Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2020г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на петнадесети
октомври 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Мая Вълева
и прокурора С.Иванов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 1978/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5, представлявано от управителя С.И.Г., чрез пълномощник - адв.Н.Б., срещу
Решение № 946/02.07.2020г., постановено по АНД № 1545/2020г. на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-9/19.03.2020г.
на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/, с което дружеството
за нарушение по чл.53 ал.1 вр. чл.15 ал.1 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари /ЗМИП/, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., на осн. чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП.
В
касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е необосновано и
неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните норми и на
материалния закон. Оспорва се изводът на ВРС, че описаното в процесното НП
нарушение е безспорно извършено. Сочи се, че административнонаказващият орган
/АНО/ е наложил административното наказание без да посочил въз основа на какви
обстоятелства и доказателства е приел, че е извършено деянието – нарушение на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, както и без да събере необходимите доказателства, с
които да скрепи фактическите си установявания за вината на дружеството –
нарушение по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Излага се, че посочените процесуални нарушения
са достатъчно основание за отмяна на НП, доколкото са довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице. В условията на евентуалност твърди маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за инцидентен случай
и макар и в един по-късен момент, задължението да се идентифицира клиента с
международен паспорт, е било изпълнено. На изложените основание претендира
отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, по същество на спора, с
което да се отмени НП. В съдебно заседание и
по съществото на спора, чрез пълномощника си адв.Н.Б., поддържа жалбата
и моли същата да се уважи.
Ответникът
- Държавна агенция „Национална сигурност“, в депозирани по делото чрез
процесуален представител писмено становище и писмени бележки, поддържа неоснователност на жалбата и излага подробни
доводи за законосъобразност на НП и на въззивното решение, като моли оставяне
на последното в сила.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „Би енд Джи Кредит“ ООД, против горепосоченото НП, с
което за нарушение на 53 ал.1 вр. чл.15 ал.1 от ЗМИП и на основание чл.116 ал.1 т.3 от с.з. на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
С оспореното решение ВРС е потвърдил същото. За да се произнесе по спора, съдът
е приел от фактическа страна, че през
м.10.2019г. служители на Дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС, един от
които св.М.В, извършили проверка на дейността на дружеството по ЗМИП за периода
01.01.2019г.-30.09.2019г., в хода на която констатирали, че с оглед
възникналото на 31.07.2019г. делово взаимоотношение между дружеството и А.Г.,
поради сключен договора за кредит, дружеството не е изпълнило задължението си по
чл.53 ал.1 от ЗМИТ да идентифицира физическото лице чрез представяне на
официален документ за самоличност и снемане на копие от него, а е взело предвид
само неофициален документ – разрешение за пребиваване.
За
установеното бил съставен АУАН, в който нарушението било квалифицирано като
такова по чл.53 ал.1 вр. чл.15 ал.1 от ЗМИП, наказуемо по
чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИТ. Същият бил надлежно връчен на
дружеството, което депозирало срещу него възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Като приел изцяло констатациите в акта, а възраженията за неоснователни,
АНО издал процесното НП.
Описаната фактическа обстановка ВРС
е приел за установена от събраните в хода на АНП доказателства и депозираните в
хода на съдебното производство свидетелски показания.
В решението си съдът е изложил мотиви, че
административно-наказателното производство /АНП/ е проведено без нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно
съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от
компетентен орган, в законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57
от ЗАНН.
ВРС е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно е
установено деянието, за което е наложено административното наказание и че
нарушението е извършено от жалбоподателя, като е осъществен състава на чл.53
ал.1 от ЗМИП, доколкото кредитополучателят А.Г. не е бил идентифициран чрез представяне
на официален документ за самоличност по смисъла на § 1 т.12 от ДР на ЗМИП,
преди установяване на делови взаимоотношения по смисъла на чл.15 ал.1 от ЗМИП между
страните по договора за кредит.
Счел е, че АНО правилно е определил
квалификацията на деянието, както и приложимата санкционна норма и размерът на наложената имуществена санкция. Констатирал
е, че не са налице основания за приложението на чл.28
от ЗАНН.
Обсъдил
е възраженията на въззивника, като по подробно изложени съображения е приел
същите за неоснователни.
Настоящата инстанция намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му РС е извършил
цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314
от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е
постановено и при правилно приложение на материалния закон. Изложените в тази
връзка подробни, обосновани и логически обосновани със събраните
доказателства мотиви настоящият състав като касационна инстанция изцяло споделя и
възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни основания не се установяват. Освен това възраженията в същата са
идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и обсъдени от
ВРС, чиито мотиви настоящият състав, както посочи по-горе, споделя изцяло.
Допълнително намира за необходимо да изложи следното:
Неоснователно касаторът твърди допуснати в хода на АНП нарушения на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Процесното НП е подробно мотивирано, като съдържа
описание на всички факти и обстоятелства установени при проверката, които са
довели до извода за допуснато нарушение по чл.53 ал.1 от ЗМИП. Последното е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата, което ясно
личи от съдържанието на въззивната и касационната жалба.
АНО не е допуснал и нарушение на
чл.52 ал.4 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Органът е обсъдил възраженията в
писменото становище на наказаното лице, като е намерил същите за неоснователни.
В случая не е било необходимо да извършва допълнително разследване, тъй като не
е имало спорни обстоятелства. На практика фактите установени от АНО /респ. и самото нарушение/ не са били
оспорени. Възражението се е свеждало основно до това, че идентифициращите
лицето-крдитополучател данни, са били снети от документа му за временно
пребиваване, както и че от нарушението не са произтекли вредни последици,
поради което същото е маловажно.
Следва да се посочи и това, че и
в хода на съдебното производство не се твърди и не са представени доказателства
установяващи различна фактическа обстановка. Твърдят се основно процесуални
нарушения хода на АНП, като изводът на въззивният съд за липса на допуснати
такива, се споделя изцяло от касационната инстанция.
Като правилни се възприемат и
мотивите, че процесното нарушение не е маловажно по своя характер, по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Тази преценка е направена още от АНО, като е била ревизирана
от въззивния съд. Както законосъобразно е прието процесното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от същия вид.
Освен това същото е формално и не изисква настъпване на вредни последици, а
липсата на такива не обуславя по-ниска степен на обществена опасност. Напротив,
обществените отношения, които регулира нарушената правна норма, обуславят
по-висока степен на опасност на деянието. Както правилно е отчел ВРС,
нарушението дори и да е отстранено, то това е станало след проверката, на която
е констатирано.
Противно на твърдението на
касатора, видно от съставения на 29.01.2020г. Констативен протокол рег.№
ФР-10-279, обективиращ резултатите от проверката, процесното нарушение не е
„инцидентен“ или изолиран случай.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63 ал.3
от ЗАНН, основателно се явява своевременно направеното от ответника /в
депозираните преди с.з. писмени бележки/ искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски. Предвид осъщественото от служител с юридическо
образование, процесуално представителство /изготвяне на писмено становище и
писмени бележки/ и като съобрази фактическа и правна сложност на спора, съдът намира, че касаторът следва да се осъди да заплати в полза на
ДАНС ю.к.възнаграждение в размер на 80 лв., определен съобразно чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 946/02.07.2020г., постановено по АНД №
1545/2020г. на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП № 38-9/19.03.2020г.
на Председателя на ДАНС, с което на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5, представлявано от управителя С.И.Г., за нарушение по чл.53 ал.1 вр.
чл.15 ал.1 от ЗМИП, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., на
осн. чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД
ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5, представлявано от управителя С.И.Г., да заплати
на Държавна агенция „Национална сигурност“ сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.