№ 176
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
Членове:Гергана Коюмджиева
Елена Св. Шипковенска
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско
дело № 20221100512878 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Е. И. М. и
ипотекарния длъжник И.Д. М.а срещу определянето на трето лице за пазач по
изп. дело № 20208400400529/2020 г. по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на
КЧСИ, с район на действие СГС, което действие е обективирано в Протокол
за смяна на пазач на недвижим имот и движими вещи от 04.11.2022 г.
Жалбоподателите поддържат, че в изпълнителното производство не се
установява да са налице предвидените в чл. 486, ал. 2 ГПК предпоставки, при
които единствено съдебният изпълнител може да предаде управлението на
имотите на трето лице. Твърдят, че постановлението за възлагане на
описаните недвижими имоти не е влязло в сила, поради което не е налице
правно основание, въз основа на което съдебният изпълнител да постанови
смяна на пазача на имота с неговия купувач. В тази връзка считат, че със
смяната на пазача в случая се цели заобикаляне на закона и извършване на
въвод във владение.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител
посочва, че жалбата се явява неоснователна. В тази връзка излага
1
съображения, че имотът се оставя във владение на длъжника до извършване
на публичната продан. След издаване на възлагателното постановление,
счита, че няма причина имотът да се остави за пазене на длъжник, а следва да
бъде предоставен на купувача. В случая била постъпила жалба от длъжника
срещу постановлението за възлагане, което било повод за притеснение, че
длъжниците, които в хода на цялото производство са имали добро
процесуално поведение, евентуално ще извършат злоупотреби с имота и
вещите в него.
Софийски градски съд, като взе предвид данните от изпълнителното
дело и обсъди наведените в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено
следното:
Видно от материалите по делото изпълнителното производство по изп.
дело № 20208400400529/2020 г. по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на КЧСИ,
е образувано по молба на „Б.-А.К.Б.” АД, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр. д. № 43352/2019 г. по описа на СРС, 48 състав. Длъжникът Е.
И. М. и ипотекарния длъжник И.Д. М.а са били дали съгласие недвижимите
имоти, представляващи търговски обект – сладкарница и сладкарска
работилница, фактически обединен с магазин № 1, находящи се на
административен адрес гр. София, ул. „*******, да бъдат продавани като едно
цяло. На 03.09.2020 г. и на 18.09.2020 г. са извършени описи на двата
недвижими имота, функционално свързани и обединени като един общ
търговски обект, както и на намиращите се в същия движими вещи,
представляващи ресторантьорско оборудване. Видно от съставените
протоколи от ЧСИ описаните имоти и вещи, на осн. чл. 486 ГПК, са оставени
във владение на лицето И.Д. М.а- ипотекарен длъжник, която е приела
имотите за пазене. Извършена е била публична продан на имотите, като за
купувач е обявен единствения в проданта наддавач „Д.Г.“ ЕООД. След
заплащане на предложената цена е издадено възлагателно постановление от
17.10.2022 г., с което са му възложени процесните имоти и движими вещи. На
02.11.2022 г. купувачът е подал молба до ЧСИ за смяна на пазача на
недвижимите и движимите вещи, поради констатиране на подадена жалба
срещу постановлението за възлагане. С нарочен протокол за смяна на пазач
на недвижим имот и движими вещи от 04.11.2022 г. ЧСИ е предала за пазене
имотите и вещите на представител на купувача.
2
С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК е подадена от процесуално легитимирани
лица, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. С измененията
на чл. 435, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 86/2017 г./ бе разширен кръга на лимитативно
изброените действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване,
като е предоставена правната възможност на длъжника да обжалва
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.
470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК /чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК/. По
този ред подлежи на обжалване и замяната на пазача от съдебния изпълнител.
Принципът, който е заложен от законодателя е, че длъжникът отговаря
за съхраняването на вещите, обект на принудителните способи за
удовлетворяване на парични изпълняеми права, като след описа, на него се
възлага задължението за пазене на тези вещи. По отношение на движимите
вещи законодателят е уредил поредност при определяне на лицето, при което
се съхранява вещта /длъжника, взискателя и накрая на трето лице-пазач/.
Съгласно разпоредбата на чл. 470, ал. 2 ГПК, ако длъжникът откаже да
приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не
трябва да се остави у него, както и в хипотезата, при която длъжникът е
редовно призован за описа, но не присъства на него, вещта се изземва от
съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен
от съдебния изпълнител. От тълкуването на цитираните разпоредби следва, че
назначаването за „пазач“ на вещта на лице, различно от длъжника,
представлява изключение от общия принцип „за предаване на вещта за пазене
на длъжника“.
Според нормата на чл. 486, ал. 1 ГПК имотът се оставя във владение на
длъжника до извършване на проданта, който трябва да управлява имота като
добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в
същото състояние, в което го е приел. Съгласно чл. 486, ал. 2 ГПК ако
длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица,
съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. При тълкуване на
тези две разпоредби във връзката им една с друга е видно, че принципът е, че
когато се продава един недвижим имот на публична продан, от момента на
3
извършване на описа до приключване на проданта, той се оставя във владение
на неговия собственик, който има качеството на длъжник в изпълнителното
производство /правило, важимо и за ипотекарния длъжник/, като само ако той
не изпълнява задължението си, предвидено в закона, да го управлява с
грижата на добър стопанин или пречи имотът да бъде огледан от трети лица,
съдебният изпълнител иззема имота от неговата фактическа власт и го
предава за управление на трето лице.
Преценката на органа по изпълнението, че са налице процесуалните
предпоставки за определяне на трето лице за пазач на движима вещ или за
предаване управлението на недвижимата вещ на трето лице, подлежи на
контрол за законосъобразност по реда на чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК, като
настоящият състав следва да провери дали длъжникът не е действал с грижата
на добросъвестния стопанин /с поведението си е застрашавал вещта, респ.
намалявал е нейната стойност/, респ. дали е възпрепятствал огледа на
недвижимата вещ от трети лица.
В настоящия случай, от съдържанието на съставения протокол за смяна
на пазач от 04.11.2022 г., не се установява съдебният изпълнител да е
констатирал каквито и да е било обстоятелства, от които да може да се
направи извод, че собствениците и длъжници по изпълнението са предприели
действия по тяхното повреждане, или да са попречили на огледите им от
трети лица. Същевременно липсват данни, от които да бъде формиран извод,
че имотите не са стопанисвани добре от длъжника. Напротив, установено е
точно обратното, тъй като видно от представения протокол от 04.11.2022 г.,
ЧСИ е констатирал, че имотите са „в същото състояние, в което са били към
момента на описа, и не липсват вещи и оборудване, включени в предмета на
продажбата“. В изпълнителното производство няма данни, от които да се
установи, че собствениците са препятствали възможността на трети лица да
извършат оглед на имотите. Това основание е опровергано и от
обстоятелството, че в производството е била извършена успешно публична
продан, което изключва възможността трети лица да не са били допускани до
тях. В заключение, по делото няма събрани никакви доказателства, от които
да може да се заключи, че са налице която и да е от двете предпоставки,
предвидени в разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ГПК, само при осъществяване на
които, съдебният изпълнител може да предаде управлението на недвижимите
имоти, към които е насочено принудителното изпълнение, на трето лице,
4
както е направил в случая.
Неоснователно се явява посоченото в мотивите на съдебния изпълнител
основание, въз основа на което имотите са били предадени във владение на
трето лице. От цитираната по-горе приложима нормативна уредба, следва да
се заключи, че в хода на изпълнителното производство длъжникът е във
владение на имота и за него е възникнало задължението да го управлява с
грижата на добър стопанин и да го предаде в състоянието, в което го е приел,
респ. в което той се е намирал към датата на насочване на принудителното
изпълнение върху него. Това задължение на длъжника съществува до
предаване на имота във владение на купувача от публичната продан, т.е. след
влизане в сила на постановлението за възлагане и след осъществен
законосъобразен въвод във владение на недвижимия имот, който съгласно чл.
498 ГПК включва отстраняването от имота на длъжника и на всяко друго
лице, което е във владение на този имот. Този извод следва от законово
вмененото задължение на длъжника да предаде имота на новия собственик в
същото състояние, в което го е приел при извършване на описа.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата се
явява основателна, поради което следва да бъде уважена.
Водим от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Е. И. М. и И.Д. М.а действие на ЧСИ М.Ц., с
рег. № 840 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изп. дело №
20208400400529/2020 г., обективирано в Протокол за смяна на пазач на
недвижим имот и движими вещи от 04.11.2022 г., изразяващо се в определяне
на трето лице за пазач на недвижими имоти, представляващи търговски обект
– сладкарница и сладкарска работилница и магазин № 1, находящи се на
административен адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „*******, заедно с
намиращото се в двата имота ресторантьорско оборудване, като
незаконосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвен препис от решението да се изпрати по изпълнително
дело № 20208400400529/2020 г. по описа на ЧСИ М.Ц., с рег. № 840 на
5
КЧСИ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6