към
присъда № 25/ 31.08.2018г. по НОХД № 739 по описа на Районен съд град Монтана за 2018 година, трети наказателен състав.
С обвинителен акт на Районна прокуратура
град Монтана подсъдимият И.Н.И. е обвинен в това, че на 08.05.2018г. в град Монтана, по ул. „Граф Игнатиев”
управлявал МПС - лек автомобил „БМВ” с ДК № XXXX , след употреба на
наркотични вещества - канабис, установено по надлежния ред - с техническо
средство „Drug Test 5000” /Драг Тест 5000/ с фабричен номер ARJM 0052 – престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да признае за виновен подсъдимия, като
определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Моли още
съда да приложи разпоредбата на чл.343г от НК, като подсъдимия се лиши от право
да управлява МПС за съответен срок.
Подсъдимият И.Н.И. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение
в хода на досъдебното производство, като дава кратки обяснения. В хода на
съдебното производство не се явява, като делото е разгледано при условията на
чл.269 от НПК – престъплението, за което е обвинен не е тежко умишлено по
смисъла на чл.93 от НК, а е изпълнена и процедурата по чл.247б ал.1 от НПК. Упълномощените
му защитници в хода на съдебните прения молят съда да го признае за невиновен и
го оправдае, тъй като държавното обвинение не е доказало по несъмнен начин, че
подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
следното:
На 08.05.2018г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа
свидетелите И.Г.Г. и Д.В.Н. - полицаи в ГООР при РУ - Монтана били на работна смяна
по график. Около 11.20 часа на ул. „Граф Игнатиев” в град Монтана /срещу
кантората на нотариус В. Т./ спрели за проверка водача на лек автомобил „БМВ”,
модел 740 Д, с ДК № ВН xxxx . При проверката се установило, че водач е И.Н.И.
xxx, подсъдим в настоящето производство. След справка с дежурния от ОДЧ при
ОДМВР - Монтана се установило още, че срещу подсъдимия Н. има заведен
заявителски материал за употреба на наркотични вещества. Предвид на това свидетелите
извикали дежурните по КАТ, като един от тях бил свидетеля И.М.И.. Последният
извършил проба за наркотични вещества с полеви тест „Дръг тест 3000”, който отчел
наличие на употребен канабис и метамфетамин. Подсъдимият признал, че е употребил
кокаин преди дни, но отрекъл да е употребявал метамфетамин. Предвид на това е
отведен в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Монтана, където е изследван от полицейски
служител М.Д. с „Дръг тест 5000” /арг.л.69, дневник-регистър за извършените
проби с техническото средство /. Видно от резултата /арг.л.71 от делото/ се
установява, че пробата за употреба на канабис е дала положителен резултат. Пробата
за употребени наркотични вещества била извършена в 12.21 часа.
За констатираното свидетелят И.И. съставил талон за
медицинско изследване, като подсъдимият вписал в него при предявяването, че е
съгласен с пробата и резултата от нея.
Бил съставен и АУАН от същата дата, който подсъдимия Н.
подписал без възражения. Като доказателства по акта са иззети СУМПС № *********
и СРМПС *********.
От приложената справка на Началника на сектор „ПП” при
ОД на МВР - Монтана и от справката за нарушител /л.5-11 от БП / се установява,
че подсъдимият И.Н.И. xxx притежава СУ на МПС № *********, издадено на
16.02.2009 год. и валидно до 16.02.2019г. СУ на МПС е иззето на 08.05.2018г. с
АУАН - серия Д. № 931980/ 08.05.2018г.- арг.л.4 от БП. Подсъдимият Н. има
извършени многократни нарушения на ЗДвП, за които е наказван по административен
ред.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания
на Д.В.Н., И.Г.Г. и И.М.И.. Съдът дава вяра на свидетелските показания като
обективни, логически последователни, непротиворечиви и безпристрастни. Същата
фактическа обстановка намира потвърждение и от събраните и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото писмени доказателствени средства.
Защитата
на подсъдимия в хода на съдебните прения развива доводи, че не е доказано по
несъмнен начин участието на подсъдимия в деянието, за което е обвинен.
Съдът намира тези възражения на защитата за неоснователни и като такива следва
да се оставят без уважение.
Безспорно е установено от доказателствата по делото,
че подсъдимият И.И. е бил изпробван с техническо средство „Drager Drug Test 5000” с ф.№ ARJM-0052, тест № 065 в 12.21 часа. Техническото средство
отчело положителен резултат /positive/ за наличие на канабис 5- арг.л.71 от делото. Това
обстоятелство е вписано и в дневник-регистър за извършените проби с
техническото средство – арг.л.69 от делото.
След извършената проверка с техническото средство за
употреба на наркотични вещества, свидетелят И. е издал и талон за изследване /л.68
от делото/ и след като го е предявил на подсъдимия и последният е извършил
съответните отбелязвания, го е подписал.
С особено значение следва да се отбележи факта, че
подсъдимият И.И. е вписал в талона за изследване, че е съгласен с показанията
на уреда. Съгласно чл.3 ал.2 т.1-4 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
се установява, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява с химическо-токсикологично лабораторно изследване когато: лицето
откаже извършването на проверка с техническо средство, не приеме показанията на
техническото средство или теста, извършената проба е некачествена или невалидна
и физическото състояние на лицето не позволява проверка с тест или техническо
средство.
От събраните по делото доказателства се установява, че
в конкретния случай подсъдимият И.И. е изразил съгласие с отчетеното от теста и
не е било необходимо извършването на химико-токсикологично лабораторно
изследване. Предвид този отказ на подсъдимия, той не е отведен от полицейските
органи за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби.
Предвид всичко гореизложено щом подсъдимият е вписал в
талона за изследване, че е съгласен с показанията на уреда, той е имал пред
себе си валидно основание да изрази това съгласие, тоест той е бил съгласен
изцяло в проведеното изследване и резултата. Ако същият е имал и най-малко
съмнение в резултата, то той не би се съгласил с него. Нещо повече, от
показанията на свидетеля И.М.И. дадени в хода на съдебното производство се
установява, че подсъдимият не е отрекъл при проверката употребата на канабис, а
е признал, че преди два-три дни на купон е употребил такав – арг.л.63 гръб от
делото.
При употребата на канабис в организма на пушача
постъпва „тетрахидроканабинол” /ТНС/. Установяването наличието на наркотичното
вещество ТНС може лесно да се открие при изследване на проби от урината,
кръвта на лицето, както и от корена на косъма до месец след употреба. В
слюнката на пушача остава някакво количество THC часове наред. Това зависи от
отделните личности, редовността на употребата на канабис, което определя и
случаи на положителни проби над 12 часа от употребата.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози резултатът от проверката с теста се попълва в
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества,
приложение № 2. Видно от събраните по делото доказателства се установява, че
такъв протокол не е съставен. Съдът обаче намира, че това дори и пропуск не е
съществен, още повече, че по несъмнен начин е доказано, че подсъдимият е
употребил такова вещество, а и самият той се е съгласил с извършената проба.
За съставомерността на деянието по чл.343б, ал.3 от НК
се изисква установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества, по
смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, по надлежния ред, регламентиран в Наредба №
1/19.07.2017г. без значение от вида и количеството на наркотичното вещество и
на въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции при
управлението на МПС-то. В чл.343б, ал.3 от НК изпълнителното деяние е
определено като „управление на МПС след употреба на наркотични вещества”, като
законодателят е възприел законодателния подход на нулева толерантност,
приемайки че употребата на наркотични вещества без значение от количеството,
винаги води до неблагоприятна промяна на съзнанието и уменията на водача да
управлява МПС и до опасност от шофиране на МПС, и това поведение следва да се
криминализира.
С оглед на така изложеното съдът намира, че липсва
правно основание да анализира поведението на подсъдимият И.И. при управлението
на МПС.
С оглед така приетата за
установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият И.Н.И. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343б ал.3 от НК.
Касае се за престъпление на просто извършване, т.е. за съставомерността на
деянието не е необходимо настъпването на вредоносни последици. Счита се, че
обществените отношения са увредени със самото управление на МПС след употреба
на наркотични вещества до колкото се застрашава безоспаността на останалите
участници в движението с оглед отрицателното въздействие на наркотичното
вещество върху рефлекторните процеси на индивида.
От обективна страна деянието е
извършено от подсъдимия, като на 08.05.2018г.
в град Монтана, по ул. „Граф Игнатиев” управлявал
МПС - лек автомобил „БМВ” с ДК № XXXX ,
след употреба на наркотични вещества - канабис, установено по надлежния ред - с
техническо средство „Drug Test 5000” /Драг Тест 5000/ с фабричен номер ARJM
0052 – престъпление по чл.343б ал.3 от НК
От
субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл. С
предприемането на управление на автомобила след употреба на наркотични вещества
подсъдимият пряко е целял да се придвижи от едно място до друго такова, но
същевременно е съзнавал, че това неизбежно е свързано с извършването на
общественоопасно деяние. В константната си практика ВКС приема, че съзнаването
на неизбежността на резултата е равносилно на неговото искане.
За извършеното от подсъдимия И.И. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК законодателят
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът взе предвид като смекчаващо вината обстоятелства – младата възраст на подсъдимия – на 28 години.
Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът взе предвид обстоятелството, че деянието предмет на
настоящето дело е престъпление с висока степен на обществена опасност, че подсъдимият е осъждан за извършено престъпление
от общ характер и то отново за държане и употреба на наркотични вещества, престъпление
по чл.354а ал.3 пр.2, т.1 във връзка с чл.354а ал.1 от НК, както и престъпление
по чл.339 ал.1 от НК. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се
отбележи и факта, че същият е системен нарушител на правилата за движение по
пътищата – карта на водача арг.л.9-12 от БП.
Съдът не отчете като отегчаващо вината обстоятелство процесуалното поведение на
подсъдимия. Същият се опита по всевъзможни начини да осуети разглеждане на
бързото производство, като постъпваше в болница ден преди насроченото съдебно
заседание и е изписан в деня на насроченото следващо такова – арг.л.42 от
делото. Съдът обаче възприема това процесуално поведение на подсъдимия като
негова естествена защитна позиция. Като такава възприема и непризнанието на
вината му в хода на производството.
Независимо
от всичко гореизложено и при наличие на крехки доказателства за смекчаващи
вината обстоятелство, то съдът определи наказанието на подсъдимия при наличие
именно на такива, като съобрази, че е млад човек и следва да му бъде дадена
възможност за превъзпитание.
При
така изложените обстоятелства съдът определи на подсъдимият наказание при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По отношение на подсъдимият са налице законни пречки за приложението на чл.66
ал.1 от НК – същият е с положителна съдимост. Предвид на това съдът постанови
наложеното наказание на подсъдимият да се изтърпи ефективно като на основание
чл.57 ал.1 т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
първоначален “общ” режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода”. На основание чл.58 ал.1 т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража наказанието „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от открит тип.
В
разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК е визирано и кумулативно предвидено
наказание глоба. Съдът наложи такова наказание в размер от 500.00 лева в полза
на Държавата. При определяне размера на наложеното наказание съдът съобрази, че
по делото не са представени доказателства за месечното му възнаграждение. Предвид,
на което наложи минимално предвиденото в правната норма наказание.
Разпоредбата
на чл.343г от НК е императивна и визира лишаване от право във всички случай на чл.343б
от НК, поради което съдът лиши подсъдимият И.И. от право да управлява МПС за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от отнемането на СУ на МПС.
С така наложените по вид и размер наказания съдът, счита, че по отношение на
подсъдимият ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на тези подсъдими и по отношение на останалите
граждани.
Подсъдимият Стоян Стоянов е осъден по НОХД № 1848/2016г.
по описа на РС-Монтана, с определение влязло в законна сила на 02.03.2017г.
/споразумение/ за извършени престъпления по чл.354а ал.3 пр.2, т.1 във връзка
с чл.354а ал.1 от НК, както и по чл.339 ал.1 от НК. Престъплението по настоящето дело е извършено на 08.05.2018г.
Предвид на това и на основание чл.68 ал.1 от НК съдът приведе в
изпълнение наложеното на подсъдимия И.И.
определеното общо най-тежко наказание
с определение по НОХД № 1848/2016г. по описа на РС-Монтана, влязло в
законна сила на 02.03.2017г. от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване
от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на
наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в законна сила на
присъдата, като същото се изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим в
затворническите общежития от открит тип.
Предвид изхода на делото съдът
осъди подсъдимия И.Н.И. на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати 5.00 лева
държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на
РС-Монтана.
По горните съображения, съдът се произнесе
с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: