Р Е Ш Е Н И Е
№39
гр.
Велико Търново, 11.2.2022
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №722 по описа на Административния съд за
2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.226 от АПК вр. с
чл.73, ал.4 от ЗУЗЕСИФ.
С
решение №12075 от 25.11.2021 година, постановено по АД №6693/2021 година по
описа на ВАС, е отменено решение №128 от 11.05.2021 година, постановено по АД
№76/2021 година по описа на АСВТ, като делото е върнато на друг състав на същия
съд за ново произнасяне. От мотивите на отменителното решение на ВАС е видно,
че според ВАС различните нарушения на националното законодателство, квалифицирани
като различни нередности не са пречка за констатиране на други нередности,
допуснати при финансирането на разходите по едни и същи договори за обществени
поръчки. ВАС приема, че с оспореното пред АСВТ решение е определена финансова
корекция в размер от 10% върху счетените за допустими разходи по два договора
/№ОП-2019-013/001 от 16.09.2019 година и №ОП-2019-013/002/16.09.2019 година/ за
нарушение на чл.70, ал.1, т.3 и ал.71 т.1,2 и 3, буква „б“ от ЗОП, които са
квалифицирани като нередност по т.9,2 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от
Наредбата за посочване на нередности.
Жалбоподателят
Община Лясковец оспорва като незаконосъобразно решение №РД-02-14-56 от
21.01.2021 година на ръководителя на националния орган от Програмата за
трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България. С това решение са определени
две финансови корекции от по 10% върху допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ
по два договора //№ОП-2019-013/001 от 16.09.2019 година и
№ОП-2019-013/002/16.09.2019 година/, като общият размер на корекцията е
83 840, 69 лв.
Жалбоподателят
твърди, че това решение е формално незаконосъобразно, издадено е при съществено
нарушаване на административно-производствените правила и противоречи на
материалния закон.
По
отношение на незаконосъобразността на акта поради неспазване на формата
жалбоподателят релевира, че липсва дата на издаване на акта, която е съществен
реквизит.
По
отношение на твърдяната процесуална незаконосъобразност жалбоподателят
поддържа, че ответният орган не е спазил изискването на чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ,
тъй като е преповторил оплакванията на жалбоподателя във възражението му, като
бланкетно е посочил, че не ги приема. Никакво обсъждане на релевираното във
възражението на общината не е направено с акта, при което е налице проявление
на съществено нарушаване на административно-производствените правила.
Обширни
са оплакванията на жалбоподателя досежно пороците на решението, обосноваващи
противоречието му с материалния закон. На първо място се поддържа, че въобще
липсва нередност. В това отношение се сочи в жалбата неустановяването на такова
нарушение на националното законодателство, което да е довело до ефективно
ощетяване на бюджетна на ЕС или до обективната възможност за това. Извън това
бланкетно оплакване, на практика се поддържа и, че въобще липсва нарушение на
националния закон, което да се вписва в изискването на фактическия състав на
нередността. В конретика се сочи, че възложителят на обществената поръчка е
спазил изискванията на чл.70, ал.2, т.3 от ЗОП в приложимата редакция. Правилно
според жалбоподателя са формулирани показателите, които формират комплексната
оценка, въз основа на която пък са оценявани предложенията на кандидатите. Всъщност
чрез изчерпателно описание на критериите за възлагане и на относителната им
тежест при формирането на комплексната оценка е дадена информация на всички
участници за правилата и начина, по който ще се оценяват предложенията им.
Съответно, в документацията за поръчката е посочена методиката за комплексната
оценка, която се определя по няколко критерия, като в процесният случай ясно и
точно са определени и принципа на изчисляване и начина на оценяване по технически
показател, формиращ комплексната оценка. Използвани са дроби, като в числителя
са поставени най – ниската минимална стойност сред предложенията, а в
знаменателя – стойността на конкретния участник, като по този начин се получава
единица или по-малки дроби, които, умножени по максималния възможен брой точки
по показателя ще съответстват на конкретния брой точки, получен по конкретния
показател от конкретния участник. Този начин на оценяване е валиден за всички
участници, които представят предложенията си, като той е неутрален и обективен,
а съжденията на органа за субективизъм при прилагането му са очевидно превратни
и незаконосъобразни. В рамките на дискрецията на възложителя е да определи
показателите, които ще бъдат част от техническата оценка, като е цитирано и
решение на ВАС. Ограниченията на оперативната самостоятелност касаели
залагането на методика, отчитаща субективното разбиране на възложителя за
изпълнение на поставени изисквания от страна на участниците, оценявайки
степенувано възможността за пълнота на техническото предложение, използвайки
общи изрази и/или пояснения на понятия, даващи възможност на помощния орган да
занижи или завиши оценката, като в конкретният случай при формулирането на
показателите за оценка и при начина на изчисляване на оценките по всеки
показател в комплексната оценка са изложени изцяло и само математически методи
при оценяването. На плоскостта на тези съждения се сочи, че правилото на чл.70,
ал.7, т.3, буква „б“ от ЗОП, сочено като нарушено, е абсолютно неприложимо,
доколкото са определени само и единствено количествено измерими показатели за
оценка. Избраният от възложителя критерий за възлагане е включвал два показателя
/технически и ценови/, поради което законосъобразно е определена и
относителната им тежест в комплексната оценка, като няма законово изискване как
да се разпределя относителната тежест между показателите. Съответно,
законосъобразно е определен техническият показател „срок за изпълнение“ като
минимални стойности по всяка една от обособените позиции с оглед гарантиране на
качеството на изпълнение, респ. законосъобразно са определени и изискванията
досежно техническото предложение. Обосновано според жалбоподателя възложителят
/по смисъла на ЗОП/ е обвързал срока за изпълнение, заложен в линейния график,
с предложения срок в образеца на техническото предложение от документацията и
съответните такива, залегнали в обяснителната записка и диаграмата за работната
ръка. По този начин срокът удовлетворява според жалбоподателя изискванията на
чл.70, ал.7, т.1-3 от ЗОП. При това е
посочено, че възложителят е спазил всички нормативни изисквания при определяне
на критерия за възлагане на обществената поръчка, показателите, които го
формират и тяхната относителна тежест при формирането на комплексната оценка,
обратно на приетото от ответника. Поддържат се и други оплаквания по отношение
на констатираното от националния орган досежно законосъобразността на методиката
за оценка и на изводите за тежестта на оценката за качество на предложенията.
Най – сетне, правят се оплаквания и касателно начина на изчисляване на размера
на финансовата корекция с оглед на неверифицирани разходи, които са приети като
част от основата за изчислението на корекцията. Тези
доводи се поддържат и допълват в представената от процесуалния
представител на жалбоподателя писмена защита по делото. Моли се за отмяната на
решението, като претендира и сторените по делото разноски съобразно
представения списък на разноските.
Ответникът,
Националният орган на програма Интеррег V-А
Румъния - България 2014 – 2020г., не е взел становище.
Жалбата
е допустима. Решение №128 от 11.05.2021
година, постановено по АД №76/2021 година на АСВТ не е било обезсилено като постановено
по недопустима жалба, като за този порок касационната инстанция следи служебно
– аргумент от чл. 218, ал.2 от АПК. От друга страна понастоящем нито е налице
оттегляне на жалбата, нито органът е оттеглил акта си.
По
същество жалбата е основателна.
Видно
е от оспореното решение, че според разпоредителната чу част /чл.59, ал.2, т. 5
от АПК/ то определя /по разума на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ/ две финансови
корекции, както следва: 1. В размер от 10% или 31 795, 19 лева с ДДС от
стойността на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по договор №ОП–2019-013/001
от 16.01.2019 година, сключен между бенефициера жалбоподател и контрагента му
„Пътни Строежи – Велико Търново“ АД, на стойност от 324 444 лева и 2. В
размер на 10% или 52 045, 50 лева по договор №ОП-2019-013/002 от 16.09.2019 година, сключен между
бенефициера жалбоподател и същия оператор.
В
мотивите неясно е описано наличие на съмнение за нередност, като е коментирано
възражението на бенефициера бланкетно, посочено е какво е становището на
националния орган, как следва според този орган да се квалифицира нарушението в
качеството му на нередност и как е определен размера на корекцията. Според
решителните мотиви е налице незаконосъобразна методика за комплексна оценка на
офертите, определяща показателите за оценка, относителната им тежест в
комплексната оценка на предложенията и начина за определяне на оценката по
всеки показател. Незаконосъобразността и според решителните мотиви на ответника
се изразявала в това, че с нея е дадена възможност за субективна преценка от
страна на комисията /която ще оценява предложенията/ тъй като условията били
неясни и субективни, като по този начин са предоставени на тази комисия
потенциалната възможност по субективна преценка да решава по какъв начин да
оценява подадените оферти. Заради това бил нарушен принципа на равно третиране,
който налага участниците да разполагат с еднакви възможности при изготвяне на
офертите ди, както и редът за провеждането на поръчката да са определени ясно и
точно, така, че да позволяват на всички участници да разберат тяхното
съдържание и да ги тълкуват еднозначно. Коментирано е, че възложителят по
обществената поръчка е избрал като критерий за оценката на икономически най –
изгодното предложение оптималното съотношение качество/цена. Всъщност той бил
избрал да предвиди по-голяма тежест /относителна тежест/ на оценката за качество
посредством предвидения показател П1 срок за изпълнение на поръчката, като
включените в него оценъчни елементи не гарантирали обективна оценка на
качествените аспекти на офертите и равнопоставеност на участниците. Всъщност
изцяло липсвала оценка на качеството на изпълнението, а единственото, което е
съобразено при оценките на офертите по отношението на техническите показатели,
било срока на изпълнение, като липсвал показател, който да е свързан с
качеството на изпълнението. Оценката на показателя срок пък се формирала на
база на офериран от отделен участник срок и предложения най – кратък срок за
изпълнение на СМР по всяка обособена позиция, заради което участниците били
мотивирани да оферират по-кратък срок за изпълнение на строителните работи, за
да получат по-висока оценка по процесния показател. Това всъщност по израза на
ответника „би могло да доведе до подаване на оферти, в които кандидатите биха
пренебрегнали /навсякъде е използвано условно наклонение/ качественото
изпълнение на поръчката за сметка на най – краткия срок за изпълнение.“. Методиката,
публикувана от възложителя, е незаконосъобразна и не дава възможност за оценка
на техническите предложения на участниците. Не е налице методика, чрез
прилагането на която да се оцени адекватно предложеното ниво на изпълнение на
поръчката от всеки кандидат и съответно техническите предложения на кандидатите
не биха могли да бъдат сравнени на ниво качество на предложението. По този
начин оферти с различно съдържание и качество (?)
биха получили еднакви оценки, което не съответствало на изискването за
сравнение и обективно оценяване на техническите предложения. Всъщност уредбата
на чл.70, ал.4, т.3 от ЗОП показвала, че възложителят разполага с оперативна
самостоятелност да определя подходящи според него показатели, спрямо които да
се оценяват постъпилите оферти. Тази свобода обаче била ограничена от същността
на избрания критерий. Макар един показател да е допустим сам по себе си, той
следва да отговаря на всички изисквания на закона и да изпълнява целта и
принципите, с оглед на които е поставен. След като възложителят бил избрал
критерия по т.3 – „оптимално съотношение между качество/цена“, то било логично,
че показателите, които ще служат за съставянето на оценка, следвало да
предполагат именно качеството на изпълнението, а не някаква друга
характеристика. Те трябва да бъдат такива, че да позволяват обективното
сравняване на офертите по отношение на качеството на изпълнение, предлагано от
съответните участници.
Направено
е умозаключение, че „Безспорно е, че срочното изпълнение би могло да
представлява интерес и приоритет за възложителя, както и, че е допустимо да
бъде посочено като показател за оценка, т.к. попада в сред изрично изброените в
чл.70, ал.4, т.3 от ЗОП. Времето, за което една и съща дейност би могла да бъде
изпълнена обаче, не съдържа никакви индикации за качеството, с което ще се
характеризира същата. По тази причина, така формираният единствено от сроковете
за изпълнение показател, при липса на каквито и да било други параметри, които
да послужат за обективно сравнение и оценка на качеството на изпълнението, не
би могъл да бъде критерий за качество по смисъла на чл.70, ал.2, т.3 от ЗОП.“.
Затова начинът на оценяване е възприет от ответника като неправилен и
незаконосъобразен, понеже не позволява прозрачно и конкурентно класиране на
офертите и предполага субективизъм от страна на помощния орган.
Сочат
се като нарушени разпоредбите на чл.70, ал.2, т.3 и ал.7, т.1, 2 и 3, буква „б“
от ЗОП, като според националния орган това нарушение представлява нередност по
смисъла на т.9,2 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на
нередности във връзка с чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ и чл.72, ал.5 от ЗУСЕСИФ.
От
особена важност е да се отбележи, че в решението е отбелязано, че определената
с разпоредителната му част финансова корекция не се натрупва с вече наложената
с решение №РД-02-14-1105/23.11.2020 година финансова корекция в размер на 25% или 79 487, 97 лв. и решение
№РД-02-14-1106/23.11.2020 година финансова корекция в размер от 25% или
130 113, 74 лв. с ДДС. Направено е условното изявление, че в случай на
влизане на тези решения в сила, финансовият ефект на финансовата корекция ще
бъде „погълнат“ от предходната наложена финансова корекция по двата договора.
Актът
е валиден, като няма спор по компетентността на издателя му. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В конкретният
случай разпоредбата на ЗУСЕСИФ не намира приложение, тъй като въпросът относно
управляващия орган и органът, налагащ финансови корекции е разрешен с
международен акт – Меморандум за изпълнение – договорености между
държавите-членки, участващи в програмата за сътрудничество „Интеррег V-А
Румъния - България” /ратифициран със закон, приет от 43-то Народно събрание на
11.02.2016г. – ДВ бр.16 от 2016г./.
Съгласно
Меморандума Управляващ орган е Министерството на регионалното развитие и
публичната администрация на Румъния, а Министерството на регионалното развитие
и благоустройството е Национален орган, съответстващ на Управляващия орган, с
координационна роля за територията на Република България. Съгласно чл.2.3 буква
А „Финансови корекции” т.1 Всяка държава-членка носи отговорност за разследването
на нередности, допуснати от бенефициерите, разположени на нейна територия.
Страната-членка налага финансови корекции във връзка с отделни или системни
нередности, установени по проектите или програмата. Съгласно чл.9,
ал.1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл.2,
ал.2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни
лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят
конкретните им права и задължения. Със Заповед без номер и дата Министъра на
регионалното развитие и благоустройство възлага на Десислава Георгиева да
ръководи и организира дейността на националния орган на програма Интеррег V-А
Румъния - България 2014 – 2020г., следователно тя се явява оправомощена да
изпълнява функциите на национален орган, поради което административният акт е
издаден от компетентен орган.
Между
Териториална административна единица гр.Виделе /водещ бенефициер/ и
Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния е
сключен Договор за субсидия от ЕФРР № 99007 / 31.08.2018г., за проект „Приказки
за култура, история и природа”. Стойността на проекта е 1 097 962,10евро, от които
933 267,78 евро от ЕФРР /85%/, 142 724,11 евро съфинансиране от
държавния бюджет /13%/ и 21 970,21 евро собствен принос /2%/. За водещия
бенефициер бюджета е 496 602 евро, а за партньор – 601 360 евро.
Между
Териториална административна единица гр.Виделе и Община Лясковец е сключено
Споразумение за партньорство на 11.07.2018г. с идентични с цитирания по-горе
договор условия.
За
изпълнение на дейностите, предмет на договора и споразумението Община Лясковец
възлага обществени поръчки, като една от тях е – „Осъществяване на
строително-монтажни работи по проект „Приказки за култура, история и природа” с
включени две обособени позиции – обособена позиция 1 „Еко зона за рекреация,
изкуства и спорт в гр.Лясковец” и обособена позиция 2 „Възстановяване зона за
обществен отдих в с.Козаревец”. И за двете обособени позиции е подадена само по
една оферта от АД „Пътни строежи – Велико Търново”, с което дружество са
сключени Договор за обществена поръчка № ОП-2019-013/001 / 16.09.2019г. и
Договор за обществена поръчка № ОП-2019-013/002 / 16.09.2019г.
На
03.09.2020г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройство
постъпва уведомление за съмнение за нередност по обществената поръчка.
Националния орган уведомява Община Лясковец за постъпилото уведомление и вида на
установената нередност, като общината представя писмено възражение с подробни
доводи за липсата на нарушение на ЗОП. Възражението не е уважено и на
21.01.2021г. е издадено процесното решение за налагане на финансова корекция в
размер на 10% и по двата договора.
С
Решение № РД-02-14-1105 / 23.11.2020г. на националния орган е наложена
финансова корекция в размер на 25% по
договор № ОП-2019-013/001/16.09.2019г. с АД „Пътни строежи – Велико Търново”,
който е сключен след приключване на обществена поръчка „Осъществяване на строително-монтажни
работи по проект „Приказки за култура, история и природа” – обособена позиция 1
„Еко зона за рекреация, изкуства и спорт в гр.Лясковец”. Срещу решението в
Административен съд Велико Търново постъпва жалба от Община Лясковец, като е
образувано а.д. № 793/2020 по описа на АСВТ, което е обжалвано пред ВАС. С
решение №1196/09.02.2022 година по а.д. №8341/2021 на ВАС, решението на АСВТ е
отменено, като е отменено и решението на НО за финансова корекция.
С
Решение № РД-02-14-1106 / 23.11.2020г. на националния орган е наложена
финансова корекция в размер на 25% по
договор № ОП-2019-013/002/16.09.2019г. с АД „Пътни строежи – Велико Търново”,
който е сключен след приключване на обществена поръчка „Осъществяване на строително-монтажни
работи по проект „Приказки за култура, история и природа” – обособена позиция 2
„Възстановяване зона за обществен отдих в с.Козаревец”. Срещу решението в
Административен съд Велико Търново постъпва жалба от Община Лясковец и е
образувано а.д. № 9 / 2021г. по описа на съда, което към момента на постановяване
на настоящото решение, постановеният по това дело съдебен акт е отменен с
решение № 12319 от 2021 година
по а.д. № 7350/2021 година по описа на ВАС, като е отменено и решението за
финансова корекция.
Съдът, обратно на твърдяното
в жалбата намира, че формата на акта е спазена, като по – специално е спазено
изискването на субсидиарно приложимата разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В
решението, макар и разпръснато и несистематизирано, са изложени фактическите
обстоятелства, приети като налични от ответника на база на събраните по
преписката доказателства, като са изведени и приложимите според ответника
правни норми, които са релевантни за направените фактически и правни
констатации и оттам за разпоредения с акта правен резултат.
В частта, която представлява
фактически констатации, са посочени и нормите на позитивно-правната уредба, за
които е счетено, че са нарушени и които според ответника се вписват в
дефиницията за нередности, дадени в националното законодателство, респ. в
Общностното законодателство на ниво Регламент.
Обратно на поддържаното от
жалбоподателя, посочен е механизмът на определянето на размера на корекциите,
като при определяне на основата са посочени стойностите по договорите, които са
приети като допустими за възстановяване разходи, като от тях са извадени средствата,
които представляват собствен принос на бенефициера, който е два процента.
Решението обаче е издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие
на материалния закон, като тези пороци обуславят незаконосъобразността му.
Действително, както сочи и
ВАС в решението си, отделните нарушения, които се квалифицират от националният
орган като различни нередности могат да бъдат предмет на различни финансови
корекции по аргумент от чл.71, ал.4 от ЗУСЕСИФ, която разпоредба въвежда
принципа „не два пъти за едно и също“.
Това обаче не означава, че
едни и същи разходи могат да бъдат постоянно коригирани с различни финансови
корекции въз основа на такива констатирани различни нередности. Съгласно
императивната по правната си природа разпоредба на чл.72, ал.4 от ЗУСЕСИФ при
констатирани два или повече случаи на нередност по чл.
70, ал. 1, т. 9 се определя една корекция за всички нарушения,
засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия
процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1.
Систематичното,
граматическото и логическото тълкуване на тази разпоредба водят до извода, че
когато се претендират като обективирани различни нередности, представляваща
нарушения на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено
чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, както е в случая, и
които различни нередности засягат едни и същи разходи, се определя една корекция
с един единствен акт – решението по чл.73, ал.1 от закона.
Самата разпоредба на чл.73,
ал.1 от ЗУСЕСИФ изисква корекцията да се определя по основание и размер
с мотивирано решение.
Внимателното систематично и
логическо тълкуване, пречупени през поставената от разпоредбата цел, налага
недвусмисления извод, че в случаите, когато се касае до множество нарушения,
претендирани като множество нередности, засягащи едни и същи разходи,
основанието на акта по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ следва да обхваща всички факти
и обстоятелства, водещи до проявлението на такива нарушения, сочени като
различни нередности. Съобразяването на така формулираното основание в решението
предпоставя и обуславя кумулирането на предвидените най – тежки последици чрез
прилагането на императива на чл.72, ал.4 от ЗУСЕСИФ. Налага се еднозначен
извод, че следва всички проявени нередности, обхващащи засегнатият разход, да
бъдат съобразени от определящия корекцията орган, за да се приложи изискването
на нормата в разпоредителната част на акта.
С други думи, в случай, че
започне производство по определяне на финансова корекция за нередност,
представляваща нарушение по Глава четвърта от ЗУСЕСИФ и засягащо някакъв
разход, то управляващият орган, водещ такова административно производството, е
длъжен да посочи изчерпателно в основанието на акта си всички нарушения,
представляващи нередности, които засягат съответния разход. Едва след това за него
ще е обективно възможно и задължително да приложи изискването на чл.72, ал.4 от
ЗУСЕСИФ.
Всъщност обратното разбиране
би довело до превратно упражняване на власт /както е в случая/ при заобикаляне
на целта, поставена от разпоредбата на чл.72, ал.4 от ЗУСЕСИФ във връзка с
чл.73, ал.1 от с.з, чрез постоянно иницииране на производства за определяне на
финансови корекции за едни и същи разходи чрез различни решения с очакването
или поне с надеждата, че все някое от тези решения или няма да бъде обжалвано,
или след обжалване му ще бъде стабилизирано.
Всъщност няма пречка, при
стабилно решение по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ
и липса на съдебно обжалване на такъв акт, определената финансова
корекция да бъде променена единствено чрез увеличението и /какъвто не е
настоящият случай/, но само при стриктните предпоставки на чл.74 от ЗУСЕСИФ.
Следва да се отбележи най -
сетне, че вписването на вътрешнопроцесуално условие в мотивите на акта,
допускащо условно прилагането на последиците му, е недопустимо и
незаконосъобразно.
На първо място, законът не
допуска такъв подход при определянето на финансова корекция върху едни и същи признати
за допустими разходи, като нормите, които въвеждат неблагоприятни последици за
адресатите си се тълкуват винаги стриктно и по-скоро стеснително, а не разширително.
Както се констатира от съдържанието на процесното решение, това
вътрешнопроцесуално условие е посочено в мотивите му, а не в разпоредителната
му част, като липсва процесуална разпоредба в ЗУСЕСИФ, а и в АПК, която да
позволява в мотивите на административен акт да се вписват процесуални условия
или модалитети, от сбъдването или несбъдването на които да зависи прилагането
на разпоредителната част на същия или друг административния акт.
На второ място, така
формулираната разпоредителна част от процесното решение, както и формулираните
разпоредителни части на двете решения, с които за същите разходи са определени по-големи
като размер финансови корекции, би довело до невъзможност за коректното
прилагане на чл.75, ал.1, изречения второ и трето и на ал.2 от ЗУСЕСИФ, като следва
да се добави, че публичните вземания, събирането на които става по реда на ДОПК
/вж.162, ал.2, т.8 във връзка с чл.170, вр. с чл.209, ал.1/ не могат да бъдат
условни.
Най – сетне, дори и наличието
на посочените фрапантни процесуални нарушения да се игнорира, то съдът
констатира, че решението противоречи на материалния закон.
Както се отбеляза, ответникът
приема, че е налице нередност по т.9,2 от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от
Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
/наредбата/. Според тази точка нередността представлява като вид
нередност липса на достатъчно описание на критериите за възлагане или тяхната
тежест, а по същността си е описана като недостатъчно описание на критериите за
възлагане или тяхната тежест.
В процесният пред съда акт не
се поддържа, че критериите за възлагане на въпросната обществена поръчка или
тяхната тежест не са описани коректно, неточно или непълно. Поддържа се – както
по-горе съдът отбеляза - че не са спазени /нарушени са/ разпоредбите на чл.70,
ал.2, т.3 и ал.7, т.1, 2 и 3, буква „б“ от ЗОП. Първата разпоредба фиксира
критерий за възлагане. Чл.70, ал.7 от ЗОП изисква в документацията възложителят
посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по
всеки показател, като тези изисквания са налице. Това, че според ответникът
критерият „качество“ / като част от съотношението качество/цена / е приравнен на
времевия параметър „срок на изпълнение“, не означава, че липсва достатъчното му
описание. Обратно, както е констатирано в самото решение, в Приложение №3 от
документацията „Критерии за възлагане на обществената поръчка, показатели за
комплексна оценка и Методика за комплексна оценка на офертата“ е посочено точно
какви са показателите за оценка /технически показател и ценови показател/, в
какво се състои съдържанието на тези показатели, какъв е максималният възможен
количествен показател /сто точки/, който може да се постигне за всеки показател
и каква е относителната тежест на съответния показател в комплексната оценка и
по каква формула се стига до резултат при комплексното оценяване /КО=ТПx40% + ЦПx60%./.
Впрочем именно поради посочената пълнота на описанието на критерия за
възлагане, ответникът е анализирал така пространно компонента „технически
показател“, приемайки, че той не може да бъде или да бъде само срок за
изпълнение на поръчката.
Следователно, няма как да се
поддържа, че неправилно определен показател за формиране на комплексна оценка е
равнозначно на непълнота на описание на критериите за възлагане или тяхната
тежест при формирането на тази комплексна оценка.
Следователно, следва да се
констатира, че не е налице претендираната нередност по смисъла на т.9,2 от
Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове. В това отношение е достатъчно
да се обърне внимание на ответника, че не всяко неспазване на разпоредба на ЗОП
следва да се тълкува разширително или contra legem като нередност.
Липсата
на нередност изключва възможността за определяне на финансова корекция за
засегнати от нередност разходи – арг. от чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ.
Следва
оспореното решение да се отмени, като се присъдят и сторените от жалбоподателя
разноски, които представляват платена държавна такса от 670, 73 лева и общо
2500 лева ефективно платени адвокатски възнаграждения.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№РД-02-14-56 от 21.01.2021 година на ръководителя на националния орган от
Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България.
ОСЪЖДА
Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Община
Лясковец разноски в размер от 3 170, 73 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: