Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА
ВЛАДИМИРОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 13465
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 147540 от 21.06.2019 г., постановено по
гр. д. № 47175/211 г. по описа на СРС, I ГО, 49 състав, са отхвърлени предявените от И.П.Д.
искове срещу „Р.С.ЕАД, с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД вр. с
чл.605 ТЗ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000 лв., като частичен от
сумата от 30 000 лв. – имуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнение
от страна на „Р.С.ЕАД на договор за наем на сейф № 130 от 18.11.2010 г. и за сумата
от 1 366, 83 лв. – лихва за периода 25.05.2011 г. – 03.11.2011 г. Ищецът е
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 300
лв. – разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.
С решение № 20244721 от 05.11.2020 г., постановено по
горепосоченото дело, е допусната, на основание чл.247 ГПК, поправка на очевидна
фактическа грешка, в диспозитива на решението от 21.06.2019 г., като вместо „Р.С.ЕАД
се чете „Р.С.“ ЕАД. Решението е влязло в сила, като необжалвано.
Срещу постановеното на 21.06.2019 г. съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца, с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа, че
изложените от решаващия съд мотиви са непълни, като липсва логическа връзка
между събраните по делото доказателства и формираните от съда изводи. Счита, че
е изпълнен съставът на чл.82 ЗЗД. По делото е установено, че в резултат на
успешен бизнес е разполагал със сума, която надвишава депозираната в сейфа Преди
обира на банковия сейф, в качеството си на акционер в „М.“, е един от
продавачите по сделката между „М.“ и Мтел“ в началото
на 2011 г. Тази сделка е била реализирана 3 месеца преди обира на банковия
сейф. На 01.03.2011 г. ищецът е изтеглил от „ОББ“ АД сумата от 110 000 лв. Чрез
проведения разпит на свидетел е доказал по делото, че сумата от 50 000 лв. е
депозирана в сейфа, обект на сключения договор за наем, като към датата на
обира са били налични 30 000 лв. Това обстоятелство е установено и от решаващия
съд. След като тази сума липсва, то за него е налице загуба, е претърпял. С
оглед на това счита, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Моли
съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявеният иск.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника “Р.С.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че
решаващият съд е обсъдил ангажираните по делото доказателства и доводите на
страните. Въпреки забраната, регламентирана в чл.164, ал.1, т.3 ГПК за
доказване чрез свидетели на договор за влог, разновидност на който е и
договорът за наем на сейф, решаващият съд е обсъдил свидетелските показания. Не
е налице непълнота на мотивите на съдебното решение. Неправилно жалбоподателят
счита, че СРС е приел, че към датата на обира са налични 30 000 лв. в банковия
сейф. Счита, че показанията на свидетелката П.са противоречиви и непълни.
Същевременно те са единствения източник на информация за съдържанието на
процесния сейф към момента на обира. Свидетелката не е присъствала при влагане
на сумата от 50 000 лв. Не е налице и яснота защо към датата на обира в сейфа е
имало около 30 000 лв. Не се установява свидетелката лично да е преброила сумата
в сейфа и да с е уверила, че тя възлиза на 30 000 лв. Поддържа, че разпитаната
свидетелка е заинтересована от изхода на делото, тъй като е имала самостоятелен
и неконтролируем достъп до сейфа на ищеца. Решаващият съд е обсъдил и
ангажираните по делото писмени доказателства. Финансовото благосъстояние на
ищеца към определен момент не съставлява доказателство, че е имал на съхранение
в трезорното помещение на ответното дружество за
относимия период: 21-25.05.2011 г., сумата от 30 000 лв. С оглед на това счита,
че изводите на решаващият съд за неоснователност на предявения иск, са
обосновани и правилни. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
от третото лице – помагач на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с който я оспорва.
Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Решаващият съд е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства и е
достигнал до обосновани изводи. Финансовите възможности на ищеца не обосновават
извод, че в наетата от него банкова касетка е налична посочената в исковата
молба сума. Сключеният от ищеца договор е с необявено съдържание на банковата
касетка. От събраните по делото доказателства не е установено съдържанието на
банковата касетка към момента на събитието. Сумата, за която дава показания
разпитаната свидетелка, се основава на предположение, тъй като тя не е броила
същата. По делото липсват данни кога ищецът е посещавал банковата си касетка. Моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.605, ал.1 ТЗ вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 18.11.2010 г. е сключил с „Р.С.“
ЕАД договор за наем на сейф № 130, по силата на който дружеството му е
предоставило и той е приел за ползване под наем касета № СО50 с размери 8/32/27
см., която се намирала в специално охранявано и оборудвано помещение – трезор,
собствено на наемодателя и взето под наем от „Р.С.“ ЕАД. Използвал наетата
касета за съхранение на вещи и ценности, които са незабранени от закона и с
необявена стойност и съдържание. Заплатил дължимата такса (наем) за една година
в размер на 192 лв. В сейфа съхранявал ценности, пари, ценни книжа и важни
документи, както лични, така и служебни на фирмата, в която работел. Посещавал
сейфа периодично, за което са направени отбелязвания в дневника на посещения.
Изрядно изпълнил поетите договорни задължения в определените срокове. В края на
м.05.2011 г. Разбрал от медиите, че е извършен обир и са разбити и ограбени
сейфовете на „Р.С.“ ЕАД, който се намирал и наетия от него сейф. При направена
от него проверка установил, че наетият от него сейф е разбит и празен. Твърди,
че средствата, съхранявани в сейфа, са били оборотни пари на фирмите, в които
имал участие и да били необходими за разплащания. По тази причина понесли
големи финансови загуби от блокирането и лишаването им от средства. Липсата на
договорите ги лишили от сделките, които били предвидени да се сключат и
пропуснали значителни ползи от това. Отправил нотариална покана до ответника,
за да бъде компенсиран за претърпените от него имуществени вреди, но същият не
е предприел никакви действия в тази насока. Счита, че ответникът не е положил
дължимата грижа на добрия търговец, доколкото сключения между тях договор
съставлява търговска сделка. В резултат на това е претърпял имуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 10 000 лв., от които: 8 000– загуби от общо 30 000 лв. и 2 000 лв. –
пропуснати ползи от общо 50 000 лв., както и сумата от 1 366, 83 лв. от общо 4 009 лв. -а периода от датата на
увреждането до предявяване на иска, чийто общ размер възлиза на 84 009 лв.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане.
С молба – уточнение от 16.11.2011 г. ищецът е уточнил,
че претърпените загуби се изразяват в отнемането и лишаването от ползване на 30
000 лв., които са се намирали на съхранение в банковия сейф и са били откраднати.
Сумата от 8 000 лв. е част от наличната сума в сейфа. Пропуснатите ползи се
изразяват в отнемането на пакет от документи и договори със западни инвеститори,
конфиденциални по своята същност, пропускане на сроковете за изпълнение на
задълженията по тях и понесени загуби и неустойки, както и пропуснати ползи,
ако бяха подписали навреме договорите и бяха изпълнени задълженията им по тях.
Началната дата и период на претендираната мораторна лихва е 25.05.2011 г. до
завеждане на делото – 03.11.2011 г., както следва: за сумата от 8 000 лв. – 1
025,13 лв., за сумата от 2 000 лв. – 341, 70 лв., като общият размер възлиза на
1 366, 83 лв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск. Счита, че ако ищецът е понесъл загуби, то те не са в
резултат от причини, които да могат да му се вменят във вина. Не е налице и
противоправно поведение от страна на ответното дружество. Трезорното
помещение е изградено и оборудвано съгласно нормативните изисквания за това.
Налице е сключена застраховка „Гражданска отговорност към трети лица“ с ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД. Твърди, че е предприели всички необходими действия за ограничаване на
вредите от осъщественото неправомерното проникване в гражданския трезор, като
са уведомили за взломното поведение разследващите органи и застрахователя.
