№ 533
гр. Благоевград , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500373 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 577 от ГПК, във вр. чл. 32а
от ПВп. Образувано е въз основа на частна жалба с входящ номер при С по в гр.Р №
7/08.04.2021 г., депозирана от "И." АД ЕИК чрез юр.к. Е.С, насочена срещу Определение №
4 от 25.03.2021 г. на съдия по вписванията към с по в при РС-Р, постановено по преписка по
входящ регистър с номер 1402/25.03.2021 г. С атакуваното определение е отказано да бъде
заличена вписана договорна ипотека.
В мотивационната част на атакуваното определение е посочено, че в преписка с вх.
рег. № 1402/25.03.2021 г. няма приложен акт, подлежащ на вписване или отбелязване, който
да е издаден в необходимата и предвидена в чл. 3 от ПВп форма. В тази връзка съдията по
вписванията е посочил, че на вписване, заличаване и отбелязване подлежат само онези
актове, които са издадени в нотариална форма или са с нотариална заверка на подписите.
В частната жалба са изложени подробни съображения, според които в разпоредбата
на чл. 19, ал. 2 от ПВп е уредена особена хипотеза за заличаване на ипотека. Твърди се, че
купувач на публична продан на недвижим имот може да поиска заличаването на учредена
преди това ипотека върху същата вещ въз основа на писмена молба, адресирана до
съответната служба по вписвания, към която следва да са приложени влязло в сила и
вписано в книгите за вписвания постановление за възлагане на недвижими имот и
удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, с което да е удостоверено
обстоятелството, че купувачът не е поел задължението по съгласие с ипотекарния кредитор.
Застъпва се становище, че подадената молба от купувача не трябва да е с нотариална заверка
на подписите, понеже такова изискване в закона липсва.
Депозираната частна жалба е допустима – подадена е в срок от лице, което има
1
интерес от нея и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Внесена е и
дължимата държавна такса.
За да се произнесе по частната жалба, окръжният съд е счел, че следва да се запознае
с всички материали, приложени по преписката по входящ регистър с номер 1402/25.03.2021
г., поради което същата е изискана в оригинал от С по в-Р, в резултат на което е представена
по настоящото дело.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Аргументите за това са следните:
В текста на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД е разписано, че с извършването на публична продан
на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата
ипотека, се погасяват. В същото време в чл. 19, ал. 2 от ПВп е уреден ред за заличаване на
ипотека върху недвижим имот, който е продаден на публична продан – това може да стане
по молба на купувача на имота, към която задължително се представя влязло в сила и
вписано в книгите за вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот и
удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът на имота не е поел
ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 от ЗЗД.
Проверката, която съдията по вписванията извършва при заличаване на ипотека по
реда на чл. 19, ал. 2 от ПВп, включва дали е настъпило основанието по чл. 175, ал. 1 от ЗЗД
за погасяване на ипотеката – проведена ли е публична продан на ипотекирания имот, която
да е приключила с влязъл в сила акт, вписан в съответната служба по вписвания и дали е
налице пречка по чл. 175, ал. 2 от ЗЗД за заличаване на ипотеката - ипотеката да е запазена
поради постигнато съгласие между купувача и ипотекарния кредитор за поемане от
купувача на обезпеченото с нея задължение. Обстоятелството дали е налице изискването по
чл. 175, ал. 2 от ЗЗД се установява единствено с удостоверение, издадено от съдебния
изпълнител по чл. 19, ал. 2 от ПВп, за съставянето на което в тази норма не е предвидена
специална форма, което означава, че е достатъчно удостоверението да е в писмена такава.
Също така следва да се държи сметка, че нормата на чл. 19, ал. 2 от ПВп, за разлика от чл. 1
на същата разпоредба, не поставя изискване молбата на купувача, посредством която се иска
заличаване на ипотеката, да бъде в нотариална форма или да е нотариално заверена.
Предвид изложеното дотук се установява, че мотивите, с които съдията по
вписванията е отказал заличаване на договорната ипотека, са неправилни. Както вече бе
споменато, липсва нормативно изискване молбата по чл. 19, ал. 2 от ПВп или приложен към
нея документ да бъде нотариално заверен. В тази връзка може да се отбележи, че чл. 19, ал.
2 от ПВп е специален по отношение на чл. 3 от ПВп.
Въпреки това подадената молба и по-конкретно приложените към нея документи
страдат от пороци, които не биха могли да позволят на съдията по вписванията да заличи
договорната ипотека. Съображенията за това са следните:
2
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 7/2012 г. разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК /по силата на която при нередовност
на исковата молба, същата следва да бъде оставен без движение и да се даде възможност на
ищцовата страна да отстрани нередовностите/ е неприложима в производството по вписване
на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване,
съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32а от ПВп, без да може
да дава указания за отстраняване на нередовността.
От приложената към настоящото дело в оригинал преписка с вх. рег. №
1402/25.03.2021 г. на С по в-Р е видно, че от "И" АД, в качеството на купувач на недвижими
имоти, продадени на публична продан, е подадена молба с правно основание чл. 19, ал. 2 от
ПВп, с която се иска заличаване на ипотека, учредена посредством Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 123, том 1, рег. № 822, дело №
116 от 30.03.2010 г. на нотариус К.М, рег. № 061 при НК, вписана в СВ – Разлог с вх. рег. №
959 от 30.03.2010 г., акт № 42, том 1, дело № 595 от 2010 г. Посочено е, че посредством
нотариалния акт е учредена договора ипотека върху шест недвижими имота,
представляващи апартаменти с идентификатори: 02676.501.3276.1.20, 02676.501.3276.1.21,
02676.501.3276.1.66, 02676.501.3276.1.67, 02676.501.3276.1.68, 02676.501.3276.1.69, че
същите тези недвижими вещи са продадени на публична продан от Ч с и В.Т. и че техен
купувач е "И" АД. Към молбата по чл. 19, ал. 2 от ПВп са приложени два броя
удостоверения по чл. 175, ал. 2 от ЗЗД, издадени от Ч с и В.Т., два броя постановления за
възлагане на недвижими имоти, издадени от Ч с и В.Т., квитанция за платена държавна
такса, копие на нотариалния акт, посредством който е учредена ипотеката и пълномощно,
издадено от банката /купувача на имотите/ в полза на И.В.Д – Д на ФЦ Б "И" АД.
От пълномощното е видно, че същото е нотариално заверено /с нотариална заверка на
подписи и съдържание/. Оригинал на пълномощното не е приложен към молбата, но е
представен нотариално заверен препис от него, което обстоятелство принципно е
достатъчно да се счете, че е налице редовно упълномощаване в полза на И.В.Д. В същото
време, обаче, от съдържанието на пълномощното става ясно, че е издадено в полза на
упълномощеното лице „да представлява "И" АД пред трети лица – купувачи и пред
нотариуси с район на действие в района на Районен съд – Разлог, във връзка с прехвърляне
правото на собственост“ на недвижими имот с идентификатори 02676.501.3276.1.20,
02676.501.3276.1.21, 02676.501.3276.1.66, 02676.501.3276.1.67, 02676.501.3276.1.68,
02676.501.3276.1.69. В пълномощното е посочено и че упълномощеният има право да
подписва от името на банката нотариални актове и всички необходими документи за
прехвърляне правото на собственост върху имотите, в това число и нотариални актове за
поправка, да предава и приема владението върху имотите, а също и да подава и получава
всички необходими документи и да извършва всички действия, необходими за упражняване
на правата по пълномощното. От така направеното волеизявление за упълномощаване
настоящият съдебен състав приема, че пълномощното е издадено не да послужи пред С по в-
3
Р с цел заличаване на договорна ипотека, а само и единствено упълномощеният И.В.Д да
продаде посочените в пълномощното вещи на трети лица - купувачи, като за целта
представлява "И" АД пред купувачите и пред нотариус, изповядващ сделката по
прехвърляне. В тази връзка следва да се посочи, че заличаване на ипотеката не е част от
фактическия състав на сделка, целяща да бъде прехвърлена собствеността върху определен
имот. Това е така, понеже заличаването не е задължителна предпоставка, без наличието на
която не би могъл да бъде продаден имотът. Възможно е една вещ по силата на сделка с
транслативен ефект да промени своя собственик дори когато върху нея има учредено
обезпечение /в такъв случа прехвърлянето просто няма да бъде противопоставено на
ипотекарния кредитор, ако последният все още вземането му е ликвидно и изискуемо
вземане и все още кредиторът не се е удовлетворил изцяло или частично от цената, на която
вещта е била продадена на публична продан/.
Именно поради тези съображения Окръжен съд – Благоевград приема, че молбата по
чл. 19, ал. 2 от ПВп, депозирана от името на "И" АД, но подписана от И.В.Д, не е подадена
от лице, което да е надлежно упълномощено и което да разполага с представителна власт,
даваща му възможност да иска заличаване на ипотека. И тъй като съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 7/2012 г.
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е неприложима в подобно производство /по вписване,
заличаване и отбелязване на актове в служба по вписванията/, то съдията по вписванията на
това основание, различно от обоснованото от него, е следвало да откаже заличаване на
вписаната договорна ипотека.
Налице е и друго основание за отказ да се впише исканото заличаване. Както бе
посочено по-горе проверката, която съдията по вписванията извършва при заличаване на
ипотека по реда на чл. 19, ал. 2 от ПВп, включва извършване на справка дали е настъпило
основанието по чл. 175, ал. 1 от ЗЗД за погасяване на ипотеката, тоест, дали е проведена
публична продан на ипотекирания имот, която да е приключила с влязъл в сила акт, вписан
в съответната служба по вписвания и дали е налице пречка по чл. 175, ал. 2 от ЗЗД за
заличаване на ипотеката - ипотеката да е запазена поради постигнато съгласие между
купувача и ипотекарния кредитор за поемане от купувача на обезпеченото посредством
ипотекираното имущество задължение. Първото от двете обстоятелства се удостоверява с
представянето на постановление за възлагане, издадено по реда на чл. 496 от ГПК, което да
е вписано по надлежния ред. В настоящия случай се иска заличаване на договорна ипотека,
учредена върху следните апартаменти, притежаващи идентификатори 02676.501.3276.1.20,
02676.501.3276.1.21, 02676.501.3276.1.66, 02676.501.3276.1.67, 02676.501.3276.1.68,
02676.501.3276.1.69. Апартаментите са подробно индивидуализирани както в молбата за
заличаване, така и в нотариалния акт за учредяване на ипотека. Във всяко едно от
приложените към молбата по чл. 19, ал. 2 от ПВп постановления за възлагане на недвижим
имот е посочено, че Ч с и В.Т. възлага в полза на "И" АД три недвижими имота. В първото
от тях /Постановление за възлагане на недвижими имоти по изпълнително дело №
20177950400444 от 2017 г., от което е приложен нотариално заверен препис към молбата по
4
чл. 19, ал. 2 от ПВп/ е отразено, че в полза на купувача "И" АД се възлагат недвижими
имоти с идентификатори 02676.501.3276.1.1, 02676.501.3276.1.2, 02676.501.3276.1.82, като
същите имоти са подробно описани, посредством техни индивидуализиращи белези.
Описаните в това постановление имот, обаче, не отговарят на описанието на имотите,
посочени в молбата по чл. 19, ал. 2 от ПВп, удостоверенията, издадени по реда на чл. 175,
ал. 2 от ЗЗД, нито пък на тези, които са посочени в представения препис от Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 123, том 1, рег. № 822, дело №
116 от 30.03.2010 г. на нотариус К.М, рег. № 061 при НК, вписана в СВ – Разлог с вх. Рег. №
959 от 30.03.2010 г., акт № 42, том 1, дело № 595 от 2010 г. Разминаването в описанието се
отнася не само до идентификаторите, но и до индивидуализиращите белези на вещите.
Във второто от двете постановления /Постановление за възлагане на недвижими
имоти по изпълнително дело № 20177950401048 от 2013 г./ е записано, че апартамента с
идентификатори 02676.501.3276.1.21, 02676.501.3276.1.66 и 02676.501.3276.1.69 са
продадени на публична продан и са възложени на "И" АД. Идентификаторите на тези имоти
и тяхното подробно описание съвпадат напълно с част от идентификаторите и описанията
на имотите, които са били послужили като обезпечение посредством учредяване на
договорна ипотека и за които има издадено удостоверение по чл. 175 от ЗЗД. Въпреки това
Постановление за възлагане на недвижими имоти по изпълнително дело № 20177950401048
от 2013 г. не е представено в оригинал, нито пък е приложен нотариално заверен препис от
него. Нещо повече, представеният екземпляр от постановлението /обикновено ксерокопие/
дори не е заверен на ръка като верен с оригинала. По този начин по никакъв начин не е
удостоверена верността на представения препис от постановлението за възлагане с
оригинала на същото.
От посоченото по-горе се налага извод, че не е изпълнено и изискването на чл. 19, ал.
2 от ПВп, според което към молбата на купувача се прилага постановление за възлагане на
недвижимия имот, надлежно вписано в книгите по вписвания. Това е така, тъй като
представените постановления за възлагане на недвижими имоти /по-точно преписи от
такива/ не дават възможност на съдията по вписванията да направи преценка относно
обстоятелството дали конкретните имот, които са послужили като обезпечение, посредством
учредяване на договорна ипотека върху тях, действително са продадени на публична
продан.
Поради изложените съображения, настоящият състав на Окръжен съд – Благоевград
счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, макар и с коренно различни
мотиви от изложените такива от съдията по вписванията.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с входящ номер при С по в гр.Р №
7/08.04.2021 г., подадена от "И." АД ЕИК, чрез юр.к. Е.С, насочена срещу Определение № 4
от 25.03.2021 г. на съдия по вписванията към с по в при РС-Р, постановено по преписка по
входящ регистър с номер 1402/25.03.2021 г., с което определение е отказано да бъде
заличена вписана договорна ипотека.
Определението на окръжния съд може да се обжалва пред Върховния касационен съд
на Република България в едноседмичен срок от връчването на препис от него на частния
жалбоподател.
Препис от определението да се връчи на частния жалбоподател.
След влизане в сила на настоящото определение да се върне на С по В - гр.Р
представената в оригинал преписка по входящ регистър с номер 1402/25.03.2021 г. по описа
на С по в-Р.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6