Р Е Ш Е Н И Е
№ 491
гр. Перник, 02.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд-Перник, в публично заседание проведено на девети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
При участието на съдебен секретар Е. В. като разгледа докладваното от съдия
Георгиева, административно дело номер 336 по описа на Административен
съд-Перник за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 156
и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Й.С.П., с адрес *** против Ревизионен акт № Р-22001419000647-091-001 от 31.10.2019г., издаден
от Т.Н.–началник на сектор, възложил ревизията и Ц. Р.–главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 632 от 16.04.2020г.
на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С.***, в
частта, с която е ангажирана отговорността му за задължения на
- „***“***, с ЕИК *** за данъчни задължения за ДДС за данъчен период
01.07.2013г. до 31.07.2013г. и от 01.10.2016г. до 31.10.2016г. и лихви към тях и за данък върху доходите на
физически лица за данъчни периоди 01.10. до 31.10.2016г., ведно с
начислените лихви към тях.
В жалбата се излагат аргументи, че установените с ревизионния акт и
потвърдени от директора на Дирекция „ОДОП“-С.*** задължения са
незаконосъобразни, поради липса на предвидените в закона предпоставки за
ангажиране на отговорността му по чл. 19 от ДОПК. Сочи, че в хода на
ревизионното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в непроизнасяне по направено искане за спиране на ревизията и при влязъл в сила съдебен акт, с който е
отменен мълчалив отказ за спиране на ревизията. Извършените действия след
направеното искане за спиране счита, че
са незаконосъобразни. На следващо място
излага аргументи за недоказаност на кумулативното наличие на всички
предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК като сочи, че не
е налице укриване на факти и обстоятелства и че не е налице несъбираем дълг на
дружеството главен длъжник. Излага аргументи и против задълженията за лихви,
като сочи, че същите са извън обхвата на отговорността по чл. 19 от ДОПК. Въз
основа на това иска ревизионен акт № Р-22001419000647-091-001
от 31.10.2019г., в частта с която е потвърден с решение № 632 от 16.04.2020г.
на директор на Дирекция „ОДОП“-С.*** да се отмени.
В съдебно заседание адв. Г.Д.,*** пледира жалбата да се уважи. В указания
срок депозира писмени бележки.
Ответникът по жалбата–Директор на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика"-С.*** за представител изпраща юк. К. Т.***.
Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В указания срок депозира
писмени бележки.
Административен съд-Перник, след като прецени твърденията на страните и
събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Със Заповед за възлагане на
ревизия № 22001419000647-020-001/31.01.2019г., издадена от Т. П. Н., на
длъжност началник сектор е възложено извършване на ревизия на Й.С.П. за установяване на отговорността му по чл. 19
от ДОПК за задължения на „***“ЕООД за отговорност за корпоративен данък за
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г.; за
отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2018г.; за отговорност за
ДДС за периода от 01.07.2013г. до 31.07.2013г.;
за отговорност за ДДС за периода от 01.10.2016г. до 31.01.2017г.; за
отговорност за ДОО–за осигурители за периода от 01.11.2016г. до 31.12.2018г.;
за отговорност за вноски за здравно осигуряване за периода от 01.11.2016г. до
31.12.2018г. и за отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители за
периода от 01.11.2016г. до 31.12.2018г.. Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираните му
правомощия със заповед № РД-01-803/07.06.2017г. на Директора на ТД на НАП-С.***,
в съответствие с нормата на чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и е надлежно връчена на 19.02.2019г.
ЗВР № 22001419000647-020-001 от 31.01.2019г.
е изменяна със Заповеди с № 22001419000647-020-002 от 11.02.2019г. и № 22001419000647-020-003
от 17.05.2019г.. Според последната ревизията следва да приключи до 19.07.2019г.
и да обхване задължения на П. за корпоративен данък за периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2016г.; за задължения за данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.10.2016г.
до 07.12.2016г.; за задължения за ДДС за периода от 01.10.2016г. до 07.12.2016г.;
за задължения за ДДС за периода от 01.07.2013г. до 31.07.2013г.; за отговорност
за ДОО–за осигурители за периода от 01.11.2016г. до 07.12.2016г.; за отговорност за вноски за здравно
осигуряване–за осигурители за периода от 01.11.2016г. до 07.12.2016г.; за
отговорност за Универсаленпенсионенфонд–за
осигурители за периода от 01.11.2016г. до 07.12.2016г.. Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно
делегираните му правомощия и нормата на чл.
114, ал. 2 от ДОПК и е връчена електорнно на 21.05.2019г..
С ревизионен доклад № Р-22001419000647-092-001/17.09.2019г., съставен на основание чл. 117
от ДОПК е направено предложение за установяване на задължения по видове,
периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 17.09.2019г. на Й.П..
Ревизионният доклад е връчен на 19.09.2019г., видно от удостоверение за
извършено връчване по електронен път.
Срещу ревизионният доклад е постъпило възражение с вх. № 59-00-247-18 от
04.10.2019г.. Към него не са приложени писмени доказателства.
С ревизионен акт № Р-22001419000647-092-001/31.10.2019г., издаден от началник сектор - възложил
ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в
съответствие с правомощията им по чл.
119, ал. 2 от ДОПК, е установен размера на задълженията по видове, периоди
и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 31.10.2019г. на Й.П..
Ревизионният акт е връчен на 31.10.2019г., видно от удостоверение за връчване
по електронен път.
С жалба с вх. № 94-Й-99/13.11.19г. ревизионния акт е обжалван по
административен ред.
С решение № № 632 от 16.04.2020г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно
– осигурителна практика“ С.***, в частта, с която е ангажирана отговорността на
Й.П. за
задължения на - „***“***, с ЕИК *** за данъчни задължения за ДДС за данъчен
период от 01.07.2013г. до 31.07.2013г. и от 01.10.2016г. до 31.10.2016г. и лихви към тях и за данък върху доходите на
физически лица за данъчни периоди 01.10. до 31.10.2016г., ведно с
начислените лихви към тях е потвърден.
Решението е връчено по електронен път на 22.04.2020г. и в срока по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт е обжалван по съдебен ред с жалба вх.
№ 53-04-351 от 05.05.2020г.
В хода на съдебното производство страните не ангажират доказателства. С
оглед на това така описаната фактическа обстановка се възприе от материалите по
данъчната преписка, които са приети като годни доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в
същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за
основателна. Доводите в тази връзка са следните:
Съобразно разпоредбата на чл.
160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
при издаването му.
Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената писмена форма и процесуалните изисквания, но в несъответствие с
материалноправните изисквания на закона.
С ревизионният акт, са установени задължения на Й.П. по чл. 19
от ДОПК, за отговорност за задължения за данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от
01.10.2016г. до 31.10.2016г. в размер на главница-***лв. и лихви -***лв. и за ДДС за данъчен период м.01.07.2013г. -31.07.2013г.,
в размер на главницата *** лв. и лихви ***лв. и за периода от 01.10.2016г. до
31.10.2016г.- главница-***лв. и лихва***лв; за периода от 01.11.2016г. до
31.11.2016г.-главница ***лв. и лихва ***лв. и за периода от 01.12.2016г. до
07.2016г.-главница ***лв. и лихва-***лв. или общ дължим размер на отговорността
на П. е в размер на ***лв. и лихва ***лв. за ДДС. С решението на директора на
дирекция ОДОП е потвърден ревизионния акт за установени задължения за ДДС за
данъчни периоди м.01.07.2013г.-31.07.2013г., в размер на главницата *** лв. и
лихви ***лв. и за периода от 01.10.2016г. до 31.10.2016г.-главница-***лв. и
лихва ***лв., както и установените задължения данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от
01.10.2016г. до 31.10.2016г. в размер на главница-***лв. и лихви -***лв.
За да определи задълженията органът по приходите е приел следното:
Й.П. е представляващ, управител и
едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД за периода от 15.04.2010г. до
07.12.2016г.. Няма данни да е упълномощавал с изрично пълномощно лица, които да
осъществяват дейност от името на дружеството. С договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 07.12.2016г.,
продава дяловете си на А. П. П., като последния става едноличен собственик на
капитала на дружеството.
Отговорността по чл. 19
от ДОПК предполага недобросъвестно поведение на съответното физическо лице,
което препятства събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски. В
данъчното законодателство липсва легално определение на понятията
"добросъвестност" и "недобросъвестност". Най-общо според
правната теория и съдебната практика добросъвестен е онзи, който не знае
определено обстоятелство. Знанието се отнася до възникването на данъчни задължения
или такива за задължителни осигурителни вноски. Когато лицето е знаело, че за
предприятието възникват данъчни задължения и умишлено е избягнало събирането
им, е налице основание да се счита, че същото е действало недобросъвестно.
Недобросъвестността на Й.П., в качеството му на управител на „***“ ЕООД се изразява в това, че той:
- в качеството си на управител недобросъвестно е сключвал сделки от името на представляваното от него предприятие, в т.ч. за фиктивни
доставки от дружествата „***" ЕООД, „***" ЕООД и „***" ЕООД, с
декларирането, на които в справките по ДДС е намаляван дължимия ДДС за внасяне,
респ. не е плащан дължимия данък в пълен размер.
-в качеството си на управител на „***" ЕООД е вземал решения и е подписвал
договори за доставки на стоки и услуги с контрагенти, които не разполагат с
необходимия технически, кадрови и материален ресурс за обезпечаване на
фактурираните доставки, с което получаването и осчетоводяването на фактури за
фиктивни доставки от нелоялни към НАП контрагенти, води до намаляване
имуществото на дружеството и не носят икономическа изгода на предприятието.
-в качеството си на управител
е избрал и наел именно посочените доставчици за извършване на определени
доставки, като съответно не е представил доказателства да е провеждал някакви
проучвания на други оферти от други контрагенти на пазара, с цел защита на
правата и интересите на управляваното от него дружество.
- в качеството си на
управител не е упражнил никакъв контрол върху дейността на дружеството, като от
името на управляваното от него дружество в отчетните регистри по ЗДДС са
декларирани като доставки с право на данъчен кредит фактури, издадени от
посочените доставчици, зад които фактури не стоят реално извършени доставки.
- в качеството си на
управител е подавал справки-декларации и дневници за покупки, в които са
отразявани на посочените доставчици, като по този начин е декларирал факти и
обстоятелства, за които е знаел, че са неверни.
-в качеството си на
управител не е налагал санкции за нарушения и за несправяне със задължения на
други отговорни длъжностни лица.
В резултат на
извършените действия от страна на управителя Й.П., имуществото на задълженото
лице „***" ЕООД е намаляло. Липсата на имущество, както и разходването на
парични средства, за извършването на симулативни доставки, води и до не
внасянето и не плащане на установени с РА № Р-22001416007314-091-001 от
07.04.2017г. и РА № Р-2200221800127-091-001 от 03.09.2018г. задължения.
От своя страна е посочено,
че с РА № Р-22001416007314-091-001 от 07.04.2017г. за ревизионен период
01.07.2013г. до 31.07.2013г. са определени на дружеството задължения формирани
в резултат на отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС в общ размер на ***лв и лихви в
размер на ***лв от рисков контрагент „***“ЕООД, като част от задълженията са
изплатени и дължимите суми са в размер на ***лв.-главница и лихва ***лв.
С РА № Р-2200221800127-091-001
от 03.09.2018г. за ревизионен период 01.10.2016г. до 31.12.2016г. са определени
на дружеството задължения формирани в резултат на отказан данъчен кредит на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в общ размер на
7198.20лв. и лихви от рискови контрагенти „***“ЕООД и „***“ЕООД, както и
допълнително е доначислен ДДС в размер на ***лв. на основание чл. 21 от ЗДДС
във вр. с чл. 25, ал. 6 от ЗДДС относно извършени от дружеството облагаеми
доставки от услуги, които неправилно са декларирани като освободени за периода
от 01.10.2016г. до 30.12.2016г. на основание чл. 40 от ЗДДС и допълнително
начислен ДДС в размер на ***лв на основание чл. 21 във вр. с чл. 25, ал. 6 от ЗДДС. Дължимия ДДС за по този РА не е внесен.
Въз основа на
изложеното е прието, че зад всички тези действия стои П. и е налице
недобросъвестност от негова страна, която е в резултат на неговото собствено
виновно поведение. Същият е съзнавал и целял укриването на данъчни задължения
чрез изграден от него механизъм за избягване на данъчно облагане, чрез
отклоняване на парични средства на дружеството под формата на изплатени суми за
получени фиктивни доставки от контрагенти, които не разполагат с нужния
потенциал за тяхното действително изпълнение, както и чрез деклариране на
фиктивни доставки от контрагенти, който не разполагат с нужния потенциал за
тяхното действително изпълнение.
Предвид изричната разпоредба на чл. 141
от ТЗ, възлагаща на управителя на дружеството правомощията да организира,
ръководи и представлява дейността на дружеството, именно неговите действия
произвеждат правни последици. Законът презумира знанието на управителя за
икономическото състояние на юридическото лице. Чрез описаните действия,
извършени от управителя, същият е съзнавал, че сключването на привидни сделки с
посочените доставчици, издаването и приемането на фактури от същите и подаването на справки-декларации по чл. 125
от ЗДДС, насложено с прехвърляне на дружеството на друго лице е налице
съзнателно осуетяване на заплащане на задълженията на дружеството.
Освен недобросъвестно поведение, за да се приложи отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е прието, че следва
да се има предвид и сложният фактически състав на цитираният член, който
съдържа няколко обстоятелства, които следва кумулативно да са налице, за да
възникне отговорност за ревизираното лице.
С РА № Р-22001416007314-091-001 от
07.04.2017г. за ревизионен период 01.07.2013г. до 31.07.2013г. и с РА №
Р-2200221800127-091-001 от 03.09.2018г. ревизионен период 01.10.2016г. до
31.12.2016г. са установени данъчни задължения по ЗДДС.
През периодите, за които са установени задълженията, Й.П. е управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството. Същият е управител на
дружеството до 07.12.2016г., на която дата прехвърля собствеността на
дружествените дялове на Алексей Панов. Следователно, през периодите, за които
са установени данъчни задължения с ревизионните актове, същият е управител на
дружеството и е налице първата материално-правна предпоставка от фактическия
състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Задълженията за плащане на задължения за данъци, здравно-осигурителни
вноски и лихви за забава върху тях са установени с ревизионни актове. При
първата ревизия е доказано безспорно и същото не е оспорено от ревизираното
дружество, че дружеството неправилно е упражнило право на данъчен кредит чрез
деклариране в дневниците за покупки на фактури издадени от доставчик „***“ЕООД, за дейности, които не са реално извършени. При
втората ревизия е установено, че дружеството неправилно е упражнило право на данъчен кредит, както
и че не е начислило ДДС на основание чл. 21 от ЗДДС във вр. с
чл. 25, ал. 6 от ЗДДС и по този начин неправомерно е намален размера на
ДДС за внасяне.
Ревизиращите са
приели, че влезлите в сила ревизионни актове се ползват с доказателствена сила, относно
обстоятелствата, формиращи задълженията. Подавайки справки декларации по ЗДДС с
неверни данни П. е целял укриване на данъци и същият не е обявявил пред органа по приходи факти и
обстоятелства, свързани с данъчното законодателство. Субект на укриването е
управителят на дружеството, който организира и ръководи дружеството и го
представлява пред трети лица. Безспорно Й.П., в качеството си на управител, е
укрил от органите по приходи факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен
да обяви, т. е. реализирана е втората предпоставка от фактическия състав на
чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Относно третата предпоставка – причинно-следствена връзка между декларирането
на неточни и неверни факти и обстоятелства и несъбираемостта на задълженията е
прието, че разминаването между декларирано и
действително, представлява укриване и за това укриване П. е знаел, че органите
по приходите ще го установят. Чрез извършването на разплащане за фиктивни
доставки на стоки и услуги се е целяло да се доведе до невъзможност да се
съберат задълженията на юридическото лице. В хода на производството по чл. 19
от ДОПК същият не представя изискани документи свързани с декларираните, но
невнесени задължения на дружеството, което е прието за умишлено действие.
В заключение проверяващите са приели, че укриването на факти и
обстоятелства и извършените разплащания с доставчиците е довело до невъзможност
определените и декларираните данъци да
бъдат събрани. Счетено е, че е налице причинно-следствена връзка между
умишлените недобросъвестни действия на управителя и последицата от тях –
невъзможност да се съберат дължимите данъци и е налице и третата предпоставка
от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Относно наличието на четвъртата предпоставка - невъзможност установените
публични задължения да бъдат събрани е посочено, че е постъпило писмо изх. №
469-2 от 28.01.2019г. на началник отдел „Публични вземания“, ведно с приложения
към него. От същите е направен извод, че дружеството не притежава активи за
обезпечаване размера на дълга. От наложените обезпечителни мерки –запори в
търговски банки няма наличности за удовлетворяването на дълга, а не притежава недвижими имоти, които да се възбранят.
Дългът на дружеството е в размер на ***лв., към 18.01.2019г. и е категоризиран
като несъбираем. Приходната администрация е в невъзможност да събере вземанията
си от задълженото юридическо лице, поради което отговорността за несъбраното
задължение е насочена към неговия предходен управител – Й.П..
От изложеното е направен извода, че е доказан фактическия състав за
реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на трето лице –Й.П.,
който е имал качеството на управител в периода на възникване на задълженията, като
в хода на проверката се доказано, че е укрил факти и обстоятелства от органи по
приходите, установено е наличие на причинно-следствена връзка между поведението
му и несъбраните публични задължения и е налице невъзможност да бъдат събрани
задълженията на дружеството, определени с РА № Р-22001416007314-091-001
от 07.04.2017г. и с РА № Р-2200221800127-091-001 от 03.09.2018г..
Настоящия състав намира, че неправилно органът по приходите е ангажирал
отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК на Й.П. и е установил процесните задължения.
По делото не е налице спор по фактите, като се спори дали са налице
елементите на фактическият състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК урежда
особени случаи на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени
за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2
от ДОПК. Фактическите състави по чл. 19 от ДОПК не характеризират типична
хипотеза на установително производство по глава петнадесета от ДОПК.
Систематическото място на разпоредбата – дял първи „общи правила“, глава
четвърта, „задължени лица“, логическото и граматическото тълкуване на нормите,
обективиращи фактическите състави на института, води до извода, че се касае за
субсидиарна отговорност на трето лице по отношение на вземане, което има
публичен характер. Всички факти, осъществяващи фактическите състави по двете
алинеи на чл. 19 от ДОПК следва да се установят по несъмнен начин още в хода на
ревизията - чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК и в съдебното
производство подлежат на главно и пълно доказване от органите по приходите.
Констатациите на ревизионните актове, съставени на дружеството-“***”ЕООД, не
могат да бъдат противопоставяни на Й.П. в ревизията за ангажиране на
отговорността му по чл.19 от ДОПК, тъй като двете отговорности са различни и
произтичат от различни фактически състави. Това е така, защото органът на
управление в лично качество не е бил самостоятелна страна в проведеното спрямо
дружеството ревизионно производство, при което е без значение дали го е
представлявал или не в това производство. Издадените ревизионни актове спрямо
дружеството имат доказателствено значение единствено и само досежно наличието и
размера на установените задължения за данъци или задължения за осигурителни
вноски /ЗОВ/ спрямо дружеството и периода, за който са установени тези
задължения.
В тази връзка ще се отбележи, че РА №
Р-22001416007314-091-001 от 07.04.2017г. не е обжалван и е влязъл в сила. При тази ревизия е
доказано, че са
определени на дружеството задължения формирани в резултат на отказан данъчен
кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с
чл. 6 от ЗДДС общ размер на ***лв и
лихви в размер на ***лв от рисков контрагент „***“ЕООД. Част от задълженията са
погасени.
РА №
Р-2200221800127-091-001 от 03.09.2018г.
е обжалван и с решение № 10652 от 03.08.2020г., постановено по АД №
11597/2019г. състав при ВАС е отменил
решение № 228 от 24.07.2019г., постановено по АД № 30/2019г. по описа на
Административен съд-Перник и е отхвърлил жалбата на „***" ЕООД против РА № Р-2200221800127-091-001 от
03.09.2018г.. Решението е влязло в сила
на 03.08.2020г. Следователно са налице два успоредни процеса.
В РА и с решението на директора
на дирекция „ОДОП“ е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1
от ДОПК. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК включва
кумулативно следните елементи:
1. лицето да има качеството на
управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения;
2. да е налице поведение на това
лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и
обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител;
3. невъзможност за събиране на
публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски;
4. причинно-следствена връзка
между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за
данъци или задължителни осигурителни вноски.
По първия елемент от фактическия
състав, настоящата инстанция приема следното:
Не е спорно между страните, че
през данъчните периоди: м.01.07.2013г. до 31.07.2013г. и м.01.10.2016 до
07.12.2016г. -“***”ЕООД е задължено лице
по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК и се е представлявало и управлявало от
жалбоподателя. Т.е. Й.П. като негов управител може да бъде субект на
отговорността за непогасените задължения на юридическото лице. Следователно,
първият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е налице.
Вторият елемент от фактическия
състав на чл. 19, ал.1 от ДОПК изисква лицето, в качеството си на управител да
„укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа
по приходите или публичния изпълнител…“. Укриването на факти и обстоятелства от
правно значение предполага наличието на умисъл с оглед на посочената в нормата
причинно-следствена връзка между това деяние и невъзможността да се съберат
публични вземания като последица от него. В тази хипотеза са мислими две
проявни форми - бездействие (липса на дължимо поведение към приходната
администрация за посочване на настъпили факти и обстоятелства) или действие
(активно поведение на субекта, с което настъпили факти и обстоятелства се
прикриват). Въз основа на изложеното органите по приходите следва да докажат,
че лицето: 1. е укрило; 2. факти и обстоятелства; 3. които по закон е било
длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител.
В
конкретния случай, нищо в поведението на жалбоподателя не сочи на извода, че
вторият елемент от състава на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е налице. Субект на
укриването е управителят, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той
представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Съставомерното поведение по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква лицето не просто
да не изпълни задължението си по обявяване на факти и обстоятелства, които по
закон е длъжно да направи, а да стори това умишлено - да е наясно със смисъла
на действията си, да предвижда последиците им и съзнателно да иска или да
допуска настъпването им. От доказателствата по делото е видно, че същият за
периода м. 07. 2013г. е подавал СД по
ЗДДС и в тях е отразявал надлежно
фактите и обстоятелствата, които по закон е бил длъжен да обяви. За останалата
част от ревизирания период СД по ЗДДС са подавани от името на С. Г. С., за
който е прието, че е извършвал счетоводни услуги на дружеството. Поради тази
причина, не може да се сподели извода, че П. е подавал справки декларации с
неверно съдържание. В настоящия РА не е изследвано, не е констатирано
несъответствие между декларираното и действителното, и няма никакви изводи по
отношение на „укриване“ и то умишлено.
От РА е видно, че същият прима фактите и обстоятелствата така както са
установени в РД. А от изложеното в РД е видно, че ревизиращите са приели, че
жалбоподателят не е представил документи изискани му с ИПДПОЗЛ
№2200141900647-040-001 от 18.02.2020г., които действия доказвали неговата
недобросъвестност и пряко целели прикриване на собствената му безотговорност по
отношение на делата на дружеството. Това
е несъстоятелно. Към момента, в които са изискани същият няма правна възможност
да държи счетоводната документация на отчужденото дружество. В тази връзка събраните
по делото доказателства не обезпечават тежащото върху ответника пълно доказване
на поведение на ревизираното лице, изразяващо се в укриване на факти и
обстоятелства, които по закон е било длъжен да обяви пред органа по приходите. Органът по приходите в обжалвания ревизионен акт е посочил
единствено установените с влезлите в сила ревизионни актове на дружеството
размери на задължения, но доказателства за невярно деклариране на обстоятелства
в ревизионното производство по установяване на отговорността на жалбоподателя
по чл.
19 от ДОПК не са събирани. Не са изложени и конкретни констатации, които да
бъдат проверени в съдебното производство. Ревизионните актове, с който са били
установени задължения по ЗДДС на дружеството -“***”ЕООД не са приобщени като доказателство в хода
на настоящата ревизия, а е направена констатация, че е направен преглед и анализ
на същите. В решението на ОДОП се
твърди, че жалбоподателят е подавал СД по ЗДДС и
дневници за покупки, в които са декларирани факти и обстоятелства, за които е
знаел, че са неверни. Разликата между декларираното по съответния ред и
действително установеното при ревизията е прието за укриване. Според състава, за да има укриване и да е
налице този законоустановен елемент за ангажиране на отговорност но чл. 19 от ДОПК,
следва да бъде доказан умисъл от страна на ревизираното лице. Няма спор, че
това в случая не е направено от органите по приходите, върху които именно лежи
доказателствената тежест да установят този субективен момент на укриването. За
надлежно доказване в тази връзка няма как да се приеме реферираното от
горестоящия орган подаване на „справки-декларации с невярно съдържание",
защото то отразява само обективната страна на изискваното от закона деяние по
„укриване" на релевантни за интересите на фиска факти и обстоятелства. По
отношение на субективния момент на „укриването" ревизиращите не са
осъществили каквото и да е доказване. По никакъв начин не е установено невярното деклариране да е извършено
умишлено към момента на декларирането. Укриването на факти и обстоятелства
предполага наличието на умисъл, като с оглед на посочената в нормата
причинно-следствена връзка, тя следва да е между това деяние и невъзможността
да се съберат публичните вземания. Ето защо, следва да е налице волево
поведение на субекта, което цели пряко именно укриването на проявените факти и
обстоятелства, които да са довели до невъзможност за събиране на вземанията.
Недопустимо е укриването на факти и обстоятелства да се презумира с наличието
на влязъл в сила ревизионен акт, установяващ задължения на друг правен субект –
търговското дружество. Самите действия, доколкото такива са налице може да се
предположи, че са насочени към препятстване установяването на публичните
задължения, но нямат за своя задължителна последица невъзможността за събиране
на установените задължения, каквото е изискването на закона.
Прехвърляне на предприятието на трето лице, не е
достатъчно основание да се приеме, че същият е действал умишлено при подаване
на СД по ЗДДС за данъчните периоди посочени в
двата ревизионни акта.
Ревизионните актове, с които се установяват задълженията на “***”ЕООД
обвързват ревизията по чл. 19
от ДОПК само по отношение на размера на данъчните задължения, подлежащи на
събиране. Основанието за възникване на отговорността на третото физическо лице
по този текст е различно от основанието за възникване на задълженията на
юридическото лице, които не са събрани и поради това в производството, в което
се ангажира отговорността на физическото лице по чл. 19
от ДОПК, администрацията следва да докаже в условията на главно пълно
доказване всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание
за реализиране на отговорност. В настоящия казус, както вече бе посочено
по-горе, доказателства не са събирани, а са интерпретирани фактите и
обстоятелствата, изложени в предходните ревизионни актове, с които са
установени задължения на юридическото лице. В тази връзка
ще се посочи, че ревизионния акт РА №
Р-2200221800127-091-001 от 03.09.2018г. е бил годно изпълнително основание по смисъла
на чл. 209 от ДОПК към момента на издаване на настоящия ревизионен акт. Това
обаче не е достатъчно, защото не е изследван въпроса и не установено по никакъв
начин, че дружеството отговорно за задълженията по този ревизионен акт не е в
състояние да ги заплати.
За пълнота на изложеното, ще се
посочи, че следващият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е
обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски. Приходната администрация не е формирала констатация по
отношение на момента, от който е настъпила невъзможността да бъдат събрани
задълженията на дружеството длъжник. Този факт е от особено значение относно
установяване на датата на възникване на евентуалните задължения за П. към
бюджета, тъй като отговорността на лицето по чл. 19, ал. 1 ДОПК е субсидирана и
тя възниква едва от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14,
т. 1 и 2 ДОПК /Решение № 11243 от 25.10.2016г. на ВАС по адм. д. №
5683/2016г./. Както бе посочено по-горе РА № Р-2200221800127-091-001
от 03.09.2018г. е влязъл в сила на 03.08.2020г., поради което такава преценка
няма как да е извършена към момента на издаване на настоящия ревизионен акт.
По горните съображения съдът
приема, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по
приходите, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изпълнение на
предвидените в ДОПК процесуални правила, но в нарушение на материалния закон и
подлежи на отмяна в оспорената част.
По
отношение на отговорността за лихвите по РА, настоящият състав приема, че същите
са дължими, но с оглед изхода на спора ревизионния акт и в тази му част ще се отмени.
На основание чл. 81 от ГПК във
вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за
присъждане на разноски. Предвид изхода на делото жалбоподателят има право на
разноски. Такива не са поискани, поради което и не се присъждат
Така мотивиран, Административен
съд - Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Й.С.П. Ревизионен акт № Р-22001419000647-091-001 от 31.10.2019г., издаден
от Т.Н.***–началник на сектор, възложил ревизията и Ц. Р.–главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 632 от 16.04.2020г.
на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С.***, в
частта, установяваща
в тежест на Й.С.П. -отговорност
по чл.19, ал. 1 от ДОПК за задължения на „***“***, с ЕИК *** за данъчни
задължения за ДДС за данъчен период 01.07.2013г. до 31.07.2013г. в размер на ***лв.-главница и лихва ***лв. и за данъчен
период от 01.10.2016г. до 31.10.2016г. в размер на 17004.66лв.-главница
и лихва 5106.53лв. и за данък върху доходите на физически лица за
данъчни периоди 01.10.2016г. до 31.10.2016г.
в размер на ***лв.-главница и лихва ***лв., начислени към 31.10.2019г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ:/п/