№ 381
гр. Благоевград , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500440 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от "В" ЕООД, с ЕИК-, седалище и адрес на управление
с.М, ул. Х.Д №, община Г.Д.в, представлявано от управителя И.Д.С., действащо чрез
пълномощник адв.Й.Б. срещу решение № 6881/05.03.2021 година, постановено по гр.д. №
1012/2020 г. по описа на РС-Г.Д.в, с което са уважени изцяло предявените от ЮЛК. Д. П.,
ЕГН **********, грГ.Д., ул. П.Д, при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и чл.128, т.2 от КТ. С решението съдът е
отменил като незаконосъобразна Заповед № 258/19.09.2020 г., издадена от управителя на
дружеството-ответник, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните;
ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 2 013.00 /две хиляди и тринадесет/ лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението, а именно за периода от 19.09.2020 г. до 04.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /18.11.2020 г./
до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата от
610.00 /шестотин и десет/ лева, представляваща незаконосъобразно удържано трудово
възнаграждение за последния месец преди уволнението, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /18.11.2020 г./до
окончателното й изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищцата и съдебни разноски
в размер на 600.00 /шестотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
както и държавна такса по исковете в общ размер 180.52 лева и 5.00 лева държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост, поради противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че в
първото открито с.з. съдът е уважил доказателствено искане на ищеца за събиране на
справка от НАП относно наличието на трудови договори на ищцата след уволнението, което
1
искане било преклудирано. Оспорва извода на районната инстанция, изграден въз основа
показанията на свидетелката П., в които се сочи, че писмените обяснения, изискани от
ищцата са събрани след издаване на уволнителната заповед. Сочи, че протоколът от
извършена ревизия, при която е участвала и ищцата, установява факта, че последната е била
наясно с липсите в обекта и се е съгласила с констатациите в протокола. С изложеното
обосновава теза, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин, че
работодателят е изпълнил императива на чл.193, ал.1 от КТ. Оспорва извода на съда за
немотивираност на заповедта за уволнение. Счита, че в казуса са налице всички законови
основания за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. С посоченото обосновава
искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове като
неоснователни. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се навеждат
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде изцяло потвърдено. Въззиваемият оспорва изцяло твърденията и доводите, наведени
в жалбата. Претендира съдебни разноски за въззивно производство, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата и отхвърляне на
исковете прави искане за редуциране на претендираните от насрещната страна съдебни
разноски до минималния размер, съгласно Наредба №1/2004 г. Не прави доказателствени
искания.
В открито с.з. въззивникът се представлява от законният представител – управителят С., и
договорен процесуален представител -адв.Б., които поддържат наведените в жалбата доводи
и възражения срещу атакуваното решение. Оспорва претендираните от въззиваемата страна
разноски пред въззивната инстанция като прекомерно завишени.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в открито с.з. Депозира чрез
надлежен пълномощник писмено становище, в което заявява воля за разглеждане на делото
в нейно отсъствие. Заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба и искането за
присъждане на съдебни разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на акта, чиято отмяна се
иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 1012/2020 г. по описа на Районен съд-Г.Д.в е образувано въз
основа на искова молба, подадена на 18.11.2020 г. от ЮЛК. Д. П., ЕГН **********, от
грГ.Д., ул. П.Д, действаща чрез пълномощник адв.П.П. срещу "В" ЕООД, с ЕИК-, с.М, ул.
Х.Д №, община Г.Д.в, представлявано от управителя И.Д.С. с искане: да се отмени като
незаконосъобразна Заповед № 258/19.09.2020 г. на управителя на дружеството-ответник, да
се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1 220.00 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за два месеца след уволнението,
както и да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 610.00 лева, представляваща
незаконосъобразно удържано трудово възнаграждение за месеца преди уволнението, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното им изплащане. Претендира съдебни разноски. Представя писмени
доказателства.
Исковете са обосновани с твърдения, че по силата на трудов договор № 069/16.01.2020 г.,
между страните е възникнало трудово правоотношение, със срок на изпитване 6 месеца,
уговорен в полза на работодателя. Страните договорили ищцата да изпълнява длъжността
„продавач –консултант“, а работодателят да заплаща основно месечно трудово
възнаграждение в размер 610.0 лева. Страните договорили срок на предизвестие за
прекратяване на договора 30 дни.
Ищцата твърди, че изпълнявала стриктно и добросъвестно възложената й работа. На
19.09.2020 г. била извикана от управителя на дружеството-работодател, който й връчил
2
заповедта за уволнение. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради множество
процесуални нарушения на императивни законови норми. Твърди нарушение на чл.193, ал.1
КТ , тъй като работодателят не й е дал възможност да даде обяснения във връзка с
уволнението. С посоченото обосновава искане съдът да отмени заповедта за уволнение без
да разглежда спора по същество, по аргумент на чл.193, ал.2 КТ. Твърди, че заповедта не е
мотивирана, тъй като в същата не е посочено нарушението – кога е извършено и в какво
точно се изразява, какви парични средства са откраднати, в кой период, кога е установено.
Сочи, че моментът на извършване на нарушението е релевантен относно преценката дали
наказанието е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ. Твърди, че посоченото в заповедта
удържане на последното полагащо се на ищцата трудово възнаграждение е
незаконосъобразно. Не излага конкретен довод. Сочи чл.270, ал.2 КТ. Прави
доказателствени искания, представя писмени доказателства. Претендира съдебни разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
изцяло като неоснователни предявените искове. Обосновава теза за законосъобразност на
атакуваната заповед за уволнение. Сочи, че в обекта, в който ищцата е изпълнявала
трудовите си функции, е имало видеонаблюдение чрез което лично управителят установил
съмнително поведение на ищцата, изразило се в това, че когато синът на последната идвал в
магазина, пълнил чанти със стока, която ищцата не маркирала на каса. Няколко пъти през
август работодателят извършил проверка на вътрешната каса, предназначена за разбиване на
банкноти, при което били установени липси в касата. Управителят лично възстановявал
липсите в касата. Твърди, че за извършените проверки на вътрешната каса били съставяни
протоколи. Твърди, че на 14.09.2020 г. назначил ревизия в обекта, осъществена от комисия в
състав З.И П. /счетоводител в дружеството-ответник/, Д.С. и В.П. /продавач- консултанти в
същия търговски обект/. Ревизията била извършена в присъствието на управителя и на
ищцата. Били установени липси в размер на 12 508.517 лева покупна цена и 15321.905
продажна цена. За извършената ревизия бил съставен протокол, който ищцата отказала да
подпише. Ответникът твърди, че във връзка с установените липси в търговския обект
изискал от ищцата обяснения / писмени или устни/. П. депозирала пред работодателя
писмени обяснения, в които сочела лични причини във връзка с установените в обекта
липси. Твърди, че атакуваната заповед за уволнение е с предписаното от закона съдържание.
Твърди, че след уволнението ищцата започнала работа при друг работодател. Твърди, че
последното отработено от ищцата трудово възнаграждение не е било удържано, въпреки
записването в заповедта за уволнение – възнаграждението било изплатено на ищцата. С
изложеното обосновава искане за отхвърляне на исковете като неоснователни. Прави
доказателствени искания, представя писмени доказателства. Не претендира съдебни
разноски.
В хода на съдебното дирете са приети представените от страните писмени доказателства,
като последните не се оспорват от страните. Обявен е доклад по делото, срещу който не са
направени възражения. Допуснати и разпитани са поисканите свидетели, а именно лицата З
П. и Д.С..
В хода на съдебното дирене съдът е допуснал / протоколно определение от 12.02.2021 г./,
по искане на ищцата, изменение на претенцията с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр.