Ищецът не е ангажирал доказателства относно реалното депозиране и съхранение на
претендираната от него сума към момента на взломното нападение и проникване в
трезора. Липсват и доказателства, установяващи собствеността на тез парични
средства към същия момент. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. Отправено е искане за
конституиране на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД като трето лице – помагач по делото.
С разпореждане от 19.10.2012 г. на основание чл.219,
ал.1 ГПК ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е конституиран като трето лице . помагач на
ответника.
На 18.11.2010 г. между „Р.С.ЕАД
(понастоящем „Р.С.“ ЕООД след извършено вливане) – наемодател и И.П.Д. –
наемател е сключен договор за наем на сейф № 130, по силата на който наемодателят
предоставя, а наемателят приема за ползване под наем касета № СО50 с размери
8/32/27, в специално охранявано и оборудвано помещение – трезор, собственост на
наемодателя или взето под наем от „Р.(България) ЕАД.
Страните са се съгласили, че наетата от наемателя касетка ще се ползва за
съхранение на вещи, които са с необявена стойност и съдържание. Наемодателят се
е задължил да предостави касетката на наемателя срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 192 лв. В т.3.1.2 страните са се съгласили, че
наемодателят е длъжен да осигури неприкосновеността на касетата. Срокът на
договора е 1 година, считано от 18.11.2010 г. до 18.11.2011 г.
Съгласно представената по
делото фактура № 30816/18.11.2010 г. ищецът е платил в брой в полза на „Р.С.ЕАД
сумата от 192 лв.
На 19.11.2011 г. ответникът
е получил нотариална покана, изпратена от ищеца, с която се позовава на неточно
изпълнение на договорното му задължение да осигури неприкосновеност на
касетата, от което търпи имуществени вреди в размер на 30 000 лв. Определен е
срок от 5 работни дни да уведоми ищеца за намеренията на дружеството да го
компенсира за претърпените вреди, в резултат на неизпълнението на задълженията
му по договора.
По делото е представен
технически проект с обект „Райфайзен Банк“, гр. София, ж. к. „Люлин“, подобект:
сигнално-охранителна система.
На 18.11.2009 г. е съставен
констативен протокол за извършена проверка в обект на банкова институция по
организацията и обезпечаването на сигурността, съгласно Наредба № 1-171/2001
г., издадена от МВР и БНБ, съставен от СДВР-09-то РУ, съгласно който са
изпълнени нормативните изисквания.
На 15.12.2003 г. е сключен
договор между „Р.(България)“ ЕАД – възложител и „СОД“
АД-изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е
приел да извърши инженерингова услуга – доставка на сигнално – охранителна
техника и техника за телевизионно наблюдение,; изпълнение на инсталационни,
монтажни и пусково – наладъчни работи; 27 – часови
проби и пуск на системите, подробно описани в Спецификация за доставка на СОТ и
спецификация за доставка на телевизионно наблюдение, представляващи Приложение
№ 1, неразделна част от договора. Представени са посочените спецификации.
На 13.02.2004 г. е съставен приемо – предавателен протокол на системи за СОТ,
телевизионно наблюдение (ССТV) на обект: „Р.България“ ЕАД,
клон гр. София, ж. к. „Люлин“. В същия е удостоверено, че монтажът на СОТ и
телевизионно наблюдение са изпълнени съгласно техническите изисквания и тези на
фирмите – производители, в срок и качествено и системата се предава на
възложителя за експлоатация. Посочено е, че вложените технически средства
съответстват на спецификацията Приложение № 1. Гаранционният срок на
техническите средства е 12 месеца., а на инсталационните работи е 24 месеца,
считано от датата на подписване на приемо –
предавателния протокол.
На 26.01.2004 г. е сключен
договор между „Р.(България)“ ЕАД – възложител и „Група 4 С. (България)“ ООД –
изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се е
задължил да осигури въоръжена физическа охрана на банков офис на банката,
находящ се в гр. София, ж. к. „*****, бул. „*****“.
