Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.05.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 2514 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от Д.Ц.Ц. против З. „Б.И.“ АД *** обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 300 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, и за сумата 7655.53лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.07.2015г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 14.07.2015г. на път ІІІ-1002, км.3+400 в района на гр.Враца пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от П.И.М., като водач на л.а.Хонда Прелюд с ДК № ********, в резултат на което пострадала ищцата-пътник на задна седалка в автомобила. Получила множество и тежки травматични увреждания по главата, тялото и крайниците, а именно счупване на тялото /диафиза/ на бедрена кост-закрито; фрактура феморис утри; счупване на ключицата-закрито; фрактура клавикуле декстри; фрактура пелвис; фрактура ацетабули декстри; фрактура осис пубис инфериор утри; контузио торакоабдоминалис; шок травматика; контузио хепатис; хемоперитонеум 150мл; фисура хепатис лоби декстри сег.VІІ, поради които непосредствено след произшествието постъпила в болнично заведение с извършена операция. Впоследствие в периода 20.07.2015г.-24.08.2015г. претърпяла още четири оперативни интервенции, а с решение на ТЕЛК била инвалидизирана на 100% трайна нетрудоспособност с придружител. Твърди от произшествието и получените травматични увреждания да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, за които претендира от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, обезщетение в размер на 300 000лв. Твърди също във връзка с лечението да е направила разходи в общ размер на  7655.53лв. за платени потребителски такси, закупуване на заключващи плаки и пирони, лекарства и др., които съставляват имуществени вреди в причинна връзка с произшествието и чието обезщетяване претендира от ответника. Прави искане за присъждане на законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, както и претендира разноски по делото.

 Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД с твърдението, че ищцата е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Претенциите за обезщетение на ищцата се основават на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а.Хонда Прелюд с ДК № ********, страна по който е ответника и сключен на 13.05.2015г. Произшествието настъпило същата година, поради което и съобразно § 22 от ДР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ приложими към спорното правоотношение са разпоредбите на Кодекса за застраховането /отм./.

Съгласно чл.223, ал.1 КЗ /отм./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност. Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 -противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинилия вредите се предполага до доказване на противното.

По делото не се спори сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на П.И.М., като водач на л.а. Хонда Прелюд.

Не е предмет на спор и факта на настъпилото на 14.07.2015г. пътно-транспортно произшествие на път  ІІІ-1002, км.3+400 в района на гр.Враца, при което пострадала ищцата-пътник на задна седалка.

С Решение № 312/19.09.2016г. по НАХД № 970/2016г. по описа на РС-Враца П.И.М. бил признат за виновен за това, че на посочените дата и място, при управление на л.а.Хонда Прелюд с ДК № ******** нарушил правилата за движение, установени с чл.21, ал.1 ЗДв.П, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно на Д.Ц.Ц., на 19 г. от гр.Враца, четири средни телесни повреди и на Д.М.Т.на 22г. от гр.Враца-три средни телесни повреди, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 НК. На основание чл.78а НК бил освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание. Решението е влязло в сила на 05.10.2016г.

На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Постановеното в рамките на наказателното производство решение по чл.78а НК, с което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание има същата задължителна сила за гражданския съд. С това решение наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата-за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Деянието и в този случай е престъпление, независимо от естеството на наложеното наказание, поради което решението по чл.78а НК се приравнява на влязла в сила присъда /т.15 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС/.  

Предвид обвързващата сила на постановеното в наказателното производство решение, настоящият съд е длъжен да го зачете и да приеме за установен извършения от застрахования при ответника водач П.И.М. фактически състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на ответника по застраховката „Гражданска отговорност“ да заплати обезщетение за вредите.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

            От събраните по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ се установява, че като последица от произшествието ищцата получила следните травматични увреждания: травматичен шок; контузия на главата с подкожно кръвонасядане-дясно тилно; контузия и оток на главния мозък-дясно челно; счупване на основата на черепа в дясно; счупване на дясната ключица; счупване на двете бедрени кости-закрито; счупване на дясната гаванковидна ямка на таза; счупване на двата долни клона на срамната кост; контузия на гръдния кош и корема; кръвоизлив в корема-150мл.; разкъсване на десния дял на черния дроб; радикулопатия в поясния отдел на гръбначния стълб; хроничен цистит. Получените увреждания вещото лице определя като тежки, а травматичния шок, контузията и отокът на лавата, разкъсването на черния дроб и кръвоизливът в корема са създали реална опасност за живота. Ищцата е била с престой в болнично заведение 66 дни в периода 14.07.2015г.-21.09.2017г., в рамките на които претърпяла няколко операции, впоследствие провела домашно лечение. Към м.10.2015г. е била на легло без възможност да си придвижва самостоятелно и с необходимост от чужда помощ за период около 10 месеца. С решение на ТЕЛК е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ за период от една година, а през 2016г. преосвидетелствана на 91% без чужда помощ за срок от две години /до 01.09.2018г./. Понастоящем самостоятелното придвижване без чужда помощ е възстановено. Вещото лице сочи, че качеството й на живот е влошено от датата на ПТП и продължава. Общият възстановителен период е продължил около 1-1.5 година, от които 6-8 месеца за счупването на бедрото, 3м. за счупването на ключицата, 2 месеца за счупването на срамната кост, около една година за увреждането на гаванковидната ямка на таза и около 2-3 месеца за кръвоизлива в корема и черепно-мозъчната травма. От получените травматични увреждания и свързаните с тяхното лечение дейности е претърпяла болки и страдания с много голям интензитет до около 20-25 дни след катастрофата, след което същите постепенно са започнали да намаляват, но след всяка операция е имало интензивност за около 6-7 дни и по-ниска до около 20 дни след това. В заключението вещото лице е посочило, че последиците от уврежданията поотделно и в съвкупност се изразяват в походка без помощно средство видимо накуцваща, белези от извършените операции на дясна ключица, корема, дясно бедро от външната и вътрешна страна и ляво бедро, които са видими и загрозяващи. Обемът на движенията на дясната тазобедрена става е по-малък от нормата с 20%, на дясната колянна става по-малък с 15%, на поясния отдел на гръбначния стълб с 20%. В съдебно заседание пояснява, че уврежданията в таза и срамната кост няма да са пречка да роди дете, но с напредване на възрастта ще има проблеми от счупването на гаванковидната ямка. Пълното възстановяване все още не е ясно, тъй като предстоят няколко рехабилитации във връзка с възстановяване движенията в пострадалите части от тялото. В съдебно заседание сочи още, че хроничен цистит е получила от поставения катетър поради тежкото й състояние.

            По делото е изслушано заключение но вещо лице по СПсих.Е, според което ищцата е имала тревожно-депресивно състояние след болничното лечение, продължило да края на 2017г. и постепенно отзвучало. Към момента не се установяват болестни симптоми, но перистират последици в психологичен план-ситуативна тревожност, преживявания за непълноценност и несправяне, опасения от инвалидизация, склонност към песимистични интерпретации и самообвинения.

            Тези доказателства установяват по безспорен начин претърпени от ищцата болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди подлежащи на обезщетяване от ответника. При определяне размера съдът съобрази младата възраст на ищцата /към деня на произшествието на 19г./, вида и характера на травматичните увреждания, които са много, тежки и в различни части на тялото, като някои от тях животозастрашаващи, както и продължителния период на лечение и възстановяване-повече от една година. Претърпяла е пет операции с общ престой в болнично заведение повече от два календарни месеца в различно време, без възможност да се движи самостоятелно и необходимостта да ползва чужда помощ. Получаването на уврежданията и периода на лечение и възстановяване са били съпроводени с болки и страдания, които в различните периоди са били с различна интензивност, но поради няколкото последователно извършени оперативни интервенции продължителни във времето. Същите са се отразили и на психиката, като са причинили тревожно-депресивно състояние не само във връзка с лечението, но и за бъдещето й. Съдът отчита обстоятелството, че понастоящем ищцата не е възстановена и са налице данни поради някои от уврежданията да има впоследствие с напредване на възрастта здравословни проблеми /гаванковидната ямка/, наличието на остатъчни негативни последици свързани с непълноценност в движенията в различни части от тялото,  както и загрозяващи белези вследствие операциите, които безспорно оказват неблагоприятно влияние върху качеството й на живот, затрудняват не само ежедневието, но и възможността за бъдеща реализация в житейски и/или професионален план, предвид младата й възраст. По тези съображения съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от 200 000лв., до който предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ се явява основателен.

            Ищцата претендира заплащането на сумата 7655.53лв., представляваща направени разходи във връзка с лечението.

Като доказателства по делото са приети фактури и фискални бонове към тях /стр.115-127 и стр.165-168/ за заплатени такси за престой в болнично заведение, метални импланти, лекарства, проведена физиотерапия, изследвания, заплатена потребителска такса, за които вещото лице по СМЕ дава заключение, че са във връзка лечението. Съдът приема тези разходи да се намират в причинна връзка с произшествието, поради което и доколкото съставляват имуществена вреда, подлежат на обезщетяване от ответника съобразно чл.267, ал.1, т.1 КЗ /отм./.

 

По възражението за съпричиняване:

 

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на законовата норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно. Приложението на нормата е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат /ППВС № 17/1963г./.

Твърдението на ответника е ищцата да е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДв.П и по този начин допринесла за настъпване на вредите. Същият, при условията на главно и пълно доказване следва да установи наведеното в процеса възражение за съпричиняване.

От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че процесният лек автомобил е бил оборудван с предпазни колани на всички седалки. Преки доказателства относно изпълнение задължението на ищцата по чл.137а ЗДв.П по делото не са събрани.

Механизмът на произшествието е установен от заключението на САТЕ, според което на участъка от пътя с двупосочно движение в едно направление със завой и лек наклон спускане водачът на л.а.Хонда Прелюд предприел изпреварване на движещ се пред него попътно л.а. Пежо. След увеличаване на скоростта на двете превозни средства л.а.Хонда попаднал на крайното ляво пътно платно с леви колела на пътна настилка посипана с пясък и непочистена. В резултат на това левите колела се приплъзнали и намалили скоростта на движение, довело до завъртане на автомобила наляво, обратно на часовниковата стрелка. След това отклонение се ударил с предна лява част в стена, плъзнал се по нея и завъртял на 110° с откъртване на предно колело и предния регистрационен номер. След завъртането автомобилът се ударил с дясна странична част в метален стълб на тротоара, прекършил го и продължил движение напред с преобръщане по таван, плъзнал се и продължил движение с установяване в покой след около 45.90м. С оглед този механизъм вещото лице сочи, че предпазен колан в минимална степен би предотвратил уврежданията на пътниците в дясната странична част на автомобила. От своя страна вещото лице по СМЕ сочи, че ищцата няма увреждания по тялото, които се получават от поставен колан, а предвид характера, степента и тяхното местоположение, както и с оглед механизма на произшествието, дава заключение да е била без такъв по време на катастрофата. В съдебно заседание пояснява, че при наличие на обезопасителен колан би получила увреди в гръдния кош и корема и в зависимост от механизма на произшествието и скоростта на движение. Сочи, че при поставен колан в минимална степен би получила увреждания по главата, счупване на ямката на таза, както и на двете бедра.

Тези доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин, че ищцата е нарушила чл.137а ЗДв.П и е била без поставен обезопасителен колан. Вещото лице по САТЕ не сочи дали е била с такъв или не, а визира само това, че поради механизма на произшествието и в частност ударът на автомобила в дясна странична част с последващото преобръщане по таван предпазен колан би бил ефективен в много ниска степен. Вещото лице по СМЕ отчита единствено факта, че ищцата няма увреждания, типични за областта на тялото, където преминава колана, но според същото заключение ищцата е имала увреда в областта на корема. Независимо от това, дори и да се приеме да е била в нарушение на чл.137а ЗДв.П, предвид движението на автомобила с висока скорост /97 км./ч./ и преобръщането му след два удара означава сблъсък с висок интензитет с резки движения на тялото от инерционните сили вътре в купето могат да се получат тежки травми в различни части на тялото независимо от поставен обезопасителен колан. По тези съображения съдът намира възражението на ответника за неоснователно, поради което и не е налице основание за намаляване на дължимото обезщетение.

На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищцата е увредена от ПТП на 14.07.2015г. и съобразно горното ответникът, в качеството  на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи от тази дата законната лихва до окончателното изплащане.

 

По разноските:

 

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски по делото от 101.24лв. съобразно уважената част от исковете.

Ищцата е представлявана от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв. Г.Ч.-САК адвокатско възнаграждение от 5732.78лв. с оглед уважената част от исковете, изчислено по реда на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът е направил разноски от 150лв. за депозит за вещо лице и 36 000лв. с включен ДДС. Възражението на ищцовата страна по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Уговореният и платен размер значително надвишава фактическата и правна сложност, при съобразяването на които съдът счита, че същото следва да се намали до сумата 10 000лв. с ДДС. Предвид това и с оглед отхвърлената част ищцата следва да заплати на ответника разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК от 3299.14лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 8306.22лв. и сумата 404.98лв. за платени от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица или общо сумата 8711.20лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, сумата от 200 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 7655.53лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, вследствие ПТП настъпило на  14.07.2015г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Хонда Прелюд с ДК № ********, ведно със законната лихва от 14.07.2015г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 300 000лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на  Д.Ц.Ц., ЕГН **********, от гр.Враца, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 101.24лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на адв.Г.Ч.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 5732.78лв.

ОСЪЖДА Д.Ц.Ц., ЕГН **********, гр.Враца, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 3299.14лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 8711.20лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: