Решение по дело №8/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 19772/31.12.2024 г. от Р. Д. Т., [ЕГН], с адрес гр. Разград, [жк], вх. А, ет. 5, ап. 20, срещу Решение № 1328/13.11.2024 г., постановено по АНД № 3563/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХVІІІ състав, с което е потвърдено НП № 23-0002976 от 03.06.2024 г., издадено от Директора на РД „АА“ Варна, с което за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № Н-32 от 2011 г. на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/, на Р. Д. Т., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, на основание разпоредбата на чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движение по пътищата.

Релевира се неправилност на решението поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Заявява, че НП не съдържа ясно описание на фактическата обстановка, за да може да се направи извод за нарушението на чл.44, ал.1, т.1 , пр.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011ф. на МТИТС. Искането е за отмяна на обжалваното решение на РС – Варна и на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Началник на областен отдел „АА“ Варна с писмено становище моли за отхвърляне на жалбата.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна като правилно и законосъобразно.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от РС – Варна, от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на: 05.04.2024 г. около 08:55ч. в гр. Варна, [улица], в пункт за извършване на контролни технически прегледи на ППС на дружеството "Кооперация Аутомотор", притежаващ Разрешение № 1284, валидно до 23.05.2028 г., Р.Тиханов, в качеството си на член на комисията за извършване на периодичен преглед на МПС "БМВ", от кат. М1 с рег.№ [рег. номер], завършил със заключение "Допуска се“, като не била извършена проверка на състоянието на кормилния механизъм. Кормилното колело не било завъртяно от едното крайно положение до другото докато превозното средство е поставено над канал или върху подемник, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи опори. , видеозаписът позволява да се на прави извод, че в нито един момент воланът на автомобила не е бил завъртян от крайно ляво до крайно дясно положение, докато колелата не докосват повърхността, или са върху въртяща повърхност.

ВРС приема, че Т. е бил длъжен да спази нормативните изисквания и да извърши цялостен и обстоен технически преглед на процесното ППС, съобразно Наредбата и е имал условията да го направи. Не са налице обстоятелства изключващи вината, или отговорността. Предвид горното, съдът намира нарушението за доказано и за виновно извършено. Правилно е определен субекта на нарушението, правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма, която регламентира и санкцията.

Коментира се чл.178а ал.7 т.3 от ЗДвП, който предвижда наказание глоба в размер на 1500лв. за всеки технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно това е Наредба № Н-32 от 16.11.2011 г. на МТС.

ВРС приема, че нарушението не е маловажно, тъй като по степен на обществена опасност не се отличава от обикновените случаи от този род. Фактът, че е бил извършен преглед на кормилната система по друг начин, не е смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като именно в това се изразява нарушението - че прегледът не е в съответствие с методиката. Обстоятелството, че не са настъпили вредни последици, също не може да бъде отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като от една страна по делото няма доказателства за това, че не са настъпили вредни последици, а от друга страна, ноторен факт е, че дори и да не са настъпили, при неизправност на кормилната система, биха могли да настъпят вредни последици със значителна тежест, не само за имуществото, но включително такива, свързани с живота и здравето на хората.

Въззивната инстанция приема, че размерът на наказанието е законосъобразен и справедлив, защото чл.178а ал.7 т.3 от ЗДвП предвижда императивно глобата да фиксирана - 1500 лева.

Така постановеното решение е правилно.

Районен съд – Варна е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 1, от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, в актуалната й редакция към датата на деянието, сочи че: "При извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист в комисията: т. 1 извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал. 1... "

 

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 31, ал. 1, периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5.

Част I на Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1, в своята т. 2, уточнява съдържанието и методите на проверка и изрично посочва, че прегледът обхваща най-малко изброените в таблицата по-долу елементи, като се използват посочените в нея минимални стандарти и препоръчителни методи.

Според санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП, наказва се с глоба 1500 лв. технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. Санкцията е фиксирана и съответства на наложената. Касаторът е субект на това деяние, осъществил неговия фактически състав чрез бездействие – неизпълнение на предписано от закона задължително поведение, поради което правилно и законосъобразно от него е потърсена административнонаказателна отговорност.

В заключение настоящата съдебна инстанция намира, че като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Въз основа на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на АА Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1328/13.11.2024 г., постановено по АНД № 3563/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХVІІІ състав;

ОСЪЖДА Р. Д. Т., [ЕГН], с адрес гр. Разград, [жк], вх. А, ет. 5, ап. 20 да заплати на ОО „АА“ Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.