Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, III касационен
състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
Рачева
Даниела
Недева
при секретаря Нина
Атанасова и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 1752 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.М.И. ***, ЕГН **********, срещу
Решение № 260671/10.06.2021 г. на Варненски районен съд, ХХІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 468 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 361/02.08.2019 г. на Замeстник-кмета на Община Варна.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в
нарушение на приложимия закон, допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. По-конкретно касаторът счита, че
районният съд не е провел задълбочена проверка и анализ на доказателствата,
поради което е направил погрешни изводи. Посочва, че мотивите на въззивния съд са
в противоречие със свидетелските показания. Навежда доводи, че поставеният
пътен знак „В27“ е бил покрит с тъмен, непрозрачен чувал, поради което е бил
възпрепятстван да възприеме и съобрази поведението си с пътния знак. Твърди, че
от субективна страна липсват доказателства, от които може да се направи извод,
че автомобилът е бил паркиран неправилно. Предвид липсата на вредни последици и
на създадено затруднение за останалите участници в движението, са изложени
доводи, че са налице предпоставки за определяне на случая за маловажен. Моли за
отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответникът
в производството, Община Варна, не изразява становище по спора.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
основателност на жалбата, като счита, че наказателното постановление е издадено
от некомпетентен орган поради липсата на доказателства, че титулярят е
отсъствал – например, че е бил в отпуска, в командировка и не е могъл да издаде
наказателното постановление. Пледира за отмяна на решението на районния съд и
на наказателното постановление.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване
пред Районен съд — Варна е било Наказателно
постановление № 361/02.08.2019 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с което на С.М.И. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
Закона за движението по пътищата и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от същия
закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
От събраните в
производството доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 20.07.2019 г. около 13,00 ч. И. паркирала лек автомобил на ул. „Одрин“
срещу № 26 в зоната на действие на пътен знак „В27“. За нарушението бил
съставен фиш, с който било наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Фишът
бил анулиран, защото бил издаден на собственика на автомобила, който бил
управляван от С.И.. На 20.08.2020 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който били описани същите факти и нарушението било
квалифицирано по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. При предявяване на акта И. отразила, че съществува
пътен знак, указващ позволено паркиране. В законоустановения срок по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН постъпило възражение, в което И. не отрекла съществуването на
пътен знак „В27“, но посочила, че е бил наличен и знак за „синя зона“,
позволяващ паркиране на процесното място. Въз основа на съставения акт на
02.08.2019 г. било издадено наказателното постановление, в което били възприети
фактите и правната квалификация на деянието и на основание чл. 183, ал. 2, т. 1
от ЗДвП била наложена глоба в размер на 20 лева.
При така установените
факти, от правна страна първоинстанционният съд приема, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени и издадени от компетентни органи, административнонаказателното
производство е проведено в сроковете, предвидени в ЗАНН и при спазване на
процесуалните правила. Посочва, че са спазени изискванията за реквизити на акта
и постановлението.
От материалноправна
страна районният съд приема за безспорно, че автомобилът на И. е бил паркиран в
зоната на действие на пътен знак „В27“, който въвежда забрана за престой и
паркиране. Приема, че са установени обективните и субективните елементи на
нарушението – И. е паркирала лекия автомобил в зона на действие на знак „В27“,
като е знаела, че се намира в зона на действие на този пътен знак, но въпреки
това съзнателно е паркирала управлявания от нея автомобил. Въззивният съд
посочва, че на място е имало знаци за синя зона, които са били покрити с черни
чували, но това не изключва възможността да е бил поставен знак „В27“. От
представените доказателства – Протокол от 05.03.2020 г., съставен от служители
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, представител на Община Варна и
на ДЗЗД „Девня Трейд – Зебра“, съдът прави извод, че временната организация на
движението е била прекратена на 05.03.2020 г., а не през 03.2019 г. Предвид
това счита деянието за правилно квалифицирано като нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. По размера на санкцията, посочва, че същият е определен императивно в
закона и е правилно посочен, като с тези мотиви потвърждава наказателното
постановление.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна. При постановяване
на съдебния акт решаващият съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като подробно
и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на производството
доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и логическа
последователност.
Настоящият състав не споделя
доводите на касатора за неизяснени факти и обстоятелства и за допуснати в административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения, които не са установени от
районния съд.
Правилно районният съд не кредитира
показанията на свидетелката Т., които са
в противоречие с показанията на свидетеля Иванов и с представените пред
въззивния съд доказателства относно временната организация на движение, от
която се вижда ясно, че в началото на улицата има поставен знак „В27“,
забраняващ паркирането и престоя.
Във връзка с оплакванията на
касатора за липса на извършено административно нарушение и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поддържани пред настоящата
инстанция, следва в случая да се посочи, че такива оплаквания са правени още пред
въззивния съд и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи
относно законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал
правилно вътрешно убеждение.
Настоящият касационен състав смята,
че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не се отличава по обществената си опасност от останалите нарушения от
същия вид. Липсват изключителни или много на брой смекчаващи отговорността
обстоятелства. От показанията на К. и Т., се установява, че за процесния период
в района е имало множество автомобили паркирали/спрели в нарушение на чл. 6, т.
1 от ЗдВП, което възпрепятствало изпълнението на строително-монтажните работи
на строежа. Вярно е, че въззивният съд не е изложил мотиви налице ли са
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, но предвид факта, че не са
налице конкретни твърдения за такива обстоятелства, то няма как необсъждането
им да представлява съществено процесуално нарушение или нарушение на
материалния закон.
Неоснователни са
възраженията на представителя на Окръжна прокуратура, че наказателното
постановление е издадено от некомпетентен орган, предвид липсата на
доказателства за отсъствие на титуляря. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредба за командировките в страната за
министрите, ръководителите на ведомства и предприятия, областните управители,
председателите на общинските съвети и кметовете на общини писмена заповед за
командироване не се издава. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. В случая Кметът на Община Варна е делегирал правомощия
на Заместник-кмета на Община Варна Т. В. И. да подписва наказателни
постановления по актове съставени за установени административни нарушения по
ЗДвП. В идентичен смисъл е текста на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН,
поради което твърденията за липса на компетентност на административнонаказващия
орган не могат да бъдат споделени.
По тези съображения, касационният
състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. При извършена служебна проверка на
обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260671/10.06.2021 г. на Варненски районен съд, ХХІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 468 по описа на съда за 2021 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.