П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 18.07.2013 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 27 - ми състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и тринадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВЛАДИМИРА ЯНЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА РАДОСЛАВА КАЧЕРИЛСКА |
Секретар
Тамара ЧЕРНЕВА
Прокурор
Г.М.
сложи за разглеждане докладваното от съдия Костадинова НЧД № 3266 по описа за 2013 година
На поименното повикване в 11.20 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Г.С.М. се явява
лично, редовно уведомен и доведен от СЦЗ.
За него се явява адв. Х.И.Б.
с пълномощно по делото.
За СГП се явява ПРОКУРОР Г.М..
СТРАНИТЕ: /поотделно/ Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА
ОСЪДЕНИЯ:
Г.С.М., ЕГН: **********,
роден в гр. Смядово, адрес: ***, българин, български гражданин, неженен, средно
образование, осъждан.
Съдът разясни правата на
осъденото лице в настоящото производство, включително и правото му на отводи.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Ясни са
ми правата. Отводи няма да правя.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с
предложението на СГП по реда на чл. 306, ал. 1, т.3 НПК, вр. чл. 68, ал. 1 НПК.
/Прочете се/.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам
предложението. Нямам искания.
Адв. Б.: Оспорвам
предложението. Няма да соча доказателства.
СТРАНИТЕ: /поотделно/ Не
възразяваме да се приеме и постъпилата справка за съдимост на осъдения.
С оглед становищата на
страните
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА справка
съдимост ведно с бюлетините за осъдения Г.С.М., както и доказателствата по НЧД
№ 2237/11 година по описа на СГС,НО.
ПРИКЛЮЧВА СЪБИРАНЕТО НА
ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам
предложението от името на СГП по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, вр. чл. 68, ал. 1 НК
и моля да постановите определение, с което да приведете в изпълнение по чл. 68,
ал. 1 НК на подсъдимия Г.С.М. и отложеното наказание „Лишаване от свобода”,
наложено по НОХД 1022/2003 г. по описа на Шуменския РС. Считам, че са налице
абсолютно всички изискуеми от закона материални предпоставки за това.
Адв. Б.: Моля да не
уважавате предложението на СГП за привеждане в изпълнение на отложеното с
изпитателен срок наказание на подзащитния ми. Ще изложа накратко аргументи с
оглед и мотивите на ВКС, който е приел, че присъдата на Кралство Испания става
наша присъда от момента на признаването й и това действително е така. Но тук възниква
въпросът кой съд е компетентен да приложи чл. 68, ал. 1 НК. Съгласно
определение на ВКС № 99 по ЧНД № 530 с докладчик съдия Панова компетентността
да се приложи чл. 68 е на осъждащата инстанция, т.е. съдът постановил осъждащия
акт е компетентен да се произнесе с едно допълващо и спомагателно по същността
си определение. В конкретния случай ние сме изпълняващата държава. Действително
има присъда в нашия правен мир, но нейното допълване с едно определение по реда
на чл. 68, ал. 1 е могло да стане от осъждащата държава – Кралство Испания.
Приемайки за изпълнение тази присъда, аз считам, че ние не бихме могли да
утежним положението на осъдения, като с едно акцесорно допълнение, реално
допълваме волята на държавата, която е осъдила за определено престъпление Г.М..
Намирам, че в случая е незаконосъобразно да се заобикалят и специалните
законови разпоредби на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, като се
пренебрегва и волята на осъдилата държава, и изразеното информирано съгласие на
самия осъден.
На второ място искам да
изтъкна, че процесуалните норми имат действие занапред и те не биха могли да
пренаредят едно вече съществуващо материално – правно правоотношение по повод
друго осъждане на лицето. Поради това, в момента, в който ние вече сме признали
присъдата на осъждащата държава, към този момент осъденият е бил реабилитиран
по право по отношение на присъдата, за която се иска сега да бъде преведена в
изпълнение. В тази насока намирам, че не са налице законовите предпоставки да
се приложи от настоящия състав разпоредбата на чл. 68 НК, без да се нарушат
специалните изисквания на международно - правните актове и основните принципи
за неутежняване на положението на осъдения, като основно се позовават на това,
че става въпрос за едно спомагателно и допълнително правомощие по отношение на
основното волеизявление за осъждане на лицето по делото в Испания.
Моля да не уважавате
направеното предложение от СГП.
СЪДЪТ дава право на
последна дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ М.: /последна
дума/ Подкрепям искането на моята адвокатка. Искам само да добавя, че ако бях
останал да излежа присъдата си в Испания, до
привеждане в изпълнение на условната присъда, не би се стигнало никога.
С идването ми тук, за мен това е несправедливо, привеждането на самата присъда,
и моля да не приемете искането на прокуратурата и нещо да помислите за някаква
правна формулировка това да бъде отхвърлено или да ми бъде направена пълна
кумулация на базата на някакъв член от НК. Намирам, че това е неправилно.
СЪДЪТ се оттегля на тайно
съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ след тайно
съвещание, като изслуша становищата на страните и приложените по делото
доказателства намира следното:
Производството е по реда на
чл.306,ал.1,т.3 от НПК по предложение на СГП за привеждане в изпълнение по реда
на чл.68 ,ал.1 от НК на наложеното на осъденият Г.С.М. наказание лишаване от
свобода за срок от 3 години, чието изпълнение е било отложено на основание
чл.66,ал.1 от НК за срок от 5 години ЛОС по НОХД1022/2003г. на ШРС.
С определение от 18.10.2011г. по НЧД
2237/2011г. , СГС ,НО, 30 състав, изм. с решение на САС по ВНЧД №1131/11г.,
влязло в сила 15.11.2011г, по реда на
чл.457,ал.3 НПК е приел за изпълнение Присъда № 41/2009г. постановена от
Централният следствен съд № 5 към националната магистратура на Кралство Испания
по сл. д. № 12/2007г. в сила от 18.03.2010г. с която българският гражданин Г.С.М.
е осъден на наказание ЛОС за срок от 9г. и
С решение № 3 на ВКС, I н.о от 23.04.2012г. по
НД№3018/2011г. по реда на
възобновяването са отменени горепосочените актове в частта им по приложението
на чл.68 от НК касателно М. и е
прекратено производството в тази част.
Съобразно мотивите на това решение,
СГП е внесла предложение с правно основание чл.306, ал.1, т.3 НПК, вр.чл.68,
ал.1 от НК.
С определение на СГС, НО по НЧД
3600/2012г., потвърдено от САС с определение по ВНЧД 1118/12г. искането на СГП
е оставено без уважение.
По реда на възобновяването по искане на Главния прокурор, с решение
№65/09.07.2013г.на ВКС, II н.о, по НД №98/2013 е възобновено НЧД 3600/2012г. като
е отменено постановеното по него протоколно определение, както и определението на САС по ВНЧД №1118/2012г. с
което същото е потвърдено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на СГС.
В днешното съдебно
заседание прокурорът поддържа така направеното предложение.
Защитата и осъденият се противопоставят по изтъкнатите
в днешното съдебно заседание мотиви да бъде уважено това искане, както и
осъденото лице. Акцентират на процедурата по реда на която е приета за
изпълнение присъдата на чуждия съд, съответно за неприложимост на чл. 68 НК в
тези хипотези.
Съдът
като съобрази справката за съдимост на л. 89-91
от НЧД 2237 2011 и изисканата по настоящето НЧД,ведно с бюлетините, намира, че са налице предпоставките на чл.
306, ал. 1, т. 3 НПК, вр. чл.68,ал.1 от НК
за ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ
на наказанието лишаване от свобода за
срок от ТРИ ГОДИНИ, наложено на осъденият М.,
като ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО с
Определение на Шуменският РС от 06.11.2003г. по НЧД №1572/2003г. влязло в сила 21.11.2003г., измежду тези по НОХД 1022/2033г., НОХД№ 1426/2003г.,НОХД №1438/2003г.,НОХД
№204/2003г.,всички по описа на Шуменския
РС, изпълнението на което – на основание
чл.66 ал.1 от НК, е отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила
на определението, тъй като в изпитателният му срок, а именно на 23.09.2006г. М.
е извършил и друго умишлено
престъпление, за което макар и след този срок му е наложено наказание лишаване
от свобода по приетата за изпълнение
присъда, която се счита като постановена от български съд и той следва да
изтърпи и отложеното наказание.
Съдът
отчете,че след влизане в сила на определението по НОХД /споразумение/№1022/2033г.
на ШРС на 11.07.2003г., което се цитира в предложението на СГП са последвали
още три осъдителни акта с които на М. са наложени условни наказания лишаване от
свобода, всички по описа на ШРС.
След
влизане в сила на последното от тях това по НОХД 204/2003г. на 30.10.2003г., с
определение по НЧД 1572/2003г. от 06.11.2003г.на ШРС ,влязло в сила на 21.11.2003г. съдът е наложил едно общо
най-тежко наказание ЛОС за срок от три години
по горепосочената съвкупност ,чието изтърпяване е отложено за
изпитателен срок от ПЕТ години. Материално правните предпоставки за
приложението на чл.68,ал.1 от НК се
отнасят именно до това общо най-тежко наказание.
Съдът намира, че на основание чл.60,
ал.1 и чл.61,т.2 от ЗИНЗС следва да
определи първоначален „СТРОГ” режим В ЗАТВОР за изтърпяване на наказанието ЛОС.
По отношение това какъв да бъде първоначалният режим съдът съобрази и
последователната и единна практика на ВКС в Решение по НД 2652/11 г. на
ВКС, 3 НО, Решение по НД 213/10 г. на 1 НО на ВКС, Решение по НД № 497/10 г. на
3 НО на ВКС, Решение по НД № 493/10 г. на 2 НО на ВКС, Р по НД №655/2009г. на 2 НО на ВКС.
Мотивиран от горното и на
основание чл.306,ал.1 ,т.3 от НПК, вр. чл. 68 ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ наказанието „ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА” за срок от
ТРИ ГОДИНИ наложено на осъденият Г.С.М. с ЕГН **********, като ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО с Определение на Шуменския РС от 06.11.2003г. по НЧД №1572/2003г. влязло в
сила 21.11.2003г., измежду тези по НОХД № 1022/2033г. на ШРС, НОХД №
1426/2003г. на ШРС, НОХД№ 1438/2003г. и НОХД №204/2003г. на ШРС
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС осъдения да изтърпи наказанието в затвор.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на
наказанието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 15-дневен срок от днес по реда на глава 21 НПК.
Протоколът е изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 11.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: