№ 525
гр. Пазарджик , 08.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200605 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. ДР. Р., в качеството му на управител на
„******“ ООД гр. **** чрез пълномощника адв. В.Б. от САК, против Електронен
фиш Серия К № 40135031 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до това, че ЕФ е
издаден при нарушение на процесуалния закон, което води до неговата
незаконосъобразност, поради което се иска неговата отмяна. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се
явява и процесуалния му представител, редовно призован. Последният в писмена
молба поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага писмено становище по
същество, с което иска да бъде отменен атакувания ЕУФ като незаконосъобразен
и прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
определено съгласно Наредба №1/2004 г. съгласно чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.,
1
предвид осъществена правна защита на близко лице.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище по
същество, в което се обосновават доводи за законосъобразност на издадения ЕФ и
се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО за процесуално
представителство.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят Р. е санкциониран с ЕФ, за това, че на 17.06.2020 г., в 09,48
часа, на АМ „Тракия”, км. 86+400, в посока гр. София, е управлявал л.а. „*****“ с
рег. № ******, като се е движил с превишена скорост от 158 км/час, при
максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта
била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство- радарна
система „MULTA RADAR” № 00209D32F68B. Системата отчела движение със
скорост от 158 км/час, т.е. превишение на скоростта от 18 км/час, но от това
превишение били извадени 3%, т.е. 4,74 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане
на движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така
се формирало превишението от 13 км/час.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.
Последният е връчен лично на санкционираното лице на 25.03.2021 г., видно от
справка от ОДМВР- Пазарджик, Сектор ПП и справка от АИС- АНД (л.87-88).
Срещу ЕФ е подадена жалба от надлежно упълномощен от санкционираното лице
адвокат (л.13) чрез АНО до съда, входирана в дирекцията на ОДМВР- Пазарджик
на 05.04.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване
на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС, които
2
са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин
се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя Р. по
чл.182 ал.2 т.2 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на Р.Р. е ангажирана на
основание чл.188 ал.2 от ЗДП, а именно като управител и законен представител на
„******“ ООД гр. ****. Извършената от съда справка в публичния Търговски
регистър потвърждава обстоятелството, че Р.Р. към датата на извършване на
нарушението е бил управител и законен представител на въпросното дружество.
Да, вярно е че същото има и друг управител и представляващ- С.Г.Г., но двамата
управители представляват както заедно, така и по отделно дружеството, което се
установява от цитираната справка.
Дружество „******“ ООД към датата на нарушението е ползвател на МПС-
лек автомобил „*****“ с рег. № ******, видно от Справката за собственост и
регистрация на ПС от ЦБ- КАТ (л.15). Всички тези факти не се оспорват и от Р. в
депозираната от него жалба. (виж жалба на л.3-12).
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от
ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз
основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за
издадения ЕФ (за което свидетелства както самата жалба, така и цитираните по-
горе справки за връчване на фиша) не са предприети от страна на жалбоподателя,
който директно е обжалвал фиша пред съда.
С оглед нормата на чл.188 ал.2 от ЗДвП, правилно е бил санкциониран Р. в
качеството му на управляващ МПС. В случаите на засичане на нарушение за
скорост с АТСС се санкционира законовият представител на ЮЛ- собственик на
ПС (чл. 182 ал.2 от ЗДвП). При това положени съдът не споделя направеното
възражение в жалбата, а именно че наказващият орган директно бил санкционирал
собственика на МПС, а не положил усилия за установяване на водача на МПС.
3
Направения по-горе анализ и предвид цитираните законови разпоредби, дават
основание на съда да счита, че законодателят изрично е постановил, че в случаите
на нарушение установено с АТСС се издава ЕФ и то на собственика на МПС.
Законът не вменява задължение за АНО да установява водача на МПС. Той е
осигурил тази възможност на собственика на МПС, на който е предоставена
възможността да ангажира доказателства за това, че не той, а друго лице е
управлявало МПС на процесната дата и място. От момента на връчването на ЕФ,
жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му от закона възможност в
14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на
които да се анулира издадения фиш. Поради тази причина правилно е бил
санкциониран с издадения ЕФ като водач на процесното МПС
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното
лице.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от
ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице
нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава
електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
При цялостния служебен контрол, независимо от възраженията посочени в
жалбата, съдът не установи да са били допуснати нарушения при издаване на ЕФ,
нито от видна на сочените от жалбоподателя, нито други такива.
При обстойното изследване съдът не откри порочност на акта от гледна
точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който за първи път се
определят и параметрите на установеното нарушение.
ЕФ формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 от
ЗДвП, разписваща задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в
4
него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Т.е. в настоящия случай процесният ЕФ съдържа данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Поради тази причина
не споделя направеното в писменото становище възражение за порочност на ЕФ,
издаден в несъответствие на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, тъй като в него
не било изрично посочено дали подлежи на обжалване в какъв срок и пред кой
орган. Такъв реквизит не се изисква от закона, а с оглед на това, че в ЕФ най-
накрая е посочено че при обжалван и потвърден от съда ЕФ глобата се дължи в
пълен размер, пък става ясно, че този акт подлежи на обжалване и то пред съда,
още повече че той е обжалван и то надлежно от жалбоподателя и по никакъв
начин не е нарушено неговото право на защита.
На следващо място сред задължителните реквизити не е и датата на
издаване на ЕФ, както и неговият конкретен автор- физическото лице, овластено
да издава ЕФ. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП
изисква изрично да бъде посочена териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението- в случая ОД на МВР- Пазарджик, както и
дата, място и точен час на извършване на нарушението и тези реквизити са
отразени в ЕФ. Нарушението е описано по време и място- на 17.06.2020 г., в 09,48
часа, на на АМ „Тракия“ км 86+400, в посока гр. София.
Законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на
електронния фиш и дата на неговото издаване в разпоредбата на чл.189 ал.4 от
ЗДвП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014
г. по т. д. № 1/2013 г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното
понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие /съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
5
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния
фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението,
нито следва да се сочи и дата на издаването му, а само дата и час на нарушението.
Същите аргументи важат и по отношение на възражението за липсва като
реквизит на ЕФ- посочването на снимка/клип на автомобила и всички данни от
нея/него, както и прилагането им към ЕФ, поради което съдът не споделя и това
възражение на въззивника.
Неоснователно е и възражението, че в ЕФ не било посочено кое е
техническото средство „заснело шофьора“. Първо АТСС не заснема водача на
МПС, а засича скорост на автомобила и заснема движението на автомобила,
движещ се с превишена скорост. И на второ място използваното АТСС е посочено
в ЕФ, като са отразени неговия тип и номер, което е достатъчно за неговата
индивидуализация.
Не се споделя от съда и другото възражение, а именно за неясно описание
на мястото на нарушението. В ЕФ в описанието на нарушението е посочено ясно
и недвусмислено мястото на нарушението- АМ „Тракия“ км. 86+400, в посока на
движение за гр. София. Абсолютно неоснователни за допълнителните възражения
в тази насока, а именно че не било ясно имало ли друг път, детелина, локално
платно и т.н., тъй като се касае за път клас А1- автомагистрала и освен това дали
има отбивка, детелина и т.н. в процесния участък (а такава няма видно от
снимката от АТСС и справка на официалния сайт на АПИ) е без значение тъй като
движението на автомобила е по АМ и то в конкретния й участък.
Неоснователно е и възражението, че в ЕФ не било посочено дали имало
знак- ограничаващ скоростта или указателна табела- Т2. Видно от описанието на
нарушението такова ограничение на скоростта със знак не имало в процесния
участък, а ако имаше то надали знакът би сочил ограничение в стойност над 140
км/час, каквато е максимално допустимата за движение скорост на АМ, в какъвто
смисъл е вмененото нарушение- словесно и цифром.
Не може да бъде споделено и възражението, че не било обозначено със знак
разположението на АТС. Това възражение не би било направено, ако се държеше
сметка за последните промени в Наредба № 8121з-532/2015 г. за условията и реда
6
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, които засягат и настоящия случай, а именно
отмяната на чл.7 от наредбата, с което отпадна необходимостта от обозначаване
на мястото за контрол с мобилно техническо средство с пътен знак Е24, поставен
преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните
технически средства, което следваше да се документира и със снимка. Към датата
на засичане на нарушението- 17.06.2020 г. това изискване вече е отпаднало, още
повече че използваното в случая АТС е стационарно, а не мобилно.
Както се посочи вече в ЕФ е посочено асно и точно дата, час и място на
извършване на нарушението, а също така и начина на извършването му и неговото
установяване. Посочена е и нарушената правна норма, която напълно съответства
на даденото словесно описание на нарушението. По този начин достатъчно ясно и
детайлно е описано извършеното нарушение, което прави възможна в
гарантирания от закона обем защитата против него.
В този смисъл съдът намира, че от формална страна обжалваният ЕФ
отговаря на законовите изисквания.
На следващо място, видно е, че ЕФ е издаден в законоустановения срок, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
Неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от
ЗДП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство,
изведени на фотос от заснетия клип, приложен по делото. Описано е нарушението
по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаване между
скоростта, която се сочи като измерена по данните от клипа, изведен във фотоса и
възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на
нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21 ал.1, както и
наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
По-нататък, имайки предвид моментната фотоснимка, придружаваща ЕФ,
имаща статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15
от ЗДвП, може да се заключи, че тя е снимката от техническото средство, с което е
било регистрирано нарушението е напълно валидна и изготвена в съответствие с
техническите изисквания. Фотосът е изведен в съответствие с изискванията на
производителите (виж инструкцията за работа на техническо средство MultaRadar
7
на производителя „JENOPTIK Robot GmbH”-Германия- л.31-72).
Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване (виж стрелката- V), която напълно съвпада с
посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили.
Отчетената скорост е на автомобила на жалбоподателя, а не на друг лек
автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла автомобила, движещ се в лента №
2, а видно от фотоса точно там се движи автомобилът на жалбоподателя Р., като в
същата лента нито пред него, нито зад него се движи друг автомобил. Вярно е, че
в съседната пътна лента (№1) на разстояние след автомобила на жалбоподателя се
движи товарен автомобил, но това не променя факта, че засечената превишена
скорост е именно на л.а. „*****“ с рег. № ******. Това е така, защото пак от
инструкцията за експлоатация става ясно, че системата може ясно да определи в
коя лента се движи превозното средство, съобразно въвеждане на размерите на
лентите и разстоянието между ръба на банкета и радарния сензор при
конфигурирането на системата (ширина на лентите). Всички разстояния се задават
от средата на маркировките. Изчислената лента се запазва във файла на инцидента
и се описва със скрипт. Ако превозното средство не е ясно позиционирано в някоя
лента в момента на измерване, системата показва междинно положение, като
маркировката на лентата. Системата присвоява на всяко измерено превозно
средство лента от 1 до 3, което се извежда на видеоклипа, а от там и на фотоса към
ЕФ. Превозни средства, които се намират между лентите в момента на измерване,
се обявяват като лента 1-2 (или 2-3). В случая категорично е засечено МПС в
лента № 2. Освен това пак от цитираната по-горе инструкция в Глава 9
Изчисление т.9.2.1. Приближаващ трафик, при ляво измерване (както е в
настоящия случай), ПС на което се присвоява измерената скорост трябва да се
намира най-малко отчасти в третата четвъртина на снимката по посока на
движението, т.е. в зоната на изчислението, съгласно т.9.1 от инструкцията, и не
трябва да е излязло от зоната на изчисление. Видно от снимката от АТСС
представена по преписката, е че автомобилът на жалбоподателя се намира точно в
зоната за изчисление, като по-голямата част от автомобила попада в третата
четвъртина на снимката. В този смисъл няма съмнение, че засечената скорост е
именно на управлявания от жалбоподателя автомобил.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
8
изправно (виж приетите като писмено доказателство удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и протокол от проверка на лист 16 и 17 от делото).
Освен това АТС е работила при условия, допустими съгласно инструкцията.
При това положение съдът не приема за основателни наведените чрез
доказателствените искания възражения, че устройството, с което е засечен
автомобила е било технически неизправно и негодно за употреба за засичане на
превишена скорост, както и че е работило при неблагоприятни метеорологични
условия, в разрез с разпоредбите на ръководството за експлоатация.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на
стойността на превишението, поради което издаденият ЕФ следва да се потвърди.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в негова полза на
разноски за адвокатско възнаграждение, още повече че не са били ангажирани и
доказателства от въззивника, обуславящи приложението на чл.38 ал.1 т.3 от Закон
за адвокатурата.
Пак с оглед изхода на делото основателна е претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Искането е направено своевременно в хода на съдебното производство и на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик- органът издал ЕФ. С оглед
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено
съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за
защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се
разгледа в две съдебни заседания без разпит на свидетели, а само с приемане на
писмени доказателства, в които обаче не участваше процесуалния представител
на АНО, като единствено от същия е представено аргументирано писмено
становище. Поради това и съдът счита, че следва да присъди минималния
предвиден в наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а именно 80
лева.
9
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 40135031 издаден от ОД
на МВР- Пазарджик, с който на Р. ДР. Р., с адрес гр. ****, ул. „*****“ №4, вх.А,
ет.4, ап.13, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева,
като законосъобразен.
ОСЪЖДА Р. ДР. Р., с адрес гр. ****, ул. „*****“ №4, вх.А, ет.4, ап.13, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик, представлявана
от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител
на въззивника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10