О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 398
гр.Стара Загора, 09.11.2020г.
Старозагорският
административен съд, VIII състав, в закрито заседание на девети ноември през
две хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа адм.д. № 417 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от
Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба вх.№ 5562/08.10.2020г. на адвокат С.
Г. – пълномощник на Община Мъглиж, за изменение на Решение №369/24.09.2020г. по
адм.д.№ 417/2020г. по описа на Административен съд
Стара Загора, с искане ДФЗ да бъде осъден да заплати на Община Мъглиж сумата от
900 лева с ДДС, представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото. Обосновава се, че пълномощното, придружено от
представената по делото фактура, както и представеното преводно нареждане за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, представляват
договор, по силата на който Община Мъглиж е възложила и заплатила на
процесуалния представител адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.
Излагат се съображения, че представената по делото фактура съдържа всички
необходими реквизити на договора за правна помощ – страни, предмет и размер на
договореното адвокатско възнаграждение. Сочи се, че представеното преводно
нареждане за плащане, представено към списъка на сторените разноски по делото
доказва по безспорен начин, че плащането на договореното възнаграждение е
извършено по банков път. В заключение се твърди, че е налице договор за правна
защита и съдействие между страната и нейния процесуален представител, а с
представяне на преводното нареждане за плащане на адвокатското възнаграждение е
налице и доказателство за действително сторените разноски. Моли се съда да
измени решението в частта за разноските, като ответника да бъде осъден да
заплати на Община Мъглиж сумата от 900 лева с ДДС, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Ответникът по молбата – Изпълнителен директор на ДФЗ, в
срока по чл.248, ал.2 от ГПК, не изразява становище по молбата.
След
запознаване с материали по делото съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима в съдебния
административен процес по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
Искането на адвокат
С. Г. е подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно, поради следните
съображения:
С Решение №369/24.09.2020г. по адм.д.№ 417/2020г. по описа на Административен съд Стара
Загора е отменено по жалба на Община Мъглиж Решение №03-РД/1678/25.06.2020г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която
отказан достъп до обществена информация по заявление вх.№ 06-2-001-0800/9 от
17.03.2020г. за предоставяне на следната информация: Класирането на общинските
проекти по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването,
подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура“ по мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата и селските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 към
10.03.2020г., касаеща периода преди 2018г., като административната преписка е
върната на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне
по заявление вх.№ 06-2-001-0800/9 от 17.03.2020г. в тази му част при спазване
на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Със
същото решение Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на Община Мъглиж,
сумата от 50 лева – направени разноски
по делото за внесена държавна така, като е прието за неоснователно искането на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.
От
материалите по делото е видно, че е представена фактура за заплатеното
адвокатско възнаграждение, банково извлечение за превод на сумата и списък на
разноските по чл.80
от ГПК. Договор за правна защита и съдействие не е представен. С оглед това
съдът приема, че договарянето на платеното адвокатското възнаграждение не е
доказано по надлежния ред - с договор за правна защита и съдействие, в който да
е отбелязан размера на договореното плащане, както и начина на плащане - в брой
или по банков път. С представянето на доказателства за заплащане на
възнаграждението не отпада задължението на страната да представи и самия
договор, в който то е уговорено. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на
Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен
съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В мотивите на същото е прието, че в
договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато
по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин - например по банков път. От изложеното следва, че наличието на
договор за правна помощ се явява основна предпоставка за преценката дължат ли
се претендираните разноски, тъй като в него се съдържа и информация за
договорената сума. В разглеждания случай договор не е представен и това е
пречка за присъждането на разноски за възнаграждение за адвокат, без да е установен
договореният размер на възнаграждението и кой е страна по този договор в
качеството на доверител. Изложеното обосновава извод за неоснователност на
искането за изменение на решението в частта за разноските и то следва да бъде оставено
без уважение.
Водим от
тези мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,
Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 5562/08.10.2020г. от адвокат С. Г. –
пълномощник на Община Мъглиж, с която е направено искане изменение на Решение №369/24.09.2020г.
по адм.д.№ 417/2020г. по описа на Административен съд
Стара Загора, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване съгласно чл.248,
ал.3 от ГПК, вр. чл.144 АПК.
СЪДИЯ: