Р
Е Ш Е
Н И Е
№344 18.10.2023
год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и трета год. в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
М. РУСЕВ
при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Петко
Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КА дело №375 по описа за
2023 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.9 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.285, ал.1, изр. второ от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС, ДВ
бр.100/2019г., в сила от 01.01.2020г./.
Образувано е по касационни жалби от М.Д.И. *** и от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София против Решение №9 от 13.01.2023
год., постановено по адм. дело №317/2022 год. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
С касационната жалба, подадена от М.Д.И., чрез
процесуалния му представител адв. В.С. е оспорено Решение №9 от 13.01.2023
год., постановено по адм. дело №317/2022 год. по описа на Административен съд –
Стара Загора, в частта, в която е отхвърлен иска на касатора против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за заплащане на основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС на сумата над 3 800.00 лева до претендирания размер от
45 000.00 лв. Претендираната сума представлява обезщетение за неимуществени
вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата
администрация, за периода 02.09.2019 год. – 12.05.2022 год. и представляваща
неимуществени вреди, претърпени от И.. В жалбата се сочи, че решението е
неправилно, тъй като твърденията му са били доказани от събраните писмени и
гласни доказателства. Факта, че се пръскало редовно против дървеници и гризачи
доказвало, че тях постоянно ги има. Условията в ареста и Затвора са ноторни от
докладите на омбудсмана и от практиката на Административен съд Стара Загора,
както и от практиката на ЕСПЧ. Многократно био доказвано какви са условията
пред Административен съд Пловдив и пред ЕСПЧ, какви били условията в ареста и в
Затвора Пловдив. Моли при определянето на нетната площ да се ръководи съда от
пилотното решение „Нешков и други срещу България“, а при преценка на размера на
обезщетението от актуалната практика на ЕСПЧ.
В съдебно заседание касатора не се явява лично.
Ответника по касационната жалба ГД „Изпълнение на
наказанията“, чрез процесуалният си представител юриск. С.П. – с., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. В представеният писмен
отговор на касационната жалба твърди че решението е в съответствие с приложимия
материален закон и с практиката на ЕСПЧ, като в този смисъл са решението по делото Червенков срещу България, Йоргов
срещу България, Йовчев срещу България“. Моли съда да остави в сила решението в
тази му част.
С касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, е оспорено Решение №9 от 13.01.2023 год., постановено по адм.
дело №317/2022 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта, в
която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да
заплати на М.Д.И. на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС обезщетение в размер на 3
800.00 лева вследствие на лошите битови условия при изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за периода 24.01.2018 год. до 01.09.2019 год. Излага
доводи, че разпоредбата на чл.3 от Конвенцията е тълкувана от ЕСПЧ, като е
възприето, че задължението на държавата е да се увери, че всеки затворник е
задържан в условия, при които се гарантира зачитането на човешкото достойнство,
че условията на изпълнение на мярката не подлагат заинтересованото лице на
опасност или изпитание, които да надвишават присъщото ниво на страдание по
време на престоя в ареста и че практическите изисквания на мярката лишаване от
свобода, здравето и благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен
начин, по-конкретно прилагането на изискуемите медицински грижи. Безспорно е че
съдът следва да прецени кумулативното въздействие върху лицето на условията,
при които изтърпява наказанието. В конкретния случай, М.И. е в затворническото
общежитие за процесния период, в което условията са по свободни от тези в
Затвора и ареста. Излага доводи, че не е доказано от страна на И. някаква
изключителна степен на интензитет и въздействие върху неговата психика или
и/или физическо здраве на тези неблагоприятни условия. Въз основа на подробно
изложени аргументи в тази насока, моли съдът да отмени решението в осъдителната
му част. В съдебно заседание, юриск. Петрова поддържа подадената касационна
жалба и твърди, че предявените вреди са за два периода, като първият включва
периода от 11.01.2018 год. до 13.03.2018 год. и касае условията в Затвора Стара
Загора. Вторият исков периода е от 13.03.2018 год. до 12.05.2022 год. – датата
на завеждане на исковата молба и касае условията в Затвора Стара Загора. Видно
от осъдителната част, ГДИН е осъден да заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от условията в ЗО Черна гора за двата периода, като за
първия обаче лицето не е претендирало такива вреди от това място за изтърпяване
на наказанието, поради което и съдът не може да се отклонява от предмета на
делото, заявен от ищеца. Развива
аргументи също така за наличие на несправедливост при определяне на размера на
обезщетението.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните
жалби и моли съда да остави изцяло в сила решението на АС – Стара Загора.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя доводи и становищата на
страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в законово установения
срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и са
процесуално допустими.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Производството пред Административен съд – Стара Загора се
е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК, вр.
чл.285, ал.1, вр. чл.284, ал.1 от ЗИНЗС по исковата молба на М.Д.И.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 45 000.00
лева от лошите условия при които е изтърпявал наказанието си лишаване от
свобода, като през исковия период е пребивавал в ЗОЗТ Троян, Затвора Стара
Загора, ЗООТ Стара Загора, ЗОЗТ Черна гора и Верея, както и от не оказана
ефективна медицинска помощ. След анализ на събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът е приел, че искът е основателен за периода от
24.01.2018 год. до 01.09.2019 год., когато ищеца е пребивавал в ЗОЗТ Черна
гора, когато не му е била осигурена минимална жилищна площ от 4 кв.м., както и
че не е имал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, поради което е
присъдил и обезщетение в размер на 3 800.00 лв. В останалата си част, е
приел, че искът е неоснователен и недоказан. За периода от 11.01.2018 год. до
23.01.2018 год., М.И. е пребивавал в ЗОЗТ Троян към Затвора Ловеч, но не е
установено по делото наличието на лоши условия за изтърпяване на наказанието на
това място, а за останалия исков период от 02.09.2019 год. до 12.05.2022 год. е
прието, че условията за изтърпяване на наказанието са добри и не предполагат
обезщетение.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
По отношение касационната жалба на М.Д.И.:
Неоснователно се твърди, че твърденията му са се доказали
от събраните писмени и гласни доказателства. Първоинстанционния съд е направил
подробен анализ, както на събраните по делото писмени доказателства, така и на
показанията на свидетеля К. и е извел правилни изводи относно установените по
делото релевантни факти за предявената искова претенция. Неправилно се твърди,
че условията в Затвора и ареста са ноторни от докладите на омбудсмана и от
практиката на Административен съд Стара Загора. Тези доклади не са приобщени
като доказателства по делото и не могат да послужат като основание за
присъждане на обезщетение. Нещо повече, нямаме и доказателство искане за
прилагането им по делото от страна на М.И. и адв. С., поради което и липсата на
активни процесуални действия от тяхна страна, не представлява касационно
основание за отмяна или изменение на обжалваното решение. Не следва да се
коментира и твърдението, че многократно било доказвано и пред Административен
съд Пловдив и пред ЕСПЧ, какви са условията в ареста и в Затвора Пловдив, тъй
като същите са ирелевантни за настоящето дело. М.И. не е пребивавал през
исковия период нито в ареста Пловдив, нито в Затвора Пловдив. Не следва да се
обсъждат и останалите касационни оплаквания, поради тяхната голословност. Не е
посочено, кои от възприети от Административен съд Стара Загора са неверни и на
кои от събраните по делото доказателства /гласни или писмени/ противоречат.
Твърдените условия на изтърпяването на наказанието от страна на М.И. не се
подкрепят от доказателствения материал по делото. Ето защо подадената
касационна жалба от страна на М.И. е неоснователна.
По отношение на касационната жалба на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София.
Основни оплаквания са основно относно размера на
присъденото обезщетение, което според касационната жалба е несправедливо.
Безспорно е, че условията на изтърпяване на наказанието следва да се преценят
кумулативно. В конкретния случай съдът е приел, че за процесния период са
налице три нарушения на изтърпяването на наказанието – не осигуряването на
минимална жилищна площ, както и не осигуряването на санитарен възел и достъп до
постоянно течаща вода. По отношение на останалите условия – липса на
проветрение, естествена светлина, условия за физическа активност, престой на
открито и т.н., съдът е приел, че не е налице нарушение. Отчитайки всичко това
и имайки предвид период на изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода при лоши условия – около година и осем
месеца, е присъдил обезщетение в посочения размер. Настоящи съдебен състав
намира, че размера е определен по справедливост и при отчитането на всички
обстоятелства по делото. Що се отнася до изложеното в съдебно заседание, че
първоинстанционния съд се е произнесъл извън това с което е бил сезиран, съдът
намира, че оплакването е неоснователно. Имайки в предвид предявената искова
молба, както и уточненията към нея, се установява, че М.И. се оплаква от
условията на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като единствено в
молбата от 03.06.2022 год. е направил разграничение на претендираните вреди, в
зависимост от мястото където е изтърпявал наказанието си. С тази молба
претендира вреди за периода от 11.01.2018 год. до 13.03.2018 год. когато е бил
в Затвора Стара Загора и след тази дата, когато е бил в затвора Черна гора. в
размер на 45 000.00 лв. Видно от представената докладна записка от
27.06.2022 год. от Ж.Ж. – инспектор „СДВР“ – втора група при ЗОЗТ“Черна гора“,
за периода от 24.01.2018 год. до 19.09.2019 год., И. е пребивавал в ЗОЗТ „Черна
гора“. Именно за този период е присъдено обезщетението, като съдът е имал в
предвид установените и доказани по делото условия, при които е изтърпявал
наказанието си лишаване от свобода ищеца. Несъмнено е, че за този период ищеца
е сезирал съдът, претендира обезщетение от лошите условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, като ответник е ГДИН. В този смисъл съдът не се е произнесъл извън
рамките в които е сезиран, а решението е постановено въз основа на събраните в
хода на производството доказателства и в съответствие с приложимия материален
закон.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че подадените
касационни жалба са неоснователни, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, тричленен състав на Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9/13.01.2023 год., постановено по административно
дело №317 по описа за 2022 год. на Административен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.