Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.П.,………………г.
П.ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и втори
ноември през
двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Александра Сергева като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 766 по описа на П.ски
окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С
решение № 1483 от 5.10.2018 г по гр.
дело № 4507/2018 г, поправено с решение №1510 от 9.10.2018 г по същото дело по
описа на П.ски районен съд , състав на същия съд на основание чл. 150, във вр. чл. 143 ал. 2
от СК Е ИЗМЕНИЛ определената с
влязло в сила на 16.06.2017г. Решение по гр. д. № 2189/2017г. на ПлРС, издръжка, която В.К.С. от гр. П., ЕГН **********, е осъден да заплаща за детето М.В.С., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител И.В. С.
от гр. П., ЕГН **********, КАТО Я Е УВЕЛИЧИЛ от 120
лв./сто и двадесет лева/ на 150 лв.
/сто и петдесет лева/ месечно, платима
до 5. число на месеца, за който се отнася, считано от влизане
в сила на решението до настъпване на законни основания за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
пълното и изплащане като претенцията за увеличаване на издръжката до размер от
200лв. месечно е ОТХВЪРЛЕНА като недоказана.Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила
от В.К.С. ,в
която се възразява, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Неправилно
е прието наличието на промяна в обстоятелствата, при които е постановен
предходния размер на издръжката, тъй като от този момент е изминала само една
година, детето е на двегодишна възраст, неговите нужди не са се променили
значително, както не е налице и съществена промяна в обществено икономическите
условия , при които е постановен
предходния размер на издръжката. Възразява се, че размерът на издръжката е прекалено
завишен и е нарушен принципа на чл. 142 ал. 1 от ГПК. Претендира се отмяна на постановеното решение
и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че ПлРС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на атакуваното
решение на РС.
Д „СП“ – П. взема становище да
се осигури адекватна месечна издръжка на детето М., което нейният биологичен
баща може да й осигурява като се твърди, че майката е с ниски доходи и трудно
задоволява потребностите на детето.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на основание за промяна в размера на постановената издръжка
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, НО Е
НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че Детето М.В.С., видно от
удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 2164 от 14.11.2016г. на
Община П., е родено на ***г., към момента е малолетно, и е с родители – ищцата И.В.И.
и ответника В.К.С.. Родителите са разведени, видно от приложеното гр.д.
2189/2017г. с решение от 16.06.2017г., влязло в сила на същата дата. С това
решение е утвърдено споразумението на страните за заплащане на издръжка от бащата
за малолетното дете в размер на 120 лв., считано от 11.11.2016г. По това дело,
при събирането на доказателства за доходите на страните се е установило, че
майката е била по майчинство, с доход от 325лв. месечно, а бащата е заявил
лично, че се намира в А. и няма постоянен доход там към м.април 2017г. При тези
свои доходи, страните са уговорили издръжката на детето, заплащана от бащата,
да бъде в размер на 120лв. месечно, считано от 11.11.2016г., към която дата минималния размер на издръжката за
едно дете от един родител е възлизала на 105 лв. месечно. Понастоящем, според
РС, майката има доходи от по 380лв.
месечно, считано от м. 01.2018г./удостоверение от НОИ на л. 9/. За бащата се
установява от служебно изисканите от съда доказателства, че няма сключени
трудови договори /от справката от НОИ на л. 17-18/, няма декларирано движимо и
недвижимо имущество /от справката от дирекция ПМДТ на Община П./ и освен детето М.В.С., има още едно малолетно дете – Д., род. на ***г.
/справката от НБД Население на л. 41/. В изготвения по делото социален доклад
се сочи, че при разговора с ищцата и с майката на ответника се е установило, че
той е в А., но няма други данни за него. Докладът пред РС е сочел, че детето посещава детска ясла/ видно
и от представената служебна бележка на ДГ *** гр. П./ и че размерът на нуждите
ѝ е около 200лв. месечно. Заключението е, че майката трудно задоволява
основни базови потребности на детето и че следва да де определи адекватна
месечна издръжка от бащата.
РС е приел, че съгласно
чл. 143, ал. 1 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условията на живот, необходими за развитието
на детето. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба родителите дължат издръжка на
непълнолетните си деца, независимо дали те са работоспособни или могат да се
издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи според
нуждите на детето и възможностите на задълженото лице да я изплаща. При
определяне на предходния размер на издръжка за детето, която е била в размер на
120.00лв. месечно само от бащата, детето е било новородено. От определянето на
тази издръжка до момента е изминала 1 година, а считано от определянето на
издръжката за минало време – близо година и половина. През изтеклия
междувременно период от време, социално-икономическите условия в страната не са
се променили значително, но е нараснала минималната работна заплата за страната
и предходно определения размер на издръжка от бащата, към днешна дата е под
законоустановения минимум от 127.50лв. от един родител. Израстването на детето,
независимо, че е само с една година, представлява период от неговия живот, в
който е налице преминаване от един етап в друг – през тази година то е
започнало да посещава детска ясла, като дори само този факт сочи значително
повишаване на неговите нужди от средства, облекло и нови пособия. Поради
горното е определил средномесечна нужда
на детето в размер на 280лв., като
е съобразил също и че по делото не са доказани някакви специфични негови нужди извън
увеличената възраст и обстоятелството, че то вече посещава ясла. Доходите на
майката спрямо предходното определяне на издръжката са се увеличили, но
вследствие увеличението на МРЗ, а бащата повече от една година живее в друга
държава, която е с по-висок стандарт на живот и минимални възнаграждения, в
която вече се предполага, че е започнал да работи и да получава доходи,
независимо, че дължи издръжка и на още едно, по-малко дете. Вземайки предвид
изложеното дотук, обстоятелството, че и при заявената от бащата липса на доходи
при предходното определяне на издръжка и съгласието му при това положение да
заплаща месечна издръжка, с 15.00лв. по-висока от минималната, съдът е приел , че следва от така определената
средномесечна нужда на детето, бащата да поеме по-голям дял, а именно – 150лв.
месечно, а остатъка от 130 лв. - да бъде поет от майката. При тези изводи ,според
Пл РС, искът за увеличение на
издръжката, определена в предходното производство на 120 лв., се явява
основателен, и следва да бъде уважен до 150лв., а за разликата до
претендираните 200лв. – да се отхвърли, като недоказан.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
П.ски
районен съд е изложил достатъчно
пространни и ясни мотиви за изводите си, които се споделят от въззивната
инстанция и не следва да се преповтарят. Неоснователно е възражението за липса
на промяна в обстоятелствата по отглеждането на детето. Това е възраст, в която
децата се развиват и променят бързо, изменят се техните нужди, а в случая е
налице и обстоятелството с посещаването на детски ясли. Определеният размер на
издръжката е само с около 20 лв повече от установения минимум.
Действително са налице доказателства, че
бащата има и друго малолетно дете, но това не отменя задължението му към детето
М. ,а съображенията на РС относно местоживеенето и възможността за доходи на
бащата са намерили адекватен израз при определяне на размера на издръжката.
Бащата е в работоспособна възраст и е следва да поеме този размер от издръжката на детето М. като се
отбележи, че майката полага всички останали грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, които също са материално оценими. Пред Пл ОС не са
представени доказателства при спазване на разпоредбата на чл. 266 от ГПК, които
да мотивират извод, различен от този на Пл РС.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното решение.
Разноски не следва да се присъждат на въззивника с оглед изхода на делото, а от
другата страна не са претендирани за настоящата инстанция.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ
№ 1483 от 5.10.2018 г по гр. дело № 4507/2018 г, поправено с решение №1510 от
9.10.2018 г по същото дело по описа на П.ски районен съд КАТОПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :