заявление на 31.07.2019 г. за отпускане на лична пенсия за военна инвалидност,
е постановено и процесното разпореждане, отново на основание посоченото по-горе
ЕР на ТЕЛК, с което е определена 50 % ТНР с призната причинна връзка военна
инвалидност.
9. Тук е мястото да се посочи, че съставът на ТЕЛК, чието експертно решение
е съобразено при отпускане личните пенсии за инвалидност на И., е определил
краен процент по съвкупност 84 % от установените такива 60 % НР за общо
заболяване и 50 % ТНР с призната причинна връзка военна инвалидност, както
следва:
„ЗА
ПОСТТРОМБОФЛЕБИТНАТА БОЛЕСТ НА ДВАТА ДОЛНИ КРАЙНИЦИ С ЦИРКУЛЯРЕН ОХРАДЕРМАТИТ И
МНОЖЕСТВО ЦИКАТРИКСИ ОТ ТРОФИЧНИ УЛКУСИ СЪС ЗАРАСТВАЩ ТРОФИЧЕН УЛКУС ПОД КРУСТА
ЗА ДЕСЕН ДОЛЕН КРАЙНИК ПО Ч. VIII, Р. III, Т.1.3.2.2
– 50 % ТНР С ПРИЗНАТА ПРИЧИННА ВРЪЗКА ВОЕННА ИНВАЛИДНОСТ С ДИ ОПРЕДЕЛЕНА.
„ЗА ХАНК II-III СТЕПЕН С
ОБЛИТЕРИРАЩА АТЕРОСКЛЕРОЗА ПО Ч-VIII Р-II Т-2.2.2 СЛЕДВАТ 60 % НР, МКБ I 79.2. ЗА ЗАХАРНАТА БОЛЕСТ, 2 ТИП, С КДС ДИАБЕТНА
ПОЛИНЕВРОПАТИЯ И АНГИОПАТИЯ СЛЕДВАТ 40 % НР ПО Ч-IX Р-I T-1.2.2 С МКБ
Е11.9. ЗА ХОББ II-III С ДН 0-1
СЛЕДВАТ 30 % НР ПО Ч-VI P-IX T-2 МКБ J 44.0.
ПРОЦЕНТ ЗА ОБЩО ЗАБОЛЯВАНЕ 60 % НР С ДИ ОПРЕДЕЛЕНА.
КРАЕН ПРОЦЕНТ ПО СЪВОКУПНОСТ 84 % ЗА ТРИ ГОДИНИ ПО Т.IV НА ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 ОТ НМЕ 2017.“.
Очевидно в конкретния случай, лицето има повече от
едно страдания, като за една част от тях, групирани като „Общо заболяване“,
получава лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, а за друго
страдание - „Постромбофлебитната
болест на двата долни крайника с циркулярен охрадерматит
и множество цикатрикси от трофични
улкуси със зарастващ трофичен
улкус под круста за десен
долен крайник“ е установено, че му се следват 50 % ТНР с призната причинна
връзка военна инвалидност и има право на лична военна пенсия за инвалидност.
В този смисъл органите на НОИ законосъобразно са
приели, че лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за
различни страдания – на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване („ХАНК II-III СТЕПЕН С ОБЛИТЕРИРАЩА АТЕРОСКЛЕРОЗА“, „ЗАХАРНА
БОЛЕСТ, 2 ТИП, С КДС ДИАБЕТНА ПОЛИНЕВРОПАТИЯ И АНГИОПАТИЯ“ и „ХОББ II-III С ДН 0-1“) и на лична пенсия за военна
инвалидност („ПОСТТРОМБОФЛЕБИТНАТА БОЛЕСТ НА ДВАТА
ДОЛНИ КРАЙНИЦИ С ЦИРКУЛЯРЕН ОХРАДЕРМАТИТ И МНОЖЕСТВО ЦИКАТРИКСИ ОТ ТРОФИЧНИ
УЛКУСИ СЪС ЗАРАСТВАЩ ТРОФИЧЕН УЛКУС ПОД КРУСТА ЗА ДЕСЕН ДОЛЕН КРАЙНИК“).
Ето
защо, възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.
10. Във връзка с изложеното е необходимо да се посочи, че разпоредбата на
чл. 101, ал. 2 от КСО изрично предвижда, че когато лицето има право на повече
от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, каквото безспорно се
установи, че е налице в конкретния случай, се определя най-голямата по размер.
Както вече бе казано, административният орган е
определил размер на отпуснатата пенсия за военна инвалидност – 152,65 лв.,
който размер е очевидно по-малък от размера на получаваната от лицето лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване – 230,40 лв.
В тази връзка и в съответствие с разпоредбата на
чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, като е приел, че не се следва изплащането на
отпуснатата лична пенсия за военна инвалидност и е по-неблагоприятната по
размер пенсия, Ръководител „ПО“ я е спрял.
10. Неоснователни според настоящия съдебен състав са доводите на жалбоподателя,
че нормата на чл. 101, ал. 2, предл. второ от КСО не
означава, че следва да се изплаща само по-голямата по размер пенсия, а
по-малката да бъде спряна, тъй като разпоредбата директно е свързана с чл. 101,
ал. 3а от КСО, където е предвидено, че се получава по избор една от пенсиите и
50 на сто от останалите.
В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
Разпоредбите на чл. 101, ал. 1 и ал. 2 от КСО предвиждат
изключения от общото правило на ал. 3а от същия член (уреждаща при право на повече от една пенсия да се получава по избор
една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите).
В чл. 101, ал. 1 от кодекса изчерпателно са
изброени различните видове лични и наследствени пенсии, които не могат да се
получават едновременно.
В ал. 2 на същия член пък е уредена друга хипотеза,
касаеща само личните пенсии за инвалидност за различни страдания. Според тази
разпоредба, когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни
страдания, се определя една - най-голямата по размер.
Цитираната разпоредба визира всички лични пенсии за
инвалидност - и пенсиите за
инвалидност, свързани с трудова дейност (включващи пенсия
за инвалидност поради общо заболяване и пенсии за инвалидност поради трудова
злополука и професионална болест), и пенсии за инвалидност, несвързани с трудова
дейност (пенсии за военна инвалидност, пенсии за гражданска
инвалидност и социални пенсии за инвалидност).
Извън тези изключения, приложение намира чл. 101,
ал. 3а от КСО, предвиждаща, че при право на повече от една пенсия се получава
по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите.
Очевидна е липсата на обвързаност между ал. 2 и ал.
3а на чл. 101 КСО в смисъла, вложен от жалбоподателя, доколкото първата
разпоредба (ал. 2) се явява специална по отношения на втората (ал. 3а) и именно поради тази причина изключва нейното (на ал. 3а) приложение.
Изложеното до тук налага извода, че настоящият
казус се субсумира именно в хипотезата на разглежданата ал. 2 на чл. 101 от
кодекса, тъй като в случая не е спорно, че жалбоподателят има право и на лична пенсия
поради общо заболяване, и на лична пенсия за военна инвалидност.
Тези пенсии обаче, по арг.
от чл. 101, ал. 2 КСО не могат да бъдат получавани едновременно (по арг. от чл. 101, ал. 2 КСО), което е
наложило определяне, съответно отпускане на по-голямата по размер, и спиране на
тази, която е в по-нисък размер, т.е. спиране на по-неблагоприятната за лицето
пенсия, което от своя страна намира своето основание в нормата на чл. чл. 95,
ал. 1, т. 4 от КСО.
11. Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения
административен акт. Това има за последица неоснователност на жалбата, с която
е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V. За
разноските:
12. При посочения изход на
спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на Националния осигурителен институт,
се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.И., с
ЕГН **********, с адрес,***, против Решение № 2153-15-14/17.01.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на И.
срещу Разпореждане № **********/Протокол № N01422/17.10.2019 г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА И.С.И., с
ЕГН **********, с адрес,***, да заплати на Националния осигурителен институт, сумата от 100
лева, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: