Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 21.08.2019 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                   Съдия: Невена Чеуз

          при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 5 054 по описа на 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК, съединени с приети за съвместно разглеждане обратни искове с правно основание чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД при условията на алтернативност с чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и евентуален обратен иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът  „Банка ДСК” АД твърди, че в нейна полза е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 67689/2015 г. на РС – София, 26 състав срещу Л.Г.С. за заплащане на сумата от 187 578, 27 лв. – главница по договор за банков кредит от 18.12.2007 г., сумата от 25 928, 73 лв. – договорна лихва за периода 26.06.2014 г. – 04.11.2015 г., сумата от 200, 13 лв. – санкционна лихва за периода 01.11.2015 г. – 04.11.2015 г., сумата от 405 лв. – заемни такси. Присъдени били и разноските в заповедното производство, както и законна лихва върху главницата. Твърди се, че страните са в договорни отношения по повод договор за кредит, който бил нередовно обслужван от кредитополучателя, поради което бил обявен за предсрочно изискуем и това обстоятелство било съобщено на кредитополучателя. Твърди се, че след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист било депозирано възражение, а съдът указал на ищеца за заяви искове в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.

При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените по-горе суми.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. П.. Претендират се разноските, сторени в настоящото производство.

Ответницата  Л.Г.С. оспорва исковете в отговор в срока по чл. 367 от ГПК. Заявено е възражение за нищожност на договорни клаузи респ.неоснователност на заявените претенции.

Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. А..

Депозирани са допълнителна искова молба и допълнителен отговор към нея.

По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана В.С.М., която оспорва предявените искове.

В рамките на настоящото производство са приети за съвместно разглеждане обратни искове на ответника по първоначалните такива срещу третото лице помагач на негова страна. В исковата молба по заявените обратни искове се твърди, че между страните по обратните искове е подписан договор от 15.06.2007 г. по силата, на който ищцата се задължила от свое име и за сметка на ответника да кандидатства за ипотечен кредит от „Б.Д.“ ЕАД в размер на 200 000 лв. срещу насрещното задължение на ответника да встъпи в дълга и погаси изцяло задължението към банката. Твърди се, че ищцата по обратния иск била изправна страна по този сключен договор като превела на ответницата след сключване на договора за ипотечен кредит сума в размер на 199 841 лв., установено с нарочен протокол между двете от 02.04.2008 г. Предвид което е сезирала съдът с искане да бъде осъдена ответницата да й заплати сумата от 199 841 лв. като получена на отпаднало основание, при условията на алтернативност на неосъществено основание, а при условията на евентуалност поради договорно неизпълнение на задълженията по договора от 15.06.2007 г. Претендира се законна лихва върху сумата и разноските по делото.

Ответницата по обратните искове В.С.М. оспорва същите в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, в който са развити подробни съображения за тяхната неоснователност.

Обратните искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. А..

Възраженията на ответницата се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Б..

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр. д. 67689/15 г. на СРС, 26 състав е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „Б.Д.” ЕАД. В заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Л.Г.С., като кредитополучател за заплащане на 187 578, 27 лв. – главница по договор за банков кредит от 18.12.2007 г., сумата от 25 928, 73 лв. – договорна лихва за периода 26.06.2014 г. – 04.11.2015 г., сумата от 200, 13 лв. – санкционна лихва за периода 01.11.2015 г. – 04.11.2015 г., сумата от 405 лв. – заемни такси. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от 05.11.2015г. и съдебните разноски, сторени в производството.

На 14.11.2015 г. СРС, 26 състав е издал по горецитираното дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите, както и за сумите от 4 282, 24 лв. – разноски за ДТ и сумата от 3 561, 68 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представен е и договор за ипотечен кредит от 18.12.2007 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Б.Д.” ЕАД е сключила с Л.Г.С., като кредитополучател, същият с предмет предоставяне на кредит в размер на 200 000 лева като крайният срок за погасяване на кредита е 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при условията на месечни вноски, съгласно приложен погасителен план.

По делото е представено  писмо – покана, отправена до длъжника с изх. № 01-20-06998/06.10.2015 г., с които е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Приложена е и обратна разписка, досежно факта на неговото връчване лично на адресата на 16.10.2015 г.

По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение, изготвени от вещото лице М.В.В..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Видно от ангажираните по делото доказателства исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковите претенции, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлениета по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в заповедното производство са в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства –договор за кредит съдът приема, че между страните по настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в уговорения размер срещу насрещното му задължение да погасява задълженията си по начина и в сроковете, уговорени в договора.

Страните не са формирали спор относно фактът, че паричната сума, предмет на договора е усвоена от кредитополучателя. Това обстоятелство е установено и от приетата по делото ССчЕ.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо него. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в т.20.2 от общите условия към договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТД 4/2013 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани – депозирана покана, връчени по пощата с обратна разписка. Датата на връчване на поканата е в момент, предхождащ датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда и след срока, предоставен на длъжника – настоящ ответник за доброволно изпълнение, визиран в нотариалната покана.

Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно длъжника за наличието на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения. С оглед приетото и неоспорено заключение на ССчЕ към момента на получаване на поканата ответницата е била в забава по отношение на 16 погасителни вноски. Към датата на изпращане на поканата- уведомление за настъпила предсрочна изискуемост същият е бил в забава повече от 90 дни  т.е. налице са предпоставките на предвидената в договора възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Съобразно заключението на ССчЕ по делото е установена дължимостта на паричните вземания, предмет на настоящото производство.

            При проведено насрещно доказване ответницата е противопоставила възражение за нищожност на договорни клаузи предвид тяхната неравноправност. С оглед данните по делото не е спорен по делото фактът, че ищецът е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ответник е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на сключване на процесния договор. В тази връзка с оглед императивния характер на разпоредбите, уреждащи материята досежно наличието респ. липсата на неравноправни клаузи съдът следи за наличието на такива служебно и без да е наведено възражение /решение № 23/07.07.2016 г. по дело 3686/2014 г. на Първо ТО на ВКС/. Дефинитивната норма на чл. 143 от ЗЗП, установява характеристиките на неравноправната клауза, а именно това е всяка договорка  във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката като позволява на търговеца  да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10 от същата разпоредба/  или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където законодателят е предписал нищожност на  неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени. В нормата на чл. 144 от ЗПП са предвидени и други хипотези, изключващи приложното поле на чл. 143 от ЗПП  и касаещи клаузи, с които доставчикът на  финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена  е свързана с колебанията на борсов курс или индекс. Клауза, предвиждаща възможност за едностранна промяна на БЛП е предвидена в чл. 25.3 от ОУ към договора при сбъдване на някое от предвидените в същата условия. В изричното изискване на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ е посочено, че договорът следва да съдържа методиката и условията за определяне на лихвата до края на договора. В договора респ. общите условия към него такава методология за определяне на БЛП не се съдържа, липсва и препращаща разпоредба в договора към тази методология респ. няма данни при наличие на такава тя да е доведена до знанието на потребителя - ответник. Видно от приложените по делото писмени доказателства /погасителен план/ и изводите на ССчЕ банката-кредитор е увеличила уговорения лихвен процент по договора едностранно, считано от 27.12.2008 г. Двустранно съглашение, постигнато между страните по договора досежно промяна в лихвения процент по делото не е представено респ. не са и навеждани твърдения за съществуване на такова.

            При ангажираните по делото доказателства съдът намира, че нормата на чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП не може да намери приложение. Това е така, защото за попадането й под приложното поле следва доставчика на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и другата страна по договора да има възможност незабавно да го прекрати доколкото липсва предвидена възможност кредитополучателят незабавно да прекрати договора.

            При тези изложени съображения, настоящият съдебен състав намира, че липсва основание за банката – кредитор едностранно да повиши лихвения процент, считано от 27.12.2008 г. с оглед нищожността на клаузата на т. 25.3 от ОУ към договора. Предвид което размерът на дължимите вземания на ищеца следва да се определи съобразно уговорения в договора БЛП, които като аритметично изражение са посочени в заключението на ССчЕ. Съобразно същото от момента на едностранното увеличаване на БЛП /27.12.2008 г./ до обявяване на кредита за предсрочно изискуем банката-ищец е надвзела без налично основание за това суми за лихви /договорна и наказателна/ в общ размер на 21 497, 67 лв. /стр. 219 в делото/. Вещото лице е посочило в заключението си – допълнително такова /стр. 269/, че тази сума е достатъчна да погаси задълженията на кредитополучателя за дължими вноски с падеж до 18.09.2015 г.  От 18.09.2015 г. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем респ. до датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК /02.11.2015 г./ предвиденият 90 дневен период на забава на задълженията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем обективно не е изтекъл, поради което не са били налице предпоставките за обявяването му за такъв.

            Към датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК кредитополучателят – ответник е имал две непогасени на падежа вноски /тези с падеж 18.09.2015 г. и на 18.10.2015 г./. При тези данни по делото основателна е претенцията на ищеца по отношение дължимостта на падежиралите вноски, които съгласно разясненията, дадени с ТР 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС следва да се вземат предвид до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Устните състезания пред настоящата инстанция са приключили на 10.06.2019 г. и до този момент следва да се признае за установено съществуването на вземането на ищеца доколкото обстоятелството дали ще се развие въззивно производство по настоящото дело има характер на бъдещо събитие, за което настоящия съдебен състав не може да гради предположения. За периода 18.09.2015 г. – 10.06.2019 г. са падежирали 45 вноски / от вноска № 94 до вноска № 138 в погасителния план/, всяка от които в размер на по 1 534, 38 лв., съобразно приложения погасителен план към договора /стр.11 и сл./. Като аритметичен сбор сумата възлиза на 69 047, 10 лв. Отново съобразно този погасителен план сумата се разпределя, както следва: сумата от 11 838, 41 лв. – главница и сумата от 57 208, 69 лв. – договорна лихва. 

            Предвид което претенцията на ищеца за главница е основателна за сумата от 11 838, 41 лв. и следва да се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 187 578, 27 лв. По отношение претенцията за договорна лихва, която е конкретизирана по размер и период, съдът не може да присъди такива извън заявения от ищеца в заповедното производство период и размер. Претенцията за договорна лихва на ищеца е за периода 26.06.2014 г. – 04.11.2015 г. По съображенията, изложени по-горе в съдебното решение забава в плащанията си ответницата е допуснала от вноската дължима на 18.09.2015 г. до края на заявения период 04.11.2015 г., съобразно погасителния план и при условията на чл. 162 от ГПК претенцията за лихва е основателна за сумата от 2 620, 18 лв. /аритметичния сбор на дължимата договорна лихва към погасителни вноски №№ 94 и  95 – месеци септември и октомври 2015 г./ като за горницата до пълния размер на претенцията искът като неоснователен следва да се отхвърли.

            Няма данни по делото, при съблюдаване на първоначалния погасителен план и заключението на ССчЕ за платени санкционни лихви в размер на 26, 58 лв. /стр. 217 в делото/, дали би имало забава от страна на кредитополучателя, за какъв период респ. в какъв размер биха били те с оглед липсата на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поради което претенцията за санкционна лихва се явява недоказана по размер и основание, което пряко води до извод за нейната неоснователност.

            Неоснователна е и претенцията за сумата от 405 лв. – заемни такси предвид липсата на установено основание за нейната дължимост вън от счетоводното й отразяване при ищеца.

            По обратните искове:

            Първите два алтернативно заявени обратни искове почиват на плоскостта на неоснователното обогатяване. Видно от представения договор от 15.07.2007 г., сключен между страните по обратния иск, ищцата по него е поела задължение да кандидатства пред „Б.Д.“ ЕАД за получаване на ипотечен кредит в размер на 200 000 лв. със срок на издължаване 30 години /стр. 70 и сл./ и след неговото усвояване да предаде сумата, предмет на договора за кредит на ответницата по обратния иск срещу насрещното задължение ответницата да изпълнява задълженията по договора за кредит. Няма данни този договор да е унищожен, развален, прогласен за нищожен, а и подобни твърдения не са навеждани в рамките на производството между страните. Предвид което същите са обвързани от валидна договорна връзка, която изключва приложението на института на неоснователното обогатяване и тези заявени искове като неоснователни следва да се отхвърлят. 

            С оглед сбъдване на вътрешното процесуално условие съдът дължи произнасяне и по евентуално заявения обратен иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД. В кориците на заповедното производство пред СРС, 26 състав е приложен договор за цесия от 07.11.2014 г., сключен между ищцата по делото, в качеството й на цедент, и дружество „П.Б.“ ЕООД, като цесионер. Предмет на договора е парично вземане с главница от 187 726 лв. което цедентът има към В.С.М., възникнало на основание договор от 15.07.2007 г. Отново няма данни по делото договорът за цесия да е унищожен, развален, прогласен за нищожен, поради което с факта на неговото сключване респ. уведомлението до длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Фактът на сключване на договора за цесия е и изрично съдебно признат от ищцата по обратния иск с оглед обективираното й волеизявление в депозираното от същата възражение по чл. 414 от ГПК, приложено в заповедното производство. С оглед на което, договорът е произвел целения правен ефект – прехвърляне на вземането на ищцата на трето за спора лице, което лишава ищцата по обратния иск от активна материалноправна легитимация да търси изпълнение по сключения между нея и ответницата по обратния иск договор от 15.07.2007 г., поради което и този иск като неоснователен следва да се отхвърли.

С оглед разясненията, дадени с ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съдебен състав дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство. В заповедното производство са присъдени разноски в размер на 7 843, 92 лв. С оглед частичната неоснователност на ищцовата претенция припадащата се част от тях, съответна на уважената част от исковете възлиза на сумата от 529, 66 лв.

Ищецът по първоначалните искове не е отправил искане за присъждане на разноски, поради което такива не се следват. На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответницата по първоначалните искове се следват разноски в размер на 2 610, 92 лв., припадащата се част на уважената такава от исковете с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК.

На процесуалния представител на ответницата по обратните искове с оглед заявеното искане следва за бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА доколкото в договора за правна защита и съдействие /стр. 160 в делото/ се сочи това основание. С оглед фактическата и правна сложност на делото, цената на заявените обратни искове и извършените процесуални действия, съобразено с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. същото възлиза на сумата от 5 526, 82 лв.

Водим от горното, СГС, I -19 състав

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Б.Д." ЕАД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу Л.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че Л.Г.С. дължи на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 11 838, 41 лв. – главница, представляваща падежирали до 10.06.2019 г. погасителни вноски по договор за ипотечен кредит като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 187 578, 27 лв., сумата от 2 620, 18 лв. – договорна лихва за периода 19.09.2015 г. – 04.11.2015 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 25 928, 73 лв. и за периода 26.06.2014 г. – 18.09.2015 г..

 ОТХВЪРЛЯ предявените от "Б.Д." ЕАД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу Л.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че Л.Г.С. дължи на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 200, 13 лв. – санкционна лихва за периода 01.11.2015 г. – 04.11.2015 г., сумата от 405 лв. – заемни такси по договор за кредит от 18.12.2007 г. като неоснователни.

ОСЪЖДА Л.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на "Б.Д." ЕАД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** сумата от 529, 66 лв. – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА "Б.Д." ЕАД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Л.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** 610, 92 лв. – разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО  е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника – В.С.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. Г.Б..

ОТХВЪРЛЯ предявените обратни искове на Л.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.С.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** – адв. Г.Б. с правно основание чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД, чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и чл. 79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 199 841 лв. като получена на отпаднало основание, на неосъществено основание, а при условията на евентуалност поради договорно неизпълнение на задълженията по договор от 15.06.2007 г. като неоснователни.

ОСЪЖДА  Л.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на АД „Д., П. и Б.“, с адрес: *** сумата от 5 526, 82 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от същото на страните.

При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 67 689/2015 г., СРС, 26 състав.

          

 СЪДИЯ: