Р Е Ш Е Н И Е №
17.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
6858 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 55518 от 01.03.2020 г. по гр.д. № 29104/2018 г. Софийски
районен съд, 161 състав отхвърлил предявените от „С.В.” АД, ЕИК*********, срещу
И.Е.Х., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.12, ал.1, т. 1, 2 и 3 ЗРВКУ за сумата 2 680.59 лв. -
цена на потребена вода през периода 21.01.2015 г. - 21.10.2017 г. за имот, находящ
се на адрес: гр. София, ж.к. „*********, клиентски № **********, със законна
лихва от 21.12.2017 г. до изплащане на вземането, и иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 329.94 лв. - мораторна лихва за периода
21.02.2015 г. - 21.10.2017 г. върху главницата от 2 680.59 лв., за които
суми е издадена заповед от 12.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 88803/2017 г. на Софийски районен съд, 61 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „С.В.” АД, който го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност –неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно
СРС приел, че не е доказано да съществуват договорни правоотношения между
страните. Ответницата в срока по чл. 131 ГПК не депозирала писмен отговор и не
оспорила исковете. Не били представени доказателства, че ответницата е
собственик на имота поради факта, че ВиК операторът не съхранявал и нямал право
да съхранява документи за собственост на своите клиенти. Наличието на договорни
правоотношения между страните се обуславяло от чл. 3, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, като облигационните им отношения се уреждали
и от ОУ от 2006 г. и сега действащи такива, общодостъпни на посочен интернет
адрес. Ищецът издавал ежемесечно фактури за потребените и начислени ВиК услуги
за процесния имот, които потребителят следвало да заплаща в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Навежда се и довод, че районният съд не допуснал
изслушване на технико-счетоводна експертиза, поискана с исковата молба, без да
се заявява доказателствено искане в тази връзка пред въззивния съд. Поради това
моли съда да отмени атакуваното решение. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна И.Е.Х. не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал.
1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при
постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните
съображения:
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (обн. ДВ бр. 88/08.10.2004 г.), потребители
на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Според легалната дефиниция в § 1, т. 2 ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005 г.),
„потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., услугите
ВиК се заплащат по цени, определени по реда на ЗРВКУ, като при неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода, определени в общите условия на договорите, се
заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 32 от същата наредба, услугите В и К се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. За сгради - етажна собственост или за водопроводно отклонение с
повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа
на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното
отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва,
като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието
на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и
на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на
подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня
на отчитането.
В случая, при доказателствена тежест за ищеца съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, и въпреки дадените му от първостепенния съд с
доклада по делото указания, същият не е ангажирал доказателства, от които да се
установи, че ответницата да е била в процесния период потребител на ВиК услуги
за процесния имот. Всъщност към исковата молба и в хода на делото в първата инстанция
от ищеца не са представени никакви писмени доказателства – вкл. твърдените в
жалбата фактури, които въззивникът издавал на името на въззиваемата. Поради
това предявеният главен иск е неоснователен, съответно неоснователен е и
акцесорният иск за лихви за забава.
Доводите в жалбата въззивният съд намира за
неоснователни. Неподаването на отговор от ответника, респ. подаването на такъв
след срока не освобождава ищеца от процесуалното му задължение съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже, и то при условията на пълно и главно
доказване, правопораждащите вземането му факти, след като няма признание на
иска, респ. отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти с
доклада по делото. Липсата на изразено становище по предявения иск от
ответника не е равнозначна на признаване на иска, респ. на определени
факти от значение за спорното право. В този смисъл е и трайната практика на ВКС
(решение № 27 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1893/2013 г., ТК, ІІ ТО, решение № 67 от 06.07.2010 г. по т.д. № 898/2009 г., ТК, І ТО
и др.) - неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност
да оспори исковете, нито освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК и от задължението да установи
правнорелевантните факти, на които основава исковата си претенция.
Процесуалното бездействие на ответника е от значение само
при направено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение по реда
на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК, и то само ако са налице и другите
предпоставки, посочени в чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК – искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. В случая искане за постановяване на неприсъствено
решение не е заявявано от ищеца, а и към исковата молба не са представени
никакви доказателства. Поради това, и при правилно разпределена от СРС доказателствена
тежест, ищецът е следвало да докаже пълно и главно, че ответницата е била в
процесния период потребител на ВиК услуги за процесния имот. Това не е сторено
- от ищеца не са представени никакви доказателства както относно правото на
собственост върху имота, респ. наличие на друго вещно право (с доказателства за
което е имал възможност да се снабди от Агенция по вписванията), така и не са
представени доказателства ответницата да е сключила договор директно с ищцовото
дружество, като подаде молба за откриване на партида за имота на нейно име, която
оферта е приета от доставчика със започване на доставка на ВиК услуги.
С оглед процесуалното поведение и на двете страни, районният
съд е отложил произнасянето по искането на ищеца в исковата молба за допускане
на комплексна технико-икономическа експертиза за първото открито съдебно
заседание. След като в това заседание ищецът, редовно призован, не е ангажирал
никакви доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между страните,
допускане на експертиза е било безпредметно, поради което правилно това искане
е оставено без уважение.
Ето защо правилно
с атакуваното решение СРС е приел, че наличието на договорно отношение между
страните не е доказано и е приложил неблагоприятните последици на правилата за
разпределение на доказателствената тежест, като е приел недоказания факт за
неосъществил се. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на
въззивника не се следват, а от въззиваемата не се претендират, поради което разноски
не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55518 от 01.03.2020 г., постановено по гр.д. № 29104/2018 г. на
Софийски районен съд, 161 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.