Р Е Ш Е Н И Е
№ ...... 14.08.2020
г. град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД ,втори
наказателен състав, на четвърти август две хиляди и двадесета година, в
публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Христо Георчев
секретар: Ангелина Добрева ,
прокурор:............... като разгледа докладваното от съдията АНД № 292 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2020г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Е.Д.С. с ЕГН ********** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 3450579,
издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т. 5
от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 600 лева за
извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП
В
подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се развиват съображения в подкрепа наведените доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му .Жалбоподателя на когото
е регистрирано МПС бил законен представител на търговско дружество.Твърди
, че не е извършител на нарушението за което е санкциониран.Попълнил декларация
в която е посочил , кой е управлявал МПС-во.
Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен
фиш да бъде отменен.
Жалбоподател Е.Д.С., редовно уведомен, чрез адв.П.К., не се явява и не изпраща представител.Административнонаказващ
орган (АНО): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.Страна Районна прокуратура – Свиленград, редовно призовани, не
изпращат представител.
Свиленградският Районен Съд, за да
се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
На 09.12.2019г. в 08,57 часа в
с.Пъстрогор на изхода за село Младиново, било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1M 656 движение на лек автомобил марка
„Фолксваген Туран" с рег.№ Х 9006 КН, да извършва нарушение на ЗДвП ,а
именно движение с превишена скорост.
Въз
основа на тези констатации е издаден процесния
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, като за нарушител бил вписан жалбоподателят .
В описателната част на електронния фиш е
вписано ,че е установено нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1M-656/.
За
дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство № 656
/клип 10831/ , ,като е посочено,че има
превишаване на скоростта с 46км.в час,а за място са посочени координатни точки.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя
лично срещу подпис на дата 23.01.2020г. според отбелязването в справката за
нарушител/водач, като съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ
е даден 14-дневен срок да плати Глобата.
За
работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата -
09.12.2019г., когато е установено нарушението вменено за извършено от
жалбоподателя/касателно скоростта/, е изготвен Протокол съгласно изискванията
на чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от
Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се
установяват данни за датата на използването на АТСС - 09.12.2019г, времето
(08.30 часа до 12.20 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол,
където е използвана системата – с.Пъстрогор на изхода за село Младиново, за
ограничението на скоростта общо такова
за населено място- 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване -
стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на
установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по
ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя
снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 9006 КН в
процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена
скорост на движение 96 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 46 км/ч
(преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч.,
въведена за населени места, като превишението е 43 км/ч. (след приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч).Налична по АНПр е и снимка
на разположението на полицейският автомобил .налогични
данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на
регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за
конкретното нарушение, заснето в 08.57 часа, при съвпадение на цифровата
стойност на наказуемата скорост (43 км/ч), наред с отразена и реално
измерената, 96 км/ч./преди приспадане на допустимата грешка/
От представения Протокол № 6-50-19/11.10.2019 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената
дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M
№ 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В
публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е
общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена
служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835
в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок
на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение
(, приложено в кориците на делото) №10.02.4835.
След получаването на ЕФ
жалбоподателят обжалва същият,като се ангажират доказателства,че за същото
нарушение е наказано и друго лице,а именно по делото е приобщена копие от АНПр
по ел.фиш серия Г № 0011914,по която е образувано АНД № 155/2020г. по описа на
РС Свиленград с жалбоподател Андриян Д.С. и от която преписка се установява,че
действително за /същият ден ,час ,място и процесен
автомобил и съответно нарушение е ангажирана адм.отговорност
на друго лице./.В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно
от която жалбоподателят има наложени множество АУАН,НП и ЕФ за нарушения на
ЗДвП .
Видно от приетата като доказателство по делото
Заповед с рег
№8121з-172 от 29.02.2016г.на Министъра
на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр
от него по преписката/.
Изложената
фактическа обстановка е
установена от приложените към АНП
писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в
Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените
такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл.
84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните
си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените
доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му.
По
отношение на приложения снимков материал от заснет на 09.12.2019г.. клип с
техническо средство TFR1M съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението
на правните изводи.
На
това място следва единствено да бъде отразено
законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15
от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе
приобщено по делото.
При
така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срокпоради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената
жалба за основателна по следните съображения:
Настоящият съдебен
състав намира ,че издадения електронен фиш не е съобразен с нормативните
изисквания на чл.189,ал.4 от ЗДвП, поради което следва да бъде отменен,като
незаконосъобразен.Съгласно посочената разпоредба данните,които следва да се
съдържат в електронния фиш са териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката и начините за доброволното заплащане.
Що се отнася до правосубектността и
персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се
свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана
териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. Посочването на
дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл.
34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедури по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по
т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите
на чл.
34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по
аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното,
релевантно в случая е че към датата на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ.
несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от извършване на
нарушението, според неговия вид (с основание по КЗ извън изключенията с
предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип,
съгласно правилата на Закона
за измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено
от БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната
проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет- страницата на органа и
видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало
последваща проверка, както се установява от приетите доказателства от АНП.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен
от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да
представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
В настоящия случай
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на ЗДвП, установено с АТСС (радар) на основание издаден
против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.
В
конкретния случай от съдържанието на ЕФ не става ясно и не може да се разбере, какво
нарушение е извършено от жалбоподателя .Липсата на
словесно описание на нарушението ограничава правото на
защита на санкционираното лице, тъй като е лишено от възможността да
разбера какво нарушение се твърди ,че е извършило.
Действително цифром такова е изписано,като
такова по чл.21 ал.1 от ЗДвП,но това по никакъв начин не санира
допуснатото нарушение,тъй като следва да има единство между описателната и
цифровата квалификация на допуснатото нарушение,което безспорно не е налице в
настоящият случай. Липсата й представлява основание за отмяна, тъй като нарушава
правото на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено.
В
случая не може да се установи,дали жалбоподателят е собственик на процесното
МПС,доколкото липсват доказателства касателно
собствеността на МПС,респективно следва да се приеме,че неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателят,тъй като липсва един обективните признаци на
нарушения състав.
Отделно от това , за нарушение по КЗ е ангажирана отговорността на друго
лице, по същото време , на същото място и със същото МПС, което обстоятелство е
абсолютно категорично основание за
отмяна на обжалваният ел.фиш,тъй като следва да се приеме,че не е установено по
безспорен и категоричен начин нарушителя.
Съдът
намира, че е налице несъответствие между нарушението , описано в ЕФ и
фактическият състав на нарушението, за което е предвидено санкциониране посредством
ЕФ.
По тези съображения съдът намира, че
жалбата е основателна и обжалвания ЕФ, като
незаконосъобразен, следва да се отмени.
По разноските:
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 150 лв.
за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и
съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК.
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
От страна на АНО се отправя
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение и
редуцирането му до минимално предвидените в закона размери.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК
за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото.
В този ред на мисли е основателно
искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне
размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба
от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Според чл.
36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл.
18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 100 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в
явяване в едно съдебно заседание, написване на Жалба и представяне на писмени
доказателства и Писмени бележки, т.е. налице е несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права
и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година
на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.
5 от ГПК до размер от 100 лв.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 3450579,
издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182
ал.1 т. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя Е.Д.С. с ЕГН **********
е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 600
лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП като НЕПРАВИЛЕН и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на
МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България
№85 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.С. с ЕГН **********
***, сумата в размер на 100,00лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