с чл.225, ал.1 от КТ чрез нейното увеличение до размер от 2 013.00 лева, за времето през
което е останала без работа след уволнението, а именно за периода от 19.09.2020 г. до
04.01.2021 г.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, районният съд е
постановил решение № 6881/05.03.2021 г., с което е уважил изцяло предявените искове. Въз
основа на събраните писмени доказателства и показанията на свидетеля П., съдът приел за
недоказано твърдението на работодателя, че преди издаване на заповедта за уволнение на
работника/ищцата е дадена възможност да даде обяснения във връзка с вмененото
нарушение. На следващо място съдът приел, че в случая е налице нарушение на нормата на
3
чл.195, ал.1 КТ поради липса в заповедта за уволнение на индивидуализация на вмененото
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не била посочена дата на извършване, какво
точно е откраднато от ищцата, стойност на откраднатото, липсва препратка към
документите, установяващи липсите. Въз основа на посоченото районната инстанция е
направила извод, че в казуса работодателят е нарушил императива на чл.193, ал.1 КТ и
чл.195 КТ, с което е издал незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните. Въз основа на събраните справки от НАП, удостоверение
–извлечение от счетоводните книги на работодателя и записването в атакуваната заповед за
уволнение, че следва да се удържи последно отработеното от ищцата трудово
възнаграждение /за месец август 2020 г./, съдът е уважил изцяло и исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.128, ал.2 КТ.
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установи
несъмнено, че по силата на трудов договор № 069/16.01.2020 г., между страните по спора е
възникнало описаното в исковата молба трудово правоотношение. На основание сключения
договор, считано от 16.01.2020 година ищцата изпълнявала длъжността „продавач-
консултант“ в търговски обект "И" № в гр.Г.Д.в, ул. "З на Ч" № а работодателят заплащал
договореното основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00 лева, както и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж.
Безспорно е по делото, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със
Заповед № 258/19.09.2020 г. на управителя на дружеството-ответник. Съгласно
съдържанието на заповедта, същата е издадена на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и с нея се
прекратява трудовото правоотношение с ищцата, считано от 19.09.2020 г., поради
„Дисциплинарно уволнение във връзка с чл.190, ал.1, т.7 -кражба на стоково материални
ценности в търг. обект "И" -, гр.Г.Д.в, ул. "З на Ч" №. Съгласно заповедта следва да се
удържи отработеното от ищцата за последния месец преди уволнението трудово
възнаграждение.
Не се спори, а записването в заповедта за уволнение установява по категоричен начин
факта на връчването й лично на ищцата П. на 19.09.2020 г.
От събраните по делото саморъчни обяснения от 19.09.2020г. на ЮЛК. Д. П., чиято
автентичност не се оспорва от въззиваемата, се установи по несъмнен начин факта, че преди
издаване на процесната заповед за уволнение работодателят е изискал от ищцата обяснения,
във връзка с установени в търговския обект - месторабота на П., липса на стока и парични
средства. В този смисъл съдът счита за опровергано от доказателствата по делото ищцовото
твърдение, че в казуса работодателят не е дал възможност на П. да даде обяснения преди
налагане на дисциплинарното наказание "уволнение".
По делото са събрани страници от трудовата книжка на ищцата, както и справки от НАП
за актуални към 04.01.2021 г. данни за трудови договори на същата, от които се установява
непротиворечиво, че в периода 19.09.2020 г. до 04.01.2020 г. ищцата не е била страна по
трудово правоотношение.
Установи се по делото, че на 21.08.2020 г. /Протокол № 1 /в процесния търговски обект е
извършена проверка на наличната сума от 200 лева във вътрешната каса- предназначена за
разбиване на банкноти, при която е установена сума от 163.84 лева, т.е. установена е липса
на 36.16 лева. Подобна проверка е извършена и 31.08.2020 г., при която е установена
налична сума от 136.63 лева, т.е. установена е липса на 63.37 лева /Протокол №2/31.08.2020
г./.
Съгласно Удостоверение от 28.01.2021 г., издадено от дружеството -ответник, неоспорено
от ищцата, се установи по делото, че за месец август 2020 г. на ищцата е изплатено брутно
трудово възнаграждение в размер на 610.00 лева. Съдът кредитира с доверие цитираното
4
писмено доказателствено средство, тъй като същото не се оспорва от ищцата, нито се
опровергава от останалите доказателства по делото. Т.е. безспорно се установи по делото, че
работодателят е изплатил на ищцата договореното трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ този на уволнението.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Въведеното с исковата молба възражение за неспазване императива на чл.193, ал.1 от КТ е
недоказано и неоснователно. По делото безспорно се установи, че на 19.09.2020 г. ищцата е
написала и предоставила на работодателя саморъчно написани обяснения във връзка с
констатираните в търговския обект-месторабота на ищцата, липси. Действително, датата на
която обясненията са написани и представени на работодателя е същата, на която е издадена
и връчена на ищцата заповедта за уволнение. Но този факт, преценен в съвкупност с
процесуалното поведение на ищцата, която не оспорва автентичността на посоченото
писмено доказателствено средство, нито опровергава написаното в него, сочат на
категоричен извод, че във връзка с извършените в търговския обект ревизии през лятото на
2020 г., работодателят е изискал от П. и същата е дала обясненията по реда на чл.193, ал.1 от
КТ преди издаване на процесната уволнителна заповед. Изводът не се разколебава от
събраните по делото гласни доказателства, тъй като в тях липсва категорично и
недвусмислено изявление, че обясненията на ищцата са поискани от работодателя,
респективно дадени от работника след издаване на уволнителната заповед. В тази връзка
съдът счита за неправилен като постановен в нарушение на материалния закон извода на
районната инстанция за неспазване в случая на нормата на чл.193, ал.1 от КТ.
Относно релевираното в исковата молба възражение, че процесната заповед за уволнение
не съдържа минимално предписаното от закона с нормата на чл.195, ал.1 от КТ необходимо
съдържание съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ установява по императивен начин необходимото
съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът трябва да съдържа данни за
нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага,
описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира възможността за
ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да бъде описано по начин,
указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. Задължението на
работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка
на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 от
КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно.
Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на районния съд за
немотивираност на оспорената от ищеца заповед за уволнение, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, тъй като обстоятелствената част на същата се
изчерпва със записването „ кражба на стоково материални ценности в търг. обект "И" -,
гр.Г.Д.в, ул. "З Ч" №. Работодателят е дал правна квалификация на вмененото на ищцата
дисциплинарно нарушение – чл.190, ал.1, т.7“. При това съдържание на заповедта е
обективно невъзможно да се направи преценка на фактите към конкретна правна норма, не
става ясно кога ищцата е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение, в какво точно
се е изразило противоправното й поведение, не е посочен конкретния обект на престъпно
посегателство /което обективно не позволява да се извърши преценка от съответния
компетентен орган представлява ли обектът на посегателство стоково-материална ценност/.
Ето защо съдът приема за напълно обоснован извода на районната инстанция, че от
съдържанието на процесната уволнителна заповед не става ясно в какво според
работодателят се изразява извършеното от работника конкретно нарушение, за което на
последния е наложено дисциплинарното наказание.
По изложените съображения и предвид неуспешното доказване от страна на
5
работодателя, че заповедта отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, настоящият съдебен
състав споделя извода на районната инстанция, че процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ е немотивирана и като такава е незаконосъобразна,
което е достатъчно основание за нейната отмяна.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искът по чл.344,
ал.1, т.1 КТ е основателен и доказан и като такъв правилно е уважен от районната
инстанция.
С оглед изхода на спора по главния иск и събраните по делото доказателства,
установяващи по несъмнен начин факта на оставане на ищцата без работа поради
уволнението, за периода 19.09.2020 г.-04.01.2021 г., въззивният съдебен състав намира за
правилно и законосъобразно атакуваното решение и в частта относно иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1 КТ. Присъдената в полза на ищцата сума от
2 013.00 лева е правилно определена, предвид размера на договореното от страните и
изплатено на ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца преди уволнението, а
именно сумата от 610.00 лева. Ето защо решението и в посочената част следва да бъде
потвърдено.
По отношение на претенцията с правно основание чл.128, т.2 КТ съдът съобрази
безспорно установеното по делото изпълнение на задължението на работодателя да заплати
на ищцата договореното месечно трудово възнаграждение за последния отработен месец,
предхождащ този на уволнението. Съгласно Удостоверение от 28.01.2021 г., издадено от
дружеството ответник, неоспорено от ищцата и необорено от останалите събрани по делото
доказателства, се установи по категоричен начин, че ответникът е изплатил на ищцата
полагащото й се за месец август 2020 г. брутно трудово възнаграждение в размер на 610.00
лева. Ето защо и като е достигнал до други изводи районният съд е постановил
незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде
постановено друго решение, с което предявеният с правно основание чл.128, т.2 КТ иск
следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че обжалваното решение е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в събиране на
доказателства по делото по искане на ищцата, което било преклудирано. От материалите по
делото се установява, че действително едва в първото открито с.з. ищцата е заявила чрез
процесуален представител искане да й се даде възможност да представи в следващо открито
с.з. справка от НАП за актуални трудови договори на П. след уволнението, което съдът е
уважил въпреки възражението на насрещната страна за настъпила преклузия. Съдът счита,
че в случая искането не е било преклудирано, респективно уважаването му не съставлява
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като на първо място с определение №
8864/23.12.2020 г. / обективиращо доклада по делото/ на страните не са били указани
последиците от неизпълнение указанията на съда в едноседмичен срок / дадени със същото
определение/. На следващо място съобрази, че доколкото в случая ответникът навежда в
писмения си отговор твърдение, че след уволнението ищцата е започнала работа при друг
работодател, то в тежест на същия е било да докаже това си възражение, правоизключващо
претендираното от ищцата право на обезщетение за оставане без работа след уволнението.
По разноските:
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в
тежест на въззивника са присъдени държавна такса 50.00 лева по иска с правно основание
чл.128, т.2 от КТ и 200.00 лева адвокатско възнаграждение /представляващо 1/3 от
присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение/.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба всяка от страните има право на
6
съдебни разноски за въззивното производство съобразно уважената, респективно
отхвърлената част.
Въззивникът не претендира и не доказва съдебни разноски за двете инстанции, поради
което такива не му се дължат. С оглед на това съдът не обсъжда, като безпредметно,
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендирани от въззивника
съдебни разноски за две инстанции.
Въззиваемата страна претендира за въззивно производство съдебни разноски в размер на
500.00 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 09.06.2021 г., от която в тежест на въззивника следва да се
възложи сумата от 166.66 лева. Заявеното от въззивника възражение за прекомерност на
претендираните от въззиваемата страна съдебни разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, е неоснователно тъй като същото е съобразено с минимално
предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатско възнаграждение. В този
смисъл възражението е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6881/05.03.2021 година, постановено по гр.д. № 1012/2020 г. по
описа на РС-Г.Д.в, в частта, с която "В" ЕООД, с ЕИК-, седалище и адрес на управление
с.М, ул. Х.Д №, община Г.Д.в, представлявано от управителя И.Д.С. е осъдено да заплати на
ЮЛК. Д. П., ЕГН **********, грГ.Д., ул. П.Д сумата от 610.00 /шестотин и десет/ лева,
представляваща удържаното незаконосъобразно трудово възнаграждение за последния
месец преди уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /18.11.2020 г./ до окончателното й изплащане, както и в
частта, с която "В" ЕООД, с ЕИК-, седалище и адрес на управление с.М, ул. Х.Д №, община
Г.Д.в, представлявано от управителя И.Д.С. е осъдено да заплати съдебни разноски за
разликата над 130.52 /сто и тридесет лева и петдесет и две стотинки/ лева - дължима
държавна такса по уважените искове, платима по сметка на Районен съд-гр.Г.Д.в и за
разликата над 400.00 /четиристотин/ лева – съдебни разноски за първа инстанция, дължими
на ЮЛК. Д. П., ЕГН **********, грГ.Д., ул. П.Д и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЮЛК. Д. П., ЕГН **********, грГ.Д., ул. П.Д срещу "В"
ЕООД, с ЕИК-, седалище и адрес на управление с.М, ул. Х.Д №, община Г.Д.в,
представлявано от управителя И.Д.С. иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ да се осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 610.00 /шестотин и десет/ лева, представляваща
удържаното незаконосъобразно трудово възнаграждение за последния месеца преди
уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /18.11.2020 г./ до окончателното й изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6881/05.03.2021 година, постановено по гр.д. № 1012/2020
г. по описа на РС-Г.Д.в, в останалата част като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА "В" ЕООД, с ЕИК-, седалище и адрес на управление с.М, ул. Х.Д №, община
Г.Д.в, представлявано от управителя И.Д.С. да заплати на ЮЛК. Д. П., ЕГН **********,
грГ.Д., ул. П.Д съдебни разноски в размер на 166.66 /сто шестдесет и шест лева и шестдесет
и шест стотинки/ лева за въззивно производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8