О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …............./15.10.2019г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в
закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
като разгледа гр. д. № 10502 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 15, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЕТ „Б.А.Д.“,
срещу „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ” АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
неподведомственост на спора на държавния съд, предвид арбитражно споразумение
между страните, обективирано в заявения с №№ 3645406/04.03.2015г.,
**********/15.04.2019г. за продажба на електрическа енергия и Констативен
протокол № 19135092/16.04.2019г. за извършена проверка на клиент за обект, с
което Ерджан Дурал от името на ищеца ЕТ „Б.А.Д.“ е
заявил желание за снабдяване на процесния обект,
представляващ хлебопекарна, находящ се в с. Брадвари,
община Силистра, с електрическа енергия за небитови нужди.
На основание чл. 8, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК на ищеца
е предоставена възможност да изрази становище по направеното от ответника
възражение за неподведомственост на спора.
В указания срок е постъпила молба от ищеца, чрез процесуалния му
представител – адв. Трифон Станев. Поддържа становище
за неоснователност на възражението. Твърди, че националното законодателство не
е допускало и не допуска арбитражна клауза в отношенията между
електроенергийните дружества и техните потребители/клиенти. Счита, че
компетентен да разгледа правния спор е Районен съд – Варна.
Съдът намира, че възражението за неподведомственост на спора е направено в
срока по чл. 8, ал. 2 ЗМТА вр. чл. 131 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
С договора за арбитраж страните по него се съгласяват, че всички или някои
от споровете, които са възникнали или могат да възникнат от конкретно
правоотношение подлежат на разглеждане от арбитраж /институционален или ad hoc/. За да породи действие арбитражното споразумение, следва същото да отговаря на изискванията за
валидност на договорите, както и спорът да е арбитрируем.
Доколкото представлява договор, арбитражното споразумение /по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК/,
подлежи на свой ред на тълкуване съобразно правилата на чл.
20 ЗЗД за тълкуване на договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор
могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако се касае за
спор, по който една от страните е потребител по смисъла на пар.
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
По смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
„потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
В настоящия случай, видно от приложените към отговора на исковата молба
искания/заявления №№ 3645406/04.03.2015г., **********/15.04.2019г. и
Констативен протокол № 19135092/16.04.2019г., ищецът ЕТ „Б.А.Д.““,
представлявано от Ерджан Дурал, е поискал неговия
обект, а именно – хлебопекарна, находящ се в с.
Брадвари, община Силистра, да бъде снабден с ел. енергия за небитови нужди. В
този смисъл неоснователно е възражението на процесуалния представител на ищеца,
че националното законодателство не допуска арбитражна клауза в отношенията
между електроенергийните дружества и техните потребители. Това е така, само при
положение, че ищецът ползваше потребената от него ел.
енергия в качеството си на „потребител“ по смисъла на пар.
13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В случая обаче ищецът няма това качество, доколкото
имотът и потребяваната в него ел. енергия се полза
именно с търговска цел /за небитови нужди/.
В процесните заявления и
констативен протокол са уговорени арбитражни клаузи в следния смисъл: „Всички спорове, възникнали в отношенията между страните
се отнасят за решаване пред Арбитражен съд – гр. Варна при Сдружение „ППМ“,
съобразно неговия правилник“. Заявлението и констативния протокол, с така
уговорените арбитражни споразумения, са лично подписани от представителя на
ищеца, съответно е прието от служител на ответното дружество „Е.П.“ АД.
Арбитражът е разрешаване на спор от трето лице, овластено
от страните по спора с това правомощие. В разглеждания случай съответният
арбитражен съд е ясно и конкретно индивидуализиран.
По изложените съображения съдът приема, че направеното от
ответното дружество възражение за неподведомственост на спора е основателно.
Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл.
15, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 10502/2019г. по описа на Варненски районен съд,
19 състав, поради неподведомственост на спора, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му
страните с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: