РЕШЕНИЕ
№ ……...…/.......06.2018 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1546
по
описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по
реда на глава XXXII от ГПК.
Предмет
на производството са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, предявени от З.Н.Б.
срещу Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи (НББАЗ), гр. София, в качеството му на процесуално
легитимирано лице по иск за заплащане на обезщетение в размер на 40 000,00 лева
за причинени неимуществени вреди и 76,48 лв. за причинени имуществени вреди на
ищцата, в резултат на настъпило на 14.04.2017 г. на територията на гр. Варна,
Република България, пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на л.а.
„А. А6“, рег. № **-**-***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
съгласно полица № RO/25/C25/HP 00427756, издадена от Societatea
De Asigurare-Reasigurare Sity
Insurance S.A. със седалище в Букурещ, Румъния.
Ищцата твърди, че нa 14.04.2017 г., в гр. Варна, на кръстовището на бул.
„Мария Луиза" и ул. „Драгоман" е настъпило пътно-транспортно
произшествие по вина на N. I. F., който като водач на МПС „А. А6", peг. № D00399120J, е блъснал пресичащата пешеходка З.Н.Б.
(ищцата). За произшествието бил съставен констативен протокол от органите на
полицията. Било образувано досъдебно производство № 185/2017 г. В резултат на
произшествието ищцата си глътнала езика, изпаднала в безсъзнание, получила
травматични увреждания на глава, гърди и крайници, мозъчно сътресение и
множество ожулвания. На пострадалата била оказана спешна медицинска помощ в
МБАЛ „Света Анна - Варна", където била поставена диагноза: мозъчно
сътресение с безсъзнателно състояние, изкълчване (изваждане) на раменна става и
множество ожулвания, представляващи две средни телесни повреди и множество леки
телесни повреди. За лечението на раменната кост била поставена ортеза на раменната става. Ищцата престояла в болН.та от 14.04.2017 г. до 16.04.2017 г. през което време
изпитвала силни болки, била напълно обездвижена и не можела да се обслужва
сама. Подробно описва състоянието на пострадалата след излизане от болН.та, излагайки следните съществени обстоятелства,
намиращи се в причинно-следствена връзка с претърпяното ПГП: След
произшествието е изпитвала силни и непрестанни болки, била непрекъснато на
легло, нощем не можела да спи от болки, наложило се да приема медикаменти, не
била в състояние да се обслужва сама, включително относно физиологичните си
нужди, което се отразило негативно и на психиката и́. Страдала от
безсъние, постоянни болки в травмираните области, постоянна замаяност,
отпадналост и уморяемост. Многократно посещавала
лекари специалисти, тъй като болките в раменната става не отслабвали и
ограниченията в движенията на ръката също. Настъпили сериозни психически
промени и посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се
преживяване на катастрофата чрез постоянни натрапливи
мисли за катастрофата, сънища, страхове. Вследствие на мозъчното сътресение настъпила
загуба на краткотрайната памет. Към настоящия момент не може да вдига ръката
си, изпитва болки и има нужда от помощта на близките си. Изпитва чувство на
непълноценност, дистанцира се от близки и приятели. За описаните неимуществени
вреди счита за справедливо обезщетение сума в размер на 40 000 лева. Сочи, че
претърпените от ищцата имуществени вреди представляват разходи за закупуване на
предписани медикаменти и медицински изделия, запис на CD образна диагностика, в
размер на 76.48 лева. Сочи, че автомобилът, с който е причинено произшествието
„А. А6", peг. № D00399120J е застрахован в Societatea De Asigurare-Reasigurare
City Insurance S.A., Букурещ, по застраховка
„Гражданска отговорност" RO/25/C25/HP *********, валидна до 10.08.2017 г.
Тъй като румънската застрахователна компания няма представител в Република
България, ищцата е насочила претенцията си към Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи („бюрото“), в резултат на което е образувана
преписка по щета № 0801-004467/2017-01. С писмо изх. № 1-2053/21.08.2017 г.
Бюрото поискало допълнителна информация и документи, които били представени с
писмо изх. № 241/29.09.2017 г. Тъй като бюрото не е изплатило обезщетение за
претърпените от З.Б. имуществени и неимуществени вреди, е отправила претенцията
си към съда. Поддържа, че бюрото дължи законна лихва считано от 28.09.2017 г.
като се позовава на чл. 516, ал. 2 от КЗ. Искането е за осъждане на ответника
да заплати на З.Н.Б. обезщетение в претендираните размери за причинени
имуществени и неимуществени вреди, обезщетение за забава, както и сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в подаден в срок писмен
отговор заявява, че исковете за имуществени вреди в частта на сумите по фактура
N **********/21.04.2017 г на стойност 16.25 лв и по
фискален бон N 0018331/30.08.2017 г на стойност 1.00 лв,
са недопустими на основание чл. 511, ал. 3 от КЗ, тъй като за тях не е предявена
извънсъдебна претенция. По същество оспорва исковете по основание и размер. Прави
следните възражения: За неустановеност на вината на водача на л.а „А. А6"
с ДК * **-**-*** - N. J. F. като елемент от фактическия състав на деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, осъществяването на който е предпоставка за
реализиране отговорността на бюрото като национален представителен орган по
смисъла на чл. 506 от КЗ. Сочи, че от представените доказателства в частност от
констативния протокол за ПТП с пострадали лица не може да се установи механизма
на настъпване на процесното ПТП като излага подробна аргументация. Сочи, че
обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване в хода на
образуваното в ОД на МВР-Варна ДП № ЗМ-185/ 14.04.2017 г. Възразява за
прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на
40 000 лева. В случай, че се установи вина на водача на процесния
л.а „А. А6" възразява, че оспорва вида, характера и причинно-следствената
връзка между част от твърдяните вреди и настъпилото
ПТП, както следва: изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние, общо
състояние при изписване от болН.та – добро, с
подобрение, без отпадна неврологична симптоматика. Ответникът сочи, че с
предявяване на извънсъдебната претенция пред НББАЗ пострадалата е представила
само част от писмените доказателства, които са приложени към исковата молба.
Евентуално, при условие че се установи вина на водача на лекия автомобил, прави
възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като пострадалата е
предприела внезапно пресичане на пътното платно, без да се съобрази със
скоростта и разстоянието до приближаващото я МПС, с което е поставила водача на
л.а „А. А6" в обективна невъзможност да предотврати ПТП. Позовава се и на
представеното към исковата молба експертно решение N 2079/25.08.1995 г., от
което става ясно, че пострадалата е глухоняма по рождение, което е допринесло
за невъзможността и́ да възприеме своевременно приближаващото я МПС и да
го пропусне. Оспорва началната дата от която Бюрото дължи лихва за забава като
сочи, че ищцата е предявила пред Бюрото претенцията си на 28.07.2017 г, без да
представи достатъчно писмени доказателства, установяващи основанието и размера
им, както и без да е установена вината на водача, поради което лихва за забава
не се дължи преди датата на предявяване на исковата молба в съда или
алтернативно не по-рано от изтичане на три месеца от предявяване на
претенцията.
С допълнителна искова молба, подадена
в срока по чл. 372 от ГПК ищцата оспорва наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. С молба подадена след срока по
чл. 372 от ГПК поддържа искането за законна лихва, но считано от 29.10.2017 г.
вместо от 28.09.2017 г.
С подаден в срок допълнителен отговор
ответникът поддържа възражението, че дължи лихва едва от датата на предявяване
на иска пред съда. Поддържа и всички останали възражения.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
поддържа основателност и доказаност на исковете в предявените размери като сочи,
че претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените
от ищцата болки и страдания. Представена е и писмена защита.
Ответното сдружение чрез процесуалния си представител моли за
отхвърляне на иска. Представена е и писмена защита.
И
двете страни искат присъждане на разноски.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на иска
за имуществени вреди в частта на сумите по фактура N **********/21.04.2017 г на
стойност 16.25 лв и по фискален бон N
0018331/30.08.2017 г на стойност 1.00 лв., тъй като ищецът не е спазил
процедурата по чл. 380 КЗ за извънсъдебно предявяване на претенция за
изплащане на обезщетение.
По възражението за недопустимост
съдът намира следното:
Съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Като предпоставка за предявяване на иска пред
съда, когато ответник е НББАЗ, чл. 511, ал. 3 от КЗ предвижда съответно
приложение на чл. 380.
Разпоредбата на чл. 511, ал. 3 от КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск с наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и НББАЗ и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред бюрото. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с
цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове.
Писмената застрахователна претенция е предявена на 28.07.2017
г., а исковата молба е подадена на 08.11.2017 г. В претенцията си пострадалата З.Б.
е претендирала заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 59,23
лева за извършени разходи за лечение съгласно фактури №№ **********/16.04.2017
г.; **********/16.04.2017 г. и **********/26.04.2017 г.
С писмата си от 25.07.2017 г. и 21.08.2017 г. бюрото е
уведомило пострадалата, че застрахователят на водача на лекия автомобил няма
кореспондент за територията на България и е регистрирало претенцията като става
ясно, че бюрото следва да ликвидира щетата съгласно чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Действително, посочените във възражението на ответника разходи
в общ размер 17,25 лева не са включени в поканата, получена на 28.07.2017 г.,
но независимо от това съдът намира, че искът за имуществени вреди в тази му
част не е недопустим. Бюрото не се е произнесло по подадената претенция в срока
по чл. 496, ал. 1,
поради което увреденото лице е процесуално легитимирано да предяви иск както за
неимуществените, така и за имуществените вреди. Няма пречка същите да се
претендират пред съда и в по-голям размер, тъй като претенцията изобщо не е
призната от бюрото за основателна, което прави безпредметно рекламационното
производство за имуществени вреди в по-голям размер от първоначално заявените.
По основателността на исковете.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 882 от 14.04.2017 г. настъпило
на 14.04.2017 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие, по което водач на
участващия лек автомобил е румънският гражданин N. I. F.и пострадал пешеходец
като втори участник в произшествието е ищцата З.Н.Б..
Удостоверено е с посочения протокол и,
с оглед изричното изявление на ответника в отговора на исковата молба, по
делото е прието за безспорно наличието на действащ към датата на ПТП
застрахователен договор, покриващ риска „Гражданска отговорност" за процесния л.а „А. А6" с peг.
* **-**-***, сключен със застрахователна компания „City
Insurance SA –
Societate de Asigurare Reasigurare" –
Букурещ, Румъния, съгласно
застрахователна полица N RO/25/C25/HP004227756, валидна до 10.08.2017 г.
Представено е електронно писмо от
25.07.2017 г. от НББАЗ до пълномощника на ищцата, в което е посочено, че
румънската застрахователна компания „City Insurance SA – Societate de Asigurare Reasigurare"
няма номиниран кореспондент на територията на Република България, поради което
пострадалата следва да насочи претенцията си към бюрото (л. 59).
На 28.07.2017 г. в НББАЗ е получена покана
изх. № 224/26.07.2017 г., с която З.Б.
кани бюрото да заплати застрахователно обезщетение за претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди – резултат от настъпилото на 14.04.2017 г. пътнотранспортно
произшествие, в размери, съответно, 59,23 и 40000,00 лева. Приложени са
документи, удостоверяващи настъпилото ПТП и претърпените имуществени и
неимуществени вреди.
С писмо от 21.08.2017 г.
ответното дружество е поискало допълнителни документи, относно етапа на който
се намира досъдебното производство, както и оригинал от констативен протокол № 882 от 14.04.2017 г., пълномощно и
номер на Б.а сметка.
***.09.2017 г., което, видно от
приложеното известие за доставяне, е получено в НББАЗ на 02.10.2017 г., са
представени намиращите се у ищцата документи в официално заверен препис по реда
на чл. 32 от Закона за адвокатурата и номер на Б.а сметка, като пълномощникът
и́ адв. Я. изрично е посочил, че материалите от досъдебното производство
могат да бъдат изискани от бюрото служебно.
От издаденото на 14.12.2017г. от НББАЗ
удостоверение е видно, че на 21.08.2017г. НББАЗ е уведомило застрахователя City
Insurance S.A. за настъпило събитие на 14.04.2017г. на територията на гр.
Варна, Р. България, причинено от водач на л.а. „А. А6" с peг. № **-**-***, при което ПТП е пострадала пресичащата
пешеходка З.Н.Б..
От представеното експертно решение N
2079/25.08.1995 г. се установява, че пострадалата е глухоняма по рождение.
По
механизма на пътнотранспортното произшествие:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 882 от 14.04.2017 г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР –
Варна, се установява, че на 14.04.2017 г., около 19.25 ч. в гр. Варна, на
кръстовището на бул. „Мария Луиза" и ул. „Драгоман" е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „А. А6", с peг. * **-**-***, управляван от румънския гражданин N. I. F.,
блъска пресичащата пешеходката З.Н.Б.. От схемата на ПТП е видно, че
произшествието е настъпило на място, означено като пешеходна пътека с
хоризонтална маркировка и с пътен знак № Д17.
Като доказателство по делото са приети
материали от досъдебно производство (ДП) № 185/2017 г. Материалите са изпратени
с писмо на РП – Варна от 17.05.2018 г. (л. 155), в което е посочено, че
предстои привличане като обвиняем на Я. Ф. Н.. От приложения в същите Протокол
за оглед на пътнотранспортно произшествие (л. 157-161), съставен на 14.04.2017
г. от разследващ полицай Б., се установява, че произшествието е настъпило при
сухо и топло време на прав и хоризонтален пътен участък, много добре осветен, с
много добра видимост, при асфалтова настилка без дупки и неравности. Пътното платно
е еднопосочно, с ширина 7,2 м., като на мястото на ПТП е разположена пешеходна
пътека с ширина 3,3 м. обозначена с хоризонтална
маркировка и с пътен знак № Д17.
Изслушано е заключение на съдебна
автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице С.К., неоспорено от
страните. В съдебно заседание вещото лице изрично заявява, че изводите,
съдържащи се в заключението му, могат да бъдат направени и единствено на база
протоколите за оглед и снимковия материал, приложени в досъдебното производство.
От заключението на вещото лице, което
съдът цени само в частите, които не се основават на свидетелски показания и
обяснения на извършителя, събрани в досъдебното производство, се установява, че
ПТП е станало при ясно време и дневна светлина, тъй като на тази дата слънцето
залязва около 20 ч. Потвърждава се наличието на пешеходна пътека на мястото на
процесното ПТП и нейното надлежно хоризонтално и вертикално маркиране. На база
извършеното документиране от органите на полицията, съдържащо се в материалите
от ДП № 185/2017 г., вещото лице е изготвило скица на мястото на ПТП. Вещото
лице сочи, че след като лекият автомобил е преустановил движението си задната дясна
гума се е намирала върху втората линия на пешеходната пътека. Задното ляво колело
е във пешеходната пътека, тъй като същата не е перпендикулярна на пътното
платно. От дясната страна на автомобила до задното колело е намерено петно от
кръв, най-вероятно от "разкъсно-контузна рана на
главата" на пострадалата. По автомобила има оставени следи от удар по
предна броня (най-вдясно), преден десен калник и дясно огледало (намерено
ударено и сгънато навътре). Горните данни се потвърждават и от приложения в
преписката от досъдебното производство албум. Пострадалата е била ударена
последователно от десния ъгъл на предната броня, предния десен калник и дясно
огледало, отгоре по капака вдясно също има малки следи. Според изчисленията на
вещото лице автомобилът е изминал след удара 7.20 м. като мястото на удара е
определено в средата между двете успоредни линии на пешеходната пътека в лявата
лента за движение. Според вещото лице скоростта, c която се е движил
автомобилът А. А6 в момента на удара е била 21 km/h. Обстоятелството, че
автомобилът не се е движил с висока скорост се доказва и от намерените повреди
по автомобила, които съответстват на изчислената скорост. Вещото лице е
направило изчисления относно примерната видимост от шофьорското място на А. А6
към пешеходец висок 1.60 м и намиращ се зад един или няколко спрели автомобила
и е констатирало, че видимостта е лоша или невъзможна към пешеходците,
навлизащи отдясно по пешеходната пътека.
Изводите на вещото лице в голямата си
част се потвърждават от показанията на свидетеля Д. И. Б., съпруг на ищцата,
които съдът цени при съобразяване на възможната му заинтересованост съгласно
чл. 172 от ГПК. Независимо от обстоятелството, че свидетелят е допуснат за
установяване на претърпените от ищцата болки и страдания, съдът намира, че
показанията са относими и допустими и в частта, касаеща
механизма на ПТП, поради което не следва да се изключват от доказателствата по
делото. Свидетелят Б. заявява, че е бил очевидец на пътнотранспортното
произшествие, тъй като той, пострадалата З.Б. и още един човек към 19.00 ч. –
19.30 ч. са вървели заедно от кафенето на глухонемите на улица „Ш.“ към ул.
„Драгоман“. След като изминали разстоянието по улица „Драгоман“ предприели
пресичане на бул. „Мария Луиза“ на пешеходната пътека като З.Б. е вървяла на
един метър пред останалите. На пешеходната пътека били спрели 4-5 коли в
дясната лента за движение. Колата в лявата лента не спряла и блъснала съпругата
му.
Относно
претърпените вреди:
С цел
установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата Б. болки и страдания
в резултат от претърпяното ПТП са допуснати съдебно-медицинска експертиза и
гласни доказателства.
От
заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено
отстраните и прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се
установява, че на 14.04.2017 год. след произшествието З.Б. е била транспортирана
до спешен център на МБАЛ „Света Анна" и приета в клиниката по неврохирургия
с диагноза мозъчно сътресение без открита вътречерепна
травма. Като придружаващо заболяване е записано луксация
акромиоклавикуларе декстри.
В спешното отделение е постъпила с главоболие, гадене и световъртеж, като е
имала и разкъсно-контузна
рана темперо-париетално вдясно. Поставена е ортеза за имобилизация на
изкълчената ключица за 4 седмици. Изписана на 16.04.2017 год. в добро общо
състояние без отпадна неврологична сиптоматика.
Според вещото лице пострадалата е получила пълно изкълчване на дясна акромиоклавикуларна
става обусловило трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за
повече от 45 дни; разкъсно-контузна рана на главата
обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота; мозъчно сътресение
обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице
сочи, че загубата на съзнание, ако се установи по безспорен начин, обуславя
разстройство на здравето временно опасно за живота. Според вещото лице
изкълчването на акромиоклавикуларна
става (ключицата) е свързано със силни болки и страдания в началото, но след
поставяне на имобилизацията болките постепенно намаляват.
След 10-тия ден се усилват само при движения на раменния пояс. Дискомфорт има от това, че не може на се използва ръката
поради имобилизацията. Обездвижването на раменната
става е продължило 45 дни. Ищцата не е могла да се самообслужва поради имобилизирания десен горен крайник в продължение на 45 дни,
нуждаела се е от помощта на трети човек и поради тази причина е имала
затруднение в ежедневието. Могла е да се придвижва самостоятелно. От проведения
от вещото лице на 11.05.2018 год. медицински преглед се установява изпъкналост в
областта на дисталния край на дясна ключица с
характерен симптом на клавиш (при натиск отгоре върху ключицата тя влиза на мястото
си и след отпускане на натиска щръква нагоре). Вещото лице сочи, че ключицата е
единствената костна връзка на горния крайник със скелета на човека. В случая,
лечението е завършило с неуспех и изкълчването на дясната акромиоклавикуларна става не е
излекувано. Дисталният край на ключицата не е на мястото
си и изпъква под кожата. Това ограничава физическата дееспособност на десния
горен крайник. При натоварване се получава болка в увредената става. Ограничено
е вдигането настрани на ръката в раменната става също поради болка. Това може
да се поправи само оперативно, но с оглед възрастта на пациентката не е
препоръчително. В съдебно заседание вещото лице сочи, че в случая се касае за
пълна луксация – трета степен – на дясна раменна
става, при която са скъсани трите връзки и ключицата стърчи. Физиотерапия и
рехабилитация не биха довели до възстановяване на пълната дееспособност на
горния крайник и пострадалата няма да може да вдига тежки предмети, да извършва
тежка физическа дейност и да изпълнява някои физически упражнения. Пострадалата
няма да изпитва болки във връзка с тази контузия, но ще има определени затруднения.
Към момента ищцата може да използва ръката си за обичайните нужди. Захватът се извършва от ръката на пръстите и няма основание
за затруднение, тъй като там няма увреждане. Пострадалата ще има нужда от
рехабилитации, в т.ч. балнеолечение.
Във връзка
със загубата на съзнание вещото лице сочи, че в медицинска документация същото
е отразено по данни на анамнезата, тоест по данни на пациента. Медицински
документи и данни за загуба на съзнанието няма и не го е приел като увреждане. Вещото
лице сочи още, че всяко удряне в главата може да предизвика безсъзнателно
състояние, което води до непосредствена опасност за живота на човека. Гълтането
на езика спада към изпадане в безсъзнателно състояние и отпускане на дъното на
устната кухина, тоест едното е пряко свързано с другото.
По
отношение на имуществените вреди вещото лице сочи, че направените разходи
описани в справката по чл.366 от ГПК са във връзка с претърпяното телесно
увреждане.
От показанията на
свидетеля Д. И. Б., съпруг на ищцата, които съдът цени при съобразяване на
възможната му заинтересованост съгласно чл. 172 от ГПК, се установява, че от
удара на автомобила ищцата е паднала, свидетелят я поливал с
вода, но тя не можела да се свести. Свидетелят и́ отворил устата, видял,
че си е глътнала езика и го извадил, след което тя започнала да се събужда. Тези
сведения са логични, съобщават се от очевидец, който веднага след катастрофата е
помогнал на пострадалата със животоспасяващи действия, не съдържат данни за
преднамереност и кореспондират с обичайните последици от подобен удар, поради
което съдът ги кредитира и приема, че установяват настъпила загуба на съзнание
в резултат от падането и удрянето на главата на пострадалата в асфалта. Това косвено
се потвърждава и от даденото в съдебно заседание от вещото лице д-р М. описание
на причините, които водят до изпадане в безсъзнание и гълтане на езика. Липсата
на отразяване в медицинската документация на безсъзнателното състояние извън
данните от анамнезата, очевидно се дължи на обстоятелството, че при приемането
и́ в спешното отделение пострадалата е била в съзнание. Съдът кредитира и
показанията на свидетеля относно продължителността на обездвижването на ръката
– за период от около три месеца, като кореспондиращи с данните от медицинската експертиза.
Изложеното от свидетеля, че пострадалата не можела да се обслужва и да се
облича в продължение на шест месеца, не кореспондира с медицинските документи и
заключението на вещото лице по приетата СМЕ. В тази част съдът приема за
достоверно, че за посочения от свидетеля период след третия месец ищцата е
изпитвала сериозни затруднения и неудобства при извършване на ежедневните
дейности като обличане, хранене, личен тоалет и пр., както и че не може да
вдига ръката си над нивото на очите. По отношение на психическите страдания,
съдът намира, че описаните от свидетеля негативни преживявания кореспондират с
механизма на настъпване на произшествието и нанесените физически травми. След катастрофата
ищцата е станала нервна, напрегната, страдала е от безсъние и нарушен сън,
свързани и с невъзможността да спи на дясната страна, налагало се е да приема
обезболяващи и сънотворни медикаменти. С оглед непосредствено възприетото и от
състава на съда обстоятелството, че пострадалата е глухоняма, което не се
оспорва и от ответната страна, логични и последователни са показанията на
свидетеля за проблеми с комуникацията и е затруднено общуване с околните чрез
жестове. За достоверни се приемат и показанията за преживявания на страх,
обърканост, притеснения, изразяващи се в нежелание на пострадалата да излиза
сама, да пресича улици, потребност да бъде държана за ръка и пр. Съдът не
кредитира показанията за нарушена способност да се хващат и държат предмети с
дясната ръка, тъй като медицинската експертиза е категорична, че не е налице
връзка между изкълчването на раменната става при ключицата и захвата на китката.
От показанията на свидетеля И. Ж. К., близка приятелка на
ищцата, които съдът цени при съобразяване на възможната и́
заинтересованост съгласно чл. 172 от ГПК, се потвърждават обстоятелствата за наличие на открито
нараняване на главата – свидетелката е възприела кръвта по улицата и по дрехите
на пострадалата. Показанията за наличие на голяма рана на главата и шевове косвено
също потвърждават изложеното от свидетеля Б. за изпадане в безсъзнателно
състояние. Установява се още, че непосредствено след инцидента пострадалата е
изпитвала силни болки – имала наранявания по гърба – синина и отток, имала
ударено на коляното, не можела да контактува. Показанията на свидетелката
потвърждават затрудненията и нуждата от грижи и помощ при извършване на
ежедневните дейности като в тази част съдът ги кредитира по същия начин както и
показанията на свидетеля Б.. Потвърждават се и психичните страдания,
нарушенията в съня, безпокойство, страх да излиза сама, наличието на болки, щръкването
на ключицата и необходимостта от притискане, невъзможността пострадалата да си
вдига ръката над височината на рамото.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Претенцията
е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл. 513, ал.
1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането. Цитираната разпоредба регламентира възможността
увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на
Република България от МПС с чуждестранна регистрация от държава – членка на
системата "Зелена карта", да реализира правото си на обезвреда спрямо НББАЗ, гр. София. Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ, бюрото е представително национално бюро на застрахователите за Република
България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на
системата "Зелена карта" и задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в
държавите, подписали Многостранното споразумение. Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ, в
случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал.
1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал.
3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния
български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния
водач. В случая е налице хипотезата на чл. 511, ал.
1, т. 2 – няма кореспондент за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач, което обстоятелство е изрично потвърдено от
ответното сдружение (л. 59). В хода на отстраняване на нередовностите в
исковата молба ищцата изрично е заявила, че искът е предявен срещу НББАЗ и е
представила поправена искова молба (л. 78).
Освен
специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да се ангажира отговорността на бюрото,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по
международна застраховка "Гражданска отговорност" – да е причинена
вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда.
Извършването на деянието от румънския
гражданин N. I. F., който на 14.04.2017 г. в гр. Варна при управление на лек
автомобил „А. А6" с peг. * **-**-*** блъска пешеходката
З.Н.Б., е безспорно установено от приетия като доказателство по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и не се оспорва от ответника.
Протоколът като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, относно пряко възприети от съставителя факти
при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението
на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други (така решение № 85/28.05.2009
г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. №
444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на
ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и
др.).
От
събраните по делото доказателства се установява, че водачът на автомобила е
нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, която го задължава при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Установено
е по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства и САТЕ, че
пострадалата пешеходка е пресичала пътното платно на "Пешеходна
пътека" по смисъла на § 6 от ДР на ЗДвП, която е била очертана с пътна
маркировка и сигнализирана с пътен знак № Д17, съгласно чл. 54, ал. 5 от ППЗДвП. Водачът е нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, според която е бил длъжен при избиране скоростта на движението да се
съобразява с характера и интензивността на движението и с конкретните условия
на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението.
При
наличие на противоправно поведение на извършителя на деликта,
съгласно въведената с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се предполага до
доказване на противното. Тежестта за оборването на законовото предположение е
за ответника. По делото не бяха събрани доказателства, които да водят до
заключението, че водачът на автомобила е действал невиновно. В случай на деликт, липсата на вина у извършителя, означава същият да
не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на вредоносния
резултат. При положение, че е приближавал към пешеходна пътека, надлежно
обозначена по законоустановения ред, водачът е могъл
и е бил длъжен да предвиди появата на пешеходец на пътното платно и да осигури
на последния безопасно пресичане, в т.ч. като преустанови движението на
автомобила. Водачът се е движел в лявата лента по двулентово
еднопосочно платно, което означава, че появата на пешеходеца пред управлявания
от него автомобил би могла да е внезапна, само ако пресичането на платното се
предприема от ляво на дясно спрямо водача или ако пешеходецът бяга. В случая
пешеходката е пресичала от дясно наляво, движещите се в дясната лента
автомобили са спрели, за да и́ осигурят предимство, движела се е с
нормален ход, пресякла е необезпокоявано дясната лента и нейната поява пред
автомобила на дееца не е била нито внезапна, нито изненадваща. Произшествието е
настъпило преди залез слънце, при сухо и ясно време, поради което не са налице
и други обективни фактори правещи невъзможно за водача резултата от неговото
противоправно поведение. Ограничаването на видимостта от спрелите в дясната
лента автомобили не изключва вината, тъй като от факта, че приближавайки
пешеходната пътека тези автомобили намаляват скоростта и спират, за водача на автомобила
и без наличие на пряка видимост би следвало да е ясно, че най-вероятната
причина за тяхното поведение е осигуряването на предимство на пресичащ
пешеходец, т.е. появата на пешеходката е напълно предвидимо. Евентуални причини
от субективен характер за отклоняване на вниманието на водача и липсата на
концентрация са ирелевантни. Следователно N. I. F.е
могъл и е бил длъжен да предвиди възможността да увреди пешеходец, ако не
намали достатъчно скоростта и при необходимост не спре пред пешеходната пътека.
Ищцата
е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в установените от събраните
доказателства физически и психически болки и страдания, вследствие на процесното
ПТП, както и имуществени вреди, представляващи разходи, свързани с лечението. Налице
е причинна връзка между противоправното поведение на делинквента и причинените
вреди.
Установен
е и специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1 във вр.
с чл. 511, ал. 1, т. 2 и чл. 506, ал. 2 от КЗ безвиновна
отговорност на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи с
оглед безспорното между страните обстоятелство, че е налице действащ към датата
на ПТП застрахователен договор, покриващ риска „Гражданска отговорност" за
процесния л.а „А. А6" с peг.
* **-**-***, сключен със застрахователна компания „City
Insurance SA – Societate de
Asigurare Reasigurare"
– Букурещ, Румъния, съгласно застрахователна полица N RO/25/C25/HP004227756,
валидна до 10.08.2017 г., и че застрахователят няма кореспондент за територията
на Република България.
Предвид
горното, прекият иск срещу Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата имуществени
и неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Съобразно
критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните
за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са:
видът, характерът и степента на констатираното увреждане
и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления; периода на
загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена
трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна
практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.;
р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013
г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
В момента на извършване на деликта ищцата е била на 71 години, т.е. не е била в
трудоспособна възраст. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съдебно-медицинска експертиза безспорно се установява, че е получила пълно
изкълчване от трета степен на дясна акромиоклавикуларна става обусловило трайно затруднение на
движенията на десен горен крайник за повече от 45 дни; разкъсно-контузна
рана на главата обусловила временно разстройство на здравето неопасно за
живота; мозъчно сътресение обусловило временно разстройство на здравето
неопасно за живота; загуба на съзнание, обуславящо разстройство на здравето
временно опасно за живота. Силни болки ищцата е изпитвала при инцидента и до
обездвижване на ръката, след което болките са били с намален интензитет. Имобилизацията и обездвижването на дясната ръка са продължили
от 1,5 до 3 месеца, през който период ищцата е имала непрекъснато нужда от
помощ и грижа при извършване на обичайните ежедневни дейности. Периодът, в
който ищцата е била зависима в една или друга степен от чужда помощ е продължил
общо около половин година. Не са налице фрактури на кости, не е извършвана
оперативна интервенция. След първоначалния период на обездвижване и затруднения
в движенията, продължил до около 3 месеца, не се доказа затруднение на хватателната функция на дясната ръка, което да е в причинна
връзка с процесното ПТП. Към настоящия момент не е настъпило пълно излекуване
на раменната става в областта на ключицата, необходима е продължителна
рехабилитация с неясна прогноза за крайния резултат, други варианти за лечение
не се препоръчват. Психическите страдания се изразяват в преживян силен стрес и
уплаха при самия инцидент и непосредствено след него, а впоследствие – страх, безпокойство,
повишена тревожност, нервност, несигурност, нарушен сън – симптоми сочещи на цялостно
разбалансиране на личността, повишена невротичност и чувствителност, в резултат от претърпения
живото-застрашаващ инцидент, временното обездвижване на дясната ръка и
раменната става и свързаните с това неудобства.
Преценени
в съвкупност, всички изброени обстоятелства обосновават извод на настоящия
състав, че справедливо, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение в случая се явява
сумата 25 000 лева. Тази сума би репарирала адекватно претърпените от ищцата
неимуществени вреди, причинени както от физическите болки, последвалото
обездвижване и несигурната прогноза за пълно излекуване, така и от психическите
страдания в резултат от инцидента. Този размер съдът намира за съобразен и с конкретните
икономически условия към датата на увреждането – 14.04.2017 г., ориентир за
които се явяват минималните застрахователни суми (лимит на отговорност)
съгласно чл. 492, т. 1 от КЗ, който предвижда лимит на обезщетението за
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие
в размер на 10 000 000 лева независимо от броя на
пострадалите лица.
Имуществените вреди са изцяло доказани
в предявения размер от 76,48 лева.
По
възражението за съпричиняване.
Възражението
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Същото е
своевременно релевирано – с отговора на исковата молба, и е процесуално
допустимо, но разгледано по същество съдът намира възражението за неоснователно
по следните съображения:
Съгласно
практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК
решения № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от
08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о., принос за настъпване на
увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на
увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху
страната, която твърди, че е налице съпричиняване. За съпричиняването е без
значение дали пострадалият е действал виновно. Изводът за съпричиняване не може
да бъде изграден върху предположения (така Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС
по т. д. № 316/2011 г., II т. о., ТК).
От
изложения по-горе механизъм на настъпване на ПТП не може да се направи извод за
наличие на причинно-следствена връзка между поведението на пешеходката и
настъпилия противоправен резултат. В заключението си,
вещото лице посочва, че пешеходката е трябвало да преминава с повишено внимание
като следи за реакциите на водачите – дали са я забелязали и дали са готови да
и́ дадат път. Вещото лице е изразило принципни положения, които важат за
поведението на всеки пешеходец, които не могат да бъдат ценени като основани на
специални знания заключения за конкретни факти. Вещото лице не е направило
извод въз основа на установени факти за действия или бездействия на
пешеходката, които да се намират в причинна връзка с вредоносния резултат в
смисъл да са допринесли за настъпването му, поради което приетото заключение не
може да се кредитира като доказателство за принос на пострадалата в
причиняването на вредоносния резултат.
Съгласно
т. 6, б. (а) от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК, правото на пешеходеца при
пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с
маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна
пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл. 113
и чл. 114 от ЗДвП. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат в случаите,
когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение
относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и ако пешеходецът е нарушил
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Установеният механизъм на настъпване на ПТП
не води до извод за внезапно навлизане на пешеходката на пътното платно, съответно
за внезапно навлизане в лявата лента за движение, не са налице доказателства
пострадалата да е нарушила чл. 114 от ЗДвП, забраняващ на пешеходците да
навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат платното за движение
при ограничена видимост. Установената от експертизата скорост на движение на
автомобила от 21 км/ч от е достатъчно ниска, за да бъде преценена от
пешеходката като безопасна, т.е. пострадалата е имала напълно оправдано
очакване, че автомобилът ще спре и ще и́ осигури предимство на пешеходната
пътека така, както това вече са сторили автомобилите в дясната лента. Това се
потвърждава и от липсата на данни за спирачен път, т.е. в случая причината за
произшествието е изцяло в поведението на водача, който изобщо не е реагирал на
опасността, не е намалил скоростта и не е спрял. Няма данни по делото с
поведението си пешеходката да е допринесла за това да не бъде забелязана от водача.
Не могат да се направят изводи и за нарушаване от страна на пешеходката на
разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в която са предвидени правила за
пешеходците при пресичане на платното за движение, а именно: да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение. На пешеходна пътека пешеходците имат предимство пред
нерелсовите пътни превозни средства – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Следователно
не е налице основание за намаляване на размера на установените имуществени
вреди и на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди.
Относно претенцията за присъждане на
законна лихва за забава.
Ищецът
претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от дата
28.09.2017 г., а върху обезщетението за имуществени вреди – от датата,на която
е извършен съответният разход.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ,
застрахователят, респ. бюрото, дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
Поканата
за изплащане на застрахователно обезщетение изх. № 224/26.07.2017 г. е получена в НББАЗ на 28.07.2017 г. Съгласно чл. 106, ал.
3 КЗ, с писмо от 21.08.2017 г. бюрото е поискало допълнителни
документи – оригинал от констативен протокол № 882 от 14.04.2017 г., пълномощно
и номер на Б.а сметка, както и информация на какъв етап се намира воденото
досъдебно производство с искане след приключване на разследването да се
представят преписи от съответния акт.
Пострадалата,
чрез своя пълномощник, е представила исканите документи на 02.10.2017 г., видно
от известието за доставяне (л. 36), в т.ч. номер на Б.а сметка, с изключение на
информация от досъдебното производство, за която изрично е посочила, че може да
бъде изискана от бюрото служебно на осн. чл. 107 от КЗ.
Съдът
намира, че приложим за конкретния случай е срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, който изтича на 23.10.2017 г. – 15 работни дни, считано от 02.10.2017 г.
Неоснователно е възражението на ответника, че пострадалата не била представила
исканите документи. Бюрото не е искало конкретни съществуващи документи от
досъдебното производство, с които на осн. чл. 107 от КЗ би могла да се снабди и ищцата, а само информация на какъв етап се намира
досъдебното производство. Информацията не представлява документ по смисъла на
чл. 106, ал. 3 от КЗ, поради което т. 2 на чл. чл. 497, ал. 1 от КЗ е
неприложима. От друга страна, съгласно чл. 496, ал. 3, която следва да намери
приложение на осн. чл. 512, ал. 1 от КЗ, бюрото не
може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е
бил представен някой от изброените документи, между които и констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие, какъвто в случая е бил представен в
официално заверен препис с писмото, получено от бюрото на 02.10.2017 г.
Доколкото
част от разходите съставляващи претенцията за имуществени вреди в размер на
17,25 лева са заявени за първи път с исковата молба, законната лихва върху тази
сума ще е дължима от датата на предявяване на иска – 08.11.2017 г.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВОС съразмерно на уважената част от исковете дължимата държавна такса
в общ размер на 1050,00 лева, (в т.ч. 1000,00 лева по иска за неимуществени и
50,00 лева по иска за имуществени вреди), както и разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер 187,50 лева или общо сумата 1237,50 лева.
Процесуалните
представители на ответН.та са представили договор за
правна защита и съдействие с един адвокат, от който е видно, че заплатеното
възнаграждение е 3500,00 лева. Възражението на ответника за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение съдът намира за частично основателно. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение съгласно наредба № 1/2004 г. на ВАС е 1730,00
лева по иска за неимуществени и 300,00 лева по иска за имуществени вреди без
ДДС. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че
уговореното възнаграждение е прекомерно и следва да се редуцира до общо 3000,00
лева за двата иска (2700,00 + 300,00), в какъвто размер е и заплатеният от
ответната страна адвокатски хонорар без ДДС. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата съразмерно на уважената част от
исковете сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1987,50 лева
(1687,50 + 300). Останалите посочени в списъка по чл. 80 от ГПК разноски не
касаят поправената искова молба, поради което не следва да се присъждат.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответното дружество
съдебно-деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска за
неимуществени вреди в общ размер на 1327,50
лева, от които 112,50 лева депозит за вещо лице и 1215,00 лева адвокатски хонорар (изчислен
върху 3240,00 лева с ДДС – хонорар по иска за неимуществени вреди).
След извършена служебно от съда компенсация в полза на
ищцата ще се присъди сумата 660,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, регистрирано по ф.д. № 11830/2001 г. по описа на
СГС, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на З.Н.Б.,
ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Ш.“ № 12, следните суми: 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на настъпило на 14.04.2017 г. на територията на гр. Варна, Република
България, пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от N. I. F.като водач на л.а. „А. А6“, рег. № **-**-***,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица №
RO/25/C25/HP 00427756, издадена от Societatea De Asigurare-Reasigurare Sity
Insurance S.A. със седалище в Букурещ, Румъния, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 24.10.2017 г.
до окончателното и́ изплащане; и 76.48
(седемдесет и шест 0,48) лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от същото
пътнотранспортно произшествие, представляваща разходи за лечение съгласно фактури
№№ **********/16.04.2017 г.; **********/16.04.2017 г.; **********/21.04.2017
г.; **********/26.04.2017 г.; и фискален бон № 0018331; ведно със законната лихва върху частта от присъдената сума в размер
на 59,23 лева (по фактури №№ **********/16.04.2017 г.; **********/16.04.2017
г.; **********/26.04.2017 г.) от 24.10.2017 г. и върху частта от присъдената
сума в размер 17,25 лева (по фактура **********/21.04.2017 г. и фискален бон №
0018331) от 08.11.2017 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 511,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр.
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, гр. София, да заплати на З.Н.Б. от гр.
Варна: обезщетение за неимуществени вреди в размер на разликата над 25 000 лева до предявения размер от 40 000
лева ведно със законната лихва за периода от 29.09.2017 г. до окончателно
погасяване на задължението; законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 29.09.2017 г. до 02.10.2017 г., както и
законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди за периода от
извършването на съответния разход до 23.10.2017 г. върху главН.
от 59,23 лева и до 07.11.2017 г. върху главН. от
17,25 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи, регистрирано по ф.д. № 11830/2001 г. по описа на СГС, с адрес: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД сумата 1237,50 лева, представляваща
дължими държавна такса и разноски по т. д. № 1546/2017 г. по
описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, регистрирано по ф.д. № 11830/2001 г. по описа на
СГС, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на З.Н.Б.,
ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Ш.“ № 12, сумата от 660,00
лева, представляващи сторени съдебно-деловодни
разноски, изчислени по компенсация,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: