№ 1300
гр. Благоевград, 21.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200501190 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното: „
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№4701/22.07.2024г., подадена от М. К.
Ш. и В. С. Ш., чрез пълномощник против Решение № 169/04.07.2024г.,
постановено по гр.д.№ 989/2022г. по описа на РС Гоце Делчев.
С въззивната жалба решението се определя като недопустима, а при
евентуалност -неправилно и необосновано. Твърди се, че в иска за делба не е
включен съсобственика М. Н.К., която се твърди, че притежава 1/8 ид.ч. от
процесния парцел като за участието на всички съделители в делбата съдът
следва да следи служебно. Твърди се, че липсват доказателства лицето да се е
разпоредели със своя дял, поради което следва да участва като съделител, като
неконституирането на задължителен другар води до недопустимост на
решението. На следващо място се оспорва, че Н. Т. и А. Т. са съсобственици на
процесния имот в частта, касаеща покупката му от И.Г., като се твърди, че
черпят права от неосъществена продажба. Изтъква се, че т.нар.Записка от
08.07.1943г. не прехвърля права, той като не е спазена нотариалната форма, а
представлява частен документ. Отделно от това в нея е отразено, че касае
парцел I –б в кв.89, а в акта за завземане на недвижим имот е отразено, че
касае парцел IХ в кв.89. Оспорва се, че описания в записката имот е
одържавеният, а актът за завземане на имот, не може да послужи като
1
доказателство за собственост, поради това, че установява само от кога е завзет,
но не и кой е собственика на имота. Възразява се и по квотите, при които е
допусната делбата, като се твърди, че съдът не е съобразил влязлото в сила
решение на 10.03.2008г. по дело № 134/2007г. на ОС Благоевград, според
което квотата на праводателя на ответниците С. Ш. е 1/8 ид.ч. от процесния
имот или 85 кв.м. идеална част от 670 кв.м. от площта на целия имот, а не
както погрешно е било отразено в решението от 18,61 ид.ч. от 670 кв.м. от
целия имот, предмет на делба.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на
решението и връщането му за ново разглеждане с изследване на въпроса дали
лицето М. Н.К. е съсобственик, а при евентуалност се иска отмяна на
решението и признаване, че ответникът В. С. Ш., като наследник на С. Д. Ш. е
собственик на 1/8 ид.ч. от процесния имот. Не се правят искания за събиране
на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от
насрещните страни.
Иска се потвърждава на решението, като правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие със събраните доказателства. Изтъква се, че за
първи път с писмените бележки от жалбоподателя се прави възражение за
нищожност на делбата, поради неучастие като съделител на М. Н.К., като
собственик на 1/8 ид.ч. сочи се, че това възражение е недопустимо, като
направено извън сроковете по чл.342 ГПК, а по същество се сочи, че е
неоснователно. Поддържа се, че лицето М. Н.К. не е съсобственик на
процесния недвижим имот от 04.09.2018г., когато с Постановление за
възлагане на недвижим имот по изп.д.№ 468/2018г. по описа на ЧСИ Ш.Д.
нейният дял е възложен върху купувача Б.И.М.. Сочи се, че този документ е
описан в приложените документи при дарението на имота от Б. и Б.М. на
съделителите Б. Д. и Д. Б.. Ето защо се изтъква, че М. К. не е задължителен
другар, тъй като не е съсобственик. Поддържа се, че съделителите Н. Т. и А. Т.
са съсобственици на посочените идеални части и на поддържаните в исковата
молба основания, като оспорванията в тази насока се сочат, че са
неоснователни. Сочи се, че наследодателят им М.В. е придобил собствеността
на основание свидетелстващ документ Записка от 01.09.1930г., която е
надлежно вписана на 08.07.1943г. в Неврокопския околийски съд, поради
2
което и на основание чл.25 ЗПСНИ /отм./ установява надлежно прехвърляне
на собствеността върху наследниците на М.Я.В.. Впоследствие през 1948г. се
сочи, че имота е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС. С решение №
488/03.12.1998г. на областния управител наследниците на собственика са били
обезщетени със собственост в процесния имот, а с решение № 57 от
19.01.1999г. е утвърдена и квотата в съсобствеността. Отделно от горните
твърдения се изтъква, че съсобствеността не възниква от продадения от И.Г.
недвижим имот, въпросът относно правата и квотите на съсобственост между
Н. и В. Т.и са разрешени с влезли в сила съдебни решения, приложени по
делото. Възражението за различни квоти от установените от съда се сочи, че е
преклудирано. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна и
потвърждаване на постановеното решение, както и присъждане на разноски.
Прави се искане за приемане като доказателство на Постановление за
възлагане на недвижим имот по изп.д.№ 468/2018г. на ЧСИ Ш.Д., както и да
се даде възможност за сочене на допълнителни доказателства във връзка с
идентичност на недвижимия имот, описан в Записката от 08.07.1943г.
Постановлението за възлагане следва да се допусне и приеме като писмено
доказателство, доколкото същото има отношение към установяване на факти и
обстоятелства, за които съдът следи служебно, а именно дали в делбения
процес следва да участва и лице, което не е било конституирано като
съделител по делото. Искането на ответната страна за възможност за сочене
на нови доказателства, касаещи идентичност не следва да се уважава, като
преклудирано. Във въззивната инстанция се допускат и събират доказателства
за факти и обстоятелства, които от една страна са елемент от фактическия
състав на спорното право , а така също които са били оспорени своевременно
от насрещната страна и за тази, която ги твърди е възникнало задължение да
ги установи, тъй като са били спорни. Налице е преклузия за страните да
сочат факти и правят оспорвания, които не са били заявени пред първата
инстанция, както и за установяването им да се иска събиране на доказателства
пред въззивната инстанция.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с
чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима - подадена
е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване. По делото не се налага служебно събиране на доказателства с
оглед приложение на императивна правна норма, с оглед на това делото
3
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД на въззивна жалба с вх. №4701/22.07.2024г., подадена от М. К.
Ш. и В. С. Ш., чрез пълномощник против Решение № 169/04.07.2024г.,
постановено по гр.д.№ 989/2022г. по описа на РС Гоце Делчев.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора към нея.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмено доказателство Постановление за
възлагане на недвижим имот по изп.д.№ 468/2018г. по описа на ЧСИ Ш.Д.,
като оставя без уважение искането за възможност за сочене на допълнителни
доказателства във връзка с идентичност на недвижимия имот, описан в
Записката от 08.07.1943г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.12.2024г. от 9:00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се
връчи препис от определението, а на въззивника и препис от отговора от
въззиваемия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4