Номер 88512.10.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораVII-ми наказателен състав
На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Тодор Минов
като разгледа докладваното от Тодор Минов Частно наказателно дело №
20205530202342 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба на Т. И. Т. против
Постановление от 12.08.2020 година на Районна прокуратура Стара Загора, с
което се прекратява наказателното производство по досъдебно производство
№ 56/2017 година по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура – град Стара Загора /прокурорска преписка № 4166/2016 година
по описа на РП – Стара Загора/, образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, поради липса на
осъществен състав на престъпление от общ характер. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
постановление и се моли съда, същото да бъде отменено, и делото върнато за
продължаване на необходимите следствени действия.
Съдът, като се запозна с постановлението на прокурора,
изложените в жалбата оплаквания и събраните на предварителното
производство доказателства, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 и следващите от НПК.
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба
/пострадал/, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК съдът се произнася
по обосноваността и законосъобразността на постановлението за
1
прекратяване на наказателното производство. В разглеждания случай съдът
намира, че така обжалваното постановление е необосновано и
незаконосъобразно. За да прекрати наказателното производство, прокурорът е
приел, че няма събрани доказателства за осъществен престъпен състав по НК.
В тази връзка не са посочени, никакви правни съображения защо от
обективна и субективна страна, прокурорът приема, че не е осъществен
престъпния състав на чл.323, ал.1 от НК или по друг текст от НК. За да
достигне до този извод, прокурора е преразказал част от показанията на
свидетелите, описал е определена фактическа обстановка и въз основа на това
е приел, че не е осъществен състав на престъпление от общ характер. В тази
връзка не е разгледал субективната и обективната страна на цитираният в
постановлението престъпен състав, на база събраните доказателства. Предвид
на извършеното разследване прокурора е прекратил досъдебното
производство, като се е позовал на разпоредбата на чл.243, ал.1, т.1, във
връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, без да конкретизира, коя от двете хипотези на
закона приема в случая.
Съдът намира, че не са изложени подробни мотиви относно
субективната и обективната страна на цитираният в края на постановлението
престъпен състав и защо се приема че не е извършен в случая. Това лишава от
възможността съдът да прецени формираното вътрешно убеждение у
прокурора да прекрати наказателното производство.
Следва да се има предвид, че самоуправството /чл.323, ал.1 от НК,
по който текст е образувано наказателното производство/ е престъпление
против установения от закона ред относно уреждане на взаимоотношения
между гражданите или между тях и други правни субекти, пряко засягащо
дейността по решаване на възникнали помежду им спорове, със съответните
правни последици за спорещите страни. Гражданско-правните отношения,
свързани със спорните вещни права и правото на собственост, са подсъдни и
подлежат на разглеждане и решаване от компетентните за това
правораздавателни органи. Всяко едно осъществено самоволно, не по
установения от закона ред, оспорвано от другиго свое или чуждо
действително или предполагаемо право, свързано със собствеността и
произтичащите от нея самостоятелни вещни права, води до нарушение на
закрепеното в чл.17 от Конституцията на Република България основно
2
начало, гарантиращо правото на собственост и защитата му от закона, поради
което съставлява и самоуправство по смисъла чл. 323 НК. От обективна
страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал.1 от НК се
характеризира с наличието на едно претендирано от дееца действително или
предполагаемо право, което той осъществява самоволно не по установения от
закона ред. Престъплението е от категорията на тези, изпълнителното деяние
на които може да се осъществи само с действие. От обективна страна при
самоуправството винаги е налице предшестващо спорно имуществено
правоотношение /не е посочено има ли го в настоящия случай/. Съответно
при наличието на такъв спор престъпният деец със своята деятелност
самоволно, не по установения законов ред /чрез исково производство пред
надлежния съд например/, извършва една промяна в съществуващото по -
раншно фактическо положение /прокурора не е обсъдил има ли такова в
случая/. Субект на престъплението може да бъде страна по имуществено
правоотношение или нейн представител.
Следователно от въз основа на изложеното самоуправството по
смисъла на чл.323, ал.1 от НК е възможно само при възникнал спор между
две страни по повод на действително или претендирано субективно право,
което е осъществено от дееца не по установения от закон ред, при което
случаят не е маловажен. В този смисъл е константната съдебна практика.
Иначе казано в гражданското право в теоретичен аспект правото на
собственост се характеризира с признатата и гарантирана от закона
възможност на даден правен субект да владее, ползва и се разпорежда
фактически и юридически с определена вещ или недвижим имот и да изисква
от всички други лица да не го възпрепятстват от упражняването на това му
право. Гражданско-правните отношения, свързани със спорните вещни права
и правото на собственост са подсъдни и подлежат на разглеждане и решаване
от компетентните за това правораздавателни органи. Всяко едно осъществено
самоволно, не по установения от закона ред, оспорвано от другиго, свое или
чуждо, действително или предполагаемо право, свързано със собствеността и
произтичащите от нея вещни права, води до нарушение на закрепеното в
Конституцията на Република България основно начало, гарантиращо правото
на собственост и защитата му от закона. В този смисъл самоуправството е
престъпление против законно установения ред на взаимоотношения между
3
отделните граждани, държавни или обществени организации, като пряко се
засяга дейността по решаване на спорове за имуществени права. Както бе
посочено изпълнителното деяние на престъплението по чл.323, ал.1 от НК от
обективна страна се характеризира с наличието на едно претендирано от
дееца действително или предполагаемо право, което той осъществява
самоволно, не по установения ред. Следователно, за да има възможност да се
извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за имуществено право
между две страни /има ли такъв в настоящия случай, не е обсъдено от
прокурора/, изразяващо се или в несъгласие със съществуването на правото,
или с избрания начин за осъществяването му. В разпоредбата на чл.323, ал.1
от НК законодателят не е определил задължителна форма на оспорване, при
което съдебната практика приема, че оспорване има винаги, когато
насрещната страна изрази несъгласие със съществуването на правото на
дееца или с избрания от него начин на осъществяване /посочената
фактическа обстановка прокурора, отговаря ли изцяло на изпълнителното
деяние на описаното престъпление по чл.323, ал.1 от НК/. Единствено
необходимо и достатъчно за съставомерността на деянието е да е налице
обективно несъгласие, доведено до знанието на дееца. При фактологията на
изложеното от прокурора не е посочено от обективна страна налице ли е
оспорено гражданско-правно отношение, което да е осъществено самоволно,
не по установения ред.
От друга страна съдът намира и че не са изпълнение дадените от
предходния съдебен състав указания обективирани в Определение № 654 от
28.05.2019 година постановено по ч.н.дело № 1413/2019 година по описа на
Районен съд град Стара Загора /Том Първи от ДП лист 266/, където отново
съдът е отменил постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство по идентични съображение. В този съдебен акт
съдът е посочил, че изготвената по делото, счетоводна експертиза, в началото
на 2019 година е непълна, като е посочил какви въпроси следва да се
изследват за да е налице пълнота на доказателствата при формиране на
вътрешното убеждение на прокурора. В тази връзка не е извършено
назначаване на допълнителна или повторна експертиза която да внесе яснота
в тази насока.
В тези описани пропуски според съда са нарушени основни
4
принципи на наказателния процес – задължението за разкриване на
обективната истина, състезателност. Липсата на мотиви относно обективната
и субективната страна на това дали и защо не е осъществен състав на
престъпление водят до невъзможност и да се провери вътрешното убеждение
на прокурора кореспондира ли със закона и доказателственния материал.
Следователно постановлението на Районна прокуратура град
Стара Загора за прекратяване на наказателното производство се явява
незаконосъобразно, необосновано, поради което същото следва да се отмени.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл.243, ал.5, т.3 от
НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Постановление от
12.08.2020 година на Районна прокуратура Стара Загора, с което се
прекратява наказателното производство по досъдебно производство №
56/2017 година по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура – град Стара Загора /прокурорска преписка № 4166/2016 година
по описа на РП – Стара Загора/, образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, поради липса на
осъществен състав на престъпление от общ характер, като връща делото на
Районна прокуратура Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените
действия, съобразно указанията изложени в обстоятелствената част на
определението.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните /обвиняемия, пострадалия и прокурора/
пред Старозагорския окръжен съд по реда на чл.243, ал.6 от НПК.
След влизане в сила, заверен препис от определението, ведно с
досъдебното производство и оригинала на обжалваното постановление, да се
върнат на Районна прокуратура Стара Загора, а оригиналите на
определението и жалбата, както и препис от обжалваното постановление да
се приложат към настоящото съдебно дело.
5
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6