№ 31
гр. Горна Оряховица, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20224120200561 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „А.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Р. Н. Й., обжалва
наказателно постановление № 04-2200094/20.09.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново, с което на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушаване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия кодекс.
Поддържа, че по време на проверката работничката Д. И. И. не е полагала
труд по трудово правоотношение. Трудовият договор между дружеството и
тази работничка бил сключен на 05.07.2022 г., като посочената в договора
дата, на която работничката следвало да започне изпълнението на
уговорените трудови функции, била 07.07.2022 г. Следователно по време на
проверката от 06.07.2022 г. Д. И. И. не е полагала труд въз основа на трудов
договор, а за работодателя не били възникнали задълженията по чл. 63, ал. 1 и
ал. 2 от КТ. Приложеният към преписката списък на лица в обекта, заверени
по работните места, удостоверявал само присъствието на лицата на
1
посоченото място, но не и обстоятелството, че тези лица са полагали труд по
трудово правоотношение. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
ДИРЕКТОРЪТ НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО чрез писмено становище, изготвено от пълномощника
старши юрисконсулт С. С., оспорва жалбата и моли съда да потвърди
наказателното постановление. Претендира направените по делото разноски.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.07.2022 г. около 11:00 часа свидетелките Х. К. П., Ж. Ц. Д. и С.
С. Е. – инспектори в ДИТ – Велико Търново, извършили проверка по спазване
на трудовото в нива, находяща се в землището на с. К., общ. Горна
Оряховица, обработвана от дружеството жалбоподател „А.“ ЕООД. При
пристигане на място служителите на ДИТ заварили три жени, които
засаждали разсад зеле в нивата, една от които била Д. И. И.. На място в
нивата се намирал и Р. Н. Й. – управител на дружеството „А.“ ЕООД.
Инспекторите от ДИТ – Велико Търново предоставили на управителя
Р. Н. Й. бланка на списък на работниците и служителите на дружеството,
заварени по работните места към 11:20 часа на 06.07.2022 г. при проверката
от ДИТ – Велико Търново, като поискали от него всеки работник и служител
на дружеството да се впише с трите си имена, ЕГН и длъжност и да се
подпише. Й. извикал работниците си един по един, за да се впишат в списъка.
Втора поред в списъка се вписала Д. И. И., която посочила трите си имена,
единния си граждански номер **********, длъжността „работник“ и се
подписала. В графата „утвърдил“ управителят на дружеството Р. Н. Й.
изписал трите си имена, длъжността „управител“ и се подписал.
След приключване на проверката от името на проверяваното
дружество било подадено уведомление до НАП за сключен трудов договор с
Д. И. И. с посочения по-горе ЕГН. В 20:27:03 часа на 06.07.2022 г.
информационната система на НАП генерирала справка, удостоверяваща
2
приемането на подаденото уведомление.
В определения от инспекторите по труда срок управителят Й.
представил в ДИТ – Велико Търново допълнителни документи във връзка с
извършваната проверка, сред които трудов договор, сключен с Д. И. И. на
05.07.2022 г., в който страните уговорили, че работникът И. ще постъпи на
работа на 07.07.2022 г. и под текста на който работникът И. удостоверила с
подписа си, че е постъпила на работа на 07.07.2022 г.
На 18.07.2022 г., след като преценила събраните доказателства в хода
на проверката, свидетелката Х. К. П. – старши инспектор в ДИТ – Велико
Търново, съставила против „А.“ ЕООД в присъствието на управителя Р. Н. Й.
акт за установяване на административно нарушение за това, че на 06.07.2022
г. на посочената по-горе нива в землището на с. К. в качеството си на
работодател дружеството е допуснало до работа Д. И. И., на длъжност
„работник полевъд“, преди да й предостави копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП, с което нарушило
разпоредбите на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ. Управителят Й. подписал
съставения против дружеството акт и получил срещу разписка препис от
акта.
На 20.09.2022 г., след като разгледала преписката, образувана по
съставения от Д. акт за установяване на административно нарушение,
директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – град Велико Търново издала
обжалваното наказателно постановление, с което наложила на дружеството
жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 от КТ административно наказание
имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушаване на разпоредбата на
чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ.
Екземпляр от наказателното постановление бил връчен на наказаното
дружество на 21.09.2022 г. На 05.10.2021 г. жалбата на дружеството против
наказателното постановление била заведена в ДИТ – гр. Велико Търново.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Х. К.
П., Ж. Ц. Д. и С. С. Е. и приетите писмени доказателства, подробно описани в
протоколите за проведените открити съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по дело съдът достига до
3
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при образуването и в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на
административното нарушение е предявен на управителя на дружеството
жалбоподател, на когото е била осигурена възможност да впише писмените
си възражения при съставянето на акта, както и да представи допълнителни
писмени възражения в тридневен срок от неговото съставяне. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган преди изтичането на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е законосъобразно и по същество.
От събраните доказателства по несъмнен начин се установяват по
несъмнен начин две обстоятелства: 1) че по време на проверката по работни
места в 11:20 часа на 06.07.2022 г. свидетелката Д. И. И. е изпълнявала на
посочената по-горе нива в землището на с. К. трудовите функции на
длъжността „работник полевъд“, посочени в приетата като писмено
доказателство длъжностна характеристика (л. 13), и 2) че към този час не й е
било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на НАП.
Обстоятелството, че в 11:20 часа на 06.07.2022 г. Д. И. И. е
изпълнявала трудовите функции на посочената по-горе длъжност на нивата в
землището на с. К., се установява от показанията на свидетелките Х. К. П., Ж.
Ц. Д. и С. С. Е., които на посочените дата и час са възприели непосредствено
действията на И. по засаждане на разсад зеле, представляващи изпълнение на
трудовите функции на работник полевъд. Цитираните преки доказателства,
съдържащи се в цитираните свидетелски показания, се потвърждават и в
приетия като писмено доказателство списък на работниците и служителите в
проверявания обект на дружеството към 06.07.2022 г. в 11:20 часа, подписан
4
от всички заварени в нивата работници на дружеството и от управителя на
дружеството Й..
Обстоятелството, че към че към 11:20 часа на 06.07.2022 г. на Д. И. И.
не е било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на НАП, се установява от данните в приетата като
писмено доказателство справка за приети и отхвърлени уведомления (л. 12 от
делото), от която е видно, че уведомлението за сключения трудов договор с
И. е подадено по електронен път на 06.07.2002 г. и че информационната
система на НАП е генерирала справката, удостоверяваща приемането на това
уведомление в 20:27:03 часа на 06.07.2022 г. Следователно е било обективно
невъзможно девет часа по-рано – в 11:20 часа на 06.07.2022 г. – на И. да е
било връчено копие от посоченото уведомление, заверено от териториалната
дирекция на НАП.
Съвкупната преценка на горните две обстоятелства води до
несъмнения извод, че към 11:20 часа на 06.07.2022 г. дружеството
жалбоподател е допуснало до работа работничката Д. И. И., като преди този
час не й е било предоставило копие от уведомлението за регистрация на
трудовия договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. По този
начин дружеството е нарушило забраната, установена в разпоредбата на чл.
63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ и е осъществило състава на корпоративна
административнонаказателна отговорност по чл. 414, ал. 3 от същия кодекс.
Съдът не споделя доводите на дружеството жалбоподател, че по време
на проверката на работното място на 06.07.2022 г. в 11:20 часа работничката
Д. И. И. не е полагала труд по трудово правоотношение и че към този момент
за работодателя не били възникнали задълженията по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от
КТ, тъй като според уговореното в трудовия договор на И. от 05.07.2022 г. тя
следвало да постъпи на работа на 07.07.2022 г. Данните в цитираните по-горе
свидетелски показания и в подписания от управителя на дружеството и от
работничката И. списък на заварените по работни места работници и
служители сочат по несъмнен начин, че в процесния случай Д. И. И. е
започнала да изпълнява трудовите си функции на длъжността „работник
полевъд“ по-рано от уговореното в договора, и по-конкретно, че е
изпълнявала тези функции към 11:20 часа на 06.07.2022 г. Това обстоятелство
означава, че страните по трудовия договор са се отклонили от уговореното
5
между тях относно датата на постъпване на работа на И., но не и че към 11:20
часа на 06.07.2022 г. работничката не е изпълнявала трудовите си функции на
посочената длъжност или че към тази дата и час за работодателя не са били
възникнали задълженията по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Дори да се приеме, че между дружеството жалбоподател и
работничката Д. И. И. е било постигнато съгласие тя да работи и на
06.07.2022 г. и това съгласие да е било отделно и независимо от съгласието,
оформено с трудовия договор от 05.07.2022 г., по силата на което
работничката е следвало да постъпи на работа в дружеството на 07.07.2022 г.,
не се променя обоснованият по-горе извод за допуснато от дружеството
нарушение по чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ.
Съгласно императивното правило на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията между
работника и работодателя следва да бъдат уредени като трудови независимо
от броя на постигнатите съгласия за предоставяне на работна сила и от
уговорената продължителност на предоставяне на тази сила. Това означава, че
работодателят е бил длъжен да предостави на И. копие от уведомление за
регистрация на трудов договор, заверено от териториалната дирекция на
НАП, преди да я допусне до работа на 06.07.2022 г., дори и в разглежданата
по-горе хипотеза на постигнато съгласие за предоставяне на работна сила в
деня преди началото на изпълнението на трудовите функции по сключен
между същите страни друг трудов договор за същата работа. Следователно
забраната по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ е била приложима и за
процесния случай, а нарушаването на тази забрана е довело до осъществяване
на състава на нарушението, за което дружеството е наказано.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на
дружеството жалбоподател административно наказание имуществена санкция
в минималния предвиден в закона размер от 1500 лв. Поради изричната
разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ е безпредметно да се обсъжда въпросът
дали са налице предпоставките за преквалифициране на нарушението по по-
леко наказуемия състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да потвърди обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно.
Административнонаказващият орган не представя доказателства за
направени разноски по делото, поради което искането за присъждане на
6
такива е неоснователно.
От друга страна, не се установя от името на директора на ДИТ –
Велико Търново да е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което съдът не следва да присъжда такова.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 04-
2200094/20.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Велико Търново, с което на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на КТ, представлявано от едноличния собственик на капитала и
управител Р. Н. Й., е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушаване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2
във вр. с ал. 1 от същия кодекс.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7