Р
Е Ш Е
Н И Е № …
гр. К.,
07.10.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Районен съд-К., четвърти състав,
в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 510, по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид:
„М.Ф.М.“ АД, ЕИК *********, гр.С., бул.“С.“
№ 23, чрез юрисконсулт К.Б.С. са предявили срещу В.А.Б., ЕГН **********,***
искове, с правно основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД –
осъдителни обективно кумулативно съединени искове за присъждане на парични
вземания по падежирал, предсрочно изискуем договор за паричен заем и лихви,
както следва: 511,98 лева – дължим остатък от главница по Договор за
потребителски заем CASH-10066507 от 17.01.2013
година; 402,02 лева – договорна лихва за периода от 25.01.2013 година до 17.01.2014
година; 120,23 лева – законна лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост – 14.06.2013 година до датата на сключване на договора за цесия –
14.10.2015 година; 138,15 лева – законната лихва от 15.10.2015 година до датата
на изготвяне на исковата молба – 11.06.2018 година, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 12.06.2018 година до
окончателното изплащане на вземането по гланицата.
Претендират
се и съдебни разноски от 950,00 лева, съгл.списък по чл.80 от ГП, платени по
настоящото производство.
Паричните
претенции се основават на неизпълнени задължения по договор за кредит № 464532
от 23.04.2016 година, цедирано на заявителя от кредитора „А.Ф.“ ООД на
11.11.2016 година и Приложение № 1 от 09.11.2017 година към него, като по реда
на чл. 99 от ЗЗД длъжникът е бил уведомен за цесията.
Ответникът,
чрез назначеният му особен представител - адв.В.Н. от САК е представил отговор
на исковата молба, с който оспорва исковата претенция, като неоснователна, счита
че една
страна е налице частично настъпила погасителна давност за тях, а от друга –
уговорените и изискуеми лихви били прекомерни и са налице неравноправни клаузи
в тази насока, които са нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави.
Освен това предсрочната изискуемост на паричните вземания също не била
настъпила преди предявяване на иска, тъй като длъжникът не е бил надлежно
уведомен за това.
К.ският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във
връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени
са искове, с правно основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД – осъдителни обективно кумулативно съединени искове за присъждане на
парични вземания по падежирал, предсрочно изискуем договор за паричен заем и
лихви.
Исковите претенции са подкрепени със следните
доказателства: Договор
за потребителски заем CASH-10066507 от 17.01.2013
година между ответника и БНП „П.П.Ф.“ ЕАД, със застрахователен сертификат; Договор
за цесия между ищеца и първоначалния кредитор БНП „П.П.Ф.“ ЕАД от 14.10.2015
година, с Приложение №1 към него; уведомление за цесия до длъжника по чл.99,
ал.3 от ЗЗД.
Според назначената и извършена по
делото ССчЕ исковите претенции се явяват доказани по размер така, както са
предявени и съответстват на договорните клаузи при неизпълнение.
Съдът счита, че исковите претенции се явяват
частично основателни, с оглед на посочените в молбата обстоятелства,
представените и събрани по делото доказателства, установяващи дължимостта на
паричните вземания на ищеца към ответника за главница, договорни и законни лихви за забава, поради което съдът преценява, че
следва да постанови частично уважително решение за претендираните суми, като
доказани по основание и размер.
Неоснователно се явява възражението на особения
представител на ответника за неморалност на клаузите по договора за кредит, тъй
като ответникът, при условията на свобода на договаряне сам и доброволно се е
съгласил с тях, като по делото не се установи същият да не е бил в състояние да
упражнява правно валидна воля.
Договорената в договора
за заем или кредит лихва представлява
печалба за заемодателя/кредитодателя затова, че заемателят ползва неговите парични
средства, т.е тази лихва има възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Такава е била волята на длъжника,обективирана изрично в подписания от него
договор, а съгласно чл.20а ЗЗД договорът има сила
на закон за тези, които са го сключили. Процесният случай не може да обоснове
противоречие с добрите нрави. Сключен е договор за предоставяне на парични
средства, по силата на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, на отсрочено или разсрочено плащане Потребителят е длъжен да извършва онези
плащания, вкл.на лихви, такси, комисионни или други разходи, които са включени в условията на сключения
договор. С оглед
характера на договора за предоставяне на парични средства, задължението на кредитодателя да
предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителят да я
върне разсрочено и на малки вноски, макар и с надбавки, съдът намира, че не противоречат на добрите нрави. Следва да се отбележи, че волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия
размер, допустим от закона според чл.10,ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в
нашето законодателство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати на ищеца претендираните искови суми частично, като
отхвърли претенциите за главница за сумата от 26,93 лева от първоначално
предявената сума от 511,98 лева и за договорна лихва за сумата от 55,34 лева от
първоначално предявената сума от 402,02 лева, като неоснователни, поради
настъпила петгодишна погасителна давност за предявените преди периода
13.06.2013 година претенции, в каквато насока особеният представител на
ответника е направил своевременно възражение с отговора.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно
с уважената част от иска в размер на 883,00 лева.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА В.А.Б., ЕГН **********,***
да заплати на „М.Ф.М.“ АД, ЕИК *********, гр.С., бул.“С.“ № 23 сумите, на
основание чл.240 и чл.86, ал.1 от ЗЗД суми по главница и лихви за
забава, както следва: 485,05 лева – дължим остатък от главница по Договор за
потребителски заем CASH-10066507 от 17.01.2013
година; 346,68 лева –
договорна лихва за периода от 25.01.2013 година до 17.01.2014 година; 120,23
лева – законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост –
14.06.2013 година до датата на сключване на договора за цесия – 14.10.2015
година; 138,15 лева – законната лихва от 15.10.2015 година до датата на изготвяне
на исковата молба – 11.06.2018 година, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба пред съда – 12.06.2018 година до окончателното
изплащане на вземането по гланицата, КАТО отхвърля претенциите
за главница за сумата от 26,93 лева от първоначално предявената сума от 511,98
лева и за договорна лихва за сумата от 55,34 лева от първоначално предявената
сума от 402,02 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА В.А.Б., ЕГН ********** да заплати на „М.Ф.М.“ АД, ЕИК
*********, гр.С., бул.“С.“ № 23 сумата от 883,00
лева – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-С. в двуседмичен срок от
получаване на съобщенията
от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
: