Решение по дело №1226/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 31
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 7 октомври 2021 г.)
Съдия: Тодор Минов
Дело: 20215530201226
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Стара Загора , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530201226 по описа за 2021 година
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К №
4020169 на ОД на МВР - Стара Загора, с който на В. Й. Д., ЕГН ********** е
наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 лева, за
допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1, във връзка с
чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата, се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш и се моли съда същият да бъде отменен изцяло.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител и не взема становище по основателността на подадената жалба.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена от лице имащо право и разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя Д. е издаден електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 4020169 по утвърден образец на Министъра на вътрешните
работи на Република България, от ОД на МВР град Стара Загора /по образеца
1
не е необходимо полагане на дата на електронния фиш/, относно
констатирано административно нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21,
ал.1, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата, а
именно – заснето с мобилна радарна система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства TFR1-M, превишаване на скоростта от моторно
превозно средство „БМВ 318” с ДК № РВ4582 ВС.
След запознаване със събраните по делото доказателства, съдът
намира, че в разглеждания случай административно-наказващия орган при
съобразяване с изискванията на материалния и процесуалния закон е
реализирал наказателната отговорност спрямо безспорно установеният
административен нарушител. По несъмнен начин въз основана снимковия
материал по делото и приложените към него доказателства се установява, че
на 15.10.2018 година, мобилна радарна система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства TFR1-M, е засякла в движение автомобилът,
описан по горе със скорост 130 км/час в пътен участък с допустима скорост
90 км/част, въведен с пътен знак „В-26”, съгласно заповед РД-11-
913/27.09.2018 година на АПИ и с време на действие до 20.12.2019 година
/страница 20 от делото/. След извършената служебна справка е установено, че
собственик, към момента на заснемането на автомобила е жалбоподателя и
неговата съпруга. Следва да се има предвид, че е подадена декларация,
изискуема по смисъла на закона до наказващия орган, че жалбоподателя е
управлявала лекия автомобил на процесната дата, тоест жалбоподателя не е
възразил по отношение на това и съдът приема, че на въпросната дата той е
управлявал лекия автомобил. От друга страна съдът намира, че при
реализиране на административно-наказателната отговорност не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, конкретно е установено
административното нарушение, правилно е изяснен носителят на
административно-наказателната отговорност и законосъобразно е наложено
предвиденото в закона за това административно наказание – „глоба”. От
друга страна по делото са представени и съответните писмени удостоверения
издадени от БИМ, които удостоверяват годността на техническото средство
измерило скоростта. При издаването на обжалваният електронен фиш не са
допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е
описано допуснатото нарушение, фактологията по извършването му,
несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено установената скорост е тази
2
на водача – жалбоподател. Административно наказващия орган е приел за
нарушена нормата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата – когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак. В разглеждания случай тази скорост е била сигнализирана именно по
този начин със знак В 26. Законосъобразността на цитираната заповед на АПИ
не е предмет на настоящото производство, както и доказателствата които
обуславят това.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в
разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП, предвид размера на превишаване на скоростта е предвидено
наказание – „глоба” в размер на 300 лева. Съобразявайки се с нарушението,
неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното
състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем
законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден от настоящата
въззивна инстанция.
Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К
№ 4020169 на ОД на МВР - Стара Загора, с който на В. Й. Д., ЕГН **********
е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 лева, за
допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1, във връзка с
чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И :
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4020169 на ОД на
МВР - Стара Загора, с който на В. Й. Д., ЕГН ********** е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 300 лева, за допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка
с чл.21, ал.1, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се моли съда същият да бъде отменен изцяло.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и
не взема становище по основателността на подадената жалба.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена от лице имащо право и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя Д. е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К
№ 4020169 по утвърден образец на Министъра на вътрешните работи на Република
България, от ОД на МВР град Стара Загора /по образеца не е необходимо полагане на дата
на електронния фиш/, относно констатирано административно нарушение по чл.21, ал.2, във
връзка с чл.21, ал.1, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата, а
именно – заснето с мобилна радарна система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства TFR1-M, превишаване на скоростта от моторно превозно средство „БМВ 318” с
ДК № РВ4582 ВС.
След запознаване със събраните по делото доказателства, съдът намира, че в
разглеждания случай административно-наказващия орган при съобразяване с изискванията
на материалния и процесуалния закон е реализирал наказателната отговорност спрямо
безспорно установеният административен нарушител. По несъмнен начин въз основана
снимковия материал по делото и приложените към него доказателства се установява, че на
15.10.2018 година, мобилна радарна система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства TFR1-M, е засякла в движение автомобилът, описан по горе със скорост 130 км/час
в пътен участък с допустима скорост 90 км/част, въведен с пътен знак „В-26”, съгласно
заповед РД-11-913/27.09.2018 година на АПИ и с време на действие до 20.12.2019 година
/страница 20 от делото/. След извършената служебна справка е установено, че собственик,
към момента на заснемането на автомобила е жалбоподателя и неговата съпруга. Следва да
се има предвид, че е подадена декларация, изискуема по смисъла на закона до наказващия
орган, че жалбоподателя е управлявала лекия автомобил на процесната дата, тоест
жалбоподателя не е възразил по отношение на това и съдът приема, че на въпросната дата
той е управлявал лекия автомобил. От друга страна съдът намира, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, конкретно е установено административното нарушение, правилно е
изяснен носителят на административно-наказателната отговорност и законосъобразно е
наложено предвиденото в закона за това административно наказание – „глоба”. От друга
страна по делото са представени и съответните писмени удостоверения издадени от БИМ,
които удостоверяват годността на техническото средство измерило скоростта. При
издаването на обжалваният електронен фиш не са допуснати процесуални нарушения по
ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по
извършването му, несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено установената скорост е
тази на водача – жалбоподател. Административно наказващия орган е приел за нарушена
1
нормата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата – когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак. В разглеждания случай тази скорост е била сигнализирана
именно по този начин със знак В 26. Законосъобразността на цитираната заповед на АПИ не
е предмет на настоящото производство, както и доказателствата които обуславят това.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай
действително виновно е допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от
ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, предвид размера на превишаване
на скоростта е предвидено наказание – „глоба” в размер на 300 лева. Съобразявайки се с
нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното
състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е
наложил наказание в предвидения в закона размер.
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден от настоящата въззивна инстанция.
Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

2