Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1367 / 16.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети април, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №3253 по описа за 2018
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.96 от ЗДАНС.
Жалбоподателят З.И.К.,***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат
М.Д., е оспорил заповед рег.№ БС-145/21.11.2018г. на директора на Териториална
дирекция „Национална сигурност” Бургас (ТДНС) при Държавна агенция „Национална
сигурност” (ДАНС), с която на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание
„порицание” за срок от една година на основание чл.92, ал.1, изр. второ, във
вр. с чл.90, ал.1, т.2 и чл.88, ал.2, т.1, предл. трето, във вр. с т.2 от
Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“(ЗДАНС) и чл.110в, ал.1, т.4
от ППЗДАНС. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна
поради допуснати съществени нарушения на реда за налагане на дисциплинарно
наказание и поради нарушението на материалния закон. Иска обжалваната заповед
да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и с адвокат М.Д.,
поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед
и за присъждане на разноски. Представя писмена защита.
Ответникът директор на ТДНС Бургас, чрез представител по
пълномощие Й.С. – служител с юридическо образование, оспорва жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отхвърляне на оспорването. Счита, че обжалваната
заповед е издадена в съответствие със закона.
ФАКТИ:
На 10.10.2018г., около 14:40ч., жалбоподателят внесъл в
регистратурата на ТДНС Бургас изготвен от него рапорт (л.47-49 от дело
С-1/2019). По повод посещението си в регистратурата жалбоподателят се
поинтересувал за регистрационният номер на докладна записка до председателят на
ДАНС, която депозирал в същия ден в 14:20ч. Деловодителят Р. Иванова го
препратила към Д.А., която към този ден завеждала явната поща. В същия момент А.
влязла в регистратурата, държейки въпросната докладна записка и на въпроса на
жалбоподателя къде е носила незаведен документ, А. отвърнала „където искам и
мога да го нося”. Тогава жалбоподателят К. настоял въпросната докладна записка,
изготвена от него до председателят на ДАНС, да бъде заведена. Служителката на
регистратурата отказала с мотива, че има разпореждане от началника на отдел 04
да завежда други документи, които са спешни. Тогава в регистратурата влязъл Е.В.,
който изпълнявал към този момент началник отдел 04. Жалбоподателят се опитал да
обясни фактите около регистрирането на докладната записка, но Вълков отказал да
го изслуша и настоятелно го поканил да напусне регистратурата.
Съдържанието на рапорта, депозиран в регистратурата в 14:40ч.
няма отношение към процесния спор, а към специфичните професионални задължения
на жалбоподателя и носи гриф „поверително”, за това съдът няма да обсъжда
съдържанието му.
Докладната записка (л.52-55 от дело С-1/2019г.), която
жалбоподателят К. не отрича, че е депозирал в регистратурата в 14:20ч. на същия
ден – 10.10.2018г., към датата на постановяване на настоящото решение не е
класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ (л.45, поради изтичане срока на
класификация). В докладната записка жалбоподателят е сезирал председателят на
ДАНС, тъй като е считал, че директора на ТДНС Бургас Г.Х.проявява лично
пристрастие към него и възпрепятства работата му и професионалното му развитие
в ДАНС, като не го допуска да участва в курс за първоначална професионална
подготовка, а опитите му да напомни на директора на ТДНС Бургас за това, че
следва да бъде изпратен на въпросното обучение, най-малкото поради факта, че тази
професионална подготовка се изисква според длъжностната му характеристика, са
възприети като своеволие и нелоялност. Според изразеното в докладната записка
директора на ТДНС Бургас, в устен разговор му заявил, че К. „се оплакал на
много места” и ако се върнело като „бумеранг от София” ще бъдат взети и други
мерки. Според текста в докладната записка тези мерки не закъснели. Около
седмица след като К. сезирал директора на ТДНС Бургас Г.Христов с проблема си
относно липсата на преминато обучение, началникът на териториалната дирекция
издал устно разпореждане да се осъществи фактическото преместване на К. от
сградата, в която работи, където се помещава ТДНС Бургас, в сградата на в.ф.
48940 – Бургас, която се намира на около 5 км от ТДНС Бургас.
От изложеното в докладната записка става ясно, че това
преместване не води само до битово неудобство за жалбоподателя К., тъй като той
борави с документи, които са с гриф „Строго секретно”, „Секретно” и
„Поверително”. При преместването му в сградата на посоченото военно
формирование следва компютърните конфигурации, сертифицирани от СДЛ за
изготвяне на класифицирани документи и касите за съхранението им, да бъдат
изведени в зоната за сигурност, обособена в сградата на военното формирование.
Тъй като отделът, в който К. работи се помещава в другата сграда – тази на ТДНС
Бургас, за да осъществява служебните си задължения е нужно той ежедневно да
пренася документи за регистрирането им в ТДНС Бургас, след което да ги връща в
зоната за сигурност, обособена в сградата на военното формирование. Това
обективно не е могло да се случи без да се нарушат съответните норми на
Правилника за приложение на ЗЗКИ и задължителните указания за пренасяне на
документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация, чрез куриери –
служители на ОЕ до задължените по ЗЗКИ субекти, които указания са разпоредени
от ДКСИ. В тези задължителни указания (т.4, 4.3.1) е регламентирано, че
куриерите от ОЕ при ДАНС, които могат да пренасят документи и материали,
съдържащи класифицирана информация, трябва да отговарят на определени
изисквания, едно от които е да са преминали функционално обучение за куриери,
да имат положен успешно изпит и издадена от ДКСИ карта. Жалбоподателят К. не е
преминал такова функционално обучение и няма издадена карта за куриер на ОЕ.
По-нататък в докладната записка жалбоподателят твърди факти,
относими към неговото лично кариерно развитие, които счита, че са се
осъществили вследствие тенденциозното субективно отношение на директора на ТДНС
Бургас към него, а не поради наличието на обективни предпоставки.
И.ф.началник отдел 4 при ТДНС Бургас Е.В., системен оператор
отдел 4 при ТДНС Бургас Р.Й., оператор в отдел 4 при ТДНС Доротея А. и началник
отдел 2 при ТДНС Бургас Я.С. в периода от 12 до 15 октомври 2018г. са
депозирали докладни записки до директора на ТДНС Бургас, във връзка със
завеждането на докладната записка, изготвена и депозирана в регистратурата от
жалбоподателя К. на 10.10.2018г., около 14:20ч.
На гърба на докладната записка, изготвена от Я.С. (л.21 от д.
С-1/2019г.) директора на ТДНС Бургас под формата на резолюция е разпоредил
образуването на дисциплинарно производство по чл. 115, ал.2 от ППЗДАНС срещу
ст.агент първа степен З.К..
С писмо рег.№БС-31-3501/01.11.2018г. директора на ТДНС Бургас
е поканил жалбоподателя К. на основание чл. 93, ал.1 от ЗДАНС, в срок до
05.11.2018г. да представи писмено обяснение, като отговори на пет изрично
зададени въпроса, а именно: 1.Запознат ли е със заповед рег.№
БС-188/13.11.2015г. на директора на ТДНС Бургас относно определяне на реда за
работа на регистратурата в ТДНС Бургас; 2. Да опише реда за предаване за
регистриране на документи, изготвени от служители на ТДНС Бургас и получаване
на регистрирани документи от регистратурата в териториалната дирекция; 3.Да
опише подробно по какви причини на 10.10.2018г., около 14:20ч. и около 14:40ч.
е посетил регистратурата, намираща се в стая № 110а на ТДНС Бургас, където е
предал за регистриране изготвени от него документи – докладна записка и рапорт.
Да посочи по какви причини е настоявал служителите от регистратурата незабавно
да регистрират предоставените от него докладна записка и рапорт; 4.В колко
екземпляра е изготвил докладната записка и рапорта, които е представил за
регистриране на 10.10.2018г. Представил ли е екземпляри за изпращане по
електронната поща, или лично пренасяне на документите до адресатите и 5. Да
посочи други обстоятелства и факти, които имат отношение към случая, като към
отговора може да представи и доказателства.
Жалбоподателят К. се е запознал с писмото на същия ден –
01.11.2018г., съгласно отбелязване върху това писмо (л.34 и 35).
В отговор К. е депозирал докладна записка рег.№
БС-31-3741/19.11.2018г. (л. 22-23 от дело С-1/2019). В нея посочил, че макар в
писмото да е заявено, че срещу него има образувано дисциплинарно производство и
изрично да присъства изписана разпоредбата на чл. 93, ал.1 от ЗДАНС,
практически никъде не е посочено времето, мястото, фактите и обстоятелствата,
които според дисциплинарно наказващият орган сочат за наличие на извършено
дисциплинарно нарушение. Не е посочена и законовата разпоредба, която е
нарушил. За това жалбоподателят е заявил, че е в обективна невъзможност да даде
подробно и обстоятелствено пояснение по чл. 93, ал.1 от ЗДАНС. Иска да му бъде
дадена възможност за изслушване и даване на обяснения, както и представяне на
доказателства, след като му бъде конкретно посочено какво нарушение се твърди,
че е извършил. Относно дадения краен срок за представяне на обяснения,
жалбоподателят е посочил, че в периода от 05.11. до 16.11. вкл. е бил в отпуск
по болест.
С резолюция, поставена върху тази докладна записка, директора
на ТДНС Бургас е заявил, че се е запознал с въпросната докладна записка и
счита, че е налице хипотезата на чл. 93, ал.2 от ЗДАНС, в частта и когато
привлечения към дисциплинарна отговорност служител не е дал обяснения по негова
вина.
На 21.11.2018г. директора на ТДНС Бургас издал обжалваната
заповед, с която наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „порицание”
за срок от една година на основание чл.92, ал.1, изр. второ, във вр. с чл.90,
ал.1, т.2 и чл.88, ал.2, т.1, предл. трето, във вр. с т.2 от Закона за Държавна
агенция „Национална сигурност“(ЗДАНС) и чл.110в, ал.1, т.4 от ППЗДАНС за това,
че на 10.10.2018г. нарушил реда за работа в регистратурата, определен в заповед
№БС-188/13.11.2015г. директора на ТДНС Бургас, за това, че лично предал за
регистриране документ, а не чрез прекия си началник. Това деяние е
квалифицирано от дисциплинарно наказващият орган като неизпълнение на заповед
на преките ръководители (чл.88, ал.2,т.1 ЗДАНС), което според органа е сериозен
пропуск в прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност
(чл.110в, ал.1, т.4 от ППЗДАНС).
Заповедта е връчена на жалбоподателя К. на датата на
издаването й – 21.11.2018г. Жалбата сезирала съда е подадена на 04.12.2018г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно
чл. 92, ал.1, предл. 2 в случаите на чл. 90, ал.1, т.1 и т.2 (относно
дисциплинарни наказания забележка и порицание), дисциплинарните наказания могат
да се налагат с мотивирана заповед и от оправомощени от председателя на
агенцията длъжностни лица.
Обжалваната
заповед е издадена от директора на Териториална дирекция „Национална сигурност” – Бургас, който е
оправомощено длъжностно лице по смисъла на горната разпоредба от председателя
на Държавна агенция „Национална сигурност” със заповед рег.
№ЧР-з-93/12.02.2010г. – т.1.3. Обстоятелството, че именно лицето Г.П.Х. заема
длъжността директор на ТДНС – Бургас към датата на издаване на обжалваната
заповед е удостоверено от директора на САД“Човешки ресурси“ при ДАНС(л.21). Тези
факти обосновават извода, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия.
Обжалваният
административен акт е мотивиран – съдържат се фактически и правни основания за
неговото издаване.
Съдът
счита, че дисциплинарнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение по
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.
Съгласно
чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗДАНС, при налагане на дисциплинарното наказание,
дисциплинарнонаказващият орган изслушва привлечения към дисциплинарна отговорност
държавен служител или приема писмените му обяснения и събира доказателства от
значение за случая. Когато органът не изслуша държавния служител или не е приел
писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание без да
разглежда делото по същество, освен ако привлечения към дисциплинарна
отговорност служител не е дал обяснения или не е бил изслушан по негова вина,
както и в случаите на чл. 94, ал.2 от ЗДАНС.
В
случая не са налице предпоставките на последнопосочената норма, тъй като държавният
служител, чиято отговорност е ангажирана, е бил намерен на адреса си и
производството не се е провеждало в неговото отсъствие.
Целта
на изслушването, което всеки дисциплинарнонаказващ орган е длъжен на осигури в
хода на дицсиплинарното производство е да се даде възможност на лицето, чиято
отговорност ще се ангажира, да реализира своето право на защита, като опише (в
случай, че желае) каква е неговата позиция във връзка със случая, предмет на
дисциплинарно производство, да изложи подробно възраженията си и да представи
доказателства, както и да посочи доказателства, които органът да събере. Това е
така, защото в дисциплинарното производство, както и във всяко друго
производство, което води до налагане до някакво наказание, следва да се
установят всички релевантни факти, които имат отношение към разглеждания случай
и въз основа на тях обективно и безпристрастно дисциплинарно наказващият орган
да прецени дали привлеченият към отговорност служител действително е извършил
дисциплинарно нарушение и дали това нарушение е извършено виновно, а служителят
да получи реална възможност да се защити.
В
конкретния случай дисциплинарнонаказващия орган, който е директора на ТДНС
Бургас е връчил на жалбоподателя К. писмо рег.№ БС-31-3501/01.11.2018г., където
единствено е заявил, че срещу К. има образувано дисциплинарно производство. С
писмото, макар да е записано, че К. следва да даде писмено обяснение, никъде не
е посочено във връзка с кой случай следва да е това обяснение. Напротив,
наказващият орган е формулирал пет конкретни въпроса към К., въпреки, че той не
е свидетел. Въпросите имат за цел да извлекат „самопризнания” относно факти,
които могат да се установят с писмени доказателства. Отделно от това някои
въпроси, като например „По какви причини на 10.10.2018г., около 14:20ч. и
14:40ч. е посетил регистратурата?”, не са релевантни тъй като от значение за
установяване на нарушението е дали К., посещавайки регистратурата е извършил
действие, представляващо неизпълнение на заповед на председателя на агенцията,
неговите заместници, административния секретар на агенцията или на преките
ръководители. Същевременно този въпрос е и нелогичен, тъй като съдържа отговора
– „3.Опишете подробно по какви причини на 10.10.2018г. около 14:20ч. и около
14:40ч. сте посетил регистратурата, находяща се в стая №110а в ТДНС Бургас,
където сте предал за регистриране изготвени от вас съответно докладна записка и
рапорт”. Задаващият въпроса сам си е отговорил какви са причините за
посещението на регистратурата.
В
писмото се настоява да бъде отговорено и на въпрос „По какви причини К. е
настоявал служителите от регистратурата незабавно да регистрират докладната
записка и рапорта”, а този въпрос също е неотносим, тъй като разпореденото със заповед №БС-188/13.11.2015г. директора на ТДНС Бургас
касае само въпроса кой може лично да депозира документи в регистратурата.
По
начина, по който са формулирани въпросите не може да се извлече съждение в
какво дисциплинарно нарушение е обвинен К., че е извършил, за да даде той
адекватни обяснения и евентуално да посочи и представи доказателства, каквато е
преследваната от закона цел на тази процедура. Ако обясненията не бъдат
поискани надлежно, като в искането ясно се посочи за какво нарушение се
изискват тези обяснения, не може да се приеме, че обяснения по реда на чл. 93
от ЗДАНС са поискани за да се спази предоставената от закона възможност на
привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да се защити ефективно.
Писмените обяснения следва да бъдат в свободен текст, а не под формата на
интервю, режисирано от дисциплинарнонаказващият орган посредством конкретно
формулирани въпроси, които са едностранчиви и не изясняват цялостно случая.
Например няма въпрос за съдържанието на депозираната от К. докладна записка,
където всъщност е заключен отговора на въпроса, защо сам е занесъл този
документ за регистриране. На последно място следва да се посочи, че
формулираните от дисциплинарно наказващият орган въпроси в цитираното по-горе
писмо целят едностранчиво да получат мнението на привлеченото към отговорност
лице, без да се изясняват пълно и всеобхватно всички релевантни факти и без да
става ясно за какво нарушение ще бъде наказан жалбоподателя.
От
докладна записка съставена от К. с рег.№ БС-31-3741/19.11.2018г. се установява,
че той действително не е разбрал за кой случай следва да дава обяснения. В нея
изрично е заявил, че „до настоящия момент не ми е сведено мястото, времето и
обстоятелствата, при които съм извършил нарушението, доказателствата, въз
основа на които е установено разпоредбите, които съм нарушил”. За това
жалбоподателят е посочил в тази докладна записка, че му е обективно невъзможно
да даде подробни обяснения и иска да му бъде дадена възможност да бъде изслушан
или да даде обяснения след като наказващият орган индивидуализира случая,
заради който е образувано дисциплинарното производство.
По
тези причини изводът, направен от директора на ТДНС Бургас (л.23 от дело
С-1/19), че е налице хипотезата на чл. 93, ал.2 от ЗДАНС, в частта й, когато
привлеченият от дисциплинарна отговорност служител не е дал обяснения по негова
вина е неправилен и необоснован. В случая липсват надлежно поискани обяснения
от страна на дисциплинарно наказващият орган. Само на това основание
обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
В
допълнение към процесуалното нарушение в процесния случай съдът счита, че
извършеното от К. действие, изразяващо се в това да предаде лично за
регистриране на 10.10.2018г. два документа, съответно в 14:20 и в 14:40 ч., в
регистратурата, не съставлява такова съществено нарушение на заповед №БС-188/13.11.2015г. директора на ТДНС Бургас,
защото разпоредбата на чл.110в, ал.1, т.4 от ППЗДАНС изисква за да бъде
наложено дисциплинарно наказание „порицание” да са налице сериозни пропуски в
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. От една страна
еднократното неизпълнение на задължението да регистрира документа чрез прекия
си началник не съответства смислово на визираните в нормата сериозни пропуски.
От друга страна от показанията на свидетеля Й.В. се установи, че в практиката
често се случва служител „сам да входира документа в регистратурата“ (л.53
гръб), което е индиция, че действието на К. не е изолиран случай, а по-скоро
обичай в практиката. А освен това преместването на К., за което той пише в
процесната докладна записка от сградата,
където се помещава ТДНС Бургас, в сградата на в.ф. 48940 – Бургас, която се
намира на около 5 км. от ТДНС Бургас, по нареждане именно на директора
на ТДНС, би го поставило в условия, налагащи ежедневно да нарушава заповед №БС-188/13.11.2015г. при регистрирането на документи.
На
последно място налагането на наказание на жалбоподателя за това, че сам е
оставил в регистратурата именно докладната записка до председателя на ДАНС, в
която се оплаква от субективно и тенденциозно отношение на директора на ТДНС
към него прави конкретния дисциплинарно наказващ орган пристрастен, а
„намирането“ на сериозни пропуски (чл.110в, ал.1, т.4 от ППЗДАНС) в еднократно
и несъществено нарушение на вътрешна заповед, с което не се застрашават никакви
обществени блага, говори за проявен реваншизъм, което подкрея извода за
пристраствост на органа наложил наказанието.
Мотивиран
от изложеното съдът счита, че обжалваната заповед следва да бъде отменена ката
незаконосъобразна поради нарушаване на процесурата за налагане на дисциплинарни
наказания и поради противоречието й с материалния закон.
На
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед рег.№ БС-145/21.11.2018г. на директора на Териториална
дирекция „Национална сигурност” Бургас при Държавна агенция „Национална
сигурност”, с която на З.И.К. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за
срок от една година на основание чл.92, ал.1, изр. второ, във вр. с чл.90,
ал.1, т.2 и чл.88, ал.2, т.1, предл. трето, във вр. с т.2 от Закона за Държавна
агенция „Национална сигурност“ и чл.110в, ал.1, т.4 от Правилника за приложение
на ЗДАНС
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: