РЕШЕНИЕ
№10/13.1.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното АНД № 369/2019 г. по
описа на Районен съд - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Трансгруп България 1“ООД, ЕИК
********* против Наказателно постановление № 23-0000205, издадено на 27.03.2019
г. от Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, с което на дружеството –
въззивник за нарушение по чл. 10 §2 изр. 1 пр. 2 от Регламент
(ЕО) № 561/2006 вр. чл. 78 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/, на основание чл. 104 ал. 13 вр. ал. 1 от ЗАвтП е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 8 000 лева.
Въззивникът обжалва наказателното
постановление, като счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че не
ставало ясно как и защо наказващия орган приема за дата на извършване на
нарушението 27.08.2018 г., както и в какво точно се изразява липсата на създадена
от дружеството – въззивник организация, респ. какво конкретно действие не е
извършило то, за да се приеме, че е допуснало нарушението. Заявява, че в акта
за установяване на административно нарушение /АУАН/ липсват факти, които да
бъдат „подведени под квалифициращия признак повторност“. Такива се появявали
едва в издаденото наказателно постановление, което нарушавало правото на защита
на нарушителя. На тези основания претендира цялостна отмяна на обжалваното
наказателно постановление. В с.з. въззивникът, редовно призован не изпраща
представител. Чрез процесуалния си представител депозира писмена молба, в която
заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Административно–наказващият орган, редовно
призован, участва в производството чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания акт
като правилен и законосъобразен.
Контролиращата страна – ДРП, редовно
призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
След извършена
комплексна проверка на документите, свързани с транспорната дейност на
превозвача „Трансгруп България 1“ООД, служители на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Варна приели, че на 27.08.2018
г. в около 01, 15 часа дружеството – превозвач не е организирало работата на
водача Станчо Иванов Маринов при извършването на обществен превоз на товари на
територията на РБългария с влекач марка „Скания“ от кат. 3, с рег. № В 9176 РТ,
собственост на превозвача, по такъв начин, че същият да е в състояние да спазва
изискванията на Регламент
(ЕО) № 561/2006 г., в резултат
на което на водачът в нарушение на чл. 8 § 2 изр. 2, вр. чл. 4 б. „ж“
второ тире не е била осигурена намалена дневна почивка от поне 9 последователни
часа. След проверка на пътните и тахографските листи било установено, че водачът
е ползвал почивка от 06, 50 минути часа в периода от 18:25 часа на 26.08.2018
г. до 01:15 часа на 27.08.2018 г. С оглед на това било прието, че дружеството -
въззивник е нарушил чл. 10 §2 изр. 1 пр. 2 от Регламент
(ЕО) № 561/2006 вр. чл. 78 ал. 1 т. 1 от ЗАвтП, поради което срещу
него бил съставен акт за установяване на административно нарушение в
присъствието на управителя. Акта бил подписан без възражения, такива не постъпили
и пред административно-наказващият орган /АНО/, който възприемайки изцяло фактическите
констатации, описани в АУАН издал оспорваното пред настоящата съдебна инстанция
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на показанията на разпитаните лично и
непосредствено в с.з. свидетели К.К. и Б.Г., които установяват лично възприети
от тях факти и обстоятелства. В тяхна подкрепа са и наличните по делото писмени
доказателства и по – специално пътни листи и тахографски лист, констативен
протокол за извършена комплексна проверка, свидетелство за регистрация на МПС, справка за лиценз на превозвача, справка за нарушител.
Наличните по делото гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност не налагат различни на
гореописаните фактически изводи. Възражения относно фактите, описани в АУАН и
НП не се правят и от въззивника.
При
така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността
му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа, издал
обжалвания административен акт:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен
отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това правомощие със заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии
и съобщенията.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Съгласно
чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, както АУАН, така и издаденото въз
основа на него наказателно постановление следва задължително да съдържат
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. В
настоящия случай АУАН и НП съдържат единствено правен извод, а именно, че
дружеството - превозвач не е изпълнило задължението си да организира работата
на водача по такъв начин, че той да е в състояние да спазва изискванията на глава ІІ от
Регламент № 561/2006 г. на Европейския парламент, свързани с
автомобилния транспорт. Факти, относими към твърдяното нарушение не фигурират,
което води до неяснота кое свое задължение превозвачът не е изпълнил, какво
точно не е сторил, с какво свое бездействие или действие е допуснал да не се
спази съответната почивка и дали това се дължи на липса на организация или на
виновно поведение на водача на моторно превозно средство. Описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено освен, че са задължителни
реквизити на АУАН и НП, индивидуализират пряко твърдяното нарушение, като
непосочването им по ясен и категоричен начин винаги представлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като санкционираното лице
е лишено от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинено, при какви приети за установени факти, за да може да организира защитата
си срещу административното обвинение. В случая наказателното постановление е
издадено при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на
превозвача се прави извода, че последният не е организирал работата на водача,
като в тази насока липсват каквито и да било фактически твърдения. Освен, че
ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, същите лишават и съда от възможността да прецени има ли
извършено нарушение, правилна ли е неговата квалификация, относима ли е
приложената санкционна норма. Поради
липса на посочване на конкретните действия /или бездействия/ на превозвача,
които са довели до липса на организация на труда на водача Маринов, съдът
приема, че е налице съществено процесуално нарушение по прилагането на чл. 42 т. 4
и чл. 57 ал. 1
т. 5 от ЗАНН поради непълно описание на нарушението в АУАН и НП.
На
следващо място законосъобразното издаване на едно наказателно постановление
изисква пълно съответствие между фактическото описание на нарушението и
неговата правна квалификация дадени в АУАН и тези, описани в НП. В настоящия
случай това не е налице, тъй като съществува несъответствие между съставения
АУАН и издаденото въз основа на него НП, относно факта за извършване на нарушението
в условията на повторност. Това несъответствие съдът приема за съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на нарушителя. Това е
така, тъй като в АУАН извършването на нарушението в условията на повторност не
е било установено, без наличието на обективни причини за това /проверяващия
екип е бил запознат както със справката за нарушител, така и с предходно
влязлото в сила наказателно постановление за същото нарушение/. Констатацията
за повторност на нарушението за пръв път е извършена от наказващия орган, който
в мотивите на издаденото НП е посочил наличието на друго предходно издадено
наказателно постановление – НП №23-0001308/14.12.2017 г. По мнение на настоящия
състав, наличието на повторност съставлява елемент от обективната страна на
нарушението, поради което е недопустимо този негов съществен признак да се
вменява едва с НП. В административно – наказателното производство АУАН е аналог
на ОА, поради което в него следва да се изчерпят всички обективни и субективни
признаци на твърдяното нарушение, по начин даващ възможност на нарушителя да
разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може адекватно да
организира защита си по него. Нарушителят в това производство се защитава
против фактите и ако на него не му е бил предявен факта на повторност на
нарушението, то той не може да реализира в пълен обем правото си на защита,
което от своя страна съставлява съществено процесуално нарушение.
Гореизложените констатации налагат правния
извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и
неговата отмяна на процесуално основание. Въпреки горните констатации, предвид
обстоятелството, че в производството на съдебното обжалване по ЗАНН съдът е
инстанция по същество, то ще обсъди и материално – правна законосъобразност
и обоснованост на обжалвания административен акт.
Административно – наказателната отговорност
на въззивното дружество е ангажирана за нарушение по чл. 10 § 2 изр. 1 пр. 2 от
Регламент
(ЕО) № 561/2006, за това, че не е организирал работата на водача
Станчо Маринов по такъв начин, че той да е в състояние да спазва изискванията
на глава II от Регламента и по – специално чл. 8 §2 изр. 2
вр. чл. 4 б. „ж“от него. Цитираната в АУАН и НП разпоредба на чл. 8 § 2
регламентира минималната продължителност на дневната почивка за всеки 24
период.
За да е налице съставомерност в конкретния
случай, следва въззивникът, като превозвач да е организирал работата на
водачите по такъв начин, че последните да не са в състояние да спазват глава ІІ от
Регламент (ЕО) № 561/2006 г., в частност разпоредбите за работно
време и почивки при извършване на обществен превоз на пътници и товари.
От събраните по делото доказателства по
никакъв начин не се установява, че неспазването на регламентираните правила за
дневна почивка от водача Маринов се дължи на неправомерно действие /или бездействие/
от страна на транспортното предприятие. Сама
по себе си констатацията, че единият водач на дружеството - превозвач не е
ползвал нормативно определения минимален размер на намалената си дневна почивка
от 9 часа, не е достатъчна по безспорен и категоричен начин да обоснове извод,
че това нарушение е резултат единствено и конкретно на неизпълнение на
задължението на дружеството - превозвач да организира работата на водачите по
начин, че да са в състояние да спазват глава ІІ от
Регламент (ЕО) 561/2006 г. Това е така, тъй като е възможно въпреки
създадената организация неползването на 9 - часовата почивка в пълен размер да
е резултат от действията на самия водач.
За да се приеме, че въззивното дружество е
осъществило състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи
неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на един
водач на предприятието, а следва да се установи чрез допустими по закона
средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на
работодателя, т. е. че то е резултат от създадената от работодателя организация
на работа, респ. от липсата на такава. В АУАН и в наказателното постановление
не е посочено, в какво точно се изразява деянието вменено на дружеството като
административно нарушение. Посочено е само бланкетно, че превозвачът не е
организирал труда на водача си си в съответствие с правилото по чл. 10 пар. 2
от Регламент № 561/2006. Приложените по преписката тахографски листи
дават информация само за това за съответния период колко време водача е бил в
период на управление или на почивка. Същият няма нищо общо с организацията на
работа, създадена от превозвача. Доказателства за такава организация изобщо не
са били ангажирани в хода на административно- наказателното производство. Нарушението
на правилата по глава ІІ от
Регламент № 561/2006 може да се дължи както на виновно поведение на
превозвача, така и на виновно поведение на самия водач, който въпреки
създадената от работодателя си организация да не е спазил правилата за
почивките.
Както следва от разпоредбата на чл. 10 пар. 2
от Регламент № 561/2006, осигуряване спазване на разпоредбите на
глава ІІ от регламента се осъществява посредством инструктиране на водачите и
извършването на редовни проверки. Видно от приемо-предавателен протокол рег. №
80-00-10-498/1/04.10.2018 г., по време на проверката дружеството е представило
книга за инструктаж за спазване на Регламенти № 561 и 165, като в АУАН и НП
липсват каквито и да било констатации в тази връзка, респ. изводи какво още
друго е следвало да извърши транспортното предприятие за да осигури спазване на
разпоредбите глава II от
Регламент № 561/2006 от страна на водачите.
В настоящия случай както в АУАН така и в наказателното
постановление липсва яснота от кои конкретни действия или бездействия на
превозвача се прави изводът, че последният не е организирал работата /труда/ на
водача Станчо Маринов. В тази насока липсват както фактически твърдения, така и
доказателства за противоправно поведение от страна на превозвача.
Гореизложените съображения мотивират
съда да приеме обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, тъй
като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Същото е и необосновано и неправилно, предвид липсата на доказателства за
противоправно поведение на въззивника, поради което и следва да бъде отменено
изцяло.
С оглед изхода на делото разноски в
полза на въззиваемата страна не се присъждат.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000205, издадено на
27.03.2019 г. от Началника на Областен отдел”АА” гр. Варна, с което на
„Трансгруп България 1“ООД, ЕИК ********* за нарушение по чл. 10 §2 изр. 1 пр. 2
от Регламент
(ЕО) № 561/2006 вр. чл. 78 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/, на основание чл. 104 ал. 13 вр. ал. 1 от ЗАвтП е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 8 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на
страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: