Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 02.08.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, V граждански състав, в публично съдебно заседание
на 02.07.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдия
Видолова гр.дело № 1882 по описа за 2018година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл 45 във вр. чл. 51 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът М.Д.Д. е
предявил иск срещу М.С.С., за заплащане на основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД на
обезщетение в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва от датата на и.м.
Посочено е, че ищецът от четири години всяка неделя бил на пазара на
Балканстрой в гр. Плевен. Посочва, че на 17.07.2016 г. отсъствал от пазара, тъй
като предния ден бил на погребение на свой братовчед. След като отишъл
следващата неделя – 24.07.2016 г. - на пазара, неговите колеги и познати
клиенти го гледали учудено и го питали как е възкръснал. Разказали му, че ответникът,
с когото продават един до друг, им бил казал, че ищецът бил умрял и го били
погребали, като разказал и подробности, че на погребението нямало много хора, а
той лично носил кръста. Казал също, и че на околните дървета имало
некролози и можело да се видят. Ищецът
твърди, че му било неприятно, че шегата не била нормална, още повече, че
действително имал траур, но започнали допълнителни подигравки и той се обърнал
към ответника да престане да му се подиграва, защото вече десети човек му
казвал за това. Ответникът се засмял и нищо не му отговорил. Ищецът твърди, че
с поведението си ответника поощрявал другите да разпространяват това и очевидно
се забавлявал. Познатите от пазара започнали да му викат „възкръсналия“ и „И.Х.“,
излязъл му прякор. Счита, че името му е замесено с богохулство, а той е вярващ
човек. Твърди, че страда от сърдечни болести и хипертония и обстановката и
подигравките на околните влошили състоянието му, сърцето му започнало да излиза
извън ритъм и кръвното му налягане се повишавало периодично. Твърди, че получил
стягане в гърдите, сънят му се нарушил, насаме изпитвал тревожност. Започнал да
ходи на кардиологични изследвания, изписали му нови лекарства. Твърди, че човек
в неговото състояние преживява стрес от обиди със завишена чувствителност.
Твърди, че всичко изнесено му е нанесло трайни вреди както на доброто име на
уважаван човек, така и на здравето и спокойствието му. Счита, че са му нанесени
нематериални щети, изразяващи се в опетняване на доброто му име и предизвикване
на неуважение и подигравки от страна на околните, отразяващи се отрицателно на
общото му здравословно състояние, поради което претендира обезщетение в размер
на 5000 лв., както и законна лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът счита, че искът е неоснователен и недоказан. Счита, че твърдяните
факти са нереални и неистинни, и че се цели да се спечелят пари. Отрича
твърденията, че е разпространявал факти за евентуалната смърт на ищеца. Не
отрича, че са работили заедно на пазара в търговско съдружие, и че отношенията
им са се развалили и престанали да работят заедно. Твърди, че след това
започнали да се случват странни неща с автомобила му, и че ищецът даже посегнал
да го бие. Това се случило през месец ноември 2017 г., и че е подал жалба в І-во
РУ на МВР – Плевен. По същество заявява, че по делото не се доказват
твърденията за негово противоправно деяние и че същите са оборени от свидетеля,
воден от него. Моли съдъ да отхвърли предявения срещу него иск и да му присъди
деловодни разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
Във връзка
твърдяното деяние, извършено от ответника, по делото са разпитани в качеството
на свидетели В.А.и М.Д., водени от ищеца. Св. А.посочи, че е в приятелски
отношения с ищеца, и че всяка неделя е заедно със страните по делото на пазара на „Балканстрой“. С ответника се
познават визуално от там и не са в лоши отношения. Посочи, че всяка неделя
ходят на пазар и продават различни вещи, като приблизително преди две години, средата
на юли месец, една неделя, между 5.30-6.00 ч. сутринта, му направило
впечатление, че ищецът не е дошъл в обичайното време на пазара. Обикновено той продавал
до него на около 2 м. разстояние, и когато ищецът не дошъл, той попитал
ответника, който тогава продавал до
ищеца за това къде е М.. Ответникът му казал: „Че ти не си ли чул какво е
станало? Марго умря. Беше сега през седмицата погребението му и аз му носех кръста.
Нямаше народ на погребението и аз му носех кръста.“ Свидетелят твърди, че
ответникът е бил сериозен и заявява, че повярвал на думите му. Сочи, че
следващата неделя ищеца отишъл на пазара и хората се учудили какво става,
защото ответника им казал, че е починал, а той бил възкръснал. Свидетелят
заяви, че други колеги започнали да се шегуват с ищеца, като му казвали „Ти
кога възкръсна? М. каза, че си умрял.“ Свидетелят твърди, че много пъти е чул
хората да казват, че ищеца е възкръснал, и че на него му казвали
„възкръсналия“. На пазара се говорело, че М. го погребал, а той бил възкръснал.
Твърди, че доста хора е чул да се обръщат към ищеца с този прякор, че са повече
от пет човека, които му викали “възкръсналия“. Свидетелят твърди, че той не се
обръща към него по този начин, че е видял, че ищеца е приел това много тежко,
че знае, че има здравословни проблеми със сърцето, както и че на няколко пъти е
виждал, че от тези притеснения му е прилошавало - виждал, че не може да стои на
краката си и все гледа да седне в колата си. Сам свидетелят доста пъти е искал
да го заведе на лекар и да му помогне. Твърди, че ищецът тежко е приел тези
приказки, оттогава не му е добре, притеснява се от прякора си. Твърди, че
ответникът е казал, че ищеца е починал не само пред него, а и пред други хора,
че не е видял извинение от страна на ответника към ищеца, и че знае, че към
момента отношенията между двамата не са добри. Сочи, че не са били в съдружие и
не са имали общ бизнес, но са работили един до друг. Твърди, че е чувал веднъж
ищеца да прави забележка на ответника да не говори по негов адрес, но не помни
кога. Знае обаче, че ответникът не е приел сериозно тази забележка. Твърди, че
през лятото на 2016 г. е работил на пазара, не е виждал некролог, но е чувал
ответника да пита други хора: „Не сте ли видели некролозите на дърветата?“
Твърди, че в началото на тази година за последно е чувал някой да казва на
ищеца „Възкръсналия“, но не и след това.
Св. Д. заяви, че
познава ищеца, а с ответника М.С. се познават от пазарите, познава го и го знае
само по малко име. Посочи, че си
пазарува от ищеца домашна ракия. Заявява, че по средата на юли месец преди две
години е отишъл на пазара със свой познат да пазарува от ищеца и тогава
ответника му казал, че М. е починал и ги попитал не са ли виждали некролозите
му. Посочи, че момчето, с което е бил, се казва Й.и когато ответника му казал,
че ищеца е починал, Й.се разплакал. Самият свидетел твърди, че му станало „терсене“
от думите на ответника, и в началото не можал да повярва. Когато следващата
неделя отишъл с други хора на пазара и видял ищеца, започнали да се шегуват с
него, че е възкръснал. Твърди, че това бил „черен хумор“, но повече не му е
казвал така, не е чувал друг да се обръща към него с този прякор. Твърди, че не
е виждал некролози, а продължително стои на пазара с негов познат.
В качеството на
свидетел по делото беше разпитан и А.М., воден от ответника. Той посочи, че
познава ищеца визуално, а ответника – от 1968 г. Твърди, че на пазара купувачи
и продавачи са едни и същи хора, които се познават, и че той ходи всяка неделя
там да се види с приятели, да хапне и да пийне. Знае, че страните са имали
някакви общи отношения преди 2-4 години назад. Твърди, че пред него нищо не е
споменавано. Не знае ищеца и ответника да са се карали за нещо, но е запознат,
че някакъв некролог е лепен по дърветата и други са му казвали това. Твърди, че
никога на пазара няма да има некролог и не е чувал там, че ищеца е възкръснал.
За ответника този свидетел твърди, че може да гарантира, че е евреин и че е
добър човек. Въпреки, че свидетеля заяви, че не е чувал на пазара, че ищецът е
възкръснал, този свидетел заяви, че са му казвали, че някакъв некролог бил
лепен по дърветета, но това не били дървета, които се намирали на пазара.
По делото е
представена епикриза на ищеца от УМБАЛ – Плевен, от която е видно, че същият е
постъпил на 07.10.2014 г. и е изписан на 10.10.2014 г. с диагноза“Обострена
хронична застойна СН III ФК. ИБС. Стабилна стенокардия.
Исхемична кардиомиопатия. Хипертонично-съдова болест III СТ. По делото е представена
Епикриза на ищеца от Кардиологично отделение на МБАЛ – Ловеч, издадена в
периода 10.10.2014 г. – 11.10.2014 г. с
диагноза ИБС. САП II- III ф.кл.. Несигнификантна коронарна
атеросклероза. Артериална хипертония II степен.
Хипертонично сърце. Дислипидемия. Подагра. Представен е и катетеризационен протокол от 10.10.2014г., със
заключение, че ищецът се нуждае от медикаментозно лечение. Налице е Епикриза от
21.08.2016г. от Специализирана болница за рехабилитация „Банкя“ – АД, Отделение
по физикална и рехабилитационна медицина за периода от 14.08.2016 г. до
21.08.2016 г. с приемна диагноза Лечение вкл.други видове рех.процедури, други
спондилози с радикулопатия-лумбален отдел. В анамнезата на тази епикриза е
описано, че болките, които е съобщил пациента са свързани с лумбалния отдел на
гръбначния стълб, и радиация и изтръпване на долните крайници. Представено е
медицинско направление на ищеца до Кардиологична клиника от 15.08.2016 г. с
медицински описания на оплакванията, както и 2 бр. амбулаторни листи от 12.02.
и 26.02.2018 г. за прегледи при основна диагноза Есенциална /първична/
хипертония при оплаквания от страна на ищеца за стягане зад гърдите, болка с
продължителност часове и дни, сърцебиене, прескачане на сърцето. Предписано е
медикаментозно лечение. За заболяванията на ищеца е издадено удостоверение от
14.03.2018 г. от личния лекар на ищеца, в което са удостоверени диагнозите на
заболяванията му към този момент: есенциална /първична/ хипертония, исхемична
кардиомиопатия, хиперплазия на простатата.
По делото е
изискана и приложена преписка № 177200 – 11158/03.11.2017 г. на I-во РУ на МВР – Плевен, образувана по сигнал на ответника
срещу ищеца за отправени заплахи и вероятно повреждане на лекия автомобил на
ответника от страна на М.Д.. От преписката е видно, че от ищеца са снети
обяснения, в които той е описал лошите отношения между двамата, но не и по
повод обсъждания деликт. Съставен му е протокол за предупреждение по реда на чл.65
от ЗМВР и преписката е приключила с докладна записка за липса на данни за
извършени престъпления от общ характер.
При така събраните
доказателства съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на закона, дадено в т.1 на Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС. За да се реализира деликтната
отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно
предвидени предпоставки: На първо място трябва да е извършено определено деяние
/действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно.
Противоправността е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината
се предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането може
да доказва, че не е действал виновно и да се освободи от отговорност. Следващ
съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде
имуществена и неимуществена, но във всички случаи подлежи на възстановяване,
само ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Както
бе посочено по-горе, за да получи защита увреденото лице, респективно за да
бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала поради
виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, е необходимо
едновременно да се обсъдят като налични и конкретни за случая следните
предпоставки:
Първо, наличието на
деяние, което се изразява в
някакво действие или бездействие. Този елемент е налице в случая под формата на
действие – разказване от страна на
ответника на неопределен, но широк кръг от лица, познаващи ищеца от място, на
което периодично са се събирали /неделен пазар в гр. Плевен/, че ищецът е
починал, с подробности от твърдяното погребение и твърдения за личното участие
на ответника в това погребение. Извършването на това деяние от страна на
ответника съдът намира за безспорно доказано по делото, кредитирайки
показанията на св. А.и Д., които като свидетели-очевидци посочиха, че лично на
тях ответникът е разказал за кончината на ищеца, за погребението, за носен от
него кръст и разлепени некролози. Въпреки че тези двама свидетели са възприели
отделни разкази на ответника, адресирани към всеки един от тях пооделно, то
показанията им са последователни и безпротиворечиви относно същността на
твърдяните от ответника факти, сериозността и убедителността на неговия разказ,
липсата на каквото и да било намекване, че разказаното може и да не е истина, а
вероятност, предположение или шега /дори и след като присъстващ на разказа се е
разплакал/. В случая и двамата свидетели твърдят, че както те, така и околните
са повярвали на ответника. Истинността на показанията на тези свидетели относно
случилото се в тяхно присъствие по никакъв начин не се разколебава от показанията
на водения от ответника свидетел. Той сочи своите възприятия за характера на
ответника – че е добър човек, но тези показания, дори и да бъдат кредитирани,
не са във връзка с предмета на доказване по делото. Твърденията, че пред него
ответникът не е споменавал, че ищеца и починал или че не е чул да казват на
ищеца, че е възкръснал, по никакъв начин не оборват показанията на свидетелите
– очевидци на тези разкази и обръщения. Поради горното, съдът намира, че дори и
да са правдиви, показанията на св. М., не могат да се вземат предвид при
определяне на въпроса дали ответникът е извършил твърдяното деяние или не.
Противоправността на действието на ответника се състои в нарушение
на общия принцип да не се вреди другиму, прогласен от нормата на чл. 45 от ЗЗД.
Тази разпоредба, въпреки че е обща и съдържаща се в граждански закон,
наподобява по формулировка нормите в НК -
в нея е описано неправомерното поведение – причиняване на вреди и
санкцията за него – задължение вредите да бъдат поправени. Законът забранява да
се причиняват вреди другиму, и ако едно лице причини вреди, нарушавайки
забраната, то неговото деяние осъществява състава на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД и
деянието му е съставомерно, противоправно. Поради горното, не е необходимо да
се търси или доказва друга правна норма, която деянието да накърнява /в т.см. е
и съдебната теория - Поля Голева, стр. 68 от Деликтно право, изд. Фенея, 2011г.
/. Следва да се има предвид, че противоправност
има и когато деянието нарушава добрите нрави, а в случая поведението на
ответника, освен, че е причинило вреди, които ще бъдат разгледани по-долу, е
нарушило и добрите нрави. Понятието „добри нрави“ представлява границата, след
която поведението на отделен човек се явява неприемливо от гледна точка на
моралните ценности на обществото, в състоянието, в което се намира то към
момента на деянието. Твърдението, че определен човек е починал, с пълното
съзнание, че това не е истина, се приема от обществото като пожелание за това,
вид клетва, изразяваща негативното отношение на един човек към друг; описанието
на погребение с малко хора се приема като описание на този човек, като такъв с
малко приятели, с малко хора, които да скърбят за него, при положение, че този
човек е живял към този момент 70 години и следва да е оформил достатъчно широк
кръг от познанства и приятелства. Въпреки че смъртта е непреодолим житейски
факт, то твърдението за такава относно активен човек, какъвто по делото се
установи, че е ищеца / човек, който всяка неделя е продавал на пазара,
приготвящ домашна продукция, която е предлагал/, изцяло води до преживявания,
които не могат да бъдат други, освен негативни за него и не се вместват в
понятието „добри нрави“.
Виновното извършване на деянието от страна на ответника,
както беше посочено, се предполага до доказване на противното, т.е. се презюмира
оборимо по силата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. Ищецът не следва да доказва тази
вина, въпреки че в случая, доказвайки начина на извършване на деянието, той
доказа такава, а също и нейната форма – пряк умисъл на дееца/поради
разказването на едно и също нещо на различни лица, подробности, липса на
отричане при разплакването на едно от лицата, повярвало на разказа/.
Ответникът, от своя страна, не само не обори презумпцията за вина, неговите
твърдения последователно в хода на процеса бяха единствено в насока, че не е
извършил соченото в исковата молба деяние, а впоследствие – че деянието не е
доказано.
Съдът намира, че по
делото се доказаха част от твърдяните от ищеца настъпили вреди за ищеца вследствие поведението на ответника. Доказа
се, че името на ищеца след разказите на ответника е било свързано с възкръсване, т.е. с
умиране, че около година и половина след казаното от ответника, на ищеца, макар
и от други лица, чули разказите на ответника, е било напомняно чрез израза „възкръсналия“
за думите по негов адрес, че е умрял. Доказа се, че преди това деяние ищецът е
имал здравословни проблеми във връзка с фунционирането на сърцето му, а както
посочи св. Ангелов, в здравословното състояние на ищеца са възниквали проблеми
при споменаването за този случай – прилошавало му, не е можел да стои на
краката си, гледал да седне в колата. Действително влошаването на
здравословното състояние, пряко наблюдавано от очевидец, не е било предизвикано
директно от поведението на ответника, а чрез други лица, които са споменавали
за случилото се, напомняйки на ищеца какво е казал ответника за него. Това
обаче, въпреки че е било чрез трети лица, е било вследствие деянието на
ответника, и безспорно както първоначално, така и в продължение на времето, е
предизвикало вреди в неимуществената сфера на ищеца. Неуважението и
подигравките безспорно са водили до негативни емоции, които са свързани с
неприятен факт – смърт. Независимо от липсата на съдебно-медицинска експертиза
в настоящето производство, която да сочи
дали е налице причинно-следствена връзка между разказите на ответника за
смъртта на ищеца и здравословното състояние на последния, съдът намира, че
показанията на свидетел - пряк очевидец, че при споменаване на случая на ищеца
му е прилошавало, категорично доказват и наличието на последната предпоставка –
причинна връзка между
деянието и неимуществената сфера на ищеца.
С оглед изводите на
съда за наличие на вреда на ищеца, причинена от действие от страна на ответника,
противоправност, причинно-следствена връзка между действието и вредата, вина,
както и с оглед доказаните негативно изживявани емоции, обида и чувствителност
на ищеца по обсъждането на неговата „смърт“, съдът намира, че предявения иск за
неимуществени вреди е частично основателен и доказан. Неимуществените вреди,
претърпяни от ищеца – неудобства, временни прилошавания, притеснения за дълъг
период от време – около година и половина, съдът оценява по справедливост на 1
400.00 лв. Размерът на тези неимуществени вреди, определен от съда, се базира
на следните конкретни обстоятелства:
• възрастта на пострадалия към момента, в
който ответникът е разказал за неговата „смърт и погребение“ – 70 г. - етап от
живота, в който темата за смъртта се приема доста по-осъзнато и болезнено,
отколкото при млад човек;
• продължителността от време, за което
разпространеното от ответника за ищеца все още е било тема за коментар и
споменаване на прякор „възкръсналия“;
• наличието на болестно състояние на
сърцето на ищеца преди извършване на деянието;
• обидата не само от разпространеното
невярно твърдение за неговата смърт, а и допълнителното твърдение, че на
погребението не е имало много хора, т.е. не е широк кръгът от скърбящи за него
хора.
За разликата от
приетите за доказани претърпяни неимуществени вреди от ищеца в размер на 1400
лв. до претендираните 5000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, т.е. от датата на извършване на деликта. С оглед искането на ищеца за присъждане на
лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.03.2018 г., такава следва да
се присъди върху главницата именно от тази дата доколкото периодът се включва и
не надхвърля установения от закона период – от датата на увреждането до
окончателното изплащане на определената главница.
С оглед изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски в процеса съобразно уважената част от иска в размер
на 218.40 лв. За отхвърлената част на исковата претенция на ответника също са
дължими разноски съобразно чл.78, ал.3 от ГПК, които са в размер на 216.00 лв.
При това положение, по компенсация, ответникът дължи на ищеца разноски в размер
на 2.40 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание
осн. чл 45 във вр. чл. 51 ал.1 от ЗЗД, М.С.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на М.Д.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 1400.00лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди,
причинени от М.С.С. на М.Д.Д. в
средата на месец юли 2016 г., чрез разказване на широк кръг от лица, познати на
страните, че М.Д.Д. е починал, че на погребението му М.С.С. е носил кръста и на
погребението не е имало много хора, довело до прякор на М.Д. „възкръсналия“,
ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2018г. до окончателното
изплащане на главницата, като претенцията за обезщетение над 1400 лв. до 5000
лв. като неоснователна и недоказана ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.С.С. с ЕГН
********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Д., ЕГН ********** *** разноски по делото по
компенсация в размер на 2.40 лв.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: