Р Е Ш
Е Н И Е № 28
гр. Сливница, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Сузанка Борисова, като
разгледа докладваното от съдията а.н.х.д.
№ 806 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на В.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу наказателно постановление № 472/2017 от 11.10.2018 г.,
издадено от Н. Б. Б.- заместник-началник на М. С., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН,
вр. чл. 231, във вр. с чл. 233, ал. 3, във вр. ал. 1 ЗМ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща минималния размер на предвидената за
това нарушение санкция, а именно 200% от митническата стойност на предмета на
нарушение, съгласно Становище № 32-290895/09.10.2018 г., издадено от на Комисия, определена със Заповед №
ЗМ-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на
началника на митница Столична, за определяне на продажна цена. Със същото наказателно постановление на основание чл. 233, ал. 6, във вр. чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ са отнети в полза на Държавата 1 (един) брой бутилка газ фреон, с надпис
„134а“, с тегло 13,6 кг. и 3 (три) броя бутилки
газ фреон, с надпис „404а“, всяка с тегло 10,9 кг.
В жалбата са подробно въведени твърдения за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на издаденото наказателно
постановление, като се твърди, че е постановено и при нарушение на
императивните разпоредби на административнонаказателното производство и при
липса на доказателства за извършване на нарушението. Сочи се, че в АУАН не е
посочен ЕГН и адрес свидетеля, който наред с това е само един. Сочи се, че
жалбоподателят не е бил длъжен въобще да представя подписана и подпечатана
декларация за съответствие с изискванията на чл. 4, § 2 от Регламент (ЕС) №
517/2014 г. на Европейския
парламент и на Съвета за флуорсъдържащите парникови газове,
доколкото това задължение е предвидено единствено за операторите на оборудване, което съдържа флуорсъдържащи парникови газове и то в
количества от 5 тона СО2 еквивалент или повече. В процесния случай
жалбоподателят е пренасял 24,5 кг. газ фреон, поради което не попада в обхвата
на разпоредбата, като наред с това тази стока не е забранена за внос, с оглед
което деянието е несъставомерно. Сочи се, че АУАН е издаден в нарушение на чл.
42, т. 3, 4 и 5 ЗАНН като не са установени датата и мястото на извършване на
нарушението, липсва и описание на обстоятелствата, при които е извършено, а
също посочване на нарушените законови разпоредби. Твърди се също така, че в
хода на производство въобще не е установено дали бутилките са пълни и какво е
съдържанието им, доколкото не е бил извършен газов анализ, за да се установи,
че е нарушена разпоредбата на чл. 233, ал. 3 ЗМ. По отношение на наказателното
постановление се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
като наред с това нарушението, описано в НП не съответства на описаното в АУАН нарушение,
тъй като АНО е приел, че забранени за внос са бутилките, в които е превозван
газ фреона, което от своя страна води до цялостно опорочаване на
административнонаказателното производство. С оглед на горното, жалбоподателят
моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.
В
проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се
явява, като се представлява от адв. Н. И., която поддържа жалбата на
основанията, посочени в нея. В допълнение поддържа, че АУАН е издаден изцяло в нарушение,
тъй като въпросният газ, който е изписан на бутилките, не е забранен за внос,
като наред с това не е установено и съдържанието на бутилките. Поддържа, че
лицето, което фактически е съставило АУАН не е посочения в него актосъставител
на неустановена по делото колега. Сочи, че по отношение на доверителят й е
неприложима разпоредбата на чл. 4, § 2 от Регламент № 517/2014 г. на
Европейския парламент и на Съвета, тъй като същата касае операторите на
оборудване, което съдържа флуорсъдържащи парникови газове в количество от 5
тона въглероден диоксид еквивалент или повече.
Въззиваемата
страна- Т. на А. Ю. (правоприемник на М. С.), се представлява от юрисконсулт П.
З., който оспорва жалбата, като счита, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Сочи , че се касае до формално
нарушение, изразяващо се в опит да бъде превозена стока, забранена за внос от
външна граница, което може да бъде извършено и по непредпазливост като форма на
вината, доколкото непознаването на Регламент № 517/2014 г. на Европейския
парламент и на Съвета за флуорсъдържащите парникови газове по никакъв начин не
оправдава нарушителя. Сочи, че представената от нарушителя фактура по никакъв
начин не променя извода за извършено нарушение, доколкото както в АУАН, така и
в НП е посочено, че на митническите
служители не е била представена подписаната и подпечатана от вносителя
декларация за съответствие, съобразно изискванията на чл. 4, § 2 от Регламента
представя писмени бележки, в които подробно е аргументирал съображенията за
законосъобразното протичане на административнонаказателното производство.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било е връчено на 19.12.2018 г., а
жалбата е подадена в деловодството на РС- гр. Сливница на 28.12.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На …., около … часа, на М. – К., трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“,
пристигнал лек автомобил, марка „М.“,
модел „К.“, с peг. № …,
пътуващ от Р. С. за Р.Б., управляван от жалбоподателя В.М.Д., ЕГН **********. С автомобила си жалбоподателт
превозвал 1 брой бутилка газ
фреон, с надпис „134а“, с тегло 13,6 кг. и
броя бутилки газ фреон, с надпис „404а“, всяка с тегло 10,9 кг., които бил закупил от Р. С.за
което му била издадена и фактура.
По същото време на смяна,
осъществяващи правомощията си по контрол на спазването на митническото законодателство,
били свидетелите Х.И.И.- митнически инспектор в МУ Столична, Агенция „М.“, и П.Г.Х.,
които запитали жалбоподателя дали има нещо за деклариране жалбоподателят, на
който въпрос послужили отрицателен отговор.
Въпреки това свидетелите решили
да селектират жалбоподателя за извършване на допълнителна митническа проверка
на управлявания от него лек автомобил. На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗМ свидетелят
И. и колегата му от смяната – Х., извършили физически контрол на автомобила и багажа
намиращ се в него. Извършването на този вид проверка е било обективирано в
съставения Протокол за извършена митническа проверка № 18BG5804M022106/ код на МУ BG005804 от 20.06.2018 г., като
отразените в него констатации, са били удостоверени както с подписите на
съставилите го двама служители на митническия пункт, посочени по-горе, така и с подписа на самия
жалбоподател В.М.Д., присъствал на проверката. В хода на проверката – при
извършения оглед на автомобила и по-конкретно в багажника му били открити недекларираните 1
брой бутилка газ фреон, с надпис „134а“, с тегло 13,6 кг. и броя бутилки газ фреон, с надпис „404а“,
всяка с тегло 10,9 кг., които се намирали в запечатани кашони, които от своя страна били
разпечатани от митническите служители.
В съставената на основание чл. 41 ЗАНН и чл. 229, ал. 1 ЗМ от митническия служител- свидетеля Х.И. към Протокола за извършена митническа проверка,
разписка № 0094211 от 20.06.2018 г., е отразено, че са
задържани посочените и описани по-горе 1 брой бутилка газ фреон, с надпис
„134а“, с тегло 13,6 кг. и 3 броя бутилки газ фреон, с надпис „404а“, всяка с тегло
10,9 кг. Така откритите стоки жалбоподателят В.М.Д.
е обявил за свои, подписвайки се в разписката като лицето, от което са
задържани стоките.
Стоките били предадени в склада за задържани и отнети в
полза на държавата стоки на МП-К., където
са заведени по Митнически манифест № 5804/К-104/22.06.2018 г.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 ЗМ проверяващите
митнически служители, са поискали писмени обяснения от водача на превозното
средство, които са приложени на л. 31 от делото,
в които същият е посочил, че е закупил от С.
бутилките с фреон,
които били предназначени за лична употреба, като не е знаел, че е забранен вносът им.
Жалбоподателят представил единствено фактура за закупените от него общо 4 броя бутилки, съдържащи
газ фреон, но не и декларация
за съответствие с изискванията на чл. 4, § 2 на Регламент (ЕС) № 517/2014 г.
на Европейския парламент и на Съвета за флуорсъдържащите парникови газове и за
фирмата, от която са закупени. Пред митническите органи, жалбоподателят в
съставения Протокол за извършена митническа проверка не вписал възражения по констатациите в него, което удостоверил и с подписа си.
След извършен оглед от страна на
митническите служители е установено, че бутилките с фреон имат само един
клапан, както и че имат етикет, на който е посочено на английски език, че
същите не могат да бъдат презареждани.
За така констатираното, на място, на В.М.Д.,
български гражданин, в негово присъствие, свидетелят Х.И.И.- митнически инспектор в МУ
Столична, Агенция „М.“, назначен със Заповед № 4357/22.11.2017 г., в присъствието на свидетеля по констатиране
на нарушението и по съставяне на акта П.Г.Х., съставил на
основание чл. 230 ЗМ акт
за установяване на административно нарушение № 282 от 20.06.2018 година, за
това, че на 20.06.2018 г., около 15.10, часа на М. –
К., трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“, пристигнал лек
автомобил, марка „М.“, модел „К.“,
с peг. №…, пътуващ от Р. С. за Р. Б., управляван от жалбоподателя В.М.Д., ЕГН **********, като е превозил стоки,
забранени за внос - газ фреон 4 бутилки - една бутилка „134а“ с тегло 13,6 кг. и три бутилки газ фреон
„404а“ с тегло 10,9 кг., през държавната граница
без знанието и разрешението на митническите органи, с което е извършил
нарушение по чл. 233, ал.
3 вр. с ал. 1 ЗМ.
АУАН е бил надлежно предявен и връчен на
жалбоподателя, подписан от актосъставителя - И.,
свидетеля Х. и от самия нарушител без каквито и да е
възражения, като препис от същия на същата дата- 20.06.2018
г. е връчен на нарушителя, което е удостоверено с подписа му.
В тридневният срок от съставянето на АУАН,
предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения пред
административно-наказващият орган.
Видно от приложеното към АНП Становище рег. № 32-290895 от 09.11.2018 г., изготвено от комисия, определена със Заповед №
ЗМ-5800-79/32-72265 от 16.03.2018 г. на Началника на Митница Столична, същата комисия, след като е прегледала представените й документи, вкл.
фактура от 20.06.2018 г., е
определила на основание чл. 70 от
Регламент /ЕО/ № 952/2013 г. митническата стойност на
недекларираните стоки в общ размер на 900,00
лева.
Въз основа на
АУАН и приложените към него писмени материали на 11.10.2018 г. Надежда Боянова Бучова-
заместник-началник на Митница Столична, административнонаказващ
орган съгласно Заповед № 556/32-127893/11.05.2017 г. на директора на Агенция „М.”, издала атакуваното Наказателно постановление № 472/2017,
с което на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 231, във вр. с чл. 233, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗМ на жалбоподателя Д. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 800
(хиляда и осемстотин) лева, представляваща минималния размер на предвидената за
това нарушение санкция, а именно 200 %
от митническата стойност на предмета на нарушението,
съгласно Становище № 32-290895/09.10.2018 г., издадено от на Комисия, определена със Заповед №
ЗМ-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на
началника на митница Столична, за определяне на продажна цена, за това, че на 20.06.2018 г., около 15:10 часа, на МП К., трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси“, В.М.Д.,
ЕГН **********, притежаващ
лична карта № …, издадена на 07.05.2012 г., от
МВР – С. - Област, с адрес: обл. С., гр. С., ул. „…“ № .., е направил опит да превози през държавната граница
на Р. Б., без знанието и разрешението на митническите органи, стоки забранени
за внос,
а именно: 1 (един) брой
бутилка газ фреон, с надпис „134а“, с тегло 13,6 кг. и 3 (три) броя бутилки газ
фреон, с надпис „404а“, всяка с тегло 10,9 кг. Със същото наказателно постановление на основание чл. 233, ал. 6, във вр. чл. 233, ал. 1 ЗМ са отнети в полза на държавата 1 (един) брой бутилка газ фреон, с надпис „134а“, с
тегло 13,6 кг. и 3 (три) броя бутилки газ фреон, с надпис
„404а“, всяка с тегло 10,9 кг.
Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 19.12.2018 г.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- Заповед №
ЗАМ-556/32-127892 от 11.05.2017 г., писмо рег. № 3440000-2058 от 21.12.2018 г.
по описа на РУ- Сливница, ведно с екземпляр от връчено наказателно
постановление, писмо рег. № 32-363354 от 12.12.2018 г. по описа на Митница
Столична, известие за доставянето му до РУ- Сливница от 17.12.2018 г., Становище рег. № 32-290895 от 09.11.2018 г., служебна
бележка рег. № 32-288163 от 05.10.2018 г., извлечение от регистър „Задължения
към митническата администрация“ за жалбоподателя Д., АУАН № 282 от 20.06.2018 г., Разписка № 0094211
от 20.06.2018 г., Протокол за извършена митническа проверка №
18BG5804M022106/ код на МУ BG005804 от 20.06.2018 г., фактура от 20.06.2018 г.,
обяснение от жалбоподателя Д., Митнически
манифест № 5804/К-104/22.06.2018 г., Заповед за изменение на
служебно правоотношение № 4292/06.07.2018 г. на Надежда Бучова, длъжностна
характеристика на Х.И.И. и Заповед за назначаване № 4357/22.11.2017 г., както и
от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Х.И.И. и П.Г.Х..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът даде вяра и на показанията
на двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, доколкото същите
са непротиворечиви и установяват обстоятелствата, от значение за предмета на
делото.
Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители Х.И.И. (актосъставител) и П.Г.Х. /свидетел по съставянето на акта и по установяване на нарушението/, са безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на двамата свидетели-митнически служители, не бяха оборени по какъвто и да е начин от страна на жалбоподателя, който не е ангажирал каквито и да е доказателства и доказателствени средства в подкрепа на оспорената от него с жалбата му фактическа обстановка, изложена в АУАН и в НП. Свидетелите възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка и осъществената комуникация между тях и нарушителя, поведението му, както и относно изпълнената административна процедура. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. Съдът констатира само дребно противоречие между показанията на двамата свидетели - митнически служители и събраните в хода на производството доказателства, изразяващо се в липса на спомени у свидетелите, че жалбоподателят им е представил фактура за пренасяните от него стоки. Това противоречие обаче не е съществено и не се отразява на изводите на съда относно правнорелевантните обстоятелства. Друго противоречие вече между показанията на самите свидетели се констатира в частта дали при съставяне на АУАН е присъствала и колега на двамата свидетели- жена, която да е помагала с набирането на текста на АУАН, но и това противоречие е правноирелевантно, доколкото с подписа си актосъставителят е обективирал, че набраният на компютър текст е неговата воля, като техническото изписване съдържанието на АУАН от друго лице не може да се приравни на съставяне на АУАН от неустановени по делото лице, каквото е едно от възраженията, направени в хода на пренията.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.
От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като
в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна,
съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът констатира, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП,
както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Актът и НП са издадени от компетентни
органи в рамките на правомощията им, съгласно чл. 37, ал. 1 ЗАНН,
вр. чл. 230 ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а“,
вр. ал. 2 ЗАНН,
вр. чл. 231 ЗМ.
Съгласно чл. 230 ЗМ,
за всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя акт от
митническите органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9, § 1 от ДР на ЗМ са
длъжностни лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически
надзор и контрол. В конкретния случай актът за установяване на митническо
нарушение е съставен от св. Х.И.И.- митнически инспектор в МУ Столична, Агенция „М.“, или от лице осъществяващо митнически
надзор и контрол. Материалната компетентност на издалата атакуваното НП Надежда Бучова произтича от приобщената по делото Заповед
№ 556/32-127893/11.05.2017 г. на
Директора на Агенция „М.“, с която последният изрично е делегирал правомощията
си на АНО по чл. 231 ЗМ на посочената категория длъжностни
лица - Директорите и Зам- директорите на териториалните дирекции, съобразно
тяхната териториална компетентност, каквато в случая се явява Н. Б. Заместник-началник на М. С..
По възведените от жалбоподателя в жалбата
възражения, съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административно-наказателната процедура,
които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са
основания за незаконосъобразност и отмяна на атакуваното НП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушението разпоредбата на чл. 47, т. 7 ЗАНН предполага опорочаване на процедурата по съставяне на АУАН, доколкото обстоятелството, че в АУАН не е посочен ЕГН, не води до такъв извод. Законодателната идея, свързана с подробната индивидуализация на данните на свидетелите е свързана с възможността същите да бъдат установени, което безспорно е сторено в настоящия случай доколкото свидетелят Х., чиято длъжност е била посочена в АУАН, е бил разпитан в хода на съдебното следствие. Последиците от нарушаването на разпоредбата на чл. 42, т. 7 ЗАНН са свързани с възможността АНО да понесе последиците от невъзможността нарушението да бъде установено, но не се свързват с нарушение правото на защита на жалбоподателя. Неоснователно и възражението, че законът предполага наличието на поне двама свидетели, като в тази връзка е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, в която е застъпено становището, че макар и законът да е употребил множествено число, подписването на акта само от един свидетел, което по същество би могло да представлява съставянето му в присъствието само на един свидетел- очевидец, не съставлява съществено процесуално нарушение. Посоченото тълкуване на закона почива на систематичния анализ на разпоредбите, касаещи производството по установяване на административните нарушения и по-конкретно на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 3 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Изискването за полагане на подпис от поне двама свидетели законодателят е въвел като императивно изискване към реквизитите на АУАН единствено в случаите, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие (арг. чл. 40, ал. 3 ЗАНН). Посоченото, тълкувано логически с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, налага и житейски обоснования извод, предвид понякога обективната невъзможност АУАН да се състави в присъствието на поне двама свидетели, че е допустимо при липса на други свидетели било то при извършване на нарушението или неговото установяване, АУАН да се състави в присъствието само на един свидетел. Следва да се посочи, че нарушението и на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН също не може винаги да обоснове съществено нарушение на процесуалните правило, доколкото за да се прецени налице ли е такова следва да се направи конкретна преценка било ли е нарушено правото на защита на санкционираното лице, което от своя страна е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че съставянето на АУАН само в присъствието на един свидетел очевидец не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В случая в обстоятелствената част на
приложения към АНП акт за установяване на административно нарушение се съдържа
описание на действията на митническите органи по повод на митническата
проверка, извършена на 20.06.2018 г. и резултатът от същата - открити в кашони в багажника на лекия
автомобил, управляван от жалбоподателя, забранени за внос недекларирани стоки- 1 (един) брой
бутилка газ фреон, с надпис „134а“, с тегло 13,6 кг. и 3 (три) броя бутилки газ
фреон, с надпис „404а“, всяка с тегло 10,9 кг. Посочено е, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 233, ал. 1 вр. с ал. 1 ЗМ, като е превозил
през държавната граница – от Р. С. в Р. Б.през МП- К., без
знанието и разрешението на митническите органи посочената недекларирана
забранена за внос стока. В този смисъл възражението в жалбата, че в АУАН няма описание на нарушението
не съответства на установеното по делото и се явява голословно. Изнесените в АУАН факти задоволяват законовото
изискване за пълно, точно и ясно описание на нарушението. В случая освен
изчерпателното и подробно изложение, направено от актосъставителя в АУАН, в
който се съдържа и хронология на събитията, въз основа на които е било
констатирано процесното нарушение, към съставения акт са приложени и писмени
материали, които представляват неразделна част от същия. В следващата фаза на
административно-наказателното производство, а именно при издаването на НП,
съдът също не констатира нередовности. При издаването на НП
административно-наказващият орган съобразно изискванията на възведената под
нормата на чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ правна
квалификация на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, надлежно в обстоятелствената част на
атакуваното НП след проследявяне на изложената от актосъставителя в АУАН
хронология на действията, предприети от страна на митническите служители по
констатиране на процесното нарушение и на приложимата норма както на
националното законодателство, така и съотносимите норми на безмитния внос,
визирани в изрично посочени Регламенти на ЕО, е възпроизвел по прецизен начин
текстовото описание на административното деяние съобразно обективните признаци
на нарушената норма, като съобразно изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за
пълно, ясно и точно описание на нарушението и релевантните обстоятелства, е
посочил датата, мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Следва да се отбележи, че с АУАН
на жалбоподателя е повдигнато обвинение за извършване на довършено
административно нарушение- превозил през границата на страната процесния газ
фреон, а същевременно с НП санкцията е наложена за опит да се извърши такова
нарушение. Това обстоятелство обаче съдът намира, че не може да се отрази на
правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият се е защитавал
по-голямото- довършеното административно нарушение, но е е бил санкциониран за
опит за извършване на такова, което следва да се приеме за упражняване от
страна на АНО на правомощието му по чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Досежно материалноправната
законосъобразност, настоящият съдебен състав намери процесното НП за издадено в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 233, ал. 1, ЗМ който направи
опит да пренесе през държавната граница стоки без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая
държавната граница на Р. Б.съвпада с линията на митническата проверка предвид
спецификата на разположение на службите за контрол на митническите пунктове,
чийто служители не са на самата държавна граница (което
е практически невъзможн), а вътре в територията
на Р.Б. Налице е опит, тъй като за да има довършено
нарушение трябва да е довършено изпълнителното деяние, т.е. да е преминал
линията на митнически контрол, а в случая жалбоподателят е спрян на линията на
митнически контрол, отклонен е за ЩМП и изпълнително деяние е останало
недовършено по независещи от него причини. Жалбоподателят е имал възможност на
два пъти да декларира носените от него фреони,
като явно не се е възползвал от тези възможности видно от свидетелските
показания на митническите служители, изслушани от настоящия състав на съда.
От показания на свидетелите – И. и Х. (митнически служители, осъществили митнически контрол и последвалата митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 20.06.2018 г., при влизането си в Р. Б., през … „К.“, идвайки от Р. С. жалбоподателят В.М.Д. е направил опит да превози през държавната граница стоки, а именно процесните фреони. Последните несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки“, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки“ се съдържа в чл. 5, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока“ е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Според българския тълковен речник, „стоката“ е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните газове- фреони, както вече бе посочено. Същите жалбоподателят не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, стоките са били открити в багажника на управлявания от него автомобил в запечатани кашони, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа- физическа проверка. Последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените стоки, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателствени средства (показанията на свидетелите И. и Х.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно от отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на стоките и намирането им, както и тяхното количество, което е било изрично означено на всяка една от бутилките. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателствени средства, обсъдени в съвкупност и с писмените такива, пряко доказан се явява фактът на реалното наличие на процесните фреони в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава на митническото нарушение „митническа контрабанда“, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗМ- основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 ЗМ (т. нар. митническа контрабанда), изразило се в опит за превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки, по вид конкретно- фреони, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, едва след излижането от която деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Р. Б. към Е. с. (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните
нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически
режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при
определени условия писмено или устно деклариране. Легална дефиниция на
понятието „деклариране“
е дадена в чл. 4, § 17
от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992
година относно създаване на Митническия кодекс на Общността,
като това правно действие се свързва със задължителното прилагане на определен
митнически режим за дадената стока. Според посочената разпоредба „деклариране“ е
действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини,
желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока. В
конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото за нея
и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване
на митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите
стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 ЗМ- общото
задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.
чл. 62 от цитирания Регламент
(ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното нарушение. Доколкото
не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа
декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране.
Бездействието от страна на жалбоподателя по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва
знанието на компетентните митнически органи, като води и до липсата на дадено разрешение от тях за преминаването
на стоките на територията на страната. След като това е така, безспорно с
деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 ЗМ,
осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество.
Фреоните са вещества, производни на основата на два газа –
метан CH4 и етан CH3. Фреоните са
стабилни, незапалими, умерено токсични газове или течности с ниска температура
на кипене, които се използват като хладилни агенти и като аерозолни пропеланти
(например в дезодорантите).
В допълнение и независимо от изложеното
следва да се посочи, че в Регламент
(ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за
установяване на система на Общността за митнически освобождавания се определят
случаите, в които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от
вносни и износни мита за стоки, допуснати за свободно обръщение или изнасяни от
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от вносни мита са
посочени в 30 отделни глави, между тях са: имущество, внасяно във връзка с встъпване в
брак; лично имущество,
придобито по наследство; учебни
принадлежности, учебни пособия и свързано домакинско оборудване; пратки с незначителна стойност; пратки, изпращани от едно частно лице до
друго; дълготрайни активи и
друго оборудване, внасяно във връзка с преместване на предприятие от трета страна
в Общността; продукти,
получени от дейността на селскостопански производители от Общността в имоти,
разположени в трети страни; семена,
торове и продукти за обработка на почвата и растенията, внасяни от
селскостопански производители от трета страна за използване в имоти в зони,
граничещи с тази страна; стоки,
съдържащи се в личния багаж на пътници (глава 10); материали с образователен, научен и
културен характер, научни инструменти и апарати; и др.
Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени
към стоките в глава 10, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на
пътниците. Чл. 41 от
посочения Регламент № 1186/2009 година сочи, че стоките,
съдържащи се в личния багаж на пътниците, идващи от трети държави, се допускат
без да се облагат с вносно мито, при условие че подобен внос е освободен от
данък върху добавената стойност (ДДС) съгласно разпоредбите на националното
законодателство, приети в съответствие с разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на
Съвета от 20 декември 2007 година относно освобождаването от данък върху
добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети
страни. Разпоредбата в националното законодателство е чл. 58, ал. 4 ЗДДС, която
сочи, че вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма
търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно
за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с Правилника за
прилагане на закона и съгласно чл. 51а, ал. 2 от посочения Правилник паричните
прагове по чл. 58, ал. 4 ЗДДС за стоки, различни от стоките, за които се прилагат
количествени прагове, до общата собствена стойност на стоките, за сухопътни
пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове. Но по смисъла
на чл. 1, § 6 от
Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно
определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на
Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Общността, „нетърговски
стоки“ са: стоки, които в отделни случаи се
оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество показват, че са
предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите или лицата,
които ги носят или които явно са предназначени за подарък. Процесните стоки не
могат да бъдат определени като такива.
Чл. 203 и сл.
от Регламент № 952/2013 година, посочва кои стоки са освободени
от мита, като отново стоките - предмет на нарушението не подадат под тези
норми.
В конкретния случай, съобразно видът на
стоките и количеството им те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и
подлежат на деклариране.
От характера на вещите и тяхното
количество, настоящият съдебен състав прави извод, че предметите, открити при
проверката на багажника
на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, са предназначени за търговски цели и затова
следва да бъдат декларирани от жалбоподателя пред митническата администрация
при пристигането на МП. Именно с оглед определения от закона субект, който
трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на
митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без
каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо
обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да
декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки.
Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и
правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя Д.. Последният е лицето, подписало Разписката за
задържането на същите и предвид факта, че стоките са открити в багажника на управлявания от него
лек автомобил, в който е бил сам,
липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към
момента на опита да
навлезе в Република България.
Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните форми на
нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на
стоките- в случая
фреони (или опитът за това),
на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи,
а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно
непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт.
Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак -
укриването на информация за тези стоки от митническите органи, свързано с липсата на знание и дадено
разрешение от последните за тяхното внасяне- въвеждане в страната, както вече
се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Фреоните попадат в обхвата на т. 1 от
Приложение № 3 на Регламент № 517/2014-
забранени са за внос. Съгласно чл. 11 § 1 и Приложение №
3 на Регламент (ЕС) № 517/2014 за флуорсъдържащите парникови
газове е забранен вносът на фреони в бутилки за
еднократна употреба и същите подлежат на унищожение по ред и условия възведени
в чл. 33г от Закона за опазване чистотата на атмосферния въздух. Ето защо
настоящият съдебен
състав приема, че процесните стоки не са разрешени за пускане на
пазара и употреба, съответно вносът им и въвеждането им на територията на Р.
България е забранен. По делото не са представени и доказателства жалбоподателят
да е лице по отношение, на което да е издадено разрешение за употреба или
пускане на пазара на процесните продукти, предвид което правилен е и изводът на
АНО, че същите са забранени съгласно чл. 11 § 1 и Приложение №
3 на Регламент (ЕС) № 517/2014 за флуорсъдържащите парникови
газове. В този ред на мисли следва да се посочи, че
обстоятелството, че
в АУАН е цитирана и разпоредбата на чл. 4, § 2 на Регламент (ЕС) № 517/2014г. на Европейския
парламент и на Съвета за флуорсъдържащите парникови газове не води до извод, че
жалбоподателят е освободен от задължението да декларира пренасяните от него
бутилки газ фреон, именно защото същият е забранен за внос, когато е в бутилки
за еднократна употреба.
В контекста на изложеното, вмененото на
жалбоподателя Д. административно нарушение се явява
съставомерно и от субективна страна, доколкото същото
е извършено виновно, при пряк умисъл. В тази насока е обстоятелството, че
въпросните бутилки с газ фреон не са били обявени,
респ. декларирани от жалбоподателя, а са били открити и то в хода на извършена
проверка на МПС-то на неочевидно място в автомобила, управляван от
жалбоподателя Д., а именно- поставени в запечатани кашони в багажника на
автомобила, което навява на
извод за съзнателното им укриване. Самият жалбоподател, подписвайки разписката
за задържане, е издал като свои задържаните от митническите служители бутилки с
газ фреон. Предвид това съдът приема, че деянието е
извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като същият е имал яснота какви по вид
и количество стоки се намират в управлявания от него автомобил. Или с оглед на
това се приема, че при съзнаване на задълженията си във връзка с митническия
режим, включително и задължението за деклариране, на жалбоподателя са били
известни допустимите норми за превоз на стоки, или ако не са му били известни,
следвало е да ги знае, в който случай незнанието не изключва виновността.
Следователно жалбоподаелят В.Д. е съзнавал и
противоправния характер на деянието си, като от волева страна е целял
настъпването на общественоопасните последици- непредоставяне на вярна
информация на митническите служители, с оглед неизбежността от настъпването на
целения резултат.
Съдът намира, че АНО правилно е определил и
митническата стойност на стоките - предмет на нарушението в общ размер на 900,00 лева по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване
на Митнически
кодекс на Съюза. Предвид наличието на доказателства
за договорната стойност (първичен метод), т. е. действително платената цена, митническата стойност е определена по правилата на чл. 70 от Регламента, а
именно в размер на 900,00 лв.
Така определената митническа стойност не се оспорва от жалбоподателя и при
липса на обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото
производство, установяващи друга различна стойност, съдът възприе посочената от
нарочно назначената комисия митническа стойност на процесната стока, т. е. не
намери основания да не бъде приета така посочената от АНО за правилно и
законосъобразно определена.
Анализът на доказателствения материал води
до извода, че В.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му административно нарушение по чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 ЗМ, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по същия
текст.
При определяне размера на санкцията, съдът
намира, че АНО е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства на нарушителя, като е наложил наказание в предвидения минимум.
Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница
или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на
стоките, а когато предмет на митническа контрабанда по смисъла на чл. 233, ал. 3 ЗМ са стоки, за които се дължи акциз, или
забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху
митническата стойност на стоките. С атакуваното наказателно постановление на
жалбоподателя Д. за нарушението по чл. 233, ал.
3, вр. ал. 1 ЗМ е
наложено на основание същата разпоредба административно наказаниа „глоба“ в минимален размер от 1800,00 лева, представляваща 200% от митническата стойност на превозваната
забранена за внос стока, която санкция според съда съответства на тежестта на
извършеното нарушение, подбудите за извършването му, както и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание за
вмененото на жалбоподателя административно нарушение,
съдът намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл. 12 ЗАНН цели на
административното наказание- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване
на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да бъде потвърдено
изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 472/2017 от 11.10.2018 г., издадено от Н. Б.Б.- заместник-началник на М. С., с което на В.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***3, на основание чл. 53 ЗАНН,
вр. чл. 231, във вр. с чл. 233, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗМ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева за
нарушение по чл. 233, ал. 3, във вр. с ал. 1 ЗМ, както и на основание чл. 233, ал. 6, вр. с ал. 3, вр ал. 1 ЗМ са
отнети в полза на Държавата стоките, предмет на митническата контрабанда, а
именно- 1 (един) брой бутилка газ фреон, с надпис „134а“, с тегло 13,6 кг. и 3
(три) броя бутилки газ фреон, с надпис „404а“, всяка с тегло 10,9 кг, с обща
митническа стойност 900,00 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: