Решение по дело №30865/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5028
Дата: 30 март 2023 г.
Съдия: Мария Тодорова Долапчиева
Дело: 20221110130865
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5028
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110130865 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т е предявило срещу А, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал.1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 715,88 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., доставена в имот,
представляващ студио, находящ се в гр. София, ул. „Банат“ 5, аб. № 385411, с която сума
длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на ответника, ведно със законната лихва
от 04.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 132,45 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2022 г.,
сумата в размер на 15,36 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от 04.02.2022 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 3,31 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5646/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът Т твърди, че А е потребявало топлинна енергия за стопански нужди за
топлоснабден имот - студио, находящ се в гр. София, ул. „Банат“ 5, аб. № 385411, за
посочения по-горе период. Сочи, че въпреки отправена покана до ответника, страните не са
сключили писмен договор за доставка за топлинна енергия до процесния обект. Поддържа,
че освен топлинна енергия ответникът е ползвал и услуга дялово разпределение, като не е
заплатил дължимите суми за това, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Твърди, че предвид забавата на ответника, последният дължал и лихва за забава върху
главниците. По така изложените съображения предявява разглежданите искове и моли да
бъдат уважени.
След срока за отговор на исковата молба от ответника е постъпила молба, с която
изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва за исковия период ищцовото
дружество да е доставяло в имота топлинна енергия поради прекъсване на
топлоснабдяването. Посочва, че процесният имот не бил част от сградата, находяща се на
ул. „Банат“ 5, а бил самостоятелен такъв и в него не се доставяла топлинна енергия. Моли за
1
отхвърляне на исковата претенция.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Н изразява становище, с което поддържа,
че дяловото разпределение за процесния имот е извършено в съответствие с действащата
през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
обедняването си – количеството и стойността на доставената през исковия период топлинна
енергия, обогатяването на ответника – че същият е консумирал тази енергия, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до
имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от Т на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
В разглеждания случай ищцовата претенция обаче се основава на твърденията за липса
на сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. Между страните не се спори, а и не се установява, между тях да е сключван такъв
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до процесния имот по чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ. При това положение се налага извод, че страните не са били обвързани от
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
На следващо място между страните не се спори, а и от представения по делото
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 112 от 16.12.2009 г., том V, рег. №
6882, дело № 791 от 2009 г. се установява, че ответникът А е собственик на процесния имот,
представляващ студио и находящ се на адрес гр. София, ул. „Банат“ № 5. Доколкото не се
твърди и не се установява имотът да е бил предоставен за ползване на трето лице, то следва
да се приеме, че именно собственикът се е обогатил със стойността на доставената в неговия
имот топлинна енергия.
За установяване размера на потребеното в имота количество топлинна енергия е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза. От неоспореното и прието
заключение на вещото лице, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено,
както и от останалите събрани по делото доказателства, се установява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в
абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични проверки за
техническа годност. Вещото лице е посочило, че начислените суми за процесния период са в
съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007 г., ЗЕ.
Съгласно заключението за процесния период е начислена топлинна енергия, отдадена за
сградна инсталация, както и за БГВ. Посочено е, че топлинна енергия за отопление на имот
не е начислявана, тъй като радиаторите били отсъединени и абонатът не ползвал и не
заплащал топлинна енергия за отопление на имота. Топлинната енергия отдадена за сградна
инсталация се разпределяла между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите по проект, а тази за БГВ се определяла въз основа на показанията на 1 бр.
водомер за топла вода в имота, като за периода 2019 г. – 2020 г. поради неосигурен достъп
2
за отчитане, е начислена топлинна енергия с разходна норма 140 л на денонощие за 1 бр.
потребител. Съгласно заключението стойността на потребената за исковия период топлинна
енергия в имота възлиза на 860,50 лева, изчислена при съобразяване на резултата от
изравнителните сметки. Неоснователни се явяват възраженията на ответника, изложени в
молбата от 04.10.2022 г., че не дължи заплащане на топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация и за БГВ поради това, че такава не е потребена в имота. По делото не са
ангажирани никакви доказателства, установяващи твърдените от ответника обстоятелства,
напротив – събраните такива налагат извод за основателност на претенцията на ищеца. Ето
защо доколкото предявеният от ищеца иск за главница за потребена топлинна енергия е в
по-малък размер от установения дължим такъв, то същият се явява основателен и следва да
бъде уважен в пълния предявен размер от 715,88 лева.
Неоснователна обаче се явява претенцията на ищеца за заплащане на начислените
суми за дялово разпределение. Доколкото между страните няма сключен писмен договор,
общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват
ответника. От друга страна не са ангажирани доказателства по делото ищецът да е заплатил
тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че
ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с
направата или с дължимостта му. Поради това искът за сумата от 15,36 лева, представляваща
стойността на услугата за извършване на услугата дялово разпределение за периода от
01.03.2019 г. до 29.02.2020 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата се определя съобразно уговореното от страните. Поради липсата
на сключен между страните писмен договор общите условия не обвързват ответника. Те
обвързват единствено потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, сключили с
доставчика писмени договори при общи условия. Доколкото липсва предвиден срок за
плащане от страна на ответника на задължението му по чл. 59 ЗЗД за ползваната топлинна
енергия, длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. При това положение
ответникът дължи лихва за забава от датата на поканата и то за задължения, които вече са
възникнали, т.е. ответникът следва да е поканен да заплати именно задълженията, които се
претендират по настоящото дело.
По делото е приложена покана – от 23.12.2021 г., от която обаче от една страна не се
установява ответникът да е поканен да заплати именно процесните задължения, а от друга
страна не се установява да е надлежно получена от ответника. При това положение се налага
извод за неоснователност на иска за сумата от 132,45 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземането за главница за потребена топлинна енергия, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на предявения главен иск за сумата от 15,36 лева – стойност
на услугата дялово разпределение, неоснователен се явява и акцесорният такъв за мораторна
лихва в размер на 3,31 лева, който също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните и направени разноски в настоящото производство за платена държавна
такса в размер на 25 лева, за платен депозит за вещо лице в размер на 300 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които съразмерно на уважената част
от исковете възлизат на сумата в общ размер на 350,92 лева. Дължимите в полза на ищеца
разноски в заповедното производство за платена държавна такса в размер на 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, съразмерно на уважената част от
3
исковете възлизат на сумата в общ размер на 61,93 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от предявените искове, но доколкото не претендира и не са налице данни
за такива, разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т, с ЕИК ,, срещу А, с ЕИК ,, иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че А, с ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Банат“ № 5, дължи на Т, с ЕИК , и със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 715,88 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2020 г., доставена в имот, представляващ студио, находящ се в гр. София, ул.
„Банат“ 5, аб. № 385411, с която сума длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ответника, ведно със законната лихва от 04.02.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата в размер на 132,45 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2022 г., за
сумата в размер на 15,36 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през
периода от 01.03.2019 г. до 29.02.2020 г., както и за сумата в размер на 3,31 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. до 31.01.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5646/2022 г., по описа на СРС,
74 състав.
ОСЪЖДА А, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Банат“ №
5, да заплати на Т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 350,92 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 61,93 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Т
– Н.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4