ПРОТОКОЛ
№ 268
гр. Ямбол , 18.08.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330101136 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ямбол, редовно призовани за
днешното с.з., не се явява законен представител. За същата, в качеството на
процесуален такъв по пълномощие се явява юриск. А., редовно упълномощен
по делото от по-рано.
Заинт. страни Г. Г. Г. и П. Т. Г., редовно призовани, се явяват лично и с
адв. В. Д. от АК – С..
Заинт. страна Г. Н. К., редовно призован, не се явява. За него, в
качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. И. М.
от АК – Б., редовно упълномощена по делото от по-рано.
За съдебно заседание се води и детето М. Г. К. от лицата Г. Г. Г. и П. Т.
Г., което се намира пред съдебна зала.
В с.з. се явява социален работник от ДСП-Ямбол, от ОДЗ - Г. Д. Н..
Юриск. А.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Моля да бъде даден ход на делото.
1
Адв. М.: Не са налице процесуални пречки.
Съдът намира, че липсват процесуални пречки задаване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Юриск. А.: Поддържам молбата на ДСП – Ямбол.
Адв. Д.: Изцяло се присъединявам към молбата на ДСП – Ямбол.
Адв. М.: Аз оспорвам основателността на така напревоното искане за
настаняване на децата при техните баба и дядо по майчина линия. Така
направеното от мен оспорване, аз ще моля да уважите, както и правя искане
да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, които ще установяват какви
са отношенията, действителните отношения между бащата Г.К. е неговата
дъщеря М. и правя това искане във връзка с твърденията, които са от
преписката от страна на Социално подпомагане, че това е дете в риск,
предвид агресивното поведение от страна на бащата, че е бил указван
психически тормоз върху детето, обиди, нападки, грубо отношение. Единият
свидетел е човек, който е в близки приятелски отношения със семейството.
Има преки и непосредствени наблюдения между отношенията между бащата
и М., а другият човек е дядото на М. по бащина линия. Водим и двамата днес.
Адв. Д.: Уважаеми Председател, аз се противопоставям на така заявеното
доказателствено искане по съображения, които ще изложа, и въпреки че не
сме във фазата на доказване и искам да заявя нови обстоятелства, които са
нововъзникнали и са от значение за изясняване на всички обстоятелства по
делото. По така направеното искане, моля да го ставите без уважение по
следните обстоятелства: на първо място, на основание чл.154, ал.1 от ГПК,
страната трябва да установи положителните твърдения, които е навела. Става
2
въпрос за дете в риск в резултат на установено домашно насилие от страна на
бащата, и то по отношение на двете му деца, като в настоящото производство
е спрямо детето М.. На следващо място, процесуалният представител на
заинтересованата страна не посочи обстоятелства и факти, които ще се
установяват при разпита на тези двама свидетели, посочи въпроси, които те
ще установяват, които не са относими към настоящия момент. Същата
обясни, че води свидетели, които ще установяват какви били отношенията
между детето и бащата, като първо не се уточнява какви са били тези
отношения, това не е факт, това е въпрос. Отношенията между бащата и
детето са определени, това твърдение не съдържа факт, а въпрос. Би следвало
страна да доказва факти и обстоятелства, които са относими към предмета на
спора, с който е сезиран съда, това са факти и обстоятелства във връзка с
същественото домашно насилие, настъпили. След като страната не посочва за
какви факти и обстоятелства с конкретика и на конкретна дата желае да се
разпитат свидетелите, то на основание чл.156 от ГПК, това доказателствено
искане следва да се остави без уважение, доколкото доказателственото
искане е за установяване на определени факти, то страната трябва да изложи
тези факти, кога са се осъществили, за да могат, както страните, така и съда
да изрази становище по допустимостта и тяхната относимост, защото не
всички факти са относими към настоящия спор. На тези съображения, моля
да оставите това доказателствено искане без уважение. На следващо място,
аз заявявам наличието на нови обстоятелства, възникнали след образуване на
настоящото производство. По отношение на двете деца е налице решение №
*** г., постановено по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, и има издадена заповед
за защита № *** г., колежката е запозната, защото е подала въззивна жалба,
по силата на което решение, е установено, че има осъществено домашно
насилие спрямо двете деца от страна на бащата и са поставени мерки за
закрила за срок от 18 месеца. Представям и моля да приемете и
нововъзникнало обстоятелство, решение № *** г., постановено по гр. д. №
*** г. по описа на ЯРС, по отношение на детето Г.Г. К., влязло в законна сила,
съдът може да го провери и служебно, с което решение, детето е настанено
при доверителите ми. Тези факти и обстоятелства ги заявяваме в следния
смисъл: на основание чл.28, ал.5 от ЗЗДетето, съдът, с решението си по повод
инициирано производство за настаняване на детето по съдебен ред, следва да
посочи срока на настаняване, т.е. в закона няма посочен конкретен срок,
3
поради което този срок подлежи на преценка от съда за всеки конкретен
случай. Но предвид обстоятелството, че имаме издадена заповед за незабавна
защита, има постановено решение по дело за домашно насилие по което също
е издадена заповед за защита и са постановени мерки на закрила за срок от 18
месеца, ние считаме, че минималният срок, за който следва да бъде
настанено детето по настоящото производство е 18 месеца, като считам, че е в
интерес на детето този срок да бъде увеличен от претендирания от ДСП –
Ямбол от 6 месеца на 18 месеца. Представеното решение по отношение на
детето Г.Г. К., който е брат на М., а именно, че е настанен при доверителите
ми, е предпоставка категорично да се зачете интереса на децата, а именно те
да бъдат заедно и да не бъдат разделени, като не са налице факти и
обстоятелства, които да налагат или предполагат те да бъдат разделени. При
изслушване на детето съдът сам ще се убеди доколко двете деца са свързани
и загрижени едно за друго. Представям тези доказателства, които навеждат
нововъзникнали обстоятелства, по реда на чл.147 от ГПК.
Юриск.А.: Относно направеното искане за събиране на гласни
доказателства с оглед установяване именно отношенията на бащата спрямо
детето, считам, че то е неотносимо към предмета на настоящото дело, с оглед
установените факти и обстоятелства, че детето е било обект на домашно
насилие и е издадена съответната заповед за защита. Считам, че не следва да
бъде уважено направеното искане за допускане на гласни доказателства. По
отношение на искането, направено от другата заинтересована страна, срокът
за настаняване на бъде увеличен на 18 месеца, съдът ще вземе след преценка
на фактите и обстоятелствата по делото, както и становището на ОДЗ, но към
настоящия момент считам, че той следва да бъде 6 месеца.
Адв. М.: По отношение на възраженията, които направиха за допускане
на гласни доказателства, аз считам, че такива следва да бъдат допуснати,
защото в настоящото производство, следва да бъде установено обективната
истина дали действително е налице „дете в риск“. С ясното съзнание, че
настоящото съдебно производство се води, основавайки се основно на
издадена вече заповед за домашно насилие, аз ще моля, съдът да съобрази, че
тази заповед, на първо място, тя беше издадена въз основа на декларация по
4
чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Формално, такъв е закона, не се изчаква постановяване на
съдебно решение. Не може да не съобразим факта, че това съдебно решение
не е влязло в законна сила, тъй като то е обжалвано. За мене като адвокат на
ответника, първоинстанционният съд, далеч съм да критикувам работата на
съда, но аз считам, че бяха допуснати много процесуални нарушения, които
доведоха до едно неправилно съдебно решение, но закона допуска едно
предварително издаване на заповед на защита, бих казала че това е една
ограничителна заповед. Представена сега от страна на колегата, това не
нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл.147 от ГПК. Не е
нововъзникнало по отношение на определения срок за детето Г.Г. К.. Това е
въпрос по същество. Какъв ще бъде срока за едното дете, и какъв за другото
дете. Но специално за гласните доказателства, аз мисля, че точно дядото и
приятел на бащата, и двамата следва да бъдат изслушани, за да се даде
отговор на въпроси, тези свидетели били ли са свидетели на агресивно
отношение на бащата към децата, как са били гледани, били ли са обиждани,
имало ли е психическо насилие спрямо тези деца. За установяване на
обективната истина дали това дете наистина е в риск, това ще окаже влияние
дори и върху срока, който ще бъде евентуално определен от съда. Съдът
трябва да си изгради представа действително ли тези деца са поставени в
риск от баща си.
Адв. Д.: На първо място, считам, че така направено изявление от страна
колегата, отново не съдържа факти. „Как са били гледани децата?“ Това е
въпрос. Как ги е гледал бащата, дали е имало осъществено насилие. Това не е
факт.
На основание чл.146 от ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството е образувано по ИМ на ДСП – гр. Ямбол,
представлявано от директора М. И. С., с която молба се поддържа, че детето
М. Г. К. е „дете в риск“ по смисъла на пар.11, т. 11, б. „В“ от ДРЗЗДетето, тъй
като майката на детето е починала, а спрямо бащата е издадена от страна на
ЯРС заповед за незабавна защита № *** г., с която Г. Н. К. е задължен да се
5
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетните деца М. Г.
К. и Г.Г. К. и на същия е забранено да приближава жилището, в което живеят
двете деца в гр. Я. и училището, в което учат в гр. Я.. Сочи се, че лицата Г. Г.
Г. и П. Т. Г. – баба и дядо по майчина линия на детето са в състояние да
осигурят на детето стабилна среда и да задоволят неговите потребности. На
тия съображения се претендира от съда да настани детето М. Г. К. в
семейството на Г. Г. Г. и П. Т. Г., и двамата от гр. Я. за срок от 6 месеца или
до настъпването на обстоятелства, водещи до промяна на мярка за закрила. В
с.з. процесуалния представител на заинтересованите страни Г. Г. Г. и П. Т. Г.
поддържа подадената молба от ДСП – гр. Ямбол, като в допълнение изразява
становище, че срокът за настаняване на детето следва да бъде за 18 месеца, с
оглед новите обстоятелства по делото, а именно постановено решение по дело
за домашно насилие и издадена заповед за закрила. Представя допълнителни
писмени доказателства решение № *** г., постановено по гр.д. № *** г. по
описа на ЯРС, решение № *** г., постановено по гр.д. № *** г. и заповед за
защита № *** г. постановени по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Процесуалният представител на заинтересованата страна Г. Н. К. оспорва ИМ
на ДСП – Ямбол и прави доказателствено искане за събиране на гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели, които водят за днешното с.з.
Съдът УКАЗВА, че в тежест на ДСП - Ямбол е да докаже твърдението,
че детето М. Г. К. е „дете в риск“ по смисъла на закона.
Досежно направените искания от заинтересованите страни Г. Г. Г. и П. Т.
Г., съдът счита, че същите са допустими, представените като писмени
доказателства решения и заповед за защита от домашно насилие са относими
към предмета на настоящото дело, а и настоящото дело има за предмет права
и законни интереси на детето, поради което съдът не е обвързан с преклузия
за събиране на доказателства по делото.
Досежно искането на процесуалния представител на заинтересованата
страна Г. Н. К., съдът намира за ненужно и неотносимо, доколкото молбата
на ДСП – Ямбол, в която обосновават искане за настаняване на детето извън
6
семейството, при неговите баба и дядо по майчина линия, се основава
единствено и само на факта, че срещу Г. Н. К. е била издадена заповед за
незабавна защита. Никъде в молбата не се излагат аргументи, че бащата на
детето представлява риск за същото, че същият е в невъзможност да осигури
отглеждането и възпитанието на детето, а единствено и само на факта и
обстоятелството, че срещу него има издадена заповед за незабавна защита, а
майката е починала. Обстоятелството дали е била издадена или не може да се
установи в представените по делото писмени доказателства.
Поради което и на тия съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
заинтересованата страна Г. Н. К. за събиране на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели, които водят в днешното с.з.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към делото писмени доказателства, както следва:
заверени копия на Заповед № *** г. на ДСП Ямбол, удостоверение за
раждане от *** г. на детето М. Г. К., препис-извлечение от акт за смъртна
лицето В. Г. Г. от 08.03.2021 г., доклад за оценка на случай и предприемане
на мярка за закрила спрямо дете на ДСП Ямбол от 17.03.2021 г., становище,
изготвено от ДСП Ямбол от 23.03.2021 г., декларация по чл.24, ал.3 от
ППЗЗДедето от Г. Г. Г., декларация по чл.24, ал.3 от ППЗЗДедето от П. Т. Г.,
писмо от ДСП Ямбол до началник на РУ – Ямбол, ЯРП, кмета на Община
Ямбол, ЦОП „***“ гр. Я., както и до заинтересованите страни Г. Г. Г., П. Т. Г.
и Г. Н. К., протокол за проведена среща на мултидисциплинарен екип при
Агенция за социално подпомагане от 16.03.2021 г., заповед за незабавна
защита № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, фиш за спешна
медицинска помощ № ***, протокол от проведена среща с детето по чл.14 от
7
ППЗЗДетето, сл. бележка № *** г., социален доклад, изготвен от ДСП -
Поморие, заявление от Г. Н. К. от 19.03.2021 г., сигнал от П. Т. Г. и Г. Г. Г. до
ДСП Ямбол - ОДЗ, сигнал, изготвен от Г. Н. К. до Агенция за закрила на
детето гр. Ямбол, жалба до директора на ДСП – Ямбол от П. Т. Г. и Г. Г. Г.
от 10.03.2021 г., план за действие от ДСП Ямбол за детето М.К., формуляр за
приемане на устен сигнал от 10.03.2021 г. № ***.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, представените с писмено становище от П. Т. Г. и
Г. Г. Г. професионално психологическо становище, изготвено от
психотерапевт Д. Б. за детето М. Г. К., амбулаторен лист № *** г., издаден за
детето М. Г. К., психологичен доклад за детето М. Г. К., издаден от психолог
Д. Б..
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, представените в днешното с.з. писмени
доказателства, както следва: решения № *** г., постановено по гр.д. № *** г. по
описа на ЯРС, решение № ***г., постановено по гр.д. № *** г. на ЯРС, заповед
за защита № *** г., издадена по гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към изслушване на детето.
Съдът ИЗВЕЖДА бабата и дядото на детето.
Съдът УКАЗВА на социалния работник да въведе детето в залата.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СНЕ СЕ самоличността на социалния работник, както следва:
8
Г. Д. Н. – 34 г., бълг.гражданин, социален работник в ОЗД при ДСП Ямбол.
Изслушването на детето се провежда в присъствието на социалния
работник, на представителя на ДСП Ямбол и на процесуалните представители
на заинтересованите страни.
Детето: Аз се казвам М.. Майка ми е починала, скоро. Сега живея при баба
и дядо от Я.. Преди това живеех при мама в Н.. Имам брат Г.. Аз съм на 13
години. Уча в ОУ „***“ и имам много приятели. Живея при баба и дядо ми в Я..
Да, имам баща, но той ни тормози и много пие от сутрин до вечер. Той не
работи. Винаги мама е работела, той не работи. Ставаше агресивен. И към мене,
и към брат ми. Той ни обиждаше, наказваше ни без причина. Просто ни
настройваше един към друг с брат ми. И съм го виждала как бие мама. Тя беше
болна тогава и той беше вкъщи и видях как й удари много силен шамар. Аз съм
съгласна да живея при баба и дядо в Я.. Не искам да живея при баща ми. Няма
да ми е мъчно за него. Имам, и други баба и дядо, но те не се интересуват от
нас. Това е мое мнение. Аз съм го видяла с очите си. Тук ми е добре. Имам
много приятели и вече се чувствам спокойно. Няма да се чувствам добре, ако
съдът не уважи молбата. Защото той ще ни тормози. Мама вече я няма и няма
как да ни защити. Преди тя ни защитаваше. Преместихме се в Я. 2020 г., юли
месец. Защото мама реши да напусне баща ми, защото той викаше и крещеше и
се държеше с нея, все едно е непозната. Както винаги ни се караше и даже ни
биеше. Мама вече беше болна и реши, че ще го напусне и да се премести при
баба и дядо, и да се чувстваме ние добре. Добре се чувстваме при баба и дядо в
Я.. Искам съдът да ме остави при баба и дядо в Я.. Там нямам приятели в Н..
Тук вече имам много приятели. Брат ми и той мисли така, ние искаме да
останем двамата заедно. Страх ме е от баща ми. Този шамар, за който казах,
беше пред очите на мене и брат ми. Беше няколко месеца преди да се
преместим в Я.. Това беше в апартамента в Н.. Мама беше легнала и беше
вдигнала температура и той просто отиде и й удари един шамар. Само като
видя, че лежи, реши, че лежи нарочно. Когато видяхме шамара, той се
оправдаваше, но той нарочно я удари. Мама е казвала и за други случаи. Когато
бях по-малка, и когато плачех, той ме затваряше в много тъмна стая, там в
апартамента и заключваше, аз исках да изляза, майка ми от другата страна му
9
казваше да отвори, но той не отваряше и сега имам страх от тъмно. Много често
ни е оставял гладни да си лягаме. Просто казваше, че сме много дебели и ни
оставяше гладни, а това не беше вярно. Ял ни е от закуските за училище. Той ни
иска, за да ни тормози отново. Мисля, че не ни обича.
Съдът ПОКАНИ в залата бабата и дядото да детето П. Т. Г. и Г. Г. Г..
Съдът прочети записаното в протокола от изслушване на детето.
Юриск. А.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
Адв. Д.: Няма да соча други доказателства. Да се приключи съдебното
дирене.
Адв. М.: Няма да соча други доказателства. Да се приключи съдебното
дирене.
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателствени
искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Юриск. А.: От събраните по делото доказателства е видно, че детето е на
практика „дете в риск“ по смисъла на пар.11, т.11 т. „В“ от ДРЗЗДетето, предвид
обстоятелството, че майката е починала, а спрямо бащата има издадена заповед
за незабавна защита, касаеща домашно насилие спрямо детето, както и забрана
да приближава жилището, както и училището, в което детето учи. На практика
същият е пред фактическа невъзможност да полага грижи по отглеждането и
възпитанието на своята дъщеря в семейна среда. Не на последно място следва
да се отбележи и самото желание на детето М. Г. К., която сподели, че към
10
настоящия момент се чувства добре при своите баба дядо и желае да остане да
живее при същите. В хода на производството по делото не бе установено към
настоящия момент бащата да е правил опит за контакт на детето, било
телефонен разговор. Към настоящия момент същият не проявява интерес към
своята дъщеря. Бабата и дядото П. Т. Г. и Г. Г. Г., проявяват загриженост към
своята внучка и желание да полагат грижи в семейна среда, което са заявили
писмено с декларация по чл.24, ал.3 от ППЗЗДетето. Те са декларирали своето
желание то да бъде настанено в тяхното семейство. В интерес на детето М.К. е
съдът, на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗДетето, да настани детето в семейството на
П. Т. Г. и Г. Г. Г., и двамата от гр. Я., за срок от 6 месеца или до настъпването на
обстоятелства, водещи до промяна на мярката за закрила.
Адв. Д.: Изцяло се присъединявам към становището на колегата от ДСП –
Ямбол. То е подробно и конкретно. Искането на ДСП Ямбол е настаняването на
детето да бъде за срок от 6 месеца или до настъпване на обстоятелства, които
водят до промяна на постановената мярка за закрила. Считам, че
нововъзникналото доказателство, а именно решение, постановено по гр.д. №
*** г. по описа на ЯРС за домашно насилие, ведно с издадената заповед за
закрила, с която се определят мерки на закрила и на двете деца за срок от 18
месеца, е именно такова обстоятелство, което е с конкретно посочен срок. С
оглед защита интересите на детето считам, че следва да бъде определен срок от
18 месеца, защото това обстоятелство е в интерес на детето и налага
необходимост от определяне на такъв срок, още повече и с оглед на
процесуална икономия, образуване на ново производство за последващо
събиране на доказателства, и ново изслушване на детето в съдебна зала, с което
считам, че е излишно се натоварва детето. В разпоредбата на чл.28, ал.5 от
ЗЗДетето е посочено, че в решението се определя срок, като не е вписано, че
срокът зависи от подадената молба. Считам, че ние в случая можем да се
ръководим от чл.6, ал.2 от ГПК, където е посочено, че срокът е в рамките,
посочени от съда, но в настоящия случай производството е особено по ЗЗДетето
и правилата на ГПК се използват доколкото няма установени правила за
сроковете в ЗЗДетето, както и по ЗЗДН. В особения закон няма конкретно
определени срокове, докато при прилагането на разпоредбите на ГПК има
такива, но в случая, няма постановено ограничение срокът да се определи точно
11
по искането на Дирекцията, а е предоставено на съда определянето на срока,
така ,както е и в производството за режим на лични контакти. Страните
предлагат режим налични контакти, но съдът не е длъжен да се съобрази с тях,
ако счете, че не е в интерес на детето и да определи друг режим на лични
контакти. С оглед събраните доказателства и социалния доклад, считам, че в
интерес на детето в настоящия случай е този срок да бъде 18 месеца, съобразно
издадената заповед за закрила, още повече, че тя подлежи на предварително
изпълнение дори и въззивното обжалване на спира това изпълнение. Нещо
повече, братът на М. е настанен, с влязло в сила съдебно решение при техните
баба и дядо, което е допълнително основание да се приеме, че срокът следва да
е именно за 18 месеца, тъй като закрилата е по отношение на двете деца за този
срок. С оглед интересите на детето, считам категорично, че молбата следва да
се уважи. В залата не остана човек, след изслушването на детето, който да е
разколебан, че детето е в риск, цитирам думите „…След като мама я няма, няма
като да ни защити“. Установи се, че бащата няма родителски капацитет, той в
миналото е установил една психологическа травма за детето. Цитирам: „…Мен
ме е страх от тъмното“. Бащата не е благоприятствал психологическото
развитие на детето. Моля да уважите молбата на ДСП Ямбол, като Ви моля да
обсъдите новите обстоятелства и евентуалната възможност, предвид липсата на
ограничение за определяне на срок от 18 месеца, съобразно издадената заповед
за защита.
Адв. М.: Ако съдът уважи молбата на ДСП Ямбол, съобразно казаното при
изслушването от страна на детето М., то ще моля този срок да бъде определен
така, както е посочен в ИМ от ДСП и да не уважите искането на процесуалния
представител на другата заинтересована страна за увеличаване на срока на 18
месеца, по аргументи, които вече изложих, защото считам, че това не е
нововъзникнало обстоятелство, тъй като решението по дело № *** г. по описа
на ЯРС е обжалвано и не е влязло в законна сила. Действително закона допуска
предварително изпълнение на издадената заповед, но това в абсолютно никакъв
начин, не означава, че това е нововъзникнало обстоятелство, с което съдът
следва да се съобрази.
12
Реплика на адв. Д.: Във връзка с това, което каза колегата, че не е
нововъзникнало обстоятелство, моля да съобразите, че към момента на подаване
на ИМ в съда е имало издадена само заповед за незабавна защита, която не е
била с определен срок на постановените мерки на закрила. След подаване на
молбата от ДСП по настоящото дело, имаме провеждане на с.з. по гр.д. № *** г.
по описа на ЯРС, имаме и постановено решение, което е след образуване на
настоящото дело в настоящия съд, т.е. безспорно имаме ново обстоятелство по
смисъла на чл.147 от ГПК и следващото е, че имаме постановено решение, в
което вече се определя срок, т.е. до първоначалния момент е нямало срок за
мерките за защита. Съдът по делото за домашно насилие е установил
извършеното домашно насилие, но е факт, че имаме постановен срок от 18
месеца, което касае пряко интереса и на двете деца, поради това е и налице ново
обстоятелство.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и обявява
на страните, че ще се произнесе с решение в установения от закона месечен
срок, а именно до 18.09.2021 г.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.30 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
13