Р Е Ш Е
Н И Е
№ 485 / 18.03.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХV наказателен състав
На деветнадесети декември 2019 година
В публичното заседание в
следния състав :
Председател : ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар С.П.
прокурор
………...........................
като разгледа докладваното от
съдията Грънчев
НАХ дело № 4590 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалбата на *** с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление – ***, чрез представляващия – Н.И.Д. против наказателно
постановление № 02-0002371/26.09.2019 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/във вр.чл.1,ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4000 / четири хиляди /
лева.
Във въззивната жалба са изложени
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление.
Иска се отмяна на наказателното постановление на тези основания.
Процесуалният представител на административнонаказващият
орган изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
наказателното постановление.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на
изискванията на закона. Същата е допустима.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.05.2019 г. в 11:22 часа, актосъставителят А.К.Г. на длъжност инспектор към Дирекция „Инспекция
по труда” - Бургас извършила проверка на място в обект на ***, ЕИК ***, а
именно: "Многофункционална сграда с шоурум, сервиз, складове и офиси"
в ПИ с идентификатор 07079.659.551 по кадастрална карта УПИ XXVII, кв. 5, по
плана на ПЗ "Победа", гр. Бургас. По време на проверката е
установено, че Ж.Д.Д. е работел като "охранител". Той се е намирал в
лек автомобил *** с peг. № *** и е наблюдавал сградата. При проведения разговор
с Д., същият изрично заявил, че работи
на това място и охранява обекта. В справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса
на труда Ж.Д. собственоръчно е декларирал, че работи в *** като
"Охранител" от 01.04.2019 г., посочвайки работно време "24 часа
- от 07:00 до 07:00 ч.", без почивка в работния ден, с един почивен ден (в
седмицата), с трудово възнаграждение 520 лв.
Актосъставителят Г. след
извършена проверка установила, че Ж.Д. полага труд, без да има сключен писмен
трудов договор според КТ. Преценила, че Д. полага труд по трудово
правоотношение като предоставя работна сила. Това е така, тъй като Д. посочил собственоръчно в справка по чл. 402,
ал. 1, т. 3 от КТ, че работи като „охранител“ с работно време от 07:00 до 07:00
часа, с трудово възнаграждение от 520 лева. Актосъставителят А.Г. съставила срещу *** акт за установяване на
административно нарушение, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във вр. чл.1,ал.2
от Кодекса на труда. АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството.
Актът е съставен от оправомощено
лице, видно от представената по делото длъжностна характеристика. Съдът
констатира, че са налице реквизитите по чл.42 от ЗАНН, като в тази насока
възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Актът е предявен на управителя
на дружеството без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмено
възражение по акта.
Административнонаказващият орган е обсъдил събраните доказателства и е
приел за установено, че жалбоподателя е осъществил нарушението, поради което е
издал наказателното постановление и му наложил на основание чл.414, ал.3 от КТ
имуществена санкция в размер на 4000 лева. Постановлението е издадено от
компетентен административнонаказващ орган, видно от представената по делото
заповед на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и при
издаване на атакуваното наказателно постановление, водещи до порочност или
нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на
административнонаказателното производство.
Изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
фактическа обстановка се установяват по безспорен начин от показанията на актосъставителя
А.К.Г.. Показанията на актосъставителя кореспондират със събрания по делото
писмен доказателствен материал – справка от работника Ж.Д.Д. на основание
чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ от 09.05.2019 г/л.19/, поради което съдът ги кредитира изцяло. Съдът
приема за безспорно установено, че работникът Ж.Д.Д. е бил в трудово правоотношение
с ***.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира, че действително жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл.414, ал.3 вр. чл.62, ал.1 от КТ.
Законодателят е въвел императивно изискване за трудовия договор да се сключва в
писмена форма. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено
наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила
за извършване на еднородна дейност, през определен период от време, срещу
уговорено възнаграждение, установено е също наличие на работно място. Съдът
приема, че Ж.Д. е престирал труд и за работодателя е съществувало задължението
да сключи писмен договор с него.
Съдът не споделя възраженията в жалбата,
че в административно-наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, водещи до
отмяна на наказателното постановление само на това основание. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен
на упълномощено лице от управителя на дружеството жалбоподател, според
изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Актът съдържа всички необходими елементи,
посочени в чл.42 от ЗАНН. При съставянето на акта и издаването на наказателното
постановления не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили разпоредбите,
съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН.
Правилно и законосъобразно
отговорността на жалбоподателя е бил санкциониран по чл.414, ал.3 от КТ, който
предвижда административнонаказателна отговорност за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1
или 3 и чл.63, ал.1 или 2.
Административнонаказателната
отговорност на едноличните търговци и дружествата се търси по реда на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с неизпълнение задължения на юридическите лица и
едноличните търговци към държавата или общините при осъществяване на тяхната
дейност. В конкретния случай при осъществяване на дейността си *** не е
изпълнило задълженията си, произтичащи от чл.62, ал.1 от Кодекса на труда КТ/
във вр.чл.1,ал.2 от КТ – да сключи писмен трудов договор със съответния
работник, заради което следва да понесе съответната санкция.
Санкцията е определена в размер
от 4000лв. Съдът намира наложената санкция за съответна на извършеното
нарушение. Приложените по делото доказателства /лист 15/ и от показанията на
актосъставителя е видно, че дружеството многократно е нарушавало тази разпоредба на Кодекса на труда, а именно
допускало е до работа служители без да сключи с тях предварително писмен трудов
договор. Срещу дружеството са издадени още четири наказателни постановления за
абсолютно същото нарушение. В показанията си актосъставителят заявява, че в предходни периоди дружеството-жалбоподател
също е нарушавало тази императивна разпоредба на Кодекса на труда, която защита
на правата на работниците и служителите. Поради това съдът счита, че е
санкцията в размер на 4000 лева е съответна на извършеното нарушение, поради
което наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Не се споделят доводите за
маловажност на случая. Разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ изрично изключва,
маловажността на нарушенията по чл. 61,
ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал.1 и 2 от КТ.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 02-0002371/26.09.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на ***
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – ***, за нарушение на чл.62,
ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ във вр.чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 4000 / четири хиляди / лева.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен
срок, считано от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: / Г. Грънчев/
Вярно с
оригинала: Д.М.