№ 31478
гр. София, 21.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110152606 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена на искова молба от ЗД „Бул
Инс“ АД срещу ****., с която срещу ответника е предявен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1 от КЗ.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“
се установява, че постоянния и настоящия адрес на ответника е в гр. Пловдив,
ул. „*** ап. 5.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018 г. изм. с ДВ,
бр. 65 от 2018 г., / исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда,
в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. В разглеждания случай се касае именно за
предявен иск срещу потребител по смисъла на по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, тъй като искът с правно основание чл. 500 от КЗ е насочен срещу
лице, което се ползва от застрахователното покритие по сключения договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното право на
ищеца произтича от сключения договор и по-специално от твърдяното
наличие на законовите предпоставки, при които застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ има правото да претендира от
застрахования платеното застрахователно обезщетение. В този смисъл е
практиката на ВКС, обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т.
д № 1206/2014 г., II ТО, според която понятието „потребител“ следва да се
разглежда в широк смисъл, поради което местна подсъдност по чл. 113 ГПК е
приложима към исковете на физически лица - потребители на
застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа
енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за
платежните услуги и системи и др. (така и Определение № 179/14.03.2013 г.
по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 95 от 05.02.2010 г.
по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др).
Ето защо предвид разпоредбата на чл. 113 ГПК и данните от изисканата
по реда на Наредба № 14/2009 г. справка, съдът намира, че делото не е
подсъдно на Софийски районен съд. С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3
ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ настоящият съдебен
състав следва да прекрати производството по делото и да го изпрати на
компетентния съд Районен съд – Пловдив.
Така мотивиран, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 52606/2022 г., по
описа на Софийски районен съд, 39 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2