Р Е Ш Е Н И Е № 220
Гр. Сливен, 24.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 266 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от К.А.С., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0306-000241/16.06.2022 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ Нова Загора
при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца.
Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от
Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по
реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения. При извършената проверка за наличие на алкохол в
издишания въздух, полицейският служител му заявил, че има такъв, но не му
показал резултата на дрегера. Съставен му бил акт и
иззето СУМПС без да се състави протокол за изземване. С. пожелал да му бъде
извършена кръвна проба, тъй като пил две бири предишната вечер, но талон не му
бил издаден. В автомобила му имало осем души, които можели да потвърдят така
заявеното. Твърди, че не били спазени всички изисквания на закона и Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на а. в к. и/или у. на н.
в. или т. а.. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представена
е писмена защита от упълномощен процесуален представител, в която се заявява,
че талон за медицинско изследване не е бил издаван. Видно било от талона по
делото, че същият е подписан от полицейския служител, извършил проверката, а
свидетел бил присъствал на нея друг полицейски служител. Това било недопустимо,
при положение, че в автомобила на С. пътували осем човека и всеки един от тях
би могъл да бъде свидетел. Позовава се на чл. 15 ал. 7 от Наредба № 1/2017 г.,
според която отказът трябвало да се даде пред медицински специалист или
независимо трето лице, а в настоящия случай отказът трябвало да бъде подписан
от двама свидетели и това да се отрази в медицинския журнал. Задава въпрос защо
след като са установили, че има алкохол в кръвта, не са му свалили и номерата,
а са му дали възможност да управлява автомобила. Липсвали доказателства, реално
подкрепящи, че С. е отказал кръвна проба, което водело до недоказаност на
обвинението в наказателното постановление. Моли съда да отмени приложената
принудителна административна мярка.
В с.з. административният орган Началник група „Пътен контрол“ в сектор
„Охранителна полиция“ - РУ Нова Загора при ОД на МВР - Сливен, редовно и
своевременно призован, не се явява. В становище по жалбата, постъпило по делото
с административната преписка заявява, че при издаване на ЗППАМ не са допуснати
процесуални нарушения, които да обосноват отмяната й. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че такова се претендира.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 16.06.2022 г. около 05:04 часа в гр. Нова Загора до бензиностанция
„Лукойл“ полицейски служители спрели за проверка движещ се в посока изток –
запад лек автомобил Форд Транзит с рег. № ………., управляван от собственика К.А.С..
На водача била извършена проверка с с техническо
средство Дрегер Алкотест
7510 с фабр. № RPM 0797 за установяване
употребата на алкохол. Уредът отчел 1.00 промила алкохол в издишания въздух,
при което длъжностното лице му издало Талон за изследване № 117538. Видно от
талона, в същия са вписани констатации, че приема показанията на дрегера, не желае да бъде изследван за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор и медицинско и химическо
изследване. Срещу всяка от тези констатации С. саморъчно е положил подписи. Установеното
управление на пътно превозно средство след употреба на алкохол било възприето
от полицейските служители като административно нарушение и квалифицирано като
такова по чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. първо от Закона за
движението по пътищата в съставен срещу К.А.С. Акт за установяване на
административно нарушение сер. GA № 554489/16.06.2022 г.
На 16.06.2022 г. Началник група „Пътен контрол“ в Сектор „Охранителна
полиция“ в РУ – Нова Загора при ОД на МВР - Сливен издал Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0306-000241 по чл. 171 т. 1 б. „б”
от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на К.А.С. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС № ********* –
Г.) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта била връчена на С. на 23.06.2022 г. Жалбата срещу същата е подадена
до настоящия съд, чрез административния орган на 27.06.2022 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-3031/31.12.2021
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която измежду оправомощените
длъжностни лица за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171
т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП е и Началник група „Пътен
контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Нова Загора.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника група
„Пътен контрол“ в РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен, действащ при
спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на
предоставената му със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на
ОД на МВР – Сливен
материална компетентност. Като издадена от териториално и персонално компетентен
орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът
приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и
анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени
от страните, обжалваната заповед се
преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена при спазване на
съществените административнопроизводствени правила и съответна
на относимите материалноправни
норми, при следните съображения:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ мярка на административна принуда е временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи. В настоящия случай от компетентни
длъжностни лица при ОД на МВР Сливен е съставен по реда на чл. 189 ал. 1 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който К.А.С. е
управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, чиито стойности
в издишания въздух са 1.00 промила, установени по надлежния ред със
специализирано техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № A RPM 0797. Това
обстоятелство се установява от акта, а и противното не е установено с годни
доказателствени средства от жалбоподателя. Т.е. фактическите обстоятелства,
установени в акта се подкрепят от събраните по делото доказателства и не са
оборени по надлежния ред от оспорващата страна. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала
допустими доказателствени средства, с които да обори констатацията в настоящия
АУАН досежно установената в същия фактическа обстановка. Съобразно нормата на
чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, визирана в цитирания акт, на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Разпоредбата, квалифицираща управление на пътно превозно
средство след употреба на алкохол като административно противоправно деяние е
чл. 174 ал. 1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда
до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно,
управлението на МПС след употреба на алкохол е прогласено от законодателя като административно
нарушение, за което се следва и съответната углавна юридическа отговорност. В
случая е налице виновно нарушение на императивно вменена забрана на водач,
което води като логична последица и до негативни за извършителя санкции, в т.ч.
и административни такива. Както се отбеляза по – горе, целта на принудителните административни мерки
е преустановяване и предотвратяване на административни нарушения, а приложената
в случая от административния орган норма на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП е пряко
обвързана с допуснатото и извършено от С., установено по надлежния ред и
доказано по безспорен начин нарушение на закона. Изложените от издателя на
процесната заповед мотиви се подкрепят от събраните доказателства. В настоящия
случай с управлението на автомобил след употреба на алкохол, установена по
надлежния ред и от компетентните контролни органи, оспорващият е допуснал
отклонение от нормативно предписаното поведение на водач на превозно средство,
въведен от законодателя в ЗДвП и това се доказва със съставения АУАН, чиято
доказателствена сила не е оборена от оспорващия С. в хода на настоящото съдебно
производство. Нещо повече, същият е отказал
извършване на изследване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо
изследване, въпреки предоставения му за целта талон от длъжностните лица,
натоварени с дейностите по контрол на пътното движение. контролните органи.
Противно на твърдяното в жалбата и писменото становище по делото, обстоятелството
че талонът за изследване е подписан от служителят, извършил проверката и актосъставител не може да се приеме въобще като процесуално
нарушение, още по – малко – като съществено такова. Необоснован е и доводът, че
талонът е подписан от другия полицейски служител, въпреки че в автомобила е
имало голям брой лица, които са могли да свидетелстват. Видно от самия талон,
подпис на свидетел липсва, но самият С. е подписан срещу всяка констатация за
отказ от изследване, както и че е получил този талон на 16.06.2022 г. в 05:30
часа. Освен това така изложените доводи са ирелевантни за извършеното и
установено по надлежния ред административно нарушение, доколкото същото е
констатирано въз основа на валидни и законоустановени действия на контролните
органи, обективирани в съставения акт. В този смисъл достатъчно за съставомерността на деянието е безспорното установяване на
управление на пътно превозно средство след употреба на алкохол, установено по
надлежния ред със специализирано техническо средство. Видно от доказателствата,
това обстоятелство е установено и доказано по несъмнен начин, поради което и
съдът приема, че нарушението е извършено, а твърденията на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила са необосновани. Такива са и отричащите фактическата обстановка,
възприета в редовно съставения акт, чиято формална доказателствена сила по
смисъла на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП не е оборена.
Както се отбеляза
по – горе, чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в
актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до
доказване на противното. Както в хода на административното производство, така и
в настоящото съдебно такова оспорващият С. не ангажира годни доказателства,
оборващи констатациите в акта. Тези констатации са абсолютна законова
предпоставка за образуване на административно производство по прилагане на
принудителна административна мярка по реда на глава шеста от Закона за
движението по пътищата и издаване на индивидуален административен акт по чл.
172 ал. 1, във вр. с ал. 2 т. 3 от ЗДвП.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0306-000241/16.06.2022 г. по чл. 171 т.
1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник група
„Пътен контрол“ в РУ Нова Загора при ОД на МВР Сливен, с която по отношение на К.А.С.
е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече 18 месеца. Жалбата срещу нея се явява неоснователна
и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
К.А.С., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0306-000241/16.06.2022 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Началник група „Пътен
контрол“ в РУ Нова Загора при ОД на МВР Сливен, с която по отношение на К.А.С. е
разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече 18 месеца, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: