Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 515 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 27, ал.1 вр. с чл. 62 и сл. от ЗУСЕСИФ.
Образувано
е по жалба на Община Сливо поле, представлявана от кмета на общината В.А.
против Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. №
BG05M9OP001-2.005-0022/9
от 25.07.2019 г. на Заместник-министъра на
труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия орган (УО) на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) 2014-2020 г., в
частта по т. 2, с която е
определен общ размер на неверифицираните разходи – 4 474,90 лева по проект
„Отново активни“ с № BG05M9OP001-2.005-0022-C02, за изпълнението на който на
жалбоподателя е предоставена безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР 2014-2020.
В
първоначално подадената жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати
съществени процесуални нарушения, немотивираност и несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че е налице и нищожност на оспорения административен акт
досежно точки от 2.1 до 2.5, т. 2.7 и т. 2.10. По отношение именно на тези
точки от решението в жалбата на община Сливо поле са развити и подробни
съображения. В съдебно заседание на 03.10.2019 г. процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа оспорване на целия размер на неверифицираните разходи –
т. 2 от решението, с оглед наведените твърдения за нищожност, в която връзка се
твърди и липса на компетентност на издателя, както и неспазване на установената
форма.
Иска
се съдът да обяви нищожността на оспорения административен акт, а в условия на
алтернативност да го отмени, в оспорената част, като незаконосъобразен.
Претендира се и присъждане на разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК.
Ответникът
по жалбата – Ръководителят на УО на ОПРЧР 2014-2020, чрез процесуалния си
представител, в хода на делото по същество, поддържа становище за
неоснователност на жалбата като подробни мотиви за това становище са изложени в
придружителното писмо, с което преписката е изпратена на съда. Иска се
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
включително и от изпратената от ответника по жалбата административна преписка
намира от фактическа страна за установено следното:
Между страните по делото на 19.04.2017 г. е сключен
Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
ОПРЧР 2014-2020 (процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-2.005 „Активно включване“) регистрационен номер BG05M9OP001-2.005-0022-C01, по силата на който на Община Сливо поле като
бенефициент е предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до
388 580,70 лева по ОПРЧР 2014-2020, приоритетна ос № 1 „Подобряване на
достъпа до заетост и качеството на работните места“ и приоритетна ос № 2
„Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“ за изпълнение
на проект BG05M9OP001-2.005-0022 „Отново активни“.
В хода на изпълнение на проекта от
жалбоподателя е постъпило искане за междинно плащане (ИМП) № 3 на обща стойност
228 212,21 лева, включваща разходите за отчетен период от 01.02.2018 г. до
30.11.2018 г. По това искане за плащане управляващият орган се е произнесъл с
Решение № BG05M9OP001-2.005-0022/8 от 08.04.2019 г., с което са верифицирани
средства в размер на 223 400,52 лева и е определен общ размер на
неверифицираните разходи от 4 811,69 лв. В сумата на неверифицираните
разходи е включена и сума от 2033,53 лв. (т. 2.9 от решението) от бюджетен ред
І.1.2 Разходи за възнаграждения за всяко лице, включено в заетост при
работодател, отнасящи се до лицето Г.С. С. като е прието, че тези разходи са
недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ във връзка с т. 6 от
раздел 12.2 Допустими дейности от Условията за кандидатстване по схемата. Аргументът
на управляващия орган е, че осигуряването на заетост на лицата по проекта следва
да става след предоставяне на обучение в рамките на проекта, а по отношение на
посоченото лице органът е установил, че проведеното обучение на Георги Стоянов
е по специалност, която той вече е притежавал, като със същото решение по ИМП №
3 не са верифицирани и разходите за обучението му.
По делото няма данни, а не се и твърди от
страните Решение № BG05M9OP001-2.005-0022/8 от 08.04.2019 г. да е
оспорено от Община Сливо поле, поради което съдът приема, че същото е влязъл в
сила административен акт.
На 24.04.2019 г. жалбоподателят е подал
искане за окончателно плащане (ИОП) № 4, с което е заявил за плащане сумата от
78 605,22 лв., като отчетният период по искането е от 01.11.2018 г. до
19.01.2019 г. С искането отново са заявени за верифициране, неверифицираните по
предходното искане разходи от 2033,53 лв., представляващи възнаграждение и социални
осигуровки за лицето Г. С. С. като към тях е добавена и сумата от 1660,71 лв.,
представляваща същите по вид разходи, но за отчетния период по ИОП № 4. Освен
тези разходи управляващият орган в мотивите на Решение № BG05M9OP001-2.005-0022/9 от 25.07.2019 г.
(предмет на оспорване в настоящото производство) е изложил доводи за
недопустимост и на други разходи, свързани основно с изплащане на по-високи
възнаграждения на лицата, ангажирани с изпълнението на проекта, както и
разминаване или липса на определени документи. С изложените от управляващият
орган мотиви той обосновал решението си (по т. 2) да не верифицира разходи в
общ размер на 4 474,90 лв. като посочил изрично конкретните разходи, чиято
верификация отказва и правното основание за това. Разходите са следните:
1. 2033,53 лева по бюджетен
ред І.1.2 Разходи за възнаграждение за всяко лице, включено в заетост при
работодател. Това са повторно заявените за верифициране разходи за лицето Г. С.
С., които управляващият орган с влязло в сила предходно решение за верификация
е отказал да верифицира, считайки ги за недопустими на основание чл. 57, ал. 1,
т. 4 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 99, т. 2 във връзка с чл. 102, ал. 2 от АПК.
В тази част решението съдържа подробно мотивиране и обсъждане на представените
от жалбоподателя документи.
2. 1660,71 лева отново от
бюджетен ред І.1.2. Това са отчетени разходи за възнаграждение и социални
осигуровки за същото лице за месеците октомври, ноември и декември 2018 г.,
които управляващият орган е приел за недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т.
2 от ЗУСЕСИФ във връзка с раздел 12.2 от Условията за кандидатстване по
схемата.
3. 11,57 лева от бюджетен
ред І.2.1 Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по
реда на ЗДСл на физически лица – персонал на услугите, финансирани по Компонент
2 и пряко ангажирани с предоставянето им, вкл. осигурителните вноски, начислени
за сметка на осигурителя върху договореното възнаграждение. УО посочва, че тук
са включени отчетени разходи за възнаграждение на шофьор и медицинска сестра за
месец октомври 2018 г., които на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ УО е
приел за недопустими, поради несъответствие между отчетените по проекта часова
на работа на двамата служители и часовете, за които им е изплатено
възнаграждение. Така за шофьора при отчетени 9 часа са заплатени 11, а за
медицинската сестра при отчетени 4.5 часа са заплатени 5 часа.
4. 28,08 лв. също от
бюджетен ред І.2.1. Тук е посочено, че става въпрос за отчетени разходи за
възнаграждение на медицинска сестра, рехабилитатор и шофьор за месец декември
2018 и месец януари 2019 година, които УО счита че са извършени в разрез с
разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 11, ал. 3, т. 1
от ПМС № 189/28.07.2016 г. за определяне
на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани
от ЕСИФ за програмен период 2014-2020 г. (ПМС № 189/2016 г.). Допълнено е
конкретизиране, че на шофьора и рехабилитатора по проекта е изплатено
възнаграждение, превишаващо размера на възнаграждението на часова база, което
получават за изпълнение на дейности по основното правоотношение.
5. 13,30 лева от бюджетен
ред І.2.3 Разходи за пътни на лицата, получаващи възнаграждения по т. 2.1 и т.
2.2. Посочено е, че това са разходи за гориво вероятно по фактура с номер
**********/30.10.2018 г., които УО не верифицира на основание чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗУСЕСИФ с пояснението, че за 25.10.2018 г. липсват доказателства за
използването на превозното средство от експертите по проекта.
6. 384,00 лева от бюджетен
ред V.9.6 Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за
поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде. Посочената сума представлява
повторно поискани за верифициране разходи за възнаграждение и социални
осигуровки на Д. С. Я. за месец юни 2018 г. С решение № BG05M9OP001-2.005-002/8 е отказана верификация на тези разходи
(по т. 2.2, въпреки че в мотивите на това решение е посочен месец юли 2018 г.,
а не месец юни), тъй като това са разходи по дейност 9, която не е била
отчетена в техническия отчет към ИМП № 3, а е било посочено, че тези разходи ще
бъдат отчетени впоследствие. Към ИМП № 3 бил представен отчетен доклад с
отработени от лицето 80 часа. С ИОП № 4 за същия месец е представен коригиран
отчетен доклад с отчетени не 80, а 100 часа. УО посочва, че тъй като с двете
искания за плащане е представен един и същ документ с различно съдържание,
органът не може да придобие разумна увереност за броя на отработените часове от
експерта и затова на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗУСЕСИФ не верифицира
тези разходи.
7. 30,00 лева от бюджетен
ред V.11.5 Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за
поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде. Тук са посочени отчетени от
жалбоподателя разходи за възнаграждение на М. Д. за месец октомври 2018 г.,
които УО не верифицира на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, тъй като
счита, че на лицето е изплатено възнаграждение в по-висок размер – за 9 часа
работа, а в отчетният доклад експертът е отчел 7 часа.
8. 200,00 лева от бюджетен
ред V.12.1 Разходи за дейности, свързани с осигуряване на информация и
комуникация по Компонент 2. Сумата представлява разходи по фактура **********/11.01.2019
г. за публикация във в. Утро от 11.01.2019 г., които разходи УО счита за
недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 3.18
от административния договор и т. 3.14 от Единния наръчник на бенефициента за
прилагане на правилата за информация и комуникация 2014-2020.
9. 75,81 лева от отчетените
разходи за възнаграждение на Тодорка Василева координатор по проекта са приети
от УО за недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с
чл. 3.18 от административния договор, тъй като на лицето е заплатено
възнаграждение в размер на 9,00 лева на час, който размер превишава максимално
допустимия размер от 8,00 лева на час, определен в Приложение 2 от
Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОПРЧР 2014-2020.
10. 37,90 лева от отчетените
разходи за възнаграждение и осигурителни вноски на екипа за управление на
проекта за месец януари 2019 г. УО не е верифицирал посочената сума на
основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ като е посочил, че на Й. Т. и А. М. е
изплатено възнаграждение в по-висок размер от договореното в сключените с
лицата трудови договори.
Решение № BG05M9OP001-2.005-0022/9 от 25.07.2019 г. е съобщено на жалбоподателя чрез
ИСУН 2020 в деня на издаването му. Отново чрез ИСУН 2020 Община Сливо поле е
подала жалба срещу решението на 06.08.2019 г., която на 08.08.2019 г. е
получена в УО и на хартиен носител. В жалбата общината възразява срещу
решението в частта по т. 2.1, т. 2.2, т. 2.3, т. 2.4, т. 2.5, т. 2.7 и т. 2.10,
като изрично сочи, че няма възражение по т. 2.8 и т. 2.9, а за т. 2.6 липсва
въобще становище. В съдебно заседание с оглед поддържаните възражения за
нищожност на административния акт се твърди, че се оспорват изцяло
неверифицираните суми по т. 2 от решението, т.е вкл. т. 2.6, т. 2.8 и т. 2.9. Към
жалбата са приложени нови доказателства, които жалбоподателят не е представил
пред УО, считайки, че незаконосъобразно не са му били поискани от органа преди
произнасянето по реда на чл. 63 от ЗЕСЕСИФ.
По делото от страна на ответника е
представена административната преписка по издаването на оспорения
административен акт, в която освен условията за кандидатстване по схемата,
одобрения проект и сключения административен договор, са включени и ИОП № 4,
техническия и финансовия отчет към него, както и представените от бенефициента
документи, касаещи оспорените неверифицирани разходи, така както са посочени в
жалбата, т.е. без документите за разходите по т. 2.6, т. 2.8 и т. 2.9, така и
решението по ИМП № 3 и относимите за случая документи към това предходно искане
за плащане.
В хода на делото с оглед наведеното от
ответника възражение, че част от представените от жалбоподателя документи с
жалбата до съда са създадени за целите на оспорването, и предвид разпределената
докозателствена тежест, съдът е предоставил на жалбоподателя възможност да
представи доказателства за датата на изготвяне на документите, приложени към
жалбата като допълнителни и нови документи по всяка от оспорените точки. Такива
доказателства не са представени от жалбоподателя.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Тя
е насочена срещу Решение за верификация на постъпило окончателно плащане № BG05M9OP001-2.005-0022/9/25.07.2019 г. на Заместник министъра
на труда и социалната политика и Ръководител на управляващия орган на ОПРЧР
2014-2020, в частта, с която е определен общ размер на неверифицираните
средства – 4 474,90 лв. Отказът за верифициране има за последица неплащане
на претендираните от бенифициента суми, поради което с него се засягат права и
законни интереси на адресата – жалбоподател по делото. Решението, предмет на
оспорване е съобщено на адресата си чрез ИСУН 2020 на 25.07.2019 г. С оглед на
това жалбата, подадена на 06.08.2019 г. се явява депозирана в законоустановения
срок.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
В настоящото
производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността
на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи
дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен
ли е същия с целта на закона.
Съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от материално компетентен административен орган. Съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения
правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266
от 10.11.2009 г. Министърът на труда и социалната политика управлява програми и
проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от структурните фондове
на Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори. В
рамките на своята компетентност, със своя заповед № РД01-268/04.04.2018 г. (л.
93), Министъра на труда и социалната политика оправомощава г-жа З. Р. да
изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР в пълен
обхват.
Оспореното решение е издадено в
законоустановената писмена форма. То съдържа както фактически, така и правни
съображения, макар фактическите констатации да са твърде лаконични. Доколко
фактическите констатации са достатъчни да обосноват постановения отказ за
верифициране на конкретните разходи и дали установените факти съответстват на
приложените правни норми е въпрос на съответствие на административния акт с
материалноправните разпоредби.
При
постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че УО не е изискал на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ допълнителни документи от бенефициента, от които би се установила
допустимостта на неверифицираните разходи. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.
3 от ЗУСЕСИФ управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа
на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки
на място, когато това е приложимо. В същото време по силата на чл. 60 от
ЗУСЕСИФ управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни
плащания въз основа на искане на бенефициента като писмените доказателства,
които бенефициентът прилага към искането си за извършване на съответното
плащане, се определят с документите по чл.
26, ал. 1. Разходите се доказват въз основа на заверени фактури и/или
счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност и на други
изискуеми документи съгласно приложимото българско законодателство, освен в
случаите на отчитане на разходи чрез формите по чл.
55, ал. 1, т. 2 – 4 и на финансовата подкрепа за финансови инструменти.
Съвкупният анализ на цитираните разпоредби сочи, че получателят на
безвъзмездната финансова помощ е длъжен да приложи към искането си за плащане
всички налични и изискуеми документи, доказващи както извършването на
съответните разходи, така и тяхното съответствие с изискванията за допустимост.
Независимо от това законът (ЗУСЕСИФ) в чл. 63, ал. 1 е предвидил възможност при
точно определени предпоставки – изброени в четири точки, УО да може да изисква
от бенефициента и допълнителни документи или разяснения. Така Управляващият
орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с
искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от
бенефициента, когато: 1. сума, включена в искането за плащане, не е дължима; 2.
не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна
доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване
на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І; 3. има
съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи; 4. представените
документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнени
или не съдържат цялата задължителна информация. Видно е от цитираната норма, че
не всяко породено съмнение или несъответствие в представените документи е
предпоставка за прилагането на процедурата по чл. 63 от ЗУСЕСИФ, още повече, че
същата представлява правна възможност за управляващия орган.
В
настоящия случай съдът намира, че по отношение на някои от неверифицираните
разходи е налице неправилно приложение на материалния закон, но то не е в
степен да засегне така административния акт, че да доведе до неговата
нищожност. В тази връзка съдът намира възражението на жалбоподателя за
нищожност на акта за неоснователно.
Съответствието
на административния акт в оспорената част с материалноправните норми следва да
бъде преценено поотделно за всеки неверифициран разход, доколкото и основанието
за неверифицирането е различно за всеки от разходите. Разходите могат да бъдат
групирани до известна степен с оглед на това, че за някои от тях е приет
еднакъв мотив за отказ за верифициране.
На
първо място са разходите за лицето Г. С. – от една страна повторно заявени за
верифициране разходи (по т. 2.1 от решението), а от друга страна идентични
разходи, но за отчитания с ИОП № 4 период (по т. 2.2 от решението). По
отношение на първите разходи (повторно заявените за верифициране) напълно
обосновано административният орган е приел, че тяхното верифициране вече е
отказано с влязъл в сила административен акт – Решение за верификация № BG05M9OP001-2.005-0022/8 по ИМП № 3. Действително
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ допуска включване на неверифицирани
разходи в следващо искане за плащане, но това е допустимо само в изрично
посочените в нормата хипотези, а именно – когато разходите не са били
верифицирани поради непредставяне на допълнителни документи и разяснения,
поискани от бенефициента по реда на чл. 63 от ЗУСЕСИФ или поради започната
процедура по администриране на нередност. В случая няма данни да е налице която
и да е от посочените хипотези. Във всички останали случаи промяна на
становището на УО за неверифициране на определени разходи може да се извърши
чрез процедурата на възобновяване на административното производство по
съответното искане за плащане, при наличие на предпоставките по чл. 99 от АПК.
В настоящия случай правилно административният орган е установил, че такива
предпоставки липсват, доколкото представените с ИОП № 4 документи относно този
разход не са новооткрити, нито установяват нововъзникнали факти от значение за
произнасянето, а са документи, които са били налични у жалбоподателя още при
подаване на ИМП № 3, които обаче същият не е представил пред УО.
Разходите
за лицето Г. С., които касаят отчетния период по ИОП № 4 (т. 2.2.) също
основателно не са верифицирани, тъй като както вече се посочи с влязъл в сила
административен акт е установено, че лицето е преминало обучение по
специалност, която то вече притежава, а провеждането на валидно (допустимо)
обучение е предпоставка за възстановяване на разходите за последвалата заетост
на лицето. В случая при нередовно проведено обучение и разходите за заетостта
се явяват недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, тъй като не попадат
в разходите, включени в документите по чл.
26, ал. 1 и в одобрения проект.
На
следващо място е отказано верифициране на разход от 11,57 лева (т.2.3 от
решението). Основанието за отказ е свързано от фактическа страна с
несъответствие между съдържанието на представените с ИОП № 4 отчетни доклади за
работата на шофьора и медицинската сестра по проекта относно отработените
часове и изплатеното им възнаграждение, което се отнася за повече часове.
Правилно УО е приел, че в този случай разходите за изплатено в повече от
отчетените часове възнаграждение за двата експерта по проекта не са допустими
на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУЗЕСИФ. Тази норма определя като допустими
само разходите за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни
дейности, докато в случая липсват отчетени такива часове, за които всъщност е
заплатено в повече. С жалбата до съда, жалбоподателят е представил допълнителни
документи, касаещи единствено отработените часове от шофьора. Всъщност обаче не
се касае за нови документи, а за коригиране на вече представените. Така вместо
приложения към ИОП № 4 отчетен доклад за шофьора (л. 33), съдържащ отчет за 9
часа работа, е представен нов отчетен доклад (л. 35) за 11 часа като са
допълнени 2 часа на датата 25.10.2018 г. В подкрепа на допълнените часове е
представен протокол за предоставени здравни грижи от психолог за потребители и
транспортна услуга от същата дата с отчетени от психолога 2 часа работа (л.
37). Именно с работата на този ден – 25.10.2018 г. е свързан и отказът за
верифициране на разходите по т. 2.5 от решението – за гориво и по т. 2.7 – за
възнаграждение на психолога. Съдът намира, че представените от жалбоподателя
нови документи за доказване на извършена работа от психолога и шофьора на
25.10.2018 г. не следва да бъдат кредитирани. Тези документи не са били
представени от жалбоподателя при депозиране на ИОП № 4, въпреки че според
твърденията на жалбоподателя са били своевременно съставени, т.е. налични към
момента на депозиране на искането за плащане. В хода на делото е дадена
възможност на жалбоподателя да докаже момента на съставяне на документите, но
доказателства в тази посока не са представени. Освен това съдът съобрази, че
жалбоподателят представя протокол за предоставени здравни услуги от психолог за
25.10.2018 г., но тези здравни услуги не са били включени в изготвеното
разпределени – график за работа на този експерт от 01.10.2018 г. (л. 62), а за
тях е съставено допълнително разпределение-график от 23.10.2018 г. (л. 79). При
това положение не е ясно защо отработените на 25.10.2018 г. два часа не са
отразени при изготвяне на отчетния доклад на психолога за месец октомври, а
освен това и в съставения на 05.11.2018 г. приемо-предавателен протокол (л. 67)
за приемане на работата по сключения с психолога граждански договор за работа
по проекта, където е отразено, че възложената работа на психолога за месец
октомври 2018 г. е извършена в рамките на 9 часа, какъвто е представения с ИОП
№ 4 отчетен доклад от експерта. Изложеното е индиция, че новопредставените от
жалбоподателя допълнителни документи, свързани с извършена от психолога,
респективно и от шофьора, работа по проекта на 25.10.2018 г., не са съставени
своевременно към момента на отчитане на дейността, а в последствие, вероятно за
да обслужат защитната теза на жалбоподателя.
Представените
с ИОП № 4 доказателства за извършената работа от шофьора и психолога не
включват работа на 25.10.2018 г., поради което правилно УО е преценил, че не
следва да бъдат верифицирани разходи за възнаграждение на шофьора (т. 2.3 от
решението), за гориво (т. 2.5) и за възнаграждение на психолога (т. 2.7).
Следващата
условна група неверифицирани разходи са тези по т. 2.4 и т. 2.10, където са
включени разходи за възнаграждения на шофьор и рехабилитатор, както и на екипа
за управление на проекта – ръководител и счетоводител. Досежно възнаграждението
на шофьора и рехабилитатора, УО е приел, че същото е превишаващо размера на
възнаграждението на часова база, което лицата получават за изпълнение на
дейности по основното правоотношение (т. 2.4, изр. последно). Прието е че това
надвишение представлява недопустими разходи на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от
ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 11, ал. 3, т. 1 от ПМС № 189/2016 г. По отношение на
членовете на екипа за управление на проекта ответникът е приел, че изплатеното
възнаграждение на двете лица (ръководител на проект и счетоводител) е в
по-висок размер от договореното в сключените с лицата трудови договори, като
отново се е позовал на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ.
Разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ определя като допустими само разходите са
извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и
българското законодателство. За да е налице недопустимост на това основание,
административният орган задължително следва да посочи в какво точно се състои
несъответствието на извършените разходи със съответното законодателство (това
на Европейския съюз или българското), т.е. длъжен е да посочи нарушената правна
норма при извършването на конкретния разход. В настоящия случай това е сторено
само по отношение на разходите по т. 2.4 чрез посочване на нормата на чл. 11,
ал. 3, т. 1 от ПМС № 189/2016 г., но не и по отношение на разходите по т. 2.10.
Всъщност от съдържанието на оспореното решение се установява единствено
твърдението на УО, че на шофьора и рехабилитатора, както и на лицата Й. Т.и А.
М. е изплатено възнаграждение за месец януари 2019 г. в по-висок размер, като
за първите двама е този размер е съотнесен към часовата ставка на възнаграждението
им по основното правоотношение, а за вторите двама към договореното
възнаграждение в сключените трудови договори. В решението липсва посочване на размера
на възнагражденията, които УО смята за законосъобразни, а от там и допустими за
верифициране и размера на изплатените и претендирани за верифициране от
жалбоподателя възнаграждение, от където да може да се извърши преценка налице
ли е надвишение и какво е то. По тази причина развитите от жалбоподателя
аргументи са свързани с начина на определяне на възнаграждението на процесните
лица за месец януари, от където става ясно, че всъщност се касае за увеличаване
на възнагражденията им, обусловено от повишаване на заплатите на лицата по
основните им трудови правоотношения с жалбоподателя – техен работодател. Едва в
придружителното писмо, с което жалбата в едно с административната преписка е
изпратена на настоящия съд, в което се съдържа и подробно становище по
допустимостта и основателността на жалбата, са развити по-подробни съображения,
от които е видно, че действително се касае за увеличено възнаграждение в
следствие на увеличаване на заплатите на лицата по основните им правоотношения
с жалбоподателя, което увеличение ответникът счита, че не следва да се прилага
автоматично и по отношение на заплащането на работата на лицата по проекта, без
да са налице подписани допълнителни споразумения към трудовите договори за
работа по проекта, с които да бъде изменено и възнаграждението за работата по
проекта. По делото няма спор, че и на четирите лица възнагражденията по
основното трудово правоотношение с жалбоподателя са увеличени, считано от
01.01.2019 г.
Възнагражденията на
лицата, заети с изпълнението на проекта се определя по реда на чл. 11 от ПМС № 189/2016
г. Съгласно тази норма, когато за дейностите по изпълнение на проект на
бенефициент от централната и териториалната администрация на изпълнителната
власт не се предвижда възлагане изцяло на външен за бенефициента изпълнител,
безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ се предоставят под формите
по чл.
55, ал. 1, т. 2 – 4
ЗУСЕСИФ по отношение на тази част от дейностите, която не е обект на
възлагане. По изключение, когато към датата на утвърждаване на документите по чл.
26, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е налице методология за определяне на размерите на
сумите по формите, посочени в чл.
55, ал. 1, т. 2 – 4
ЗУСЕСИФ, за случаите по ал. 1 може да се използва формата по чл.
55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ след изрично одобрение на СКУСЕС. Когато
безвъзмездна финансова помощ и възстановима помощ за дейности по проекти на
бенефициенти от централната и териториалната администрация на изпълнителната
власт се предоставят под формата по чл.
55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, допустимият размер на разходите за възнаграждения
се определя, както следва: 1. за служителите по чл.
10, ал. 2, т. 1 и 2 – до размера на възнаграждението на часова база, което
лицето получава за изпълнение на дейности по основното си служебно или трудово
правоотношение; 2. за лицата по чл.
10, ал. 2, т. 3 – съгласно условията на сключения договор.
В
случая по силата на чл. 11, ал. 3, т. 1 от ПМС № 189/2016 г. допустимият размер
на възнаграждението на процесните служители не може да надвишава
възнаграждението на часова база, което същите лица получават по основното си
трудово правоотношение. От представените с ИОП № 4 доказателства – заповеди и
фишове за заплати (л. 39-44 и л. 85-87) е видно, възнагражденията по проекта са
определени именно в размерите на часовата ставка на лицата за съответния месец,
изчислена по основното им правоотношение, като за определянето на тази часова
ставка, както и на конкретните отработени часове през месеца са налице изрични заповеди
на кмета на общината – работодател на лицата. Изложеното сочи, че всъщност не е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 3, т. 1 от ПМС № 189/2016 г.,
както се твърди от ответника в оспореното решение, тъй като изплатените
възнаграждение по проекта не надвишават определените с постановлението
максимални размери, съобразно работната заплата на лицата за съответния месец.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че за редовното
изплащане на този (по-висок) размер на възнагражденията е абсолютно необходимо
изменение на трудовите договори на лицата с изрично определяне на по-високото
възнаграждение за дейностите, извършвани по проекта. Съгласно чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на
работника или служителя. В тези случаи не е необходимо подписване на
споразумение между страните по трудовия договор, тъй като се касае за
едностранно волеизявление, за което работодателят издава акт (най-често
заповед). В процесния случай както вече се посочи кметът на общината е издал
изрични заповеди за всяко от лица, определяйки новия по-висок размер на
възнаграждението (часовата ставка) по проекта, което увеличение е съобразено с
предела на възнагражденията, дефиниран в чл. 11, ал. 3, т. 1 от ПМС № 189/2016
г. и съобразно новият размер на възнагражденията на лицата по основните им
правоотношения.
На
последно място, по отношение на разходите по т. 2.6, т. 2.8 и т. 2.9, съдът
счита, че не е налице незаконосъобразност. В жалбата не се сочат абсолютно никакви
доводи досежно т. 2.6, а за т. 2.8 и т. 2.9 изрично е направено изявление, че
не се възразява срещу тях. По отношение на тези точки, жалбоподателят поддържа
единствено доводите си за нищожност и то очевидно само с аргументи за липса на
компетентност на органа издал акта и липса на изискуемата форма, които
аргументи вече бяха разгледани и отхвърлени по-горе в настоящото решение.
В
обобщение на казаното до тук съдът намира, че за разходите по т. 2.4 и т. 2.10
съответно в размер на 28,08 лв. и 37,90 лв. незаконосъобразно е отказано
верифициране и в тази част решението за верификация следва да бъде отменено
като противоречащо на материалноправните норми. В останалата си част по т. 2,
решението е валидно и законосъобразно, а жалбата в тази част е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
В
частта, в която решението за верифициране се отменя, преписката следва да бъде
върната на управляващия орган за ново произнасяне, включително и за определяне
на общия размер на сумата за плащане по т. 3 от решението, върху който размерът
на неверифицираните разходи има пряко отражение.
При този изход на спора, на основание чл.
143, ал. 1 и ал. 4 от АПК и във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 АПК, всяка
от страните има право на разноски в размер, пропорционален на уважената,
съответно отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят е претендирал присъждане
на разноски в размер на 543 лева – адвокатско възнаграждение, за заплащането на
което са представени надлежни доказателства
(извлечение от банкова сметка). ***ата на него му се следват разноски в
размер на 8,01 лева (65,98/4474,90*543,00 лв.). Ответникът от своя страна е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 114 АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ определя в размер на 100 лева, от които съобразно
отхвърлената част на жалбата ответникът има право на 98,53 лв.
(4408,92/4474,90*100 лв.). По компенсация жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 90,52 лв. разноски по делото.
Така мотивиран и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ по жалба на Община Сливо поле решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане рег. № BG05M9OP001-2.005-0022/9 от 25.07.2019 г. на заместник-министъра
на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. в частта, в
която по т.2.4 и т.2.10 не са верифицирани разходи в размер съответно на 28,08
лева и 37,90 лева, по проект „Отново активни“ с № BG05M9OP001-2.005-0022.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Община Сливо
поле против решение
за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. № BG05M9OP001-2.005-0022/9 от 25.07.2019 г. на заместник-министъра на труда и социалната
политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ 2014-2020 г. в останалата част на т.2.
ВРЪЩА на ръководителя на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 г. преписката по Искане за окончателно плащане № 4 на Община Сливо
поле по проект „Отново активни“ с № BG05M9OP001-2.005-0022, в отменената част
на решението за ново произнасяне, съобразно указанията по прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Сливо
поле да заплати на Министерството на труда и социалната политика гр. София сумата
от 90,52 лева – деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: