№ 296
гр. В., 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20231320102213 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на искова молба от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, представлявано от А.А. –
изпълнителен директор, и И.Е. – председател на УС, чрез пълномощника юрисконсулт Ф.
И., срещу В. Ц. В., с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ. М., обл. В., ул. „Т.“ № 23.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1,
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 155, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 149, във вр. с чл.
150, ал. 1 от ЗЕ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца както следва: сумите: за доставена, но
неизплатена топлинна енергия: 844.85 лв. - главница за периода от 05.2019г. до 04.2021г.,
215.69 лв. - лихва за периода 15.09.2020г. до 10.04.2023г., а за дялово разпределение - 14.49
лв. - главница за периода от 08.2020г. до 04.2021г., 3.42 лв. - лихва за периода от 15.09.2020г.
до 31.03.2023г. върху платена главница за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г.,
включваща и лихва за периода от 16.10.2020г. до 10.04.2023г. върху главница за периода
08.2020г. до 04.2021 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението до съда -
19.04.2023г. до изплащане на вземането, 25 лв. разноски за държавна такса и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед № 751 / 20.07.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1362 / 2023 г. по
описа на В.ския районен съд.
Ответникът В. Ц. В. е подал възражение по чл. 414 от ГПК в срок против издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в което твърди, че не
използва топлоенергия от 1998г., не дължи нищо на ищеца, доколкото е уведомена, всичко
било платено.
След дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответника В. Ц. В.. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Твърди се, че вземането е за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот находящ се в гр.С. 1326 обл. С. общ. В. , ж.к.
"О.-2", бл. 247, вх. А, ет. 2, ап. 4, инсталация **********, аб. № 267138. Навеждат се
1
съображения, че сградата - етажна собственост, в която се намира процесният имот, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма ФДР – „Бруната България“ ООД. като в тази връзка се посочва, че на основание чл.
138б от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за
топлоснабдяването.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия,
приети на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е
ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
присъждане на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от
ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Ц. В. не е депозирал писмен отговор на исковата
молба, не се е явил в първото заседание по делото, като не е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Ищецът претендира постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 238, ал. 1 от
ГПК.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото, както и че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на дружеството направените от същото разноски по производството в
размер на 50 лева – довнесена държавна такса за предявения иск за разликата над внесената
държавна такса в заповедното производство до пълния следващ се размер, и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, В.ският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Ц. В., с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ. М.,
обл. В., ул. „Т.“ № 23, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление - гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, и И.Е.
– председател на УС, както следва: сумите: за доставена, но неизплатена топлинна енергия:
844.85 лв. - главница за периода от 05.2019г. до 04.2021г., 215.69 лв. - лихва за периода
15.09.2020г. до 10.04.2023г., а за дялово разпределение - 14.49 лв. - главница за периода от
08.2020г. до 04.2021г., 3.42 лв. - лихва за периода от 15.09.2020г. до 31.03.2023г. върху
платена главница за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г., включваща и лихва за периода
от 16.10.2020г. до 10.04.2023г. върху главница за периода 08.2020г. до 04.2021 г., законната
лихва от датата на подаване на заявлението до съда - 19.04.2023г. до изплащане на
2
вземането, 25 лв. разноски за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
за които суми е издадена заповед № 751 / 20.07.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1362 / 2023 г. по описа на В.ския районен
съд.
ОСЪЖДА ответника В. Ц. В., с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ. М., обл. В., ул. „Т.“
№ 23, да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление - гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, и И.Е.
– председател на УС, сумата в размер на 50 лева – направените от дружеството разноски по
производството за държавна такса, и сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3