На 01.02.2004 г. е сключен
договор между „Р.(България)“ ЕАД – възложител и СДВР –
изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел
срещу възнаграждение да охранява със сигнално – охранителна техника и
полицейски сили имуществото на възложителя, оборудвано със СОТ.
На 31.05.2011 г. МВР-СДВР-СОД
е депозирал становище до „Р.А.М.(България)“ ЕАД, с
което го уведомяват, че охранителната система в обекта е изправна, правилно е
монтирана и сработва добре. Изправни са всички системи за комуникация и връзка
с оперативната дежурна чат при СОД – СДВР. На 21.05.2011 г. м ОДЧ О СОД- СДВР
не е получен сигнал „аларма“ от обекта. При проверка на системата на място е
установено, че сигнал „аларма“ не е регистриран и не е излъчен от монтираната
сигнално – охранителна система в банката, за да бъде получен от СОД-СДВР и да
извършат проверка на обекта. В паметта на охранителната система е констатирано
единствено запаметено съобщение „влиза“ в 05.03 ч. на 21.05.2011 г., което не е
прието в ОДЧ на СДВР. Най-вероятната причина за това е, че същото е било заглушено
при проникването в обекта. По силата на сключения договор за охрана О СОД-СДВР
реагира с полицейска сила на получен сигнал „аларма“, какъвто не е регистриран
и излъчен, съответно и не е получен. Така не е имало как да разберат, че е
налице противоправно проникване.
Съгласно удостоверение,
издадено на 01.06.2011 г. от СДВР в полза на „Р.(България)“ ЕАД, в
СДВР се води ДП № 125/2011 г. по описа на службата за това, че неизвестен
извършител за времето 21.05.2011 г. до 25.05.2011 г., в гр. София, бул. „******,
клон София, 7, на Райфайзенбанк, чрез повреждане на прегради и използване на
техническо средство – неустановени към момента, отнели чужди движими вещи –
неустановени към момента, като са разбили 70 броя трезорни
касети на клиенти на банковия клон. По
случая е започнато ДП № 125/2011 г. по описа на СДВР за престъпление по чл.196а
вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл.194, ал.1 НК.
По делото е представено
писмо от 14.05.2018 г. от МВР-СДВР, Отдел „Противодействие на криминалната
престъпност“, съгласно което ДП № 125/2011 г. по описа на СДВР е образувано
срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 21.05.2011 г. до 25.05.2011 г. в гр.
София, бул. „******, от клона на „Р.(България“ ЕАД, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот и използване на неустановено
техническо средство, са отнети чужди движими неши – сумата от 48 000 лв.
от владението на П.С.П.– управител на банковия клон, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи
размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл.196а вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр.
с чл.194, ал.1 НК. С постановление на СРП от 19.12.2012 г. досъдебното
производство е спряно. Не е събрана значима информация за досъдебното
производство.
По делото е представена
застрахователна полица „Гражданска отговорност към трети лица №
3400100200Р00034 от 17.12.2010 г., по силата на който застрахователят ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД е приел да обезщети застрахования „Р.С.ЕАД съгласно условията на
застрахователна полица и в рамките на застрахователния срок и лимита на
отговорността.
На 26.05.2011 г.
застрахователят е съставил протокол на обект, находящ се в гр. София, бул. „******,
във връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Съгласно представеното
удостоверение от 30.05.2017 г. от СДВР, ДП № 125/2011 г. е спряно с
постановление на прокурор от СРП от 21.12.2012 г., на основание чл.224, ал.1,
т.2 НПК.
В първото редовно открито
съдебно заседание, проведено на 01.02.2019 г., процесуалният представител на
ищеца е уточнил по реда на чл.143, ал.2 ГПК, че към момента на кражбата ищецът
е разполагал с 30 000 лв. в банковия сейф, която сума е част от изтеглените от
него 110 000 лв. Това са лични средства. Част от тези пари са били депозирани в
сейфа. Претендираните по делото суми са лични средства. Предявеният иск е за
сумата от 10 000 лв. – част от общата сума от 30 000 лв. Не поддържа претенция
за пропуснати ползи.
От показанията на разпитания
пред СРС свидетелката П.П.П.се установява, че работи
при ищеца. Занимавала се с личните му финанси и тези на фирмата му, занимавала
се със счетоводство. В началото на 2011 г. свидетелката била заедно с ищеца,
когато изтеглил сумата от 110 000 лв., като една част от нея - около 50 000 лв.,
е депозирал в сейф на Райфайзенбанк, който се намирал в офиса в „Люлин“. Носели
парите в брой. Свидетелката била в автомобила, докато ищецът внасял парите, но е
виждала същите. Имала достъп до сейфа. Носела документи и договори там. Към
деня на обира в сейфа имало около 30 000 лв. Парите били на пачки и били лесно преброими. Доколкото си спомняла, само тя и ищецът имали достъп
до сейфа. В началото на 2011 г. ищецът продал свои чуждестранни дялове в М. за
няколко милиона долара. Свидетелката не знаела дали сумата от 110 000 лв. са
лични пари на ищеца или фирмени. Не знаела дали сейфът е бил нает от ищеца или
дружеството. Посочената сума била изтеглена в началото на 2011 г., а през
м.03.211 г. ищецът внесъл сумата в сейф. Свидетелката била в автомобила, след
което ищецът й дал документ. Свидетелката била виждала парите, но не ги била
броила. Парите били в чанта. Не си спомняла
каква била чантата, както и какви били купюрите. След това отишли в
Райфайзенбанк, за да ги внесат. Свидетелката останала в автомобила, ищецът
преброил пачки на стойност 50 000 лв. Сложил ги в друга чанта. В сейфа нямало
други суми, освен тази. През м.03. е ходила до сейфа, имала пълномощно от
ищеца.
Пред СРС е разпитан
свидетеля Н.И.П.. От показанията му се установява, че познавал ищеца от
студентските години. Имал общ бизнес с него – телекомуникации и недвижимо
имущество. Били съдружници. Негови пари не са изчезвали от дружеството. Преди
време ищецът ползвал сейф, който бил разбит. Откраднали му пари и документи.
Парите били 30 000 лв. Свидетелят не знаел дали парите са били лични на ищеца
или фирмени. Свидетелят не е присъствал при влагането и тегленето на сумите.
Към 2011 г. имали фирма – М. нетуърк, която се
занимавала с доставка на телекомуникации. Извърши продажба на дружеството на
Мобилтел. Финализирали сделката в началото на м.02.2011 г. Парите били
преведени на 2-ро, 4-то число. В посоченото дружество съдружниците били общо
трима. Ищецът бил съдружник с фирма. Получил парите по сметка на фирмата.
Ставало дума за милиони евро. Част от парите вложили, друга част – харчели.
Видно от представеното
удостоверение, издадено от „ОББ“ АД, че по разплащателна сметка с IBAN ***а.
На 01.03.2011 г. е извършено теглене на сумата от 110 000 лв.
Представено е нареждане,
разписка от 01.03.2011 г. за сумата от 110 000 лв., с наредител ищеца.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Между страните в
производството е съществувала облигационна връзка, възникнала на основание
договор за наем на сейф по смисъла на чл.605, ал.1 ТЗ. По силата на договора ответникът
е предоставил на ищеца за срок от 1 година срещу възнаграждение ползването на
сейф в охраняемо помещение, са съхраняване на
ценности и ценни книги, други вещи и документи. Договорът между страните е
сключен в рамките на предвидената в чл.605, ал.2 ТЗ възможност – с необявено
пред наемодателя съдържание на вложеното.
За да бъде ангажирана
договорната отговорност на ответника, следва да се установи, че не е изпълнила
задължението си, произтичащо от договора за наем на сейф да пази и върне
вложеното от ползвателя, от което са настъпили вреди за последния. Когато
договорът е с обявено пред банката съдържание, размерът на отговорността е в
рамките на реално претърпените вреди. При договорите наем на сейф с необявено
за банката съдържание страните следва да определят механизма, по който да се
изчислят евентуалните вреди. В случая страните не са предвидили такъв механизъм
както в договора, така и в общите условия на банката.
Съгласно нормата на чл.154,
ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно, главно доказване на юридическите
факти, от които възниква правото му на обезщетение за претърпените от
неизпълнението на договора вреди, а в тежест на ответника е да докаже точно
изпълнение на поетите договорни задължения.
Страните не спорят, а и от
ангажираните по делото доказателства се установи, че за времето от 21.05.2011
г. до 25.05.2011 г. в гр. София, бул. „******, от клона на „Р.(България“ ЕАД,
чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на
неустановено техническо средство, са отнети чужди движими неши – сумата от
48 000 лв. от владението на П.С.П.– управител на банковия клон, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено
големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл.196а вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр.
с чл.194, ал.1 НК, за което е образувано ДП № 125/2011 г. по описа на СДВР
срещу неизвестен извършител. Липсва спор и относно обстоятелството, че наетия
от ищеца сейф в охраняемо от ответника помещение е
разпит при извършената кражба.
Спори се между страните в
производството съща така дали сумата от 30 000 лв. е внесена от ищеца в наетия
сейф или не. За установяване на това обстоятелство в производството пред СРС са
разпитани свидетели. Ответникът по жалбата релевира
възражение, че свидетелските показания са недопустими, тъй като са събрани в
нарушение на чл.164, ал.1 ,т.3 ГПК. В посочената норма са регламентирани
процесуални пречки за допускане на свидетелски показания, които са за установяване
на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за
установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са
сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до
четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. В случая
свидетелските показания не са допуснати за установяване на договор на стойност,
по – голяма от 5 000 лв. Облигационната връзка между страните се
установява от сключения между тях писмен договор, обсъден по – горе. Разпитът
на свидетели е поискан и съответно допуснат за установяване на заявените в
исковата молба обстоятелства. Същият е проведен за установяване финансовото
състояние на ищеца и притежаваните от него в наличност парични средства, както
и за обстоятелства, които предшестват влагането на сумата от 30 000 лв. в
наетия от ищеца сейф. Ето защо съдът счита, че така проведеният разпит на
свидетели е процесуално допустим и не е нарушено ограничението за доказване със
свидетелски показания, установено в нормата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че на 01.03.2011 г. ищецът е изтеглил от „Обединена
българска банка“ АД сумата от 110 000 лв.
Спори се между страните дали
ищецът е вложил част от тази сума - 30 000 лв., в наетия от него сейф
преди извършване на кражбата или не. Свидетелката П.е дала показания, че след
като изтеглил сумата от 110 000 лв. от „ОББ“ АД ищецът е внесъл около
50 000 лв. в наетия от него сейф, а към момента на кражбата наличната сума
е била 30 000 лв. Свидетелката е придружавала ищеца при внасяне на сумата,
виждала е същата, но не ги е броила, не е запозната какви купюри
са били банкнотите. Достъп до сейфа са имали ищеца и свидетелката по силата на
пълномощно.
За проверка достоверността
на показанията на свидетелката ищецът не е ангажирал по делото извлечения от
водения от ответника регистър на посещенията в трезора (решение № 7 от 14.02.2011 г.
по т. д. № 283/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО). Не е представено и пълномощното,
което е дадено от ищеца в полза на свидетелката. Липсата на данни относно броя
на посещенията и лицата, посетили трезора, в който се намира наетия от ищеца
сейф, се отразяват и върху доказателствената стойност
на показанията на свидетелката П., ценени съгласно изискванията на чл.172 ГПК,
с оглед възможната й заинтересованост от изхода на спора. Следва да се отбележи
също така, че свидетелката няма преки впечатления относно стойността на сумата,
която ищецът е носил в себе си при посещението си в трезора. Дори ищецът дори
ищецът да е разполагал с тези парични средства при посещението си в трезора, за
него са налице различни възможности – да провери наличността на вложеното в сейфа;
да вложи ценни книги, други вещи и документи; да вложи част от сумата; да вложи
цялата сума и др.
Показанията на свидетеля
Пеев пресъздават разказаното от ищеца и съставляват косвени гласни доказателствени средства. Въз основа на тях не могат да се
направят обосновани изводи относно съдържанието на наетия от ищеца сейф към
момента на кражбата.
По изложените съображения въззивният съд счита, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи обоснован и еднозначен извод, че към датата
на кражбата в наетия от ищеца сейф е имало налична сума от 30 000 лв. От факта,
че ищецът е изтеглил на 01.03.2011 г. сумата от 110 000 лв., не може да се
направи несъмнен извод, че същият е вложил 30 000 лв. от тези средства
именно в наетия от него сейф. Следва да се отбележи също така, че съдебното
решение не може да почива на предположения и догадки. Ето защо обоснован е
изводът на решаващия съд, че ищецът не е изпълнил доказателствената
си тежест да установи, че към датата на кражбата в наетия от него сейф е била
налична сумата от 30 000 лв.
С оглед на това без значение
за изхода на спора е обстоятелството дали ответникът точно е изпълнил поетото
договорно задължение да осигури неприкосновеност на касетката. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че решаващият съд е разгледал фактическия
състав на чл.306 ТЗ, при липса на възражение за това, заявено от ответника с
постъпилия по делото писмен отговор на исковата молба. Твърдението на
ответника, че е изпълнил точно поетите договорни задължения не би могло да се
приравни на възражение за освобождаване от отговорност на всички възможни
основания. В този смисъл, твърдението на ответника следва да се обвърже с
фактите и обстоятелствата, на които той се позовава за освобождаването си от
отговорност, за да се квалифицира като конкретно възражение по предявения иск
за изпълнение или за заплащане на обезщетение за вредите от неизпълнението (решение
№ 6 от 27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО).
Тъй като ищецът не е
изпълнил доказателствената си тежест, поради което
съдът е длъжен да приеме за ненастъпила правната последица, чиито юридически
факти са останали недоказани. Ето защо съдът счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника, поради
което предявеният иск се явява неоснователен.
С оглед акцесорния
характер на иска за заплащане на мораторна лихва,
същият се явява неоснователен.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат сторените от ответника по
жалбата разноски във въззивното производство. Техният размер възлиза на 1 560
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, сключен на 22.10.2019 г.
Жалбоподателят своевременно е релевирал
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но
не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6
от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78,
ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската
защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да
съобрази доказателствените факти и доказателствата,
които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.9, ал.1 вр. чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждения възлиза на 871 лв. без
ДДС. Същевременно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение възлиза
на 1 300 лв. без ДДС или 1560 лв. с начислен ДДС. Усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права на ответника по жалбата се свеждат до
излагане на подробна правна аргументация в писмения отговор на въззивната жалба, участие в проведеното открито съдебно
заседание, депозиране на списък на разноските и доказателства относно техния
размер. Ето защо и с оглед сложността на повдигнатите от жалбоподателя правни
въпроси, както и обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение не
надвишава значително минималния размер, съдът счита, че действителната правна и
фактическа сложност на делото съответства на цената на адвокатската защита. Ето
защо възражението на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147540 от 21.06.2019 г., постановено по гр.
д. № 47175/2011 г. по описа на СРС,
І ГО, 49 състав, поправено с решение № 20244721 от 05.11.2020 г., постановено
по гр. д. № 47175/2011 г. по описа
на СРС, І ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА И.П.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
Търговски център, ет.2, офис 5 – адв. А. М.М., да заплати на „Р.С.“
ЕООД, ЕИК ******, със съдебен адрес ***-5 – адв. Г.С., като
правоприемник на „Р.С.ЕАД, ЕИК ******, сумата от 1 560 (хиляда петстотин и шестдесет) лв., на основание чл.78,
ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство на страната във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „******.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.