МОТИВИ към Присъда № 91/31.10.2017г. по НОХД
№ 783/2017г. по описа на Окръжен съд Пловдив
Обвинението по делото:
Окръжна
прокуратура - гр.П.е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Н.Д. за това, че на
12.01.2016 год. на Главен път 1-6 км. 252+437 м. между гр.К. и гр.С., обл.П.,
при управление на моторно превозно средство лек автомобил „Мазда 626“ с Рег. №
*** е
нарушил правилата за движението по пътищата - чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и чл.21, ал.2 от Закона за
движението по пътищата: „Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак“, при поставен пътен знак В26: “Забранено е
движение със скорост по-висока от означената 70км/ч.“, скоростта
на лек автомобил „Мазда 626“ с Рег. № ** е била 80км/ч., с
което по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Ц.К. - престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
В хода на
съдебните прения, представителят на Прокуратурата поддържа обвинението, така
както е повдигнато, като счита същото за доказано. Предлага, с оглед данните за
личността на подсъдимия, да се наложат наказания Лишаване от свобода и Лишаване от права при условията на
чл.55 от НК – наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, в
размер на от по 1 година и 6 месеца, като изпълнението на наказанието Лишаване
от свобода да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Предлага вариант за
разпореждане с веществените доказателства, както и за възлагането на разноските
по делото.
Адв.А.Б.
– повереник на двете частни обвинителки поддържа обвинението наред с прокурора,
намира, че същото е доказано по несъмнен начин. Настоява обаче за определяне на
наказанието по реда на чл.54 от НК, при лек превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, като се наложат наказания Лишаване от свобода в размер на 2
години и 6 месеца и Лишаване от права поне за 4 години, като не възразява по
отлагане изпълнението на основното наказание. Претендира присъждане на
направените от частните обвинители разноски.
Адв.В.М. -
защитник на подсъдимия, счита, че действията на последния са несъставомерни,
предвид което предлага същия да бъде признат за невинен и съответно – оправдан,
по повдигнатото му обвинение. Алтернативно, в случай, че съдът не възприеме
тази позиция, предлага преквалифициране на извършеното по чл.343а от НК и
налагане на наказание Пробация при условията на чл.55 от НК, както и Лишаване
от права за не повече от 12 месеца.
Подсъдимият И.Д. лично, се присъедини към мнението на
защитника си, като поиска справедливо решение и заяви, че няма вина за
случилото се.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
И.Н.Д. е роден на ***г***, обл.Пловдив, със средно образование, работещ,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
И.Д. е правоспособен водач на МПС от 2008г., притежава свидетелство за
управление на МПС № ********,
издадено на 19.05.2008г., валидно до 2018г., с придобити категории В, М и АМ.
Подс.Д. притежава и собствен лек автомобил марка „Мазда“, модел „626 1,8 I“ с регистрационен № ***.
Подсъдимият
живее в гр.С., обл.П., а работи в гр.К., обл.П. Двете населени места отстоят на
близко разстояние едно от друго – 5.21км., като подсъдимият се придвижвал до
работното си място с посочения лек автомобил.
На
12.01.2016г. подс.Д. бил на работа в гр.К.. След приключване на работната му
смяна като салонен управител в питейно заведение, той тръгнал да се прибира за
гр.С. с автомобила си, управлявайки го лично. От гр.К. потеглил в около
23.00ч., пътувал сам. Времето било ясно, без мъгла, валял слаб дъжд, като
предвид късния час от денонощието, било тъмно. Подсъдимият шофирал по пътя от
гр.К. за гр.С., явяващ се част от републиканската пътна мрежа, именуван „път I-6 – С.-К.-Б.“. Пътната
настилка в участъка от този път между посочените два града, била асфалтова,
гладка, без неравности, а предвид слабия ръмеж – мокра. Пътното платно имало
две ленти за движение – по една за всяка от посоките, както и положена
хоризонтална маркировка, указваща края на платното от двете му страни с
непрекъсната линия, както и границата между двете ленти за срещуположно
движение – с двойна линия, едната от които на места прекъсната и позволяваща
изпреварване в съответната посока на движение. Междуградският път не бил
осветен, осветление имало само в участъците, бележещи края на гр.К. и началото
на гр.С..
Същият ден,
пострадалият Р.К. бил извикан да свърши определена работа – рязане на дърва с
машина, в с.А., намиращо се след гр.С., в посока гр.С., където живеел. Няма
данни къде е пребивавал след приключване на работата, късно през деня е
забелязан от познати на автобусната спирка в гр.К., на която спира автобуса за
с.В.Л. (където към онзи
момент пребивавала фактическата му съпруга), но не се качил при идване на автобуса, посетил е и питейно
заведение в гр.К., в което работела негова семейна позната, не е установено
какво е консумирал там и колко е останал. Късно вечерта на 12.01.2016г., Р.К.
предприел придвижване пеша от гр.К. в посока гр.С., респективно – с.А., по
пътното платно на път I-6
– С.-К.-Б.. По пътя позвънил от мобилния си телефон на фактическата си съпруга
св.Д.М., като й съобщил, че възнамерява да отиде при нея в с.В.Л.. Посоченото
село се намира на път I-6
– С.-К.-Б., само че след гр.К. в посока гр.К. (разположението на населените места по пътя е в следния
ред: А.-С.-К.-В.Л.). Не е установено дали е
променил посоката си на движение в резултат на този разговор, но в с.В.Л. така
и не отишъл.
Около
22.20-22.30ч. в полицейското управление на гр.К. бил получен сигнал от
гражданин, че в района на военното поделение в края на града е забелязан мъж в
нетрезво състояние на пътя. Да проверят сигнала, на място били изпратени
полицейските служители – свидетелите Х.С. и Г.А.. Двамата били на близо с
патрулния полицейски автомобил и се отзовали за около две минути на мястото.
Огледали района обстойно, но не установили човек с подаденото описание, при
което потеглили със служебния автомобил в посока гр.С.. Движели се бавно, на
първа скорост, като с помощта на прожектор осветявали пътното платно и
канавките, но до средата на пътя между двата града не възприели никакъв
пешеходец, поради което обърнали посоката си на движение и връщайки се до
началото на гр.К., продължили по околовръстния път на града – другата посока, в
която би могъл да е тръгнал създаващия опасност на пътя човек в нетрезво
състояние. На разстояние 500-600 метра по този път и около него също не открили
такова лице, при което се прибрали в гр.К..
Междувременно,
същата вечер на 12.01.2016г. в около 23.00ч., св.К.Х. се прибирал с личния си
автомобил от гр.С., където бил на гости, към гр.К., като пътувал сам. Излизайки
от осветения участък в края на гр.С. забелязал насрещно движещ се лек автомобил
да му присветва интензивно с фарове. Свидетелят помислил, че вероятно има
полицейски патрул по-нататък, намалил скоростта си на движение, но около
150-200 метра след разминаването с въпросния автомобил, възприел силует на
човек, на пътното платно, който ръкомахал и очевидно бил в нетрезво състояние.
Св.Х. намалил още повече скоростта на автомобила си, свалил стъклото на предна
лява врата и казал на намиращият се на пътното платно – в лентата за насрещно
движение, на около 1 метър навътре от банкета пешеходец, да се махне от пътя.
Пешеходецът му отвърнал с въпроса „Какъв си ти, че ще ми кажеш?“, при което
св.Х. преценявайки състоянието му и за да не влиза в разправии, продължил по
пътя за гр.К.. На свой ред св.Х. също сигнализирал с присветване на фарове
насрещно идващите автомобили, за да ги предупреди по някакъв начин за
опасността на пътя, като до гр.К. се разминал общо с три автомобила, за първия
помни, че е марка БМВ, но другите не може да опише.
Движейки се
по пътя от гр.К. за гр.С., в собствената си лента за движение, подс.Д. възприел
в насрещната лента лек автомобил, поради което преминал от дълги на къси
светлини, като останал на къси светлини и след разминаването с този автомобил.
В този участък от пътя, за водачите в посоката на движение на подсъдимия имало
ограничение на скоростта, сигнализирано с вертикална маркировка - поставен
пътен знак „В26 – Забранено е движение със скорост по-висока от означената, с
обозначение 70 км./ч.“. Подсъдимият управлявал своя автомобил със скорост около
80 км./ч. 2-3 секунди след разминаването с насрещно движещият се лек автомобил,
подсъдимият възприел на около 45м. пред него, тъмен силует на пътя, който по
негова преценка се движел към автомобила му, не успял да реагира по какъвто и
да било начин, при което последвал удар между автомобила и силуета. Силуета бил
на пешеходеца Р.К.. Ударът настъпил в предна дясна част на автомобила и задно
дясно странично на пешеходеца, като в резултат на удара, след първоначалното
взаимодействие между тялото в областта на левия долен крайник, а впоследствие и
с десния индиректно, тялото полегнало върху капака в дясна половина, десния
калник и предно обзорно стъкло с удар в тях и последващо приплъзване встрани с
удар и в страничното огледало вдясно, след което тялото на Р.К. паднало встрани
от пътя – в канавката. След настъпилия удар, подсъдимият веднага задействал
спирачната система на автомобила си, спрял на известно разстояние от мястото на
удара, констатирал, че предното му стъкло е счупено, разтревожил се силно, при
което слязъл и тръгнал в обратна посока, за да види какво е ударил,
предполагайки, че е възможно това да е кон, тъй като наблизо имало конюшни. На
пътя в неговата лента нямало нищо, но на около 100 метра забелязал встрани от
пътното платно зимно яке, при което преценил, че може би е ударил човек.
Веднага набрал тел.112 и продължил да оглежда района, като след още известно
разстояние назад, възприел отстрани на пътя, в канавката, тяло на човек, който
според него бил в безсъзнание, тъй като не му отговарял. Съобщил на
оператора какво се е случило и какво е
състоянието на човека в канавката и останал там до идването на екипи на Спешна
помощ и МВР. Първи на място се отзовал екипа на Спешна помощ, който констатирал
смъртта на човека, идентифициран като Р.Ц.К.. След това дошли и полицейските
служители, като в екипа изпратен на място се оказали свидетелите С. и А.,
обхождали по-рано района около гр.К. по сигнала за мъж в нетрезво състояние на
пътя. Подс.Д. бил тестван за употреба на алкохол на място, пробата била
отрицателна, като впоследствие бил закаран и в медицинско заведение за даване
на кръв за изследване за употреба на алкохол. След даването на кръв,
подсъдимият бил върнат на мястото на удара, където изчакал извършването на
процесуалните действия от пристигналия на място разследващ екип.
Тялото на
Р.К. било закарано за аутопсия, като при огледа на трупа, била взета и кръв за
изследване за употреба на алкохол. Причините за смъртта на Р.К. са посочени в
изготвена СМЕ на труп от в.л. И.Ц., от заключението по която е видно, че при
аутопсията е установено кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на
кости на черепната основа и свод, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка,
кръвоизлив между твърдата мозъчна обвивка и меките мозъчни обвивки, разкъсване
на меките мозъчни обвивки, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, наличие на
кръв в мозъчните стомахчета, мозъчен оток, разрушаване и контузия на мозъка,
разкъсване на кръвоносните съдове по основата на мозъка, кръвонасядане на
хипофизната жлеза, счупване на ребра двустранно, счупване на дясна ключица,
разкъсване на плеврата /париетална и органна/, разкъсване и контузия на десния
бял дроб, излив на кръв в дясната гръдна кухина, счупване на тялото на 10-ти
гръден прешлен, аспирация на кръв в белите дробове, разкъсване и кръвонасядане
на капсулите на двата бъбрека, както и на самите бъбреци, счупване на всички
десни странични израстъци на поясни прешлени, счупване на десните голяма и
малка пищялни кости, отслояване и кръвопропиване на тъканите в областта на
задна повърхност на ляво коляно, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и
охлузвания по трупа. Според вещото лице, причината за смъртта на Р.К. е в
резултат от съчетанието на тежки черепно-мозъчна и гръдна травми, които са
несъвместими с живота. Травматичните увреждания са причинени по механизма на
удар или притискате с или върху твърд тъп предмет или от неговото
тангенционално действие. Същите са с прижизнен характер и добре отговарят по
вид и характер да са в резултат на пътнотранспортна травма – блъскане на
починалия като пешеходец от лек автомобил. Според вещото лице има
причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания по трупа и
претърпяното от него пътно-транспортно
произшествие.
Експертното
изследване на кръвните проби, взети от подс.Д. и Р.К. показало липса на алкохол
в кръвта на подсъдимия и наличие на такъв, в концентрация 2.50 промила в кръвта
на Р.К..
От
заключението по приетата в съдебно заседание тройна АТЕ, изготвена в
досъдебното производство от вещите лица П., М. и П. се установява, че удара е
настъпил на около 0.70-0.90м. южно от северния край на северната лента върху
платното за движение; скоростта на л.а. „Мазда 626“ в момента на удара е била
около 80 км.ч., в случая технически съобразена с атмосферните условия и
конкретните условия на осветеност при движение с къси светлини е била скорост
от 76 км./ч., а при движение на дълги светлини – 121 км./ч., тоест скоростта на
л.а. 80 км./ч. е била технически несъобразена при движение на къси светлини и
технически съобразена при движение на дълги светлини; когато мястото на удара е
било извън дължината на пълния спирачен път
(опасна зона), пешеходецът Р.К. е бил на
платното за движение и водача на автомобила ако е имал техническа възможност да
го забележи, при своевременна реакция и задействане на спирачната система е
имал техническа възможност да избегне удара, а водача би имал техническа
възможност да забележи пешеходеца в посочения момент, ако последния е бил с бели
контрастни дрехи, ако е бил със светлоотразителни елементи, ако е имал източник
на светлина, ако мястото бе осветено от улично осветление или ако л.а. „Мазда
626“ се бе движил на дълги светлини; ако нито едно от тези условия не е било
налице, то тогава водача е нямал техническа възможност да забележи пешеходеца
Р.К. докато не го приближи на разстояние равно на конкретната видимост към
пешеходеца, която е била около 45 метра, в този момент водача вече е нямал
техническа възможност да избегне удара; максималната скорост на движение в
конкретните условия на видимост към пешеходеца при движение на къси светлини,
при която не би настъпило ПТП е била 53 км./ч., а скоростта на движение на л.а.
е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и
конкретните условия на видимост към пешеходеца при движение на къси светлини;
според експертите, най-вероятен от техническа гледна точка е механизъм на ПТП –
водачът Д. е управлявал л.а. „Мазда 626“ по платното за движение на път I-6 км.252+437м. между гр.К.
и гр.С. в посока от изток на запад, като се е движел в дясната/северна лента; в
същото време пешеходеца Р.К. е бил върху платното за движение; когато л.а. е
достигнал на около 45 метра от пешеходеца, водачът е имал възможност да го
забележи, но в този момент удара вече е бил неизбежен; удара е настъпил в
предната дясна част на л.а. „Мазда 626“ и е настъпил задно-странично отдясно на
пешеходеца Р.К.; след удара пешеходеца е преминал през предния капак на
автомобила, главата му се е ударила в предната част на тавана, след което е
отхвърлен и е паднал върху северния банкет, до платното за движение, на мястото
и в положението, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие /бел. авт. - всъщност тялото на Р.К. е паднало в
канавката – сн.11-16 от фотоалбума към цитирания протокол/; след удара
л.а. „Мазда 626“ е спрял на мястото и в положението, отразени в същия протокол;
основните причини за настъпилото ПТП от техническа гледна точка са: пешеходеца
Р.К. се е намирал на платното за движение, на неосветен участък, извън населено
място, на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно; ако се
приеме, че пешеходеца Р.К. не е бил предвидимо препятствие, то водача на л.а.
се е движел със скорост, която е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини,
ако водача бе реагирал на разстоянието, на което осветяват късите светлини,
т.е. на около 75 метра, скоростта на автомобила в момента на удара би била
около 29 км./ч.; ако се приеме, че пешеходеца е бил предвидимо препятствие, то
водача на л.а. се е движел със скорост която е била технически несъобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на видимост към
пешеходеца при движение на къси светлини.
В съдебно
заседание, вещите лица уточниха, че има разлика между обща и конкретна
видимост, като общата видимост е тази, която позволява на водача да се движи по
платното без да го напуска, да следва завоите и очертанията на пътя и тя е
по-дълга, защото се обуславя от видимостта на максималната дължина на
светлините. В конкретния случай съобразена с тази обща видимост се явява
скорост от 76 км./ч. при движение на къси светлини и 121 км./ч. при движение на
дълги светлини. Конкретната видимост към пешеходеца зависи от редица фактори,
като тук освен осветлението на фаровете се включват и дрехите, с които е бил
облечен този пешеходец, тъй като светлината от фаровете трябва да се отрази и
едва тогава да се върне в очите на водача. В случай, че дрехите са тъмни,
конкретната видимост към пешеходеца е по-малка от общата. Ако дрехите са
светли, или има светлоотразителни елементи, общата и конкретната видимост ще са
почти еднакви, тоест при движение със 76 км./ч. на къси светлини, водачът ще
може да спре пред пешеходец/велосипедист със светли дрехи/светлоотразителни
елементи, но пешеходец с тъмни дрехи намаля почти наполовина конкретната
видимост.
Вещите лица
дадоха отговор на въпроса - достоверно ли е обясненото от подсъдимия, че е
забелязал тъмния силует буквално на 5 метра пред себе си, така – времето за
реакция на водача в конкретния случай – на неосветено място и пешеходец с тъмни
дрехи на пътното платно, е 1.6 секунди, водача са движи с 80 км./ч., и докато
изтече времето за реакция от 1.6 секунди, той продължава да се движи с тази
скорост, при което е изминал около 40 метра, и едва след този момент той има
вече спомен за видяното от него и е нормално да каже, че е видял пешеходеца на
5 метра, а в действителност този пешеходец е бил на 45 метра, но по обективни
причини изминатите 40 метра по време на процеса на реакция се игнорират.
От приетото
заключение по допуснатата в съдебно заседание допълнителна разширена комплексна
АТЕ и СМЕ, изготвена от вещите лица М., П., П. и Ц., е видно, че наличните при
Р.К. травми дават насока за задно-дясно страничен удар. Травмите добре
отговарят по механизъм да са получени при дясно странично положение на
пострадалия спрямо автомобила, който е контактувал с тялото на пострадалия с
неговата дясна предно странична част. След първоначалното взаимодействие между
тялото в областта на левия долен крайник, а в последствие и с десния
индиректно, тялото е полегнало върху капака в дясна половина, десния калник и
предно обзорно стъкло с удар в тях и последващо приплъзване встрани с удар и в
страничното огледало вдясно и последващо падане върху терена. Според вещите
лица, в момента на удара, пострадалият е бил разположен под ъгъл 40-60 градуса
спрямо надлъжната ос на автомобила. Възможно е всякакво движение на пешеходеца
до момента на удара. Няма обективни данни по които да се потвърди или отхвърли
всяка една възможна хипотеза за посоката на движение на пешеходеца до мястото
на удара. Възможно е навлизане на пешеходеца на платното от дясно наляво, от
ляво на дясно, перпендикулярно или косо, възможно е и движение на пешеходеца по
платното. При навлизане на пешеходеца от дясно наляво, непосредствено преди
удара той се е завъртял под ъгъл около 135 градуса. При попътно движение пред
автомобила, непосредствено преди удара той се е завъртял под ъгъл около 45
градуса. При навлизане на пешеходеца от ляво надясно, непосредствено преди
удара той се е завъртял под ъгъл около 45 градуса. Времето за движение на
пешеходеца от момента на навлизането му на платното за движение от дясно наляво
до момента на удара, с включено време за завъртане на около 135 градуса и с
отчетено наличие на алкохол в кръвта 2,5 промила, е около 1,95 секунди за бавен
ход, 1,59 секунди за спокоен ход и 1,42 секунди за бърз ход. В момента на
навлизане на пешеходеца на платното за движение от дясно наляво, л.а. „Мазда
626“ се е намирал преди мястото на удара на разстояние 31,66-43,40 метра
/по-малкото разстояние е при бърз ход, а по-голямото при бавен ход на пешеходеца/. Водача на л.а. е имал
техническа възможност да забележи пешеходеца в момента на навлизането му в
платното за движение. В анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане
на пешеходеца на платното за движение, водачът на л.а. „Мазда 626“ е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водача би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в
момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение се е движел със
скорост по-малка от 38-49 км./ч. Според комплексната експертиза, основните
причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са: Ако
пешеходеца е навлязъл на платното за движение от дясно наляво пред лекия
автомобил „Мазда 626“, то причина за произшествието е навлизането на пешеходеца
на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, тоест когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на
автомобила. Ако пешеходеца е навлязъл на платното за движение от ляво
надясно пред лекия автомобил, или ако се е движел по платното за движение
попътно или насрещно на автомобила, то причините за произшествието са:
пешеходеца се е намирал или е навлязъл на платното за движение на неосветен
участък извън населено място, на място, по начин и в момент, когато това не е
било безопасно.
Ако се
приеме, че пешеходеца е бил предвидимо препятствие, то водача на л.а. „Мазда
626“ се е движел със скорост, която е била технически несъобразена в
конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните условия на видимост към пешеходеца при движение на
къси светлини. В анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на
пешеходеца на платното за движение, водачът на л.а. е имал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране, но тъй като водачът е нямал техническа възможност
да забележи пешеходеца в момента на навлизането му на платното за движение от
ляво надясно, то следва че от момента в който водачът е имал техническа
възможност да забележи пешеходеца на платното за движение, водачът е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Максималната скорост
при която водачът би имал техническа възможност да спре преди да измине
дължината на конкретната видимост към пешеходеца и съответно да избегне удара е
била 53 км./ч.
В съдебно
заседание вещите лица разясниха, че с оглед констатираните травми при
пешеходеца, не може да се каже кой крак е бил носещ при удара – левия или
десния, относно счупването на дясна голяма пищялна кост не се касае за бампер
фрактура, тъй като височината на бронята е по-висока, ударът е бил в двата
крака – задно дясно страничен, отчетен е ъгълът под който се е намирал
пешеходеца спрямо автомобила, като експертите уточниха, че ако е налице вариант
на пресичане от дясно наляво пред автомобила не биха се получили констатираните
увреждания, при което дори и при такъв вариант на движение, непосредствено
преди удара, пешеходецът се е завъртял под посочения в експертизата ъгъл. Ако
пешеходецът е бил ориентиран с дясната си страна към автомобила уврежданията
пак няма да са като установените, което също предполага завъртане и именно
затова в заключението са дадени възможните варианти на завъртане, тъй като
ударът безспорно е настъпил задно дясно странично за пешеходеца, а това
показва, че той е бил в положението отразено на схемите към комплексната
експертиза. Вещите лица не могат да определят дали пострадалият е бил в покой
към момента на удара, дали е бил в крачка, като приемат, че е възможен всеки от
обсъжданите варианти - както на движение по платното, така и на заставане на
място, но са категорични, че в момента на удара пешеходецът е бил завъртян в
положението онагледено от тях, без да се ангажират с позиция как се е стигнало
до това завъртане, което на практика е възможно при всяка една от хипотезите.
За да приеме
установеност на изложеното, съдът ползва всички събрани по делото доказателства
– обясненията на подсъдимия, които се оказват достоверни, показанията на
разпитаните свидетели, а за св.Х., и тази част от досъдебните му показания, за която бе
приложена процедура по прочитане, експертните заключения, приобщените писмени и
веществени доказателства.
От правна страна:
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът намери, че не са налице основания за
еднозначно споделяне на обвинителната теза. Няма обективни данни от които да се
направи категоричен извод, каква е била посоката на движение на Р.К. преди
удара, както и какво е било разположението му на пътното платно преди този
удар. Обективно е установено единствено разположението на тялото на пешеходеца
спрямо лекия автомобил към момента на удара и то вече бе подробно описано. От
казаното от св.К.Х. може да се направи извод къде е бил пешеходеца при
разминаването със свидетеля, но това е момент, предхождащ по време - неизвестно
с колко, момента на удара. Св.Х. е присветнал на три автомобила идващи срещу
него, но този на подсъдимия не е бил сред тях – подсъдимия заяви, че се е
разминал с автомобил, непосредствено преди удара, но не е имало присветване,
тоест свидетелят Х. е минал покрай пешеходеца в по-ранен момент. От
местоживеенето на Р.К. може да се направи извод, че той се е движел от гр.К.,
където е забелязан от познати, към гр.С., след който е с.А., като съдът прие
именно такава посока на първоначално придвижване. От разговора проведен
между св.Д.М. и Р.К. обаче, може да се извлече и извод, че в даден момент той е
предприел и придвижване в обратна посока – към с.В.Л., което е след гр.К..
Полицейските служители обходили и двата маршрута в района около гр.К. не са
установили човек на пътното платно, а според техните показания са изпратени по
сигнал за ПТП на мястото на удара около 1 час след този обход. Разстоянието
между двата града е 5.21 км. и се взема пеш за 1ч. и 2 м. /пешеходеца е бил под
влияние на алкохол, с висока концентрация на такъв в кръвта си, а това
предполага забавени движения и респективно удължаване на времето, необходимо му
да измине разстоянието, като в комплексната експертиза обстойно е анализирано
повлияването на физиологичните функции в такива случаи/, при което възниква
въпроса - след като не е установен от полицейските служители при подаването на
сигнала в около 22.20-22.30ч. и продължилия след това обход и в двете възможни
посоки, то къде е бил? Този въпрос засегнаха и вещите лица при изслушването им
в съдебно заседание. Това обстоятелство прави възможен извода, че в даден
момент, пешеходеца Р.К. е напуснал пътното платно, по което се е движел.
Причините за напускане на пътното платно биха могли да са от всякакво естество
- субективни, свързани с физиологични нужди, възможно е и да е забелязано нещо
край пътя, което да е привлякло вниманието на пешеходеца – при разминаването
със св.Х. пострадалия държал само телефон, но близо до мястото на удара, видно
от фотоалбума, има разпиляна опаковка с дървени пелети, за която няма как да се
установи как е попаднала там, но не може да се изключи вариант, че е възприета
от пострадалия, който да е предприел някакви движения свързани с този чувал и
респективно с излизане от пътното платно. Възможно е и точно в момента,
предхождащ удара, пострадалия да е взел решение за промяна на посоката си на
движение и насочване към с.В.Л., при което макар и да е бил на пътното платно -
попътно на лекия автомобил на подсъдимия, преди удара да се е завъртял и да се
е ориентирал насрещно на автомобила, възможен е и предложения от защитата
вариант – пострадалият, навлизайки на пътното платно от дясно наляво пред
автомобила на подсъдимия, да е чул идването на автомобила и тогава да се е
завъртял до позицията, в която е ударен. Налице са обясненията на подсъдимия,
който възприема навлизане от дясно наляво пред себе си на силует, оказал се
Р.К., като подсъдимия описва движението на този силует като такова към
автомобила му, а ъгълът, под който е било тялото на Р.К. към момента на удара,
прави възможен и такъв вариант на движение. При това положение, предвид всички
възможни варианти на движение на пешеходеца, при които може да се стигне до
констатираните увреждания, съдът намери, че не може еднозначно и категорично да
се установи в какъв период от време пострадалият е бил на пътното платно преди
да настъпи удара, както и каква точно е била посоката му на движение преди този
момент. Единствения категорично установен факт е, че непосредствено преди
удара, пешеходеца е бил на пътното платно в лентата за движение на подсъдимия,
на около 0.70-0.90м. навътре от банкета, а тялото му е било под ъгъл спрямо
автомобила, такъв какъвто установяват вещите лица, съобразно травмите на Р.К. и
пораженията по лекия автомобил. Разбира се, възможен е и варианта описан от
прокурора в обвинителния акт – движение на пешеходеца попътно на лекия
автомобил в неговата лента и на около метър навътре в платното от банкета. Това
е тезата, поддържана и от частното обвинение. При такава ситуация, при движение
на къси светлини /както е посочено в
обвинителния акт, и бе прието за установено и от съда/, за да носи
отговорност водача на автомобила /в случая
такава би била възможна само във връзка с разпоредбата на чл.20 от ЗДвП,
касаеща понятието съобразена скорост, а не и по чл.21 от същия закон, указващ
максимално допустимата разрешена скорост, тъй като се установи, че и при
движение със 70 км./ч. ПТП пак би настъпило, тоест превишаването на тази
скорост не стои в причинна връзка с произшествието/ то следва да е
установено, че пострадалият е бил на пътното платно от момента, в който водача
е имал възможност да го забележи, както и че този пострадал е представлявал
предвидимо препятствие. Само при това положение може да се обсъжда наличие на
вина и нейната конкретна форма. Предвид установеното по делото обаче, не е
възможно да се направи категоричен извод в тази насока, тъй като се събраха
данни, че пешеходеца не е открит на пътя в часовия диапазон, когато е търсен
там от полицейските служители, няма лица, които са следили придвижването на
пострадалия непрестанно от тръгването му от гр.К., произшествието е станало
след разминаването на св.Х. с движещият се по пътното платно пешеходец, а
изводът, че в даден момент преди удара пешеходеца е бил извън пътното платно е
напълно възможен. Така, не се установява по безспорен начин, че от момента, в
който подсъдимият е могъл да възприеме пешеходеца пред себе си – в рамките на
осветеността от фаровете и конкретната видимост към този пешеходец, и
респективно да предприеме действия по екстрено спиране, пешеходеца е бил на
пътното платно. Освен това, дори и да е бил на пътното платно в този момент, то
пешеходецът Р.К. не е бил предвидимо препятствие за подсъдимия като водач на
МПС, тъй като се е намирал на неосветен участък, на пътното платно на
междуградски път, като е носел тъмни дрехи, а водачите са длъжни да предприемат
мерки по безопасност само с оглед предвидими препятствия, при което и в този
случай не е налице основание за търсене на наказателна отговорност от
подсъдимия.
Като съобрази
изложеното и обстоятелството, че една осъдителна присъда не може да почива на
предположения, а в конкретния случай, за да се възприеме описаното в
обвинителния акт, поддържано и от частното обвинение, следва да се направи
именно предположение - че фактите са настъпили точно така в обективната
действителност, то съдът намери, че обвинението по делото не е доказано по
несъмнен начин. Това е така, тъй като по делото се установи, че е напълно
възможно фактите да са тези, съобщени от подсъдимия, възможно е дори да са в
още няколко варианта, като нито един от тях не може да бъде изключен въз основа
на обективни критерии. Вещите лица бяха категорични в тази насока – всеки от
обсъдените по делото варианти е възможен от техническа гледна точка. При
положение, че един от тези варианти предполага навлизане на пътното платно от
страна на пешеходеца в посока от дясно наляво пред автомобила на подсъдимия,
респективно – отсъствие на пешеходеца от пътното платно в предходния момент, в
който водачът е нямал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране, тъй като мястото на удара е попадало дълбоко в опасната зона
за спиране на автомобила, то съмнението във вината на подсъдимия, като водач на
МПС за удара на пешеходеца е процентно много по-голямо от предположението, че
този водач е виновен, ако се приеме варианта, че пешеходеца се е намирал на
пътното платно, не го е напускал и е бил предвидимо препятствие за водача,
независимо от тъмните си дрехи. По въпроса с предвидимото препятствие, съдът
вече изложи аргументи, като в тази връзка може да се отбележи единствено това,
че не се споделя довода на повереника на частните обвинители, съгласно който
подсъдимият е следвало да бъде по-внимателен в конкретния пътен участък, заради
заявеното от самия него в обясненията му, че там често излизат коне на пътя, с
оглед на което и повереника навежда довод, че озовалият се на пътното платно
пешеходец следва да се възприеме като предвидимо препятствие. Съдът прие, че е
възможно появата на пешеходеца на платното да е внезапна за конкретния водач,
което съпоставено с всички останали характеристики на мястото, времето,
поведението и облеклото на пешеходеца, прави този пешеходец непредвидимо
препятствие за подсъдимия в частност.
Именно поради
това, съдът се въздържа да отрази при излагането на фактите точното
местоположение на пострадалия преди приближаването на автомобила на
подсъдимия към мястото на удара и посоката на движение на пешеходеца в този
момент, приемайки за неустановен предложения от обвинението вариант - на
еднопосочно, праволинейно, попътно движение на Р.К., на около метър навътре в пътното
платно, в лентата за движение на подсъдимия, тъй като стана ясно, че успешно
могат да се обосноват и други варианти, един от които изключва възможността за
своевременна реакция по избягване на ПТП от страна на подсъдимия като водач.
С оглед всичко изложено по-горе,
съдът като не намери обвинението за доказано по несъмнен начин, призна
подсъдимия за невиновен и го оправда.
По
веществените доказателства, съдът прие, че шушлековото яке следва да се унищожи
като вещ без стойност, а мобилният телефон да се върне на наследниците на Р.К..
С оглед изхода
на делото – оправдателна присъда, на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените
по делото разноски в размер 1 264,24 лева в досъдебната фаза, остават за
сметка на ОД на МВР П., а тези направени в съдебна фаза в размер на
1 466,40 лева, остават за сметка на Окръжен съд П.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: