№ 728
гр. Пазарджик, 25.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103806 по описа за 2021 година
В исковата си молба срещу „**“ЕАД с ЕИК * със седалище и адрес на управление град
С* ищецът м х с. с ЕГН ********** от град **, чрез пълномощника си адв.С.М. твърди, че
на * от „Банка ДСК“ЕАД срещу нея е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК , въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№620/2011г по
описа на РС-Пазарджик и са издадени заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист за следните суми: 5893.73 евро – главница по договор за кредит за
текущо потребление от 29.04.2007г, 641.88евро лихва за забава от 20.06.2010г до
15.02.2011г законна лихва от * , и съдебни разноски . Въз основа на издадените заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
№206 от 2011г по описа на ЧСИ Ангел а с район на действие Окръжен съд Пловдив. Твърди
се, че в производството по изпълнителното дело е предприето едно единствено действие по
принудително изпълнение от 11.04.2011г. , изразяващо се в запор на трудово
възнаграждение. Въз основа на наложения запор удръжки то работодател не са правени. На
15.07.2014г. е подадена молба от ответното дружество за конституирането му като взискател
като приобретател на вземанията на “Банка ДСК“ЕАД. С молбата за конституиране не са
направени искания за извършване на действия по принудително изпълнение , поради което и
поради бездействие на взискателя на 11.04.2013г е настъпило прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди, че вземането в размер
на 5 893.73евро главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.04.2007г е
погасено по давност с изтичане на петгодишен давностен срок, започнал да тече на
11.04.2011г. и е изтекъл на 11.04.2016г.Началото на погасителния срок се свързва с
последното надлежно извършено изпълнително действие по изпълнително дело №206 от
1
2011г по описа на ЧСИ Ангелков-запор на трудово възнаграждение от 11.04.2011г. Дори да
се приеме, че погасителната давност е започнала да тече от прекратяване на основание
чл.433, ал.1т.8 от ГПК на изпълнително дело №206/2011г по описа на ЧСИ а, то
погасителната давност е изтекла на 11.04.2018г. Въпреки горното след справка в регистъра
на длъжниците към Камарата на ЧСИ е видно, че изпълнително дело №206/2011г по описа
на ЧСИ а е висящо, от което произтича правния интерес на ищцата от предявяване на
настоящия отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК. Твърди се, че през 2021 г.
ищцата е получила обаждане от представител на ответника за заплащане на сумата , предмет
на изпълнение по посоченото изпълнително дело, като задължението и е въведено в
Централния кредитен регистър към БНБ. Моли се съда да постанови решение, с което да се
признае за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от 5893.73
евро главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.04.2007г., съгласно издаден
по ч.гр.д.№620/2011г по описа на РС-Пазарджик изпълнителен лист и изпълнително дело
№206/2011г по описа на ЧСИ а с район на действие ОС-Пловдив Претендират се сторените
по делото разноски. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се
признава иска, но се прави искане на основание чл.78, ал.2 от ГПК разноските да се
възложат на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Постъпила писмена
молба, с която предвид признанието на иска от страна на ответника, се моли да бъде
приключено съдебното дирене и да се постанови решение при условията на признание на
иск. Претендират се разноски. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от
ГПК, тъй като ответникът макар да не е поддържал висящността на изпълнителното
производство , не е поискал неговото прекратяване с молба до съдебния изпълнител до
датата на предявяване на исковата молба.От своя страна съдебният изпълнител не е
констатирал и перемиране на последното по право, поради което макар и със своето
извънпроцесуално поведение ответникът да не е искал предприемане на изпълнителни
действия, предявяването на иска по чл.439 от ГПК е би единственият възможен ред за
защита на длъжника с оглед прилагане на разпоредбата на чл.433, ал.1,т.7 от ГПК и
прекратяване на изпълнителното производство по делото.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си поддържа направеното с
писмения отговор признание на иска, както и доводите си за недължимост на разноски на
ищеца за настоящото производство.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
твърдения, становищата на страните, пристъпи към произнасяне при хипотезата на чл.237,
ал.1 от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за
недължимост на суми по изпълнителен лист поради наличие на новонастъпило
обстоятелство / след влизане в сила на съдебното решение/ , а именно погасяване на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
2
Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иск. В този случай
съдът постановява решението си като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иск.
Съдът намира, че в настоящият случай е налице хипотезата на чл.237, ал.1 от ГПК.
Представените с исковата молба писмени доказателства обосновават извода, че предявените
искове са основателни. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.2 от ГПК , тъй като
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, а от друга страна е такова, с
което страната може да се разпорежда.
С оглед направено признание на иска, съдът намира,че предявеният иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен като следва
да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от
5 893.73 евро – главница по договор за кредит за текущо потребление от 29.04.2007г., за
която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№620/2011г по описа на РС-Пазарджик и
е образувано изпълнително дело №206/2011г по описа на ЧСИ Ангел а , рег.№826, с район
на действие Окръжен съд-Пловдив.
По изложените съображения съдът постановява настоящото решение при признание
на иска , като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не излага мотиви за това.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 от
ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за приложимостта в настоящия случай на
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, според която норма ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска , разноските се възлагат върху ищеца
като двете предпоставки на визираната правна норма следва да са налични кумулативно.
Приложимостта на тази процесуална норма ответникът обосновава с довода, че не е
предприел каквито и да било действия по принудително изпълнение по отношение на
ищцата след погасяване по давност на вземането спрямо него, включително не е образувал
ново изпълнително дело след прекратяване на изпълнително дело №206/2011г поради
перемпция. Счита, че извънсъдебната покана или съобщение на кредитора до длъжника да
плати, включително предложението за доброволно уреждане на взаимоотношенията между
страните по правоотношението , не е повод само по себе си за предявяване на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски за ответника-кредитор, ако
не налице признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Тук е
момента да се посочи, че възражение за изтекла погасителна давност не може да се направи
извън исковия процес. Ето защо ищецът е предявил настоящия отрицателен установителен
иск като единствен възможен ред за защита с оглед прилагане на разпоредбата на чл.433,
ал.1,т.7 от ГПК .В настоящия случай е налично единствено признанието на иска, поради
което е неприложима процесуалната норма на чл.78, ал.2 от ГПК. Ето защо в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в общ размер от 1362 лв./ от които 462
3
лв. държавна такса и 900лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 от ГПК по отношение на
„**“ЕАД с ЕИК * със седалище и адрес на управление град С*, че м х с. с ЕГН **********
от град ** не дължи сумата от 5 893.73 евро 5 893.73 евро – главница по договор за кредит за
текущо потребление от 29.04.2007г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№620/2011г по описа на РС-Пазарджик и е образувано изпълнително дело №206/2011г по
описа на ЧСИ Ангел а , рег.№826, с район на действие Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА „**“ЕАД с ЕИК * със седалище и адрес на управление град С* да
заплати на м х с. с ЕГН ********** от град ** сумата от 1 362 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4