№ 139
гр. Шумен, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20213630101850 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.135 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***“ АД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №19, представлявано от
изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н., чрез пълномощника юрисконсулт М. Б. С.,
съдебен адрес: гр.варна, бул.“***“ №92 срещу Р. М. Д., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: с.***, община Шумен, ул.“***“ №16 и М. Р. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
с.***, община Шумен, ул.“***“ №16.
Ищцовото дружество твърди, че на 15.05.2019 год. между „***“ АД и ответника Р.
М. Д., в качеството му на кредитополучател бил сключен Договор за кредит Експресо
№061005564030, по силата на който Банката му предоставила кредит в размер на 24500 лева
със срок на издължаване до 25.05.2026 год. От 25.03.2020 год. длъжникът спрял плащанията
по кредита, поради което с оглед допуснатото просрочие за повече от 90 дни, „***“ АД, в
качеството си на правоприемник на кредитодателя „***“ АД се е възползвало от правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка до кредитополучателя било
отправено уведомление изх.№0090-20-04318/25.09.2020 год., което твърдят че е достигнало
до адресата на 29.09.2020 год.
На 12.03.2021 год. ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК, във връзка с което било
образувано ЧГД №704/2021 год. по описа на ШРС. По същото в полза на банката били
издадени Заповед за незабавно изпълнение №56/15.03.2021 год. и изпълнителен лист
1
№12/15.03.2021 год., по силата на които длъжникът Р. М. Д. бил осъден да заплати в полза
на банката следните суми: 22 430.32 лева – главница по Договор за кредит Експресо
№061005564030/15.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.03.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, 946.81 лева – договорна лихва за
периода от 25.02.2020 год. до 10.11.2020 год., 36.56 лева – обезщетение за забава за периода
от 25.03.2020 год. до 10.11.2020 год., 754.24 лева – обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 10.11.2020 год. до 12.03.2021 год., както и
направените по делото съдебни разноски в размер на 483.56 лева. Въз основа на същите
било образувано изпълнително дело №20219300400376 по описа на ЧСИ Ана Рашева. В
хода на същото при проучване имуществото на длъжника било установено, че на 18.11.2020
год. с Нотариален акт №77, том 16, вх.рег.№5388, дв.вх..рег.№5333 на СЛВ-Шумен първият
ответник и длъжник по договора за кредит се е разпоредил безвъзмездно с притежаванато
от него недвижимо имущество, като го е дарил на втория ответник – негов баща М. Р. Д.. В
исковата молба твърдят, че посоченото отчуждение било след датата на сключване на
Договора за кредит и след изпадане на длъжника Р. М. Д. в забава и по-конкретно около
месец и половина след датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Към
датата на депозиране на настоящата искова молба задължението също не било погасено.
С настоящата искова молба молят съда да се произнесе с решение, с което да бъде
обявен за недействителен по отношение на кредитора сключения между Р. М. Д. и М. Р. Д.
Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №77, том 16, вх.рег.№5388, дв.вх. рег.
№5333 на СлВ-Шумен, по силата на който Р. М. Д. е дарил на баща си М. Р. Д. следния свой
собствен недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 65187.501.221 по КК и КР на
с.***, община Шумен, одобрени със Заповед №РД-18-64/06.10.2015 год. на ИД на АГКК с
административен адрес: с.***, община Шумен, област Шумен, ул.“***“ №16 с площ 1854
кв.метра с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи: имоти с идентификатори
65187.501.169; 65187.501.168; 65187.501.133; 65187.501.131; 65187.501.130; 65187.501.222;
65187.501.223; 65187.501.735, ведно с попадащите в имота: СГРАДА с идентификатор
65187.501.221.1 със застроена площ от 51 кв.метра, брой етажи: 1, предназначение-жилищна
сграда-еднофамилна; СГРАДА с идентификатор 65187.501.221.2 със застроена площ от 37
кв.метра, брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с
идентификатор 65187.501.221.3 със застроена площ 18 кв. метра, брой етажи: 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, а съгласно документ за собственост Дворно
место от 1840 кв.метра, представляващо дворище пл.№221 в квартал 14 по плана на с.***,
община Шумен, област Шумен, с построените в западната му част къща, лятна кухня и
сайвант и обор в южната част на дворището, което урегулирано се състои от УПИ XVII-221
и XVIII-221, при граници: от изток - УПИ XV-168 и УПИ XVI-169, от запад - УПИ XIХ-223,
УПИ IV-130 и УПИ-V-131, от север-УПИ IХ и от юг – улица.
