Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1970                           20.05.2018 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 17723 по описа за 2016 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

            Ищците твърдят, че по силата на давностно владение започнало през 1993г. и продължило повече от десет години, са придобили собствеността върху поземлен имот с площ от 2800 кв.м. заснет с №….. по плана на гр. С. в парцел ******, подробно описан в исковата молба. Владението върху имота те били установили след осъществена земеделска реституция на внесена от техния наследодател Т.Й.П. земеделска земя, във връзка с която процедура били издадени решения № ******* г. и № ***********г. За така притежаваният имот бил съставен констативен нотариален акт №**************. на *******, с който за собственици били признати наследниците на Т.Й.П.: С.Т.П., Б.Т.П., В.Т.П., К.Т.Т. и П.Т.А.. След съставянето на този нотариален акт в следствие на сключени сделки и наследяване идеални части от имота били придобити от ищците М.П., М.Б., Д.Б., А.П., Д.Е. и М.Т.. Ответниците по делото били наследници на Й.П.К. които през 2009г. били завели иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като по този начин оспорили собствеността на ищците. Тъй като това оспорване от тяхна страна продължавало, а от в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ищците не разполагали с възможност да противопоставят възражение за давност изтекла след 1993г., когато имотът е бил реституиран, ищците искат да бъдат признати за собственици на имота.

Ответниците отричат осъществяването на фактическа власт упражнявана от ищците в посочения в исковата молба период. Твърдят, че никой не е оспорвал правото на собственост на общия на страните наследодател Й.П.К. Твърдят, че владението на ищците е било прекъснато предвид заведения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по който било образувано гр. д. №15772/2016г. Молят иска да бъде отхвърлен.

 

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищците по делото са наследници по закон на Т.Й.П., роден на ***г., починал на 04.03.1954г. В.П. и П.А. са деца, а останалите - М.Б., А.П., Д.А., М.Т. и М.П. – внуци /лист  22, 23/.

Установява се също така, че Т.Й.П. е наследник – син на общия за ищците и ответниците наследодател Й.П.К., роден на ***г. и починал на 29.01.1974г., бивш жител *** / лист 21/. Ответниците в производството, са също наследници на Й.К., но от други колена, а не от това на сина му Т.П..

            На 11.10.1999г. Поземлена комисия „Р.“ постановила решение № ***** с което възстановила на наследниците на Т.П. правото на собственост върху имот находящ се в границите на населено място: част от имот от 2,797 дка, пл. №*********, целия от 4,337 дка, образуващ парцел ******* в строителните граници на гр. С., при граници: *************. С решението е отказано възстановяване на частта от 1,540 дка от целия имот  4,337 дка,  с пл. № ******* по помощния план на гр. С. /лист 26/. С решение от 07.12.1999г. ПК постановила ново решене, за възстановяване на същия имот, но с корекция относно площта му, която вместо 2,797 дка, е посочена вече като 2,800 дка. Отказаната за възстановяване част е определена по площ на 1,537 дка /лист 27/. Заявител по преписката е Б.Т.П..

             Установява се от представеното копие на опис –декларация относно внесени в ТКЗС имоти, че на името на Т.П. като внесена е посочена земя от четири дека в местността „А.к.“, при граници: *********. В опис –декларацията съставена от бащата на П. – Й.П.К. са включени два имота също в местността „А.к.“ – лозе от 5 дка и нива от 7 дка  /лист 279 и 280/. Лозето е описано при граници: ***********, а нивата при граници: ***************.

            С решение от 30.01.1998г., постановено по гр. д. № 4224/1997г. по описа на Пловдивския окръжен съд била отменена заповед №***/18.07.1996г. на К. на община „Р.“ П., относно одобряване КЗРП на гр. С. в частта засягаща парцел ************. Преписката е върната за издаване на законосъобразен акт /лист 30/. В хода на производството ответниците са оспорили този документ, но не са провели доказване относно неговата неистинност, поради което съдът намира, че не следва да прилага последиците на чл.194 ГПК.

            Установява се от показаният на свидетеля Н.А., че още преди да е налице решение на поземлената комисия целият имот останал от Й.П., който бил 5 дка и още 2,8 дка бил обработван от 1991г. и засяван с жито. Когато на следващата година 2,8 дка били върнати само на наследниците на Т.П., ищците започнали да обработват този имот самостоятелно. През първата година Б. и В. П., синовете на Т., засели домати, като имали за това със съгласието на двете си сестри и брат си. През втората година засели царевица, но поради това, че имотът бил в рамките на града, не успявали да опазят цялата реколта. За това по-късно започнали да засяват само жито. Обработването на имота, продължило до 2016г., а след това той само се поддържал. Свидетелят твърди, че нивата възстановена на наследниците на Т., граничи с имота от 5,300 дка, който бил върнат на името на Й.П.. Твърди, че преди връщането на земите през 1991г. целият имот – както частта върната по късно на името на общия наследодател, така и тази възстановена на сина му Т. бил обработван, а Б.П. бил разпределял реколтата от жито между всички наследници на Й.П.. Обработването в този период ставало въз основа на подадени декларации от Й. и Т. при влизането в ТКЗС. А. твърди още, че след постановяване на решението за връщане на имота от 2,8 дка на наследниците на Т.П. той се ползвал само от ищците. Границата между него и съседния имот възстановен на наследниците на Й.П. била определена на око, съобразно скици на съседните имоти. Трасиране на имота не било извършвано.

            Обстоятелството, че процесният имот се обработва само от ищците се твърди и от свидетелката М.К.. Тя поддържа, че мястото ползвано от тях е винаги изорано, докато съседното е обрасло. Знаела, че изораното място е на Т. В хода на разпита на тази свидетелка, съдът констатира обстоятелството, че тя е записала имената на наследниците на Т.П. върху лявата си ръка. Относно това К. обяснява, че го е сторила, тъй като не помни имената на наследниците. Това обстоятелство е в противоречие с твърдението на свидетелката, че познава фамилията на Т.П.. Предвид това, съдът намира, че категоричността на показанията на К. относно това кои точно са лицата упражнявали фактическа власт и обработвали имота, е разколебана и те не следва да се възприемат за достоверни.

             От показанията на свидетелите разпитани по искане на ответника, се установява, че първоначално - в годините от 1991г. до 1993г. цялата земя във въпросната местност, която преди това била притежание на общия наследодател Й.П., била обработвана общо. Така свидетелят В.В. поддържа, че е присъствувал на няколко пъти на получаване на жито от неговия тъст Г.П.. Зърното се предавало в двора на Б.П., който бил поел ангажимент да бъде организатор на дейностите във връзка земите. Поддържа също, че Й.П. /общият на страните наследодател/ бил закупил цяла нива, като в последствие решил да направи част от нея на лозе.  Показанията на В. се потвърждават от свидетеля Д.Ц.. Така той сочи, че Й.П. /общият наследодател/ притежавал земя в местността „А. к.“. Първоначално за връщането на тези земи били създавани спънки. Поддържа, че наследниците били гласували доверие на Б.П., като първоначално мястото се обработвало общо. Това според свидетеля продължило около пет години след 1994г. Поддържа, че целият имот е около 8 дка, като от него била засявани и обработвани най-много 3-4 дка.  

 

 

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Ищците поддържат, че са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на давностно владение по чл.79, ал.1 ЗС. Според тази норма правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез непрекъснато владение в период от 10 години.

            Тъй като в случая предмет на претендираното от ищците право е поземлен участък, за да бъде обоснован извод за осъществявано непрекъснато, спокойно и явно владение, следва да могат да се определят пространствените предели в които е упражнявана фактическата власт. Съдът намира, че не е безспорно установено, че ищците са обработвали и държали процесния имот само за себе си. Видно е, че първоначално цялата земя, за която не е се отрича, че е принадлежала на общия наследодател Й.П., е била обработвана общо, като плодовете от нея са били разпределяни между всички наследници. След като свидетелите сочат, че имотът не е бил трасиран, като границите му били определени от тях приблизително и на око, не може да се приеме за безспорно, че ищците са упражнявали фактическа власт точно върху описания в исковата молба имот. Това следва от обстоятелството, че двата имота са съседни, като в един период са били съвместно обработвани. От събраните гласни доказателства не може да се обоснове категоричен извод, че ищците са осъществявали фактическа власт точно върху описания в исковата молба недвижим имот, защото, както се установи, неговите граници никога не са били материализирани на терена, а наследниците на Й.П. ги били определели само на око. Предвид това, съдът счита, че ищците не са доказали осъществяването на фактическия състав на придобивната  давност по чл.79, ал.1 ЗЗД и предявеният иск е неоснователен, което предполага отхвърлянето му.

            На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищцата дължи на ответниците деловодни разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124 ГПК на В.Т.П. ЕГН ********** с адрес ***, П.Т.А. ЕГН ********** с адрес ***, М.С.Б. ЕГН ********** с адрес ***3, Д.Б.Х. ЕГН********** с адрес ***, А.С.П. ЕГН********** с адрес ***, Д.А.Е. ЕГН ********** с настоящ адрес  **************, М.А.Т. ЕГН ********** с адрес *** и М.Б.П. ЕГН ********** с адрес ***, всички със съдебен адрес ***, офис ** адв. З.З. относно признаване за установено по отношение на Й.Г.П. ЕГН ********** с адрес ***, К.Г.П. ЕГН ********** с адрес ***, В.Й.Ц. ЕГН ********** ***, К.Й.П. ЕГН ********** ***, Й.Г.В. ЕГН ********** ***, К.Г.П.  ЕГН ********** ***, С.А.Я. ЕГН ********** ***, Г.А.К. ЕГН ********** ***, С.П.П. ЕГн ********** *** и Й.П.П. ЕГН ********** ***, че ищците са собственик, на основание давностно владение, на поземлен имот с площ от 2800 кв.м. с №********* по плана на гр. С.*************, парцел ************, който съответствува на имот №*****, образуващ парцел *********** по решение № ******/07.12.1999г. на ПК при община Р.********, при граници: на ************************************ и граници по скица: …………………………….

 

ОСЪЖДА В.Т.П., П.Т.А., М.С.Б., Д.Б.Х., А.С.П., Д.А.Е., М.А.Т. и М.Б.П. да заплатят на Й.Г.П., К.Г.П., В.Й.Ц., К.Й.П., Й.Г.В., К.Г.П., С.А.Я., Г.А.К., С.П.П. и Й.П.П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД