Решение по дело №142/2020 на Окръжен съд - Ловеч

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

            

                                                       №……

 

                                          Гр.Ловеч, ..……..2020 г.

 

                                  В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА                                                                      

                                                                       ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Галина Аврамова като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д. № 142 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

              Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 493/25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 712/2019 г., Троянският районен съд е признал на основание чл. 108 от ЗС за установено по отношение на Д.Д.С., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че В.Д.С. ЕГН **********, адрес: *** е собственик на 1/3 идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 62 кв. м. в гр. А., кв. „О.”, представляваща имот с идентификатор 52218.546.349.1 по действащата КККР на гр. А., като е осъдил Д.Д.С. и С.А.С. да предадат владението на описания имот на В.Д.С. и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК отменил нотариален акт № 8, т. ІІІ, н. д. № 322/2018 г. на Нотариус Борис Кожухаров, рег. № 337 в НК до размера на 1/3 идеална част. Със същото решение ТРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от В.Д.С. с горните данни иск с правно основание чл. 42 от ЗН.

     С първоинстанционното решение  Д.Д.С. и С.А.С. са осъдени да заплатят на В.Д.С. сумата 1 366,67 лв. съдебно - деловодни разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковата претенция, а В.Д.С. е осъдена да заплати на Д.Д.С. сумата 333,33 лв. съдебно - деловодни разноски по делото, съразмерно с отхвърлената  част от исковата претенция.

Срещу решението на РС - Троян в частта, с която е уважен предявения иск за собственост на 1/3 ид.ч. от имота на осн. чл.108 от ЗС и отменен нотариалния акт на ответниците до размера на 1/3 ид.ч. и същите са осъдени да заплатят на ищцата 1366.67 лв. разноски по делото, е подадена въззивна жалба от Д.Д.С. и С.А.С. чрез пълномощника адв.В.А..  Считат, че в обжалваните части решението на ТРС е необосновано и незаконосъобразно. Излагат, че районният съд е отхвърлил иска с основание чл.42 от ЗН за прогласяване нищожност на завещанието и затова в останалите части решението е следвало да бъде съобразено с този правен извод.

На следващо място правят възражение, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите относно установено владение върху имота в гр.А. с оглед тяхната обективност и заинтересованост. Твърди, че ТРС е приел, че имотът е наследствен, като е следвало да установи какви са наследствените права на А.С. от нейния баща В.М.. Ищцата претендира права от майка си А.С. и не може да има повече права от нея.

Молят съда да отмени решението на ТРС в обжалваните части, като отхвърли изцяло иска за собственост и иска по чл.537, ал.2 от ГПК, или алтернативно да отхвърли иска за частта над 1/4 ид.ч., като им присъди направените по делото разноски за двете инстанции с оглед изхода на процеса.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.Д.С. чрез пълномощника адв.Д.П., в който моли същата да бъде оставена без уважение. Изтъква, че ответникът не претендира право на собственост на основание завещанието, то му е дало основание да започне да владее за себе си. На следващо място посочва, че до смъртта на майка си Д.С. никога не е претендирал, че владее имота само за себе си. Това владение и намерение той афишира едва през м.май 2018 г. В подкрепа на това твърдение прави анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства.Моли да й се присъдят направените за настоящата инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивниците редовно призовани се явяват лично. Чрез процесуалния си представител адв.А. изразява становище, че поддържат подадената жалба на изложените в нея основания и молят съда да я уважи, като им се присъдят направените разноски за двете инстанции. Подробно съображенията си излагат в представената писмена защита.

     Въззиваемата редовно призована се явява лично в съдебно заседание и чрез упълномощения адв.П. оспорва въззивната жалба и моли съда да я отхвърли. Подробно съображенията си излага в представената писмена защита.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                 Жалбата е подадена процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 Производството по гр.д. № 712/2018 г. по описа на РС Троян е образувано по постъпила искова молба от В.Д.С. срещу Д.Д.С. и С.А.С.. В нея ищцата излага, че ответника Д.Д. е неин брат, а втората ответница С.С. е негова съпруга. Твърди, че недвижим имот, находящ се в гр. А., кв. „О.”, представляващ жилищна сграда /вила/ с идентификатор 52218.546.349.1, е техен наследствен от баба им Ц.В.М., починала през 2006 г. и дядо им В.А. М.. След нейната смърт имота е наследен от тяхната майка А.С., починала през 2018 г. Нейни наследници са ищцата, първия ответник и техния баща Д.С., като тримата притежават равни права от имота – по 1/3 ид. част. Изтъква, че  имотът се ползвал от всички членове на семейството, като ответникът никога не е претендирал, че е негов собственик. Тя и семейството й ходили поне веднъж годишно, но през последните 2-3 години не са ходили в имота.   След смъртта на майка им, ответникът Д.С. й казал, че тя искала да му прехвърли имота, като показал пълномощно от 2017 г. Твърди, че на 04.05.2018 г. отишла до имота, но ключалката била сменена. Въпреки обещанията, брат й не и дал ключ, което я принудило да му отправи нотариална покана. Излага, че от отговора на поканата разбрала, че той обявил през 2018 г. саморъчно завещание от баба им от 2004 г., с което тя му е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество към момента на смъртта си.

На следващо място твърди, че брат й не може да стане собственик на основание завещание, тъй като баба им Ц.В.М. не била в състояние да разбира свойството и значението на действията си, поради което майка им обмисляла поставянето й под пълно запрещение. Счита, че завещанието не отговаря на изискванията на закона, не е ясно кога е съставено и има поправи на датата. Същият е продавал наследствени имоти от баба им като пълномощник на майка им през 2017 г., което е доказателство, че баба им не е искала да го направи наследник.

На следващо място изтъква, че ответниците не са могли да станат собственици на основание придобивна давност, тъй като не са владели имота непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10 години. Твърди, че след смъртта на баба им всички наследници са ползвали имота със съзнанието че е на тяхната майка, както и земеделските земи.

На последно място посочва, че е нарушена разпоредбата на чл.27 от ЗН и ответниците не могат да станат собственици на процесния имот по силата на завещанието, тъй като е нарушена запазената част на тяхната майка.

Моли съда да постанови решение, с което признае ищцата за собственик по наследство на 1/3 ид. част от процесния имот, както и съответно да отмени издадения нот. акт до размера на нейните права и да обяви саморъчно завещание от 21.07.2004 г. на Ц.В.М. за нищожно.

 В срока по чл.131 от ГПК ответниците Д.С. и С.С. не са представили писмен отговор. В първото по делото заседание чрез пълномощника си адв.А. оспорват изцяло исковите претенции.

От приложените писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели: В.Б.С., М.Н.А., В.Ц.Б., П.Й.П.,П.Х.П.и В. Н.В., Д.Д.С. и Ц.Д.Б.и заключението на съдебно-графологическа експертиза, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложените по делото удостоверения за наследници № АО - У -1024/18.04.1994 г. на Община – гр.Л.и № АО – У – 190/01.06.2018 г. на Община – гр.Л.се установява, че ищцата В.С. и първия ответник Д.С. са брат и сестра и  наследници по закон на  майка си А.В.С., починала на 11.03.2018 г. От своя страна А.В.С. е единствен наследник на своите родители Ц.В.М., починала на 28.11.2006 г. и В.А. М., починал на 19.09.1992 г. Между страните не е спорен факта, че ответницата С.А.С. е съпруга на първия ответник Д.Д.С..

От представените удостоверение №  1327/28.07.1997 г. на Община – А. и разрешение на строеж № 108/20.05.1969 г. е видно, че вилната сграда, намираща се в парцел ІІІ-121 кв.58 по плана на гр.А., кв.О. е построена по одобрен архитектурен проект № 595/17.06.1970 г. и строително разрешение № 108/20.05.1969 г., издадено на името на дядото на страните В.А. М.. Същата е двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застр. площ 62 кв. м, представляваща имот с идентификатор 52218.546.349.1 по действащата КККР на гр. А., която сграда е построена върху имот – общинска собственост с идентификатор 52218.546.349.

От ищцата е представено саморъчно завещание от 21.07.2004 г., с което Ц.В.М. е завещала на своя внук Д.С. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава. Завещанието е обявено с протокол от 23.04.2018 г. пред Нотариус Христо Кулев с район на действие РС – гр. Левски.

На 26.05.1998 г. родителите на страните А.В.С. и Д.Д.С. са депозирали молба вх. № 556 до РП – гр. Л.за настаняването на Ц.М.а на принудително лечение по чл. 36 от ЗНЗ. С писмо от 18.08.1998 г. ръководителят на Катедра „Психиатрия” към МУ – гр. Плевен е информирал РП – гр. Левски, че след прегледа на Ц.В.М. не е установено същата да страда от психично заболяване, което да налага настаняването й за лечение в психиатрично заведение. Отбелязано е, че влошените отношения със семейството на дъщеря й са на битова основа, което не налага лечение по чл.36 от ЗНЗ.

От приетото като доказателство писмо изх. № 284/18.02.2019 г. на МБАЛ „Д-р Д.Павлович”ЕООД –гр.Свищов се установява, че в периода 14.08. – 29.08.1995 г. Ц.В.М. е лежала в „Неврологично отделение”, но тъй като част от медицинската документация е унищожена, не е открита историята на заболяването, където са отразени извършените изследвания и епикриза.

С нотариално заверено пълномощно от 27.01.2017 г. майката на страните А.В.С. е упълномощила ответника Д.Д.С. от нейно име, като единствен наследник на В.А. М. и Ц.В.М., двамата бивши жители на гр.Левски, да извършва фактически действия по снабдяването с документи, свързани с наследствения й имот от горните наследодатели, находящ се в гр.А., кв.О., ул.”Отдих” № 50, представляващ дворно място от около 1 дка. с построената в него вилна сграда върху 100 кв.м. Изрично е посочено, че ако не се окаже наличен нотариален акт за имота, да предприеме необходимите действия по снабдяването с такъв по законен ред, вкл. обстоятелствена проверка, като подписва молбата-декларация и я представлява за заверката пред съответната инстанция, както и пред Нотариус по негов избор.

По делото е представен нот. акт № 8, т. ІІІ, н. д. № 322/2018 г. на Нотариус Борис Кожухаров, рег. № 337 в НК от 25.05.2018 г., с който ответниците Д.Д.С. и С.А.С. са признати за собственици по давностно владение на процесната двуетажна еднофамилна жилищна сграда.

С нотариална покана рег. № 349/15.06.2018 г. на Нотариус Надка Ганева, рег. № 349 на НК, ищцата В.С. е поканила в срок от една седмица от нейното получаване ответника Д.С. да й предостави достъп до наследствения имот в гр.А., кв.О., а именно къща на два етажа със застроена площ от около 100 кв.м. Ако не осигури достъп до имота, поканва ответника да й заплаща за нейната част 60.00 лв. на месец за лишаване от ползването.

С отговор на нотариалната покана от 04.07.2018 г. ответникът Д.С. е отказал да осигури достъп до имота на ищцата. Изложил е, че е придобил същия по давност  считано от 2006 г., тъй като до момента само той е осъществявал фактическа власт върху имота с намерение да го придобие по давност, тъй като баба му Ц.В.М. го е завещала на него. Изложил е твърдения, че от смъртта на баба им през 2006 г. на нея е отказан достъп до имота и тя не го е ползвала.

 От заключение на приетата като доказателство графологическата експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че подписа за завещател в саморъчно завещание от 21.07-2004 г. е положен от Ц.В.М..

При така приетата за установена фактическа обстановка въззивната инстанция приема, че районният съд е бил сезиран с няколко обективно съединени искове – положителен установителен иск за собственост   върху 1/3 ид.ч. от процесната сграда с идентификатор 52218.546.349.1, иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК и иск по чл. 42 от ЗН за недействителност на саморъчно завещание.

В частта, с която районният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.42 от ЗН решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Основанието на иска по чл.124, ал.1 от ГПК е твърденият от ищцата юридически факт, от който според нея е възникнало правото й на собственост върху 1/3 ид.част от процесния имот, а именно наследство от майка й А.В.С.. Основното възражение, което правят ответниците е, че са придобили целия имот на основание  давностно владение, продължило в периода след смъртта на Ц.В.М. -бабата на ищцата и Д.Д.С.  на 28.11.2006 г. до снабдяването с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на 25.05.2018 г. В писмената си защита пълномощникът на ответниците изтъква, че завещанието на Ц.В.М. от 21.07.2004 г. е послужило като основание – начало на давностно владение. Това становище не може да бъде споделено, тъй като от представения по делото протокол на Нотариус Христо Кулев с рег. № 021 на НК се установява, че саморъчното завещание на Ц.В.М. е обявено на 23.04.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗН лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса. Това дава основание в определен срок от време – 5 години от откриване на наследството, наследниците със запазена част да го атакуват. Нотариалните книги са публични и всеки, още повече наследниците на завещателя, могат да се уведомят за наличието на завещание и лицето, в чиято полза е направено, за да защитят евентуално свои накърнени имуществени права. В случая от ответника по делото Д.Д.С. са изложени твърдения, че е знаел за завещанието и смъртта на баба си, след като се позовава на началото на давностно владение след нейната смърт. В решение № 106/08.01.2015 г. по гр.д. № 2654/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че обвяването на саморъчното завещание по реда на чл.27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество. С подаването на молба за обявяване на саморъчното завещание на Ц.В.М. ответникът Д.С. е обективирал намерението си да се ползва от завещанието и упражни правата си по него. Майката на страните А.С. е починала през м. март 2018 г., като едва след нейната смърт първият ответника е обявил направеното  в негова полза завещание и се снабдил с констативен акт за собственост по давност върху целия процесен имот  заедно със съпругата си С.С.. Следва също да се отбележи, че към 21.07.2004 г., когато  бабата на страните Цана М.а се е разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество, същата не е била едноличен собственик на процесния имот, който е построен по време на брака й с В.М.. След неговата смърт права върху имота е имала не само съпругата му, но и майката на страните А.С..

Въззивната инстанция изцяло споделя направения от първоинстанционния съд извод, че процесния имот е наследствен от А.С. и права върху него имат ищцата, ответникът Д.С. и техният баща Д.С., В подкрепа на този извод е и представеното по делото нотариално заверено пълномощно  от 27.01.2017 г., с което майката на страните А.В.С. е упълномощила ответника Д.Д.С. от нейно име, като единствен наследник на В.А. М. и Ц.В.М., да извършва фактически действия по снабдяването с документи, свързани с наследствения й имот от горните наследодатели, находящ се в гр.А., кв.О., ул.”Отдих” № 50 и ако не се окаже наличен нотариален акт за имота, да предприеме необходимите действия по снабдяването с такъв по законен ред, вкл. обстоятелствена проверка, като подписва молбата-декларация и я представлява за заверката пред съответната инстанция, както и пред Нотариус по негов избор.

Ответникът Д.  С. и съпругата му С.С. се легитимират като единствени собственик на процесния имот с издадения на 25.05.2018 г.констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение  № 8, т. ІІІ, н. д. № 322/2018 г. на Нотариус Борис Кожухаров, рег. № 337 в НК. По отношение на този нотариален акт следва да се посочи, че доказателствената му сила за това, че посочените в него лица са собственици на имота е оборима, т.е. важи до доказване на обратното и всяко трето лице, което не е участвало в охранителното производство по издаването на акта, може да установява, че означените в акта лица не са собственици. В ТР № 11/21.03.2013 год. на ВКС по т.д. № 11/2012 год. на ОСГК е указано, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатициите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Той има само установително/декларативно/ действие и при оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна.

Давностното владение, като юридическо основание по смисъла на чл.77 ЗС за придобиване собствеността върху недвижим имот в режим на съсобственост, изисква не само изтичането на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок. За да настъпят вещноправните последици на придобивната давност, следва да се осъществи сложен фактически състав, като на първо място следва да е упражнено владение от заинтересованото лице. Съгласно чл.68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това определение следва, че признаците на владението са два – обективен /corpus/ и субективен  /animus/. Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта, а субективният – да държи вещта като своя. За да е налице владение, е необходимо да са налице едновременно и двата признака, каквито мотиви са изложени и от районния съд. Другите съществени признаци на владението са то да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. В трайната и непротиворечива съдебната практиката на ВКС се приема, че ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване, сънаследникът владее своята идеална част от имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството си на държател, освен ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си. При наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците, независимо от това, че само един от тях остане в наследствения имот. В случая от анализа на събраните по делото доказателства и въззивният съд прави извод, че липсва „явност” в намерението за своене на ответниците в отношенията му с другия сънаследник на процесния имот ищцата В.С.. В тяхна тежест е да установят промяната в намерението за владение, както и да манифестират такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че упражняват фактическата власт върху целия имот за себе си, да отблъснат владението на другия сънаследник –  сестра на първия ответник и ищца по делото и това да стане известно на последната. Такива действия на отблъскване на владението на невладеещия съсобственик могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред него или трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещта. Настоящата инстанция счита, че точно тези признаци на владението не са установени от ответниците в хода на процеса.

В показанията си разпитана по делото св. П.П.излага, че познава В.С. и нейната майка А., но не и брат й. Знае, че имота в гр.А. е собственост на майката на ищцата. Твърди, че два пъти е ходила на вилата в гр. А., кв. „О.” и тя се намира на улица без изход. Първия път било през 2016 г., когато В. отворила и никой не им попречил да влязат. Втория път В.С. отишла да оправя документални неща, но не са могли да влязат там, тъй като В. нямала ключ.

Свидетелят В.Б., който живее повече от 10 години на семейни начала с ищцата излага, че знае за вилата в гр. А., която семейството притежава. Твърди, че са ходили там няколко пъти. Спомня си за случай през 2012 г., когато там са се събрали семейството на Д.С., В.С. с двете си деца и Б., като годината свързва с голямото земетресение в гр.Перник. Твърди, че вилата се ползвала от В. и Д., но никой не живее там постоянно. Последно ходил там преди три години, когато на гости идвал и съседа П.със съпругата си М.. Пояснява, че пред него Д.С. не е заявявал, че той е собственик на вилата. Никога не е чувал за спорове и претенции и знае, че вилата е била на техния дядо, а след това на тяхната майка, която е наследник.

В този смисъл са и показанията на св. Д.С., който е баща на ищцата и първия ответник. Той също твърди, че имота в А. е наследствен на неговата съпруга от родителите й. Там са ходили, когато са били по-млади, а след това децата му са започнали да го ползват. Д. никога не им е заявявал, че има завещание за този имот. Свидетелят излага, че преди години предприели действия и събрали документи за имота, но той си счупил крака и прекратили. След това жена му възложила на Д. да извади нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота. Свидетеля излага, че земята, върху която е изградена вилата, не е общинска, а е закупена от бащата на съпругата му. Посочва, че за завещанието на Ц.М.а е научил през юни месец миналата година. Твърди, че ищцата преди е ходила в имота, но сега го ползва Д..

Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели и въпреки заинтересоваността от изхода на спора на св.Д.С., тъй като се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства - нотариално заверено пълномощно от 27.01.2017 г., протокол за обявяване на саморъчно завещание от 23.04.2018 г., нотариална покана рег. № 349/15.06.2018 г. на Нотариус Надка Ганева, рег. № 349 на НК, отговор от първия ответник на тази нотариална покана, удостоверение №  1327/28.07.1997 г. на Община – А. и разрешение на строеж № 108/20.05.1969 г.

Показанията на разпитаните по делото свидетели П.П., В. В.и Ц.БаЛ.не могат да мотивират настоящата инстанция да направи друг правен извод. Св.П. и В.твърдят, че повече от 10 години за имота се грижи първия ответник. Преди това бил обрасъл и занемарен, но Д. започнал да го разчиства, поправил покрива на къщата, изкопал септична яма. В двора е имало няколко борове, които са били опасни и свидетелите са му помагали да ги отсече. Св.П.,  който е съсед на имота, косял тревата в двора и я вземал за животните си. И двамата свидетели твърдят, че Д. им казал, че има завещание за къщата и имота. Св.П. посочва,  че е видждал ищцата 1-2 пъти да идва там. Свидетелите излагат, че в имота са виждали бабата на страните, но през  време на ремонта и облагородяване на къщата и двора, други хора там не са идвали.

  Св. БаЛ.е бил нает от Д.С. да извърши частичен ремонта на покрива, а заедно със св.П. зидали и септична яма.

  Настоящата инстанция споделя изцяло извода на районния съд, че след м. май 2018 г. ответникът Д.С. е заявявил собственически права върху този имот, като е ограничил достъпа на ищцата до вилата.

 Поради изложените съображения съдебният състав счита, че изложените във въззивните жалби доводи са неоснователни, тъй като направеното от ответниците правопогасяващото възражение за изтекъл в тяхна полза 10-годишния давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС е недоказано. От събраните в хода на процеса доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че е налице хипотеза на т.нар. преобръщане на владение и че ответниците са придобили идеалните части на ищцата чрез давностно владение. Въззивният състав намира, че ищцата В.С. е собственик на 1/3 ид.част от процесния имот, придобит по наследство.

Изложените мотиви водят до извод, че са налице доказателства, опровергаващи констатацията на нотариален акт № 8, т. ІІІ, н. д. № 322/2018 г. на Нотариус Борис Кожухаров, че въззивниците Д.Д.С. и С.А.С. са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на давностно владение, поради което доказателствената сила на акта е оборена.  На основание чл.537, ал.2 от ГПК като последица от уважаването на иска за собственост правилно и законосъобразно районният съд е отменил констативния нотариален акт за собственост до размера на притежаваната от ищцата 1/3 ид.ч. от имота.

    Поради изложените мотиви и съвпадане на направените изводи от въззивната инстанция, атакуваното решение на РС Троян в частта, с която е уважен предявения от ищцата установителен иск за собственост като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В частта, с която районният съд е осъдил ответниците Д.Д.С. и С.А. да предадат на В.Д.С. владението на 1/3 ид.ч. от процесната жилищна сграда, решението следва да бъде обезсилено. Съдът се е произнесъл по иск, с който не е бел сезиран, а търсената от ищцовата страна защита на правото на собственост е очертана със заявения положителен установителен иск и след оставяне на исковата молба без движение. Произнасяйки се плюс петитум, в тази част районният съд е постановил недопустим съдебен акт.

    При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата В.Д.С. сумата от 750.00 лв., представляваща сторените от нея съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, като заплатят същите по равно, т.е. по 375.00 лв. всеки от тях.

    Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК съдът

 

                                Р       Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 493/25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 712/2019 г. по описа на Троянския районен съд в частта, с която е признал за установено по отношение на Д.Д.С., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че В.Д.С. ЕГН **********, адрес: *** е собственик на 1/3 идеална част от двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 62 кв. м. в гр. А., кв. „О.”, представляваща имот с идентификатор 52218.546.349.1 по действащата КККР на гр. А. и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК отменил нотариален акт № 8, т. ІІІ, н. д. № 322/2018 г. на Нотариус Борис Кожухаров, рег. № 337 в НК до размера на 1/3 идеална част.

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 493/25.11.2019 г., постановено по гр.д. № 712/2019 г. по описа на Троянския районен съд в частта, с която е осъдил Д.Д.С. и С.А.С. да предадат владението на описания имот на В.Д.С..

В частта, с която ТРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от В.Д.С. с горните данни иск с правно основание чл. 42 от ЗН решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Д.Д.С., ЕГН ********** и С.А.С., ЕГН **********,*** да заплатят по равно на В.Д.С., ЕГН ********** *** направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 750.00 лв. платен адвокатски хонорар, т.е. по 375.00 лв. всеки от тях.

Решението  подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           1.

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                            2.