В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител – юрисконсулт
Жулиета Желязкова, които поддържа изцяло предявения иск.
2
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответниците. Тъй като ответникът Р. М. Д. не е бил открит на посочения по делото адрес, а
от изготвената служебна справка от НБД, се установява, че няма друг известен постоянен
или настоящ адрес в страната, връчването на съобщенията е било извършено при условията
на чл.47 и сл. от ГПК, чрез залепване на съобщение на входната врата. В тази връзка на
същия е бил назначен особен представител. От последния в законоустановения едномесечен
срок е бил депозиран писмен отговор, в който оспорва предявения иск, като намира същия за
неоснователен и недоказан. Счита, че уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита не е било връчено редовно на длъжника, доколкото видно от
материалите по делото същото е било връчено на втория ответник. С оглед на изложеното
счита, че предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена на длъжника и не е
настъпила. С оглед на изложеното моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
От името на втория ответник по делото в законоустановения срок не е бил депозиран
писмен отговор.
В съдебно заседание ответниците не се явяват лично.
За ответника Р. М. Д. се явява назначения му особен представител – адв.И.Й. от
ШАК, като поддържа отговора на исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен
изцяло.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2019 год. между „***“ АД и ответника Р. М. Д., в качеството му на
кредитополучател бил сключен Договор за кредит Експресо №061005564030, по силата на
който Банката му предоставила кредит в размер на 24500 лева със срок на издължаване до
25.05.2026 год. От 25.03.2020 год. длъжникът спрял плащанията по кредита, поради което с
оглед допуснатото просрочие за повече от 90 дни, „***“ АД, в качеството си на
правоприемник на кредитодателя „***“ АД се е възползвало от правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем. В тази връзка до кредитополучателя било отправено уведомление
изх.№0090-20-04318/25.09.2020 год., което било изпратено на адреса на длъжника и
получено от неговия баща на 29.09.2020 год. със задължение да му го предаде.
На 12.03.2021 год. ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК, във връзка с което било
образувано ЧГД №704/2021 год. по описа на ШРС. По същото в полза на банката били
издадени Заповед за незабавно изпълнение №56/15.03.2021 год. и изпълнителен лист
№12/15.03.2021 год., по силата на които длъжникът Р. М. Д. бил осъден да заплати в полза
на банката следните суми: 22 430.32 лева – главница по Договор за кредит Експресо
№061005564030/15.05.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.03.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, 946.81 лева – договорна лихва за
периода от 25.02.2020 год. до 10.11.2020 год., 36.56 лева – обезщетение за забава за периода
3
от 25.03.2020 год. до 10.11.2020 год., 754.24 лева – обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 10.11.2020 год. до 12.03.2021 год., както и
направените по делото съдебни разноски в размер на 483.56 лева.
Въз основа на същите било образувано изпълнително дело №20219300400376 по
описа на ЧСИ Ана Рашева. В хода на същото при проучване имуществото на длъжника било
установено, че на 18.11.2020 год. с Нотариален акт №77, том 16, вх.рег.№5388, дв.вх.рег.
№5333 на СЛВ-Шумен първият ответник и длъжник по договора за кредит се е разпоредил
безвъзмездно с притежаваното от него недвижимо имущество, като е дарил на втория
ответник – негов баща М. Р. Д. следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
65187.501.221 по КК и КР на с.***, община Шумен, одобрени със Заповед №РД-18-
64/06.10.2015 год. на ИД на АГКК с административен адрес: с.***, община Шумен, област
Шумен, ул.“***“ №16 с площ 1854 кв.метра с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи:
имоти с идентификатори 65187.501.169; 65187.501.168; 65187.501.133; 65187.501.131;
65187.501.130; 65187.501.222; 65187.501.223; 65187.501.735, ведно с попадащите в имота:
СГРАДА с идентификатор 65187.501.221.1 със застроена площ от 51 кв.метра, брой етажи:
1, предназначение-жилищна сграда-еднофамилна; СГРАДА с идентификатор
65187.501.221.2 със застроена площ от 37 кв.метра, брой етажи: 1, предназначение: друг вид
сграда за обитаване; СГРАДА с идентификатор 65187.501.221.3 със застроена площ 18 кв.
метра, брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, а съгласно документ за
собственост Дворно место от 1840 кв.метра, представляващо дворище пл.№221 в квартал 14
по плана на с.***, община Шумен, област Шумен, с построените в западната му част къща,
лятна кухня и сайвант и обор в южната част на дворището, което урегулирано се състои от
УПИ XVII-221 и XVIII-221, при граници: от изток - УПИ XV-168 и УПИ XVI-169, от запад -
УПИ XIХ-223, УПИ IV-130 и УПИ-V-131, от север-УПИ IХ и от юг – улица.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства и по-специално от приетите като писмени доказателства по делото:
Пълномощни, Договор за кредит Експресо №061005564030/15.05.2019 год., Погасителен
план, Уведомление, Нотариален акт №77, том 16, вх.рег.№5388, дв.вх.рег.№5333 на СЛВ-
Шумен, Справка по кадастралната карта – 4 бр., Справка №647655/08.06.2021 год. за
вписванията от АВп., Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
Заповед за изпълнение на парично задължение №56/15.03.2021 год., Изпълнителен лист
№12/15.03.2021 год., Молба за образуване на изпълнително дело, Справка от НБД, Скица на
поземлен имот, Скица на сграда – 3 бр., Пълномощно, Удостоверение за данъчна оценка,
Документ за заплатена държавна такса.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.135 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат
обявени за недействителни спряно него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. За да бъде уважен искът, е
4
необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има
качеството на кредитор, увреждане на кредитора, поради което у същия е налице правен
интерес от предявяване на иска, когато с действията си длъжникът намалява имуществото
си, което може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора, вземането на
кредитора да е възникнало преди датата на извършването на правното действие от
длъжника, което се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД, длъжникът – ответник да е извършил
някакво правно, а не фактическо действие. Следваща предпоставка е длъжникът да е знаел
за увреждането на кредитора при разпореждането с имота в полза на третото лице и
последното да е знаело също за увреждането на кредитора, когато се касае за възмездна
сделка, а когато сделката е безвъзмездна, знанието, че с нея се уврежда кредитора е
достатъчно да е налице само у длъжника. Дали третото лице - страна по безвъзмездния
договор е знаело за това или не, е без значение /по аргумент на противното от чл. 135, ал.1,
изр.2 от ЗЗД/, тъй като интересът на кредитора се предпочита от закона пред интересите на
третото лице, защото то е получило нещо безвъзмездно, т.е.без да престира насреща.
Тъй като искът по чл.135 от ЗЗД е конститутивен, тежестта на доказване пада изцяло
върху ищеца. С Решение №639 от 06.10.2010 год. на ВКС по гр.д. №754/2009 год., IV г.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК е дадено задължително тълкуване на понятието
„кредитор“ по смисъла на чл.135 от ЗЗД. От материалите по делото се установява по
безспорен начин, а и не се спори между страните, че ищецът има качеството на кредитор
спрямо първия ответник Р. М. Д.. В подкрепа на този извод са представените като писмени
доказателства по делото Договор за кредит Експресо №061005564030/15.05.2019 год.,
Погасителен план, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
Заповед за изпълнение на парично задължение №56/15.03.2021 год., Изпълнителен лист
№12/15.03.2021 год., Молба за образуване на изпълнително дело, от които се установява, че
Д. се явява длъжник на ищцовото дружество, и че в това си качество е осъден да им заплати
посочените в изпълнителния лист суми. В конкретния казус вземането на кредитора
произтича от сключения Договор за кредит Експресо №061005564030/15.05.2019 год..
Имайки предвид, че вземането по договора е възникнало на 15.05.2019 год., а
разпоредителната сделка е извършена на 18.11.2020 год. се налага извода, че при тяхното
извършване ответникът Р. М. Д. е знаел, че има неизпълнено задължение по посочения по-
горе Договор за кредит и че е спрял плащанията по същия и е извършил сделката,
съзнавайки, че по този начин уврежда интересите на кредиторите.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице и втората кумулативно дадена
предпоставка – увреждащо кредитора действие, доколкото с извършената от ответника
разпоредителна сделка последният се е лишил от свое имущество, което неминуемо
затруднява удовлетворението на кредитора. По делото не се установява длъжникът да
разполага с друго имущество, от което да може да се удовлетвори кредитора, поради което
следва да се приеме, че осъществената между ответниците сделка, обективирана в
Нотариален акт №77, том 16, вх.рег.№5388, дв.вх.рег.№5333 на СЛВ-Шумен е увредила
техните интереси и възможността същите да се удовлетворят от имуществото на длъжника.
5
В този смисъл съдът съобрази и константната съдебна практика и правната теория, съгласно
които се приема, че увреждане на кредитора е налице винаги, когато длъжникът предприема
действия, с които намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на
кредитора. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че задължението на длъжника
към кредитора възлиза общо на 24701.49 лева, от които 22 430.32 лева – неизплатена
главница по Договор за кредит Експресо №061005564030/15.05.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2021 год. до окончателното изплащане
на сумата, 946.81 лева – договорна лихва за периода от 25.02.2020 год. до 10.11.2020 год.,
36.56 лева – обезщетение за забава за периода от 25.03.2020 год. до 10.11.2020 год., 754.24
лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от
10.11.2020 год. до 12.03.2021 год. съдебни разноски в размер на 533.56 лева, а данъчната
оценка на дарения имот е в общ размер на 5399.90 лева, което е значително под размера на
дължимата сума.
Предвид безвъзмездния характер на договора за дарение не следва да се обсъжда
доколко третото лице, което е страна по договора е било добросъвестно, т.е. е знаело, че със
сключването му ще се осуети или затрудни удовлетворяването на кредитора. В този случай
ищецът не носи доказателствена тежест за наличието на това условие. При безвъзмездните
сделки интереса на кредитора е предпочетен и защитен пред интереса на третото лице,
получило безвъзмездна облага без да престира нещо свое за нея. С оглед гореизложеното не
следва да се обсъжда и наличието на презумпция за знание по чл. 135, ал.2 от ЗЗД у третото
лице – ответникът М. Р. Д., конституиран като втори ответник, предвид доказаната му
родствена връзка с длъжника, който е баща на последния. За прецизност обаче следва да се
отбележи, че от материалите по делото се установява по безспорен начин знанието на
ответника за увреждането, като от тяхна страна не са представени доказателства, които да
оборват законовата презумция за знанието на ответника М. Р. Д., доколкото същия е баща
на първия ответник.
По отношение направеното с отговора на исковата молба възражение от страна на
назначения особен представител на ответника Р. М. Д., че с оглед на обстоятелството, че
уведомлението за обявената предсрочна изискуемост на кредита не е било връчено лично на
длъжника, изключва умисъла за намаляване на неговото имущество с цел увреждане на
кредитора. В този смисъл съдът съобрази разясненията, дадени в мотивите към т.2 на
Тълкувателно решение №2 от 09.07.2019 год. по тълк. д. №2/2017 год. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита
на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които
намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. По принцип правото
на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това
вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде
установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че
вземането съществува, ако произтича от твърдяните факти /предмет на делото по чл. 135
6
ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го
уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено, когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да
приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. От тези
разяснения в задължителната практика на ВКС следва, че в производството по иска по чл.
135 ЗЗД на доказване подлежат конкретните факти и обстоятелства относно основанието и
размера на вземането и времето на неговото възникване с оглед значението му за останалите
елементи от фактическия състав, пораждащ преобразуващото право на ищеца. Посочените
от ищеца доказателства за установяване на вземането му се преценяват от съда, доколкото,
въз основа на тях може да се направи извод за съществуването на вземането, произтичащо от
твърденията на ищеца в исковата молба, но без кредиторът да бъде задължен чрез пълно и
главно доказване да установява изискуемостта и ликвидността на вземането си. В този
смисъл е и Решение №60082 от 03.09.2021 год. на ВКС по т. д. №2771/2018 год., I т.о., ТК и
др.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявения от „***“ АД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №19, представлявано от
изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н., чрез пълномощника юрисконсулт М. Б. С.,
съдебен адрес: гр.Варна, бул.“***“ №92 срещу Р. М. Д., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: с.***, община Шумен, ул.“***“ №16 и М. Р. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
с.***, община Шумен, ул.“***“ №16 иск с правно основание чл.135 от ЗЗД се явява
основател и доказан и следва да се уважи, като бъде признат за относително недействителен
спрямо ищеца Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №77, том 16, вх.рег.
№5388, дв.вх.рег.№5333 на СЛВ-Шумен, по силата на който Р. М. Д., с ЕГН********** е
прехвърлил на своя баща М. Р. Д., с ЕГН********** следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор 65187.501.221 по КК и КР на с.***, община Шумен, одобрени със
Заповед №РД-18-64/06.10.2015 год. на ИД на АГКК с административен адрес: с.***, община
Шумен, област Шумен, ул.“***“ №16 с площ 1854 кв.метра с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/,
при съседи: имоти с идентификатори 65187.501.169; 65187.501.168; 65187.501.133;
65187.501.131; 65187.501.130; 65187.501.222; 65187.501.223; 65187.501.735, ведно с
попадащите в имота: СГРАДА с идентификатор 65187.501.221.1 със застроена площ от 51
кв.метра, брой етажи: 1, предназначение-жилищна сграда-еднофамилна; СГРАДА с
идентификатор 65187.501.221.2 със застроена площ от 37 кв.метра, брой етажи: 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с идентификатор 65187.501.221.3
със застроена площ 18 кв. метра, брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за
обитаване, а съгласно документ за собственост Дворно место от 1840 кв.метра,
представляващо дворище пл.№221 в квартал 14 по плана на с.***, община Шумен, област
Шумен, с построените в западната му част къща, лятна кухня и сайвант и обор в южната
част на дворището, което урегулирано се състои от УПИ XVII-221 и XVIII-221, при граници:
от изток - УПИ XV-168 и УПИ XVI-169, от запад - УПИ XIХ-223, УПИ IV-130 и УПИ-V-
7
131, от север-УПИ IХ и от юг – улица.
С оглед изхода на делото и на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените в
настоящото производство разноски в размер на 257.50 лева, включващи държавни и други
такси и юрисконсултско възнаграждение. В същото време ответникът Р. М. Д., с
ЕГН********** следва да бъде осъден да заплати на ищеца и заплатеното от него
възнаграждение за назначения му особен представител в размер на 600 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца
„***“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №19,
представлявано от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н. Договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт №77, том 16, вх.рег.№5388, дв.вх.рег.№5333 на СЛВ-Шумен,
по силата на който Р. М. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.***, община Шумен,
ул.“***“ №16 е прехвърлил на своя баща М. Р. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
с.***, община Шумен, ул.“***“ №16 следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 65187.501.221 по КК и КР на с.***, община Шумен, одобрени със Заповед
№РД-18-64/06.10.2015 год. на ИД на АГКК с административен адрес: с.***, община Шумен,
област Шумен, ул.“***“ №16 с площ 1854 кв.метра с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, при съседи:
имоти с идентификатори 65187.501.169; 65187.501.168; 65187.501.133; 65187.501.131;
65187.501.130; 65187.501.222; 65187.501.223; 65187.501.735, ведно с попадащите в имота:
СГРАДА с идентификатор 65187.501.221.1 със застроена площ от 51 кв.метра, брой етажи:
1, предназначение-жилищна сграда-еднофамилна; СГРАДА с идентификатор
65187.501.221.2 със застроена площ от 37 кв.метра, брой етажи: 1, предназначение: друг вид
сграда за обитаване; СГРАДА с идентификатор 65187.501.221.3 със застроена площ 18 кв.
метра, брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, а съгласно документ за
собственост Дворно место от 1840 кв.метра, представляващо дворище пл.№221 в квартал 14
по плана на с.***, община Шумен, област Шумен, с построените в западната му част къща,
лятна кухня и сайвант и обор в южната част на дворището, което урегулирано се състои от
УПИ XVII-221 и XVIII-221, при граници: от изток - УПИ XV-168 и УПИ XVI-169, от запад -
УПИ XIХ-223, УПИ IV-130 и УПИ-V-131, от север-УПИ IХ и от юг – улица.
ОСЪЖДА Р. М. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.***, община Шумен,
ул.“***“ №16 и М. Р. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.***, община Шумен,
ул.“***“ №16 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплатят солидарно на „***“ АД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №19, представлявано от
изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н. сумата от 257.50 лева /двеста петдесет и
седем лева и петдесет стотинки/, представляваща направените от тяхна страна разноски в
8
настоящото производство за държавна и други такси и юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък.
ОСЪЖДА Р. М. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.***, община Шумен,
ул.“***“ №16 и М. Р. Д., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.***, община Шумен,
ул.“***“ №16 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на „***“ АД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №19, представлявано от
изпълнителните директори В. М. С. и Д. Н. Н. сумата от 600 лева /шестстотин лева/,
представляваща направените от тяхна страна разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение на назначения му особен представител, съгласно представен
списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9