Р Е Ш Е
Н И Е № 56
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 29.11.2019 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №26 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Д.Д.Д., ЕГН-**********, със съдебен адрес *** – адв. В.Н. ***” АД, ЕИК-..., гр. С., като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищецът сочи, че на 08.07.2016 г. около 21.45 ч. по републикански път ІІ-73 врайона на км 11+675 (разклона за с. И.) по посока от Ш. към К….М.М. при управление на л.а. „Опел Астра”, рег. №СН .... АМ при нарушение на правилата за движение блъснал движещия се в дясно велосипедист Р. Д.. Така причиненото ПТП довело до смъртта на Р. Д.Д.. На последния били причинени множество травми, най-сериозни от които счупване на черепа и контузии на мозъка, подробно описани в ИМ, които в съвкупност довели до смъртта му няколко дни след ПТП – на 13.07.2016 г. Сочи, че ищеца бил брат на починалия и те живеели под един покрив в изключително близки и топли отношения. Към момента на смъртта на Р. Д. те не били женени намира, че съобразно ТР №1/2016 г. по т.д. №1/2016 г. на ОСНГТК и Директива 2012/29/ЕU на ЕП и Съвета роднините по права линия и братята и сестрите следва да бъда обезщетени за преживените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на жертвата. Намира, че тавана на обезщетение по смисъла на нормативната уредба са до 10 420 000 лв. за всяко пострадало лице, когато се ангажира отговорността на застраховател по договор за гражданска отговорност. Сочи, че постановена присъда по отношение на причинилия ПТП водач по НОХД №323/2018 г. по описа на ШОС, по силата на която водача е признат за виновен за настъпване на ПТП е достатъчна, за да установи вината, причинно следствената връзка на деянието със смъртта, както и неговата противоправност. Намира, че нормата на чл.493а от КЗ създава изкуствен лимит на отговорността на застрахователите, който е в противоречие с европейското и българското законодателство. Противопоставя се и на въведения от законодателя лимит на обезщетение в размер на 5 000 лв., като сочи, че също е в противоречие с европейското право. Предвид изложеното моли да бъде осъдено дружеството ответник да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв., обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди – болки и страдания пряка и непосредствена последица от смъртта на брат му Р. Д., като при претенцията е отчетена степен на съпричиняване в размер на 30% ведно със законната лихва върху сумата от датата на смъртта на пострадалия -13.07.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски.
По делото е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника - ЗД „Бул инс” АД. В него се сочи, че ИМ не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 и ал.2 от ГПК. Твърди, че ИМ не съдържа описание на механизма на ПТП. Намира, че липсата на твърдения относно механизма на ПТП води до невъзможност на ответника да изгради защитата си. В тази връзка намира, че ИМ е нередовна и следва да бъде оставена без движение. Сочи, че оспорва твърденията, че процесният деликт е причинен от ПТП вследствие на виновни действия на водача на л.а. „Опел Астра”. Не се установява от доказателствата причинната връзка между процесното ПТП и настъпилия резултат. Сочи, че М.М. е признат за виновен само за нарушение на чл.20, ал.2, пр.6 от ЗДВП, като в мотивите на присъдата по процесното НОХД е посочено, че е налице съпричиняване, като загиналото лице е управлявал велосипеда с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1.62 промила, а велосипеда не е имал светлоотразители, бил е и без предпазна каска. Оспорва твърдението за настъпили вреди и размерът на претенцията. Сочи на изключителен принос на пострадалия към престъпния резултат. Намира, че ПТП при подобно поведение на пострадалия не може нито да бъде предвидено, нито да бъде предотвратено. Намира, че вредите са резултат от случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Сочи, че претендираният размер е прекомерен предвид противоречието си с §96, от ПЗР на ЗИДКЗ, във вр. с чл.493а, ал.4 КЗ. Намира, че сумата която следва да се присъди е в рамките на 5000 лв., като дори тази сума не отговаря на действителната вреда. Сочи, че, за да могат да бъдат присъдени суми на брат на починалия според ТР №1/2016 г по т.д. №1/2016 г. по описа на ОСНГТК следва да бъде доказана особено дълбока близка и емоционална връзка с починалия. Намира, че според данни от досъдебното производство – 706/2016 г. на РУ – Ш. ищецът е декларирал, че с брат си макар да живеят заедно не се разбират, тъй като последният пиел и причинявал скандали. Намира, че размерът на претенцията надхвърля обичайните размери за подобен тип вреди и не отчита конкретните икономически условия към момента на увреждането, които следва да бъдат взети предвид, според съдебната практика. Твърди, че пострадалият се е самоувредил, което изключва отговорността по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Изброява обстоятелства, които говорят за принос на пострадалия. Сочи, че тъй като неоснователен е главния иск – неоснователен е и акцесорния за лихва. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Моли да бъде взето предвид съпричиняването на пострадалото лице. Моли да бъде осъден ищеца да заплати направените от ответника разноски за водене на делото.
От страна на
ищеца е подадена допълнителна ИМ. В последната се сочи, че в обстоятелствената
част на ИМ подробно са посочени фактите, върху които почива настоящата
претенция, в отговор на твърденията на ответника от отговора на ИМ.
Преповторени са всички изтъкнати в ИМ аргументи – за механизъм на ПТП, за
наличието на съпричиняване и т.н. Поддържа се изложението за нормативна уредба,
която предвижда заплащане на обезщетения в случаи подобни на настоящият казус.
Преповторени са нормативните основи на претенцията, включително и относимите
вторични актове на Европейското право. Цитира се практика на СЕС и по-специално
Решение от 241.10.2013 г. по дело С-277/12 на СЕС. Намира, че ответника не може
да се позовава на протокол от досъдебното производство, относно характера на
отношенията между ищеца и пострадалия, тъй като този протокол не е приет в
настоящото производство и такова доказателство би било недопустимо.
Ответникът е подал отговор на ДИМ, като сочи, че поддържа всичките си твърдения от отговора на ИМ. Сочи, че следва да бъдат допуснати исканите САТЕ и СМЕ, тъй като същите ще установят съпричиняване, а то не се обхваща от нормата на чл.300 от ГПК, както твърди ищеца в ДИМ. По този начин ще се установи механизма на деянието и ще се установят факти и обстоятелства свързани с евентуалното съпричиняване. В тази насока цитира и релевантна практика. За това намира, че е относим и разпита на поискания свидетел. Сочи, че не е недопустимо да бъдат приети по делото свидетелските показания на ищеца относно отношенията му с брат му, тъй като те са представени от ищеца по делото и са взети като показания по досъдебно производство във връзка с наказателната отговорност на причинилият ПТП водач. Твърди, че протокола за разпит в случая представлява частен документ, установяващ неизгодни за лицето от което изхожда факти. В изложените на отговора на ДИМ задълбочено са анализирани условията при които може да се претендира обезщетение за смъртта на брат, съобразно постановките на ТР №1/2016 г. по т.д. №1/2016 г. на ОСНГТК. Като сочи, че се изисква доказване на трайна и дълбока връзка между двамата, както и ищецът да търпи от смъртта на брат си продължителни болки и страдания. Намира, че националното законодателство може да ограничава размерът на дължимите обезщетения за неимуществени вреди на разширения кръг от лица, към който принадлежи и ищеца. намира, че Директивата няма пряко действие в националното законодателство, а следва да бъде транспонирана чрез съответен национален законодателен акт. Намира, че поради това съдът е обвързан с установеният по законов път лимит за обезщетение на неимуществените вреди.
В съдебно заседание за ищецът се явява с адв. В.Н. ***. Моли съдът да уважи изцяло предявените претенции. Намира, че са налице доказателства, които да установяват претенцията. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски, както и адвокатски хонорар на основание чл.38 от Закона за адвокатурата. За ответника се явява адв. В.А. ***. Последния повтаря аргументите изложени в отговорите на ИМ и на ДИМ. Сочи, че следва изцяло да бъдат отхвърлени предявените искове, тъй като претенциите не кореспондират с изискванията за справедливост и установената съдебна практика. Намира, че е приложима разпоредбата касаеща лимита на отговорността на застрахователните дружества. Моли ищеца да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния съдебни и деловодни разноски в производството.
Така предявените претенции са процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично основателни.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на близък на пострадало лице – починалия вследствие на ПТП Р. Д.Д., като пряк иск по реда на чл.493, ал.1 от КЗ, предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченият иск е предявен срещу застрахователят и е придружен с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. С присъда по НОХД №323/2018 г. на ШОС, с която била отменена присъда по НОХД №238/2014 г. на ШОС, М.С.М., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 08.07.2016г. на главен път ІІ-73, в близост до км. 11 + 675 /разклон за с. И., общ. Ш./, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Опел Астра” с рег. № СН....АМ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – не изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2, пр. 6 от ЗДвП, като се е движил в тъмната част на денонощието със скорост /90 км/ч/, по – висока от тази, с която би могъл да спре в границите на осветената зона от късите светлини на фаровете на автомобила, вследствие на което, по непредпазливост е причинил смъртта на велосипедиста Р. Д.Д. деяние по чл. 343а, ал. 1, б. „б” във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. В светлината на нормата на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.” следва да се приеме, че вина за настъпване на смъртта на починалия Р. Д.Д. има М.С.М.. Вредоносният резултат – настъпилата смърт също се установява по смисъла на чл.300 от ГПК предвид цитираната по-горе присъда и възраженията за това дали констатираните наранявания са довели до настъпване на смъртта са в противоречие с установеното от присъдата и назначаването на СМЕ не би могла да обори презумпцията на чл.300 от ГПК. Предвид изложеното независимо от възраженията на ответника следва да се приеме, че деянието е извършено от дееца, че същото е противоправно и е налице причинно-следствена връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат. Между страните не е спорно, а и се установява по делото – предоставена е от ответника застрахователна полица №BG/02/115003046833, че ответника е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на л.а. шофиран от причинилият ПТП М.С.М. по време на настъпването на вредоносният резултат. Спорни и подлежащи на установяване пред съда са основно въпросите за наличието на основания ищецът в лично качество да претендира настъпили за себе си неимуществени вреди, както и за степента на съпричиняване, тъй като ответникът е оспорил и тези обстоятелства.
По смисъла на ТР №1/21.06.2018 г. по ТД №1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В рамките на посочените постановления като лица, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди не са посочени братята и сестрите на починалото лице, ето защо, и с оглед твърденията на ищеца, следва да се приеме, че следва да бъде доказана хипотезата на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, при която първият търпи от смъртта на втория продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Между страните не е спорно, че починалия Р. Д.Д. и ищеца Д.Д.Д. са братя. Това се установява и от представените в производството удостоверения за наследници на техните родители – Г.Й.Д. и Д. Д.Д..
В производството в качеството ѝ на свидетел е разпитана Д.Я.В. съселянка на ищеца и загиналия му брат. Нейните родители живеели в близост до къщата на братята. Данните които разкрива свидетелката са за дълбока връзка между починалия и ищеца. Последните живеели заедно в наследственото жилище, оставено от родителите им. Техните родители били починали и двамата братя нямали други близки. Те не били женени и нямали деца. Били постоянно заедно. Разкриват се и конкретни подробности. И двамата братя не работели на постоянен трудов договор, а се наемали заедно на надничарска работа при различни хора в селото. Винаги били заедно.
Свидетелката сочи, не само на голямата привързаност между двамата приживе, но и че ищеца преживял тежко загубата на брат си. Твърди, че последният бил общителен, но след това започнал да избягва контакти с хора, като започнал по-често да посещава църквата. Свидетелката не знае двамата братя да били в лоши отношения, тъй като постоянно ги срещала заедно в селото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в производството е установена силната емоционална връзка между загиналия и ищеца, която надхвърля нормалното за тези роднински връзки. Установява се една силна емоционална връзка между двамата имала изражение на битово, но и на емоционално ниво, която надвишава нормалното при обикновената връзка между двама братя. Предвид изложеното съдът намира, че в производството е установено, че ищеца и починалия са имали трайна и дълбока емоционална връзка, като ищецът претърпял от смъртта на сестра си продължителни болки и страдания, които в конкретният случай е справедливо да бъдат обезщетени, така както това изисква ТР №1/21.06.2018 г. по ТД №1/2016 г. по описа на ОСНГТК на ВКС. Съдът намира, че не могат да бъдат ценени свидетелските показания дадени от ищеца в досъдебното производство, на които се позовава ответното дружество. Същите не са събрани в настоящото производство. Дори да се приеме, че същите следва да бъдат ценени. Те по-скоро изразяват личното негативно отношение на ищеца към нездравословният навик на пострадалия да злоупотребява с алкохол, но не променят обстоятелствата, че двамата нямат други близки, че живеят в една къща, че, ако е необходимо си оказват взаимопомощ.
Другия спорен въпрос, касаещ съпричиняването на вредоносния резултат вследствие на неправомерното поведение на пострадалия следва да бъде разрешен в посока на значителен принос на загиналия Р. Д.Д. към настъпилият вредоносен резултат. Установява се от доказателствата, най-вече данните по приетата комбинирана медицинска и авто-техническа експертиза, че пострадалият не е ползвал каска като обезопасително средство, управляваният от него велосипед не е имал светлоотразители, с изключение тези на педалите, които са били с незначителна площ и не са могли да осигурят адекватно изпълнение на функцията си, тъй като заради малката си площ не са се забелязвали на достатъчно разстояние. Не само това пострадалият е управлявал своя велосипед при значителни нарушения на изискванията на ЗДвП. Движел се е в тъмната част на денонощието по натоварен път, след употреба на значително количество алкохол – 1.62 промила. Движел се е близо до средата на дясното пътно платно, като това по данни от експертизата в много голяма част е провокирало ПТП, тъй като движението в края на платното или на банкета не би довело до ПТП. Алкохолното опиянение в такава степен е довело до значително занижаване на способността на пострадалия да реагира на светлинни и звукови сигнали, както и адекватно да координира действията си. Ето защо с оглед всичко изложено съдът намира, че пострадалия в много голяма степен е допринесъл с поведението си за настъпване на ПТП. Този принос съдът приблизително определя като две трети или 65 % за настъпване на вредоносния резултат.
Последното основно възражение на застрахователя касае
приложението на §96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД КЗ, съгласно който евентуално дължимото от него обезщетение
не може да надхвърля 5 000 лв. В посочения законов текст действително е
определен максимален размер от 5 000 лева, за обезщетяване на разширения кръг
лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие
за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г. настоящият съдебен състав
обаче намира, че сочената норма е неприложима в процесния случай поради следното:
Застраховката "ГО" е сключена с полица № BG/02/115003046833 от 13.12.2015 г. По силата на пар. 22 от ПЗР на
КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г. /, какъвто е и процесния
случай, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.
/, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито
данни по делото няма. Ето защо при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част четвърта от
КЗ (отм.), които не предвиждат лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди, под този посочен в пар. 27, ал. 1, т.
2 от ПЗР на КЗ (отм.) - за всяко събитие при две или повече
пострадали лица до 5 000 000 лв. ето защо § 96, ал. 1 от ПЗР ЗИД КЗ е
неприложим. Обратното действие на съдебните претенции, предявени след
21.06.2018 г. се разпростира по отношение на произшествията, попадащи в
приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Или – след като
предявеният иск се субсумира под нормата на чл. 226 от КЗ
(отм.); , нормите на сега действащия КЗ не намират приложение.
Но дори и да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички
претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на
действие на кой кодекс е възникнало застрахователното правоотношение,
настоящият състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй
като предвижда по-малка сума от посочените в чл. 1, § 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката "Гражданска отговорност". В чл. 9, ал. 1 последната са
предвидени следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR
за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Разпоредбите на посочената
директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл. 266 от КЗ
от 2005 г. (отм.); (в сила от 11.06.2012 г.), съгласно който задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за
следните минимални застрахователни суми: 1. за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице; б)10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече
пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв. за всяко
събитие. Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С – 277/12 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС
от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на
1 юни 2012 г., член 3, параграф 1
от Директива 72/166 и член 1, параграфи
1 и 2 от Втора
директива 84/5, не се допуска национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени
вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност
за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно
произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания
са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и
учреждения в страните членки, в т. ч. и за Република България съгласно чл. 633 от ГПК.
При констатиране на противоречие между европейското и
националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да
приложи общностното право. Ето защо приложими спрямо ищеца по отношение на
претендираното обезщетение са нормите на чл. 266 и сл. КЗ
(отм.); , тъй като както те, така и общностното право не съдържат ограничение в
размера на дължимото обезщетение.
Ето защо с оглед изложеното до тук, предвид установените валидно сключена застраховка гражданска отговорност, деликт, виновно поведение, причинно-следствена връзка между тях, установената степен на съпричиняване съдът намира, че съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД по справедливост на ищецът следва да бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди от застрахователят в размер на 50 000 лв. В останалата му част до пълният предявен размер от 70 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид уваженият размер на искът ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 2 000 лв., дължими като държавна такса в производството.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника и сторените от последният разноски съобразно с отхвърлената част на иска или сумата от 1 190.29 лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последният разноски – дължими суми за адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част на иска или 2 030 лв., определени съобразно с правилата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-..., гр. С. да заплати на Д.Д.Д., ЕГН-**********, със съдебен адрес *** – адв. В.Н. от САК сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца поради настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от М.С.М. при управление на л.а. „Опел Астра”, рег. №СН .... АМ, по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника” АД, ЕИК-..., гр. С. имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по полица №22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на 08.07.2016 г. около 21.45 ч. по републикански път ІІ-73 в района на км 11+675 (разклона за с. И.) по посока от Ш. към К., смърт на брата на ищеца - Р. Д.Д., като последната имала равна с другия водач отговорност за настъпване на вредоносният резултат, като пряк иск за обезщетение предявим от пострадалото лице против застрахователят по застраховка гражданска отговорност – чл. 493, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху присъдената сума за главница от 08.07.2016 г. до окончателното заплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в останалата му част за разликата между присъдените 50 000 (петдесет хиляди) лева и предявените 70 000 (седемдесет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-..., гр. С. да заплати по сметка на ОС – Ш. сумата от 2 000 (две хиляди) лева представляващи дължима държавна такса за уваженият размер на иска.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-..., гр. С. да заплати на Д.Д.Д., ЕГН-********** сторените от последния разноски за водене на настоящото производство, съобразно с уважената част на иска, в размер на 2 030 (две хиляди и тридесет) лева.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН-**********,*** да заплати на ЗД „Бул инс” АД, ЕИК-..., гр. С. сторените от последното разноски за водене на настоящото производство, съобразно с отхвърлената част на иск, в размер на 1 190.29 лв. (хиляда сто и деветдесет лева и двадесет и девет стотинки).
